р е
ш е н и е
№
гр.
Плевен, 18.02.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
IV граждански състав в
открито заседание, на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Районен съдия :
Милена Томова
При
секретаря Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3339 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по предявен иск с правно основание чл.
108 от ЗС.
В Плевенският районен съд е постъпила искова
молба от Б.Ц.С. с ЕГН **********, чрез адв. М.А. ***, съдебен адрес *** против ***, представлявано от А.П.Л. със седалище и адрес на
управление:***, ***, в която се твърди, че ответника е арендатор по
силата на Договор за аренда на земеделска земя ***., заверен от Нотариус ***,
вписан в ***с вх.рег.№ ***, за срок до 30.09.2035 год. с предмет поземлен имот
с идентификатор: ***, находящ се в ***, местност: ***, с площ от 5201кв.м.
кв.м., представляващ - земеделска земя- НИВА, категория - четвърта, с номер по
предходен план - ***, при съседи: имоти с №№: ***, съгласно одобрена скица със
заповед РД-18-1323/19.07.2018год. на ***. Договорът за аренда бил сключен за
срок от двадесет години. Твърди се, че имота бил отдаден под аренда на
ответника от дружеството ***. Правата на арендодателя върху имота произтичали
от договор, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба ***. на Нотариус
***, по силата на който закупил от ***и ***3.000/5.201 дка идеални части,
съответстващи на 3.000дка от описания по-горе имот. Излага се, че по същото
време ищцата била съсобственик на 2.201дка от имота, съгласно Договор за
доброволна делба на земеделски земи вписан с вх.рег.№10018/07.08.2009год., акт ***.
Твърди се, че през 2018год. в производството по гр.д.№ 3653/2018год. на
РС-Плевен ищцата предявила иск с правно осн.чл.33 ал.1 от ЗС против ***, ***и ***.
С влязло в сила на 10.04.2019год. решение било допуснато изкупуване на
осн.чл.33,ал.2 от ЗС в полза на ищцата на 3000/5210 ид.ч., съответстващи на
3.000дка. от описания имот. Навеждат се доводи, че след влизане в сила на
решението и към момента на предявяване на настоящия иск ищцата е собственик на
целия имот.
При
тези обстоятелства се навеждат доводи, че сделката, на която ответника
основавал правата си не била произвела търсения транслативен ефект. Сочи се
също, че ***, купувайки идеална част от имота е знаело, че тази част от
3000/5210 ид.ч., съответстващи на 3.000дка не е била предложена за изкупуване
на другите съсобственици. Знанието на този факт произтичал от текста на
нотариалния акт, в който не било записано да са представени доказателства, че
било извършено такова предлагане на другия съсобственик. При това е било
недобросъвестно лице при осъществяване на сделката по покупко - продажбата на
ид.част през 2015год., а към датата на влизане на решението за изкупуване,
търговското дружество не било собственик на ид.част от придобития от ищцата
имот - 3000/5210 ид.ч.
Навеждат
се още доводи, че договора за аренда бил нищожен, поради това, че нямало
страна, която да е арендодател, липсвало съгласие, както и основание за
отдаване под аренда на 3000/5210 ид.ч. от имота. Т.е. релевират се няколко
възражения за нищожност на договора за аренда: на първо място нищожността му,
поради противоречие със закона – с разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗЗД –основание
за нищожност по смисъла на чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД; на следващо място
нищожност, поради липса на съгласие за сключването му от собственика - основание за нищожност по смисъла на чл.26,
ал.2, предл.второ от ЗЗД и на последно място нищожност, поради липса на
основание на договора – нищожност по смисъла на чл.26, ал.2, предл.четвърто от ЗЗД.
Като следствие от изложеното се отправя искане за
постановяване на решение, с което да се осъди ответника да предаде на ищцата
владението върху 3000/5210 ид.ч. от имот с идентификатор ***, находящ се в ***,
местност: ***, целият с площ от 5201кв.м, представляващ- земеделска земя- НИВА,
категория - четвърта, с номер по предходен план - ***, при съседи: имоти с №№: ***.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът
***не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установява
се от представения препис на Договор за доброволна делба на земеделски земи от
07.08.2009г. с нотариална заверка на подписите на страните по него и вписан в ***с
вх.рег.№10018/ 07.08.2009г., ***, че по силата на това съглашение е била
извършена доброволна делба на земеделски имоти, останали в наследство от ***,
б.ж. на ***. В общ дял на съделителите Б.Ц. ***– ищца в настоящото производство
и ***е бил поставен процесния имот, представляващ нива от 5.201 дка, четвърта
категория, находяща се в землището на ***, местността „***“, съставляваща имот
№*** по плана за земеразделяне, при следните права на съсобствениците:
3000/5201ид.ч. за ***и 2201/5201идч. за ищцата.
Установява
се също така от приложения препис на нот.акт за покупко-продажба на недвижим
имот *** на нотариус с рег***, че с обективиран в него Договор за продажба от
30.10.2015г. съсобственикът ***е прехвърлил правата си на собственост върху
процесния имот в полза на *** – гр.***.
Видно е
от представения Договор за аренда на земеделска земя, вписан в ***с вх.рег.№***.,
че приобретателя по горния договор *** – гр.*** е предоставил процесния имот за
ползване под аренда на ответника ***,за срок от 20 години, считано от
22.03.2016г.
От
приложения препис на Решение №364 от 25.02.2019г. по гр.д.№3653/2018г. по описа
на ПлРС се установява, че по предявен от ищцата Б. ***иск е било допуснато
изкупуване на основание чл.33, ал.2 от ЗС от страна на Б. ***на продадените с
гореописания договор от 30.10.2015г. 3000/5201 ид.ч., съответстващи на 3.000
дка от процесния имот, при условие, че в едномесечен срок от влизане на
решението в сила заплати сумата от 3000лв. По делото е безспорно, че сумата е
била платена в определения срок, като видно от приложения препис на съдебното
решение, същото е било вписано в ***на 03.09.2019г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Всеки собственик има право съгласно
чл. 108 ЗС да иска връщането на своята вещ (имот) от всяко лице, което я владее
или държи без основание. За уважаването на иска е достатъчно да се установи, че
ищецът е собственик на вещта и още, че ответникът я държи или владее, без да
има основание за това.
Установи се от обсъдените доказателства, че ищцата Б. ***е
придобила 2201/5201 ид.части от процесния земеделски имот вследствие
наследяване по закон и делба от 07.08.2009г.
Установи се също така, че
ищцата е придобила и останалите 3000/5201 ид.ч. от имота на основание влязлото
в сила решение по гр.д.№3653/2018г. по описа на ПлРС, с което е уважен
предявеният от нея иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на
посочената част.
Това
съдебно решение има действие от момента на придобивната сделка или в случая от
30.10.2015г.
При такова разбиране, арендодателят по процесния договор за
аренда от 13.04.2016г. – ***, към момента на сключването му не е притежавал никакви
права на собственост върху предоставения под аренда земеделски имот. Поради
това, съдът намира, че след влизане в сила на решението по чл.33, ал.2 от ЗС и
при зачитане на действието му, са отпаднали с обратна сила целените правни
последици по договора за аренда, явяващ се сключен от несобственик. Същият
договор не е нищожен на сочените от ищцата основания, а не поражда правните си
последици.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответника държи
собствения на ищцата имот без да е налице правно основание за това държане. Ето
защо предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв. В съответствие с
разрешението, дадено с ТР №4/2014г. на ОСГК – т.2а, съдът следва по предявеният
иск да се произнесе и с установителен диспозитив, като се признае за
установено, че ищцата е собственик на частта от имота, която е въведена като
предмет на спора с предявеният иск и бъде осъден ответника да й предаде
владението върху същото имущество.
Без уважение следва да се остави искането по чл.537, ал.2
от ГПК, т.к. на отмяна по сочения ред подлежат единствено съставените констативни
нотариални актове.
Предвид изложеното, съдът счита, че
са налице основанията на чл. 108 от ЗС, поради което следва да се признае за
установено, че ищцата е собственик на 3000/5210 ид.ч. от процесния земеделски
имот и ответника следва да бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението
на неправомерно владяния от него имот.
Предвид изхода на процеса и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника дължи на ищцата направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1050лв.
Водим от горното, Съдът
р е ш и :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ***,
представлявано от А.П.Л. със седалище и адрес на управление:***, ***, че Б.Ц.С.
с ЕГН ********** е собственик на 3000/5210 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, находящ се в
***, ***, местност „***“, целият с площ от 5201кв.м, представляващ- земеделска
земя - НИВА, категория - четвърта, с номер по предходен план - ***, при съседи:
имоти с № ***.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 108 от Закона за собствеността, ***,
представлявано от А.П.Л. със седалище и адрес на управление:***, ***, ДА ПРЕДАДЕ на Б.Ц.С. с ЕГН **********, ВЛАДЕНИЕТО на следния недвижим имот : 3000/5210
ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, находящ се в ***, ***, местност „***“, целият с площ от
5201кв.м, представляващ- земеделска земя - НИВА, категория - четвърта, с номер
по предходен план - ***, при съседи: имоти с № ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ***, представлявано от А.П.Л. със седалище и адрес на
управление:***, *** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Б.Ц.С. с ЕГН **********, сумата от 1050лв., представляваща деловодни
разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.537, ал.2 от ГПК за разпореждане
заличаване на вписването на Договора за аренда в ***, съответно по чл.27, ал.2
от ЗАЗ по отношение на процесната част от имота, като неоснователно.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: