Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,20.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9 състав в публично
съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9572 за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.108 ЗС.
Ищцата твърди в ИМ, че по завещание
съставено на 02.12.1986 г. от С.И.И.е придобила самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.406.118.1.3., съгласно схема №15-136565-27.03.2017 г. на СГКК,
представляващ апартамент №3, находящ се на ул. ********,
в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.406.118, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на
обекта - 1, с площ - 108,50 кв.м., прилежащи части – зимнично
помещение и 2,05 % идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 68134.406.118.1.2., под обекта-
няма, над обекта- 68134.406.118.1.8. Въз основа на завещанието й е съставен
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 170, том II, рег. № 04928, дело № 307/2004 г. на Нотариус В.Б.,
с район на действие района на СРС, вписана под №302 при НК, вписан в Служба по
вписванията с акт № 166, том XXXV, вх. рег. №
11279 от 05.04.2004 г. Сочи, че с протокол от 21.04.2012 г. за въвод във владение на недвижим имот на ЧСИ О.М., рег. №
846, с район на действие района на СГС, ответниците са въведени във владение на
описания по-горе недвижим имот. Твърди, че по силата на решение №
117/10.11.2015 г. на ВКС е признато, че саморъчното завещание съставено на
02.12.1986 г. от С.И.И.е действително и респективно е
отхвърлено правото на собственост на ответниците върху описания по-горе
недвижим имот.Моли съда да се признае за установено по отношение на
ответниците, че е собственичка на процесния имот и се осъдят същите да й
предадат собствеността и владението му, което владение счита, че упражняват без правно
основание.
Ответниците оспорват
предявения иск като недопустим и неоснователен. Излагат съображения, че
собствеността върху описания по-горе имот съществува по силата на делбено производство между наследниците по закон,
приключило с спогодителен протокол по гр.д. № 12867/2000 г. Твърдят, че преди
поведената делба, въпроса относно собствеността на апартамента е решен с влязъл
в сила съдебен акт по гр.д. №1572/1988 г. по описа на СРС, 35 състав, в тяхна полза като наследници по закон. Сочат,
че решението по гр.д. № 710/2015 г. на
ІІ ГО на ВКС, с което е признато завещанието за действително не обективира изричен диспозитив за
признаване на действителност на завещанието и то е било постановено по гр.д. №
3048/2008 г. по описа на СРС, 49 състав по което само двама от ответниците и
ищцата са били страни.
Мотивите, с които са били
предпочетени наследниците по закон като собственици в предходното гр.д. №
1572/1988 г на СРС, касаят пороците по чл.14, ал.2 и чл.13 ЗН, докато ВКС е
отрекъл завещанието да има съвсем различен порок – по чл.42, б.”В„ ЗН. Считат,
че запазват правата си и при завещание, чиято действителност не се отрича от
гледна точка на безвъзмездния му характер, но страдащо от съдебно установените
пороци за недееспособност на завещателката и
нарушение на законовата забрана да се
разпореди над ½ от своя дял.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите на страните и указанията на САС: относно признатото
право на собственост в полза на
наследниците по закон и относно зачитане
СПН на решението по гр.д.№ 1572/1988 г.
приема за установена следното от фактическа и правна страна :
Безспорно е, че процесния имот, съставлява самостоятелен обект в сграда с 68134.406.118.1.3., съгласно схема
№15-136565-27.03.2017 г. на СГКК, представляващ апартамент №3, находящ се в гр. София, ул. ********, намиращ се в сграда
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.406.118, с предназначение
на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1,с
посочена в документа площ - 108,50 кв.м., прилежащи части – зимнично помещение
и 2,05 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж- 68134.406.118.1.2., под обекта- няма, над
обекта- 68134.406.118.1.8, стар идентификатор няма.Страните също така не спорят,
че този имот е идентичен с имота описан в завещанието, съставено на 02.12.1986 г. от
С.И.И.на ищцата.
Не се оспорва и обстоятелството, че всички ответници без
Л.И.М., В.Л.М. и Я.Р.Н. са наследници по закон на С.И.Илиева.
С решение № 29/16.09.1996 г. (л.106-110) по гр.д. № 1572/ 1988 г. на СРС, 35 с/в, потвърдено с решение от 10.04.1997 г. (л.111-114) по
в.гр.д. № 5368/ 1996 г.на СГС, 4 „А“отд,
е прогласена нищожността на завещанието на С.И.И.в
полза на П.Х.Н. и е уважен иска за собственост на наследниците по закон на С.И.по
отношение на ищцата в настоящето производство, която е осъдена да им предаде
владението на имота. Или правото на собственост върху процесния
имот по силата на завещание е отречено изцяло
за ищцата и е признато в полза на
наследниците по закон на С.И.(поч.на 17.04.1988 г). Това
обстоятелство е посочено в ИМ и е
безспорно по делото.
Видно от протокол за въвод
във владение на ЧСИ О.М.рег. № 846, КЧСИ
(л.17) на 21.04.2012 г. ответниците
с изключение на тримата от тях посочени по горе (Л. И. М., В. Л. М. и Я.
Р. Н.) са въведени във владение на процесния недвижим
имот на основание ИЛ от 14.08.1997 г.по
гр.д. № 1572/1988 г. на СРС, 35 с/в. С
постановление от 26.09.2016 г. СРП е отказала образуване ДП по молбата на
ищцата за извеждане от процесния апартамент
обитаващите го лица-ответниците В.Л.М. и Я.Р.Н..
Безспорно е между страните, че по гр.д. № 12867/2000 г. на СРС, 57 с/в, между
наследниците по закон на С.И.е извършена делба и с протокол за съдебна спогодба
от 05.08.2001г.(л.28-29) процесния апартамент е получен в дял от ответницата И.Н.М., съпруга на Л.И.М.
и майка на В.Л.М.
Ищцата
е предявила иск за делба на същия апартамент позовавайки се на изтекла придобивна давност към 13.03.2000 г. за ¼ от същия и
на издадения й констативен нот.акт № 170,т.ІІ,рег.№ 04928,дело № 307/2004 г. на
нотариус рег.№ 302. С решение от 12.04.2011 г. по гр.д. № 35348/2009 г., на СРС, 78 с/в (л.123-126), потвърдено с решение от 24.01.2014 г. по в.гр.д. № 10549/2011 г. на СГС, 4 „Д” отд. (л.127-129)
и определение № 313/30.07.2014 г.(л.130-134) по дело № 2596/ 2014 г. на ІІ ГО, ВКС искът за делба е отхвърлен и издадения констативен нотариален
акт за същия апартамент отменен. Изрично
в мотивите на актовете на СРС, на СГС и
на ВКС са обсъдени: нищожността на процесното
завещание, извършената делба със съдебна спогодба (л.28) между наследниците по
закон и споразумението от 14.11.2010 г. с което ищцата признава, че не е
собственик на имота и заявява намерение да го купи (л.134)
С
решение № 117/10.11.2015 г. по гр.д. №
710/2013 г. ІІ ГО ВКС (л.22-24)се е произнесъл по въпроса „нищожно ли е на основание чл.42, б.”в” ЗН
завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя,
така и с оглед бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота
му”. От една страна с това решение обаче не се отменят: Р-е №29/16.09.1996
г. по гр.д. № 1572/1988 г. на
СРС, 35 с/в и Р-е от 10.04.1997 г. по в.гр.д. №5368/1996 г. на СГС, ІV „А“отд. с които актове със СПН е отречено правото на
собственост на ищцата върху процесния имот. От друга страна
с решение №130/02.07.2018 г. по гр.д. №
2090/2016 г. ІV ГО ВКС (л.156-158) по реда на чл. 303 ГПК, е приел за правилно решение № 29/16.09.1996 г.
по гр.д. № 1572/1988 г. с което СРС е признал са собственици на процесния имот - наследниците по закон, тъй като
завещанието в полза на ищцата за
½ е нищожно на основание чл.14, ал.2 ЗН (в сила на 17.04.1988г.
когато е открито наследството), а за останалата ½ е нищожно на основание
чл. 13 ЗН, след като завещателката не е била способна
да действа разумно. Със същия акт е отменено Решение №117/10.11.2015 г. по гр.д. № 710/ 2013 г.ІІ ГО ВКС, в
частта с която е отхвърлен
предявения по гр.д. № 3048/2013 г. на СРС ревандикационен
иск.
С
влязло в сила решение по гр.д. 12788/2013 г. по иск по чл.422 ГПК е признато за
установено, че ищцата дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 3 428,37 лв. главница за
периода м.януари 2011г – април 2012 г. като потребител на ел.енергия и лихва за
забава за периода 03.03.2011г.- 11.04.2013 г. в процесния имот.
По делото
са представени съдебни актове във връзка с водените дела между ищцата и ответниците И.Н.М. и Л.И.М..
По иска по чл.108 ЗС
За
да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС, е необходимо да са налице следните
кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на претендирания
имот, имотът да се намира във владение на ответника и да се владее от него без
правно основание.
Страните извличат правото на собственост върху процесния
имот за - ищцата, че го е придобила на
основание валидното саморъчно завещание, а ответниците като наследници по закон на починалия собственик.
В случая основния
въпрос е конкуренцията на твърдяните права на ищцата по саморъчното завещание
на С.И.от 02.12.1986 г. и правата на ответниците в качеството им на наследници
по закон на същото лице, починало на 17.04.1988 г. С оглед влезлите в сила решения по водените между
страните дела съдът констатира следното:
Правото на собственост на ищцата
по завещанието е отречено с влязлото в сила решение по гр.д. № 1572/1988 г.
на СРС, 35 с/в. по иска по чл.108 ЗС, предявен срещу нея от
наследниците по закон на С.И.. Съдът е установил пороци на завещанието по: чл. 14 ал.2 ЗН (в сила към 17.04.1988 г.)
– действащата забрана за разпореждане
над ½ от имуществото в полза на лица извън наследниците по закон и чл.13 ЗН относно завещателната
недееспособност на завещателката. Съдът се е позовал на
нищожността на завещанието в мотивите, доколкото тя рефлектира върху спорното
право, решено в полза на наследниците по закон - ответници
по настоящето делото без посочените по
горе трима от тях.
При
внимателния прочит на решението по гр.д. №
710/2013 г. ІІ ГО ВКС се
установява, че завещанието съставено на 02.12.1986 г. от С.И.И.е действително само на основание чл.42, б.”В” ЗН и сам по
себе си този факт отново не отменя решението по гр.д. № 1572/1988 г. на СРС 35 с/в.
Между наследниците по закон на С.И.И.е извършена делба по гр.д. № 12867/2000 г. на СРС, 57
с/в, и със съдебна спогодба на 08.05.2001 г. апартаментът
е получен в дял от ответницата И.Н.М..
Следва да се отбележи факта,че по
гр.д. №710/2015 г. ВКС е бил сезиран с жалба против възивното решение по
гр.д. №17335/2013 г. на СГС, ІV „Г“ в. с/в, с който е оставено в сила решението
по гр. д. № 3048/2008 г. на СРС, 49 с/в, за признаване на
установено на основание чл.97, ал.1 ГПК (отм.) по отношение на П.Х. Н.– У.., че
И.Н.М. и Л.И.М. са собственици на основание наследство и делба на описания
по-горе апартамент. От една страна исковата претенция по същото дело е била
ограничена единствено до признаване недействителност на завещанието поради възмездния му характер, така че
крайния извод на ВКС по гр.д. №710/2015 г. не се отразява на останалите
пороци на завещанието, нито върху СПН на
решението по гр.д. № 1572/1988 г. на СРС. От друга страна страни по делото са
били ищцата и единствено двама от ответниците от които само единия е наследник
по закон и с предмет различен от приключилия спор по гр. № 1572/1988 г. на СРС.
От мотивите към решението на ВКС по гр.д. №
2090/2016 г. ІV ГО – източник на данни за предмета на делото и за предмета на СПН
по отношение на решението по гр.д. № 1572/1988 г. на СРС, 35 с/в , които обосновават диспозитива
и от които съдът извлича характеристиките на спорното право се установява
следното: Тъй като в хипотезата на чл. 303,ал.1 т.4 ГПК на отмяна подлежи
неправилното решение ВКС е разгледал и посочил, че решението по гр.д. №
1572/1988 г. на СРС е правилно тъй като завещанието е нищожно и на двете основания: по чл. 14 ал.2 ЗН и по чл. 13 ЗН също
така, че е неправилно решението по
гр.д. №710/2015 г. на ВКС ІІ ГО в частта му с която е бил отхвърлен
предявеният иск по гр.д. № 3048/2008 г.
на СРС, 49 с/в с оглед наличието на установените пороци на
завещанието съгласно решението по гр.д. № 1572/1988 г. на СРС, и чиято СПН ВКС е бил длъжен служебно да зачете.
Действително мотивите към
решението съгласно чл.236,ал.2 ГПК не са част от него, но те съдържат
констатации относно юридическите и доказателствени
факти. С оглед прогласената нищожност на саморъчното завещание обаче предявения иск по чл. 108 ЗС като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските
С оглед изхода на спора право на разноски имат
само ответниците.
По делото е представен списък
по чл. 80 ГПК за разноски само от ответниците И.Н.М. и Л.И.М.:
2 000 лв. адв. възнаграждение по делото и 1000 лв. възнаграждение за правната защита по
ч.ж пред САС. За сумата 2 000 лв. липсва доказателство за заплащането й и
не следва да бъде уважена (към ОИМ са приложени само пълномощните на адв. К.), а за сумата 1 000 лв. е налице документ (л.
51 в ч.гр.д. 4894/18 г. САС). С оглед възражението за прекомерност съдът счита,
че следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответниците
И.Н.М.
и
Л.И.М. на осн.чл.
11 Н 1/2004 г. вр.
с чл. 78 ГПК сумата 200 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
иска на П.Х. Н.– У..,
ЕГН **********,съд.адрес
*** и чрез адв. В.В.
***, Търговски дом ет.3, кант. 333 предявен
против
И.Н.М., Т.Н.Е., П.Д.С., Р.В.С., М.В.С., Л.М.Т., Г. И.С., А.Х.Я., Л.И.М., В.Л.М., Я.Р.Н. и С. П.С. лично и като
законен представител на Х.
Р.С. всички със съд.адрес
адв. В.К. ***, с
правно основание чл.108 ЗС за признаване установено, че ищцата е собственик по
силата на саморъчно завещание на апартамент №3,
в сграда с идентификатор 68134.406.118.1.3., съгласно схема №15-136565-27.03.2017
г. на СГКК, в гр. София, Район Оборище, ул. ********, намиращ се в сграда 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.406.118, с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, посочена в
документа площ - 108,50 кв.м., прилежащи части – зимнично помещение и 2,05 %
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж- 68134.406.118.1.2., под обекта- няма, над обекта-
68134.406.118.1.8, стар идентификатор няма и
за осъждане на ответниците да й предадат владението върху имота КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Х. Н.– У.., ЕГН **********,съд.адрес *** и чрез
адв. В.В. ***, Търговски
дом ет.3, кант. 333 да заплати на И.Н.М.
и Л.И.М.
на основание чл.
78 ГПК вр. с чл. 11 Н 1/2004 г. сумата 200 лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: