РЕШЕНИЕ
№ 2213
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330104938 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС.
Ищец Л. ИВ. П. чрез адв. М.Х. твърди, че с ответник Г. Н. Б. са съсобственици
на поземлен имот с идентификатор ******* по действащата КК и КР на гр. П. с адрес
на имота: ул.*****№**, с площ от 506 кв.м при квоти за ищцата ¼ ид.част от правото
на собственост на основание нотариален акт за дарение № *** том** дело***** и 1/16
ид.част за ответника на основание нотариален акт №****. Заявява се, че в така
описания имот Л.П. притежава и правото на собственост на ½ ид.част от сграда с
идентификатор ***** с площ от 38 кв.м.
Ищцата изпратила нотариална покана до ответника, с която поискала последния
да й заплаща наем за собствените й идеални части, които той ползва и определила
наемна цена в размер на 50 лв./месечно. Така определеното обезщетение не било
изплатено, не била предоставена възможност на ищцата да ползва притежаваните от
нея идеални части по отношение на дворното място и постройката.
Иска се от съда да бъде осъден ответника Г. Н. Б. да заплати сумата от 2 420лв.,
която представлява неплатено дължимо обезщетение за ползата от която ищцата е
лишена по отношение на собствените й идеални части от ¼ идеална част от поземлен
имот с идентификатор ***** и 1/2 от сграда с идентификатор ****** за периода от
месец март 2016 г. до месец март 2021 г. ведно със законната лихва, считано от датата
на подаването на исковата молба - 18.03.2021г. до окончателното изплащане на
1
вземането.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът Г.Б. чрез адв. П.Т. оспорва исковата молба.
Заявява, че не е получавал писмено изявление от ищеца, с което да бъде поканен
да предаде ползването на притежаваната от ищцата идеална част, респективно ако бъде
прието, че е изпратена такава покана, ответникът поддържа, че е дал възможност на
ищцата да ползва реално правата си, като ищцата по свое усмотрение е предпочела да
не използва собствеността си, а да получава парично обезщетение.
Поддържа се че ищцата не можела алтернативно да избира от това дали да
ползва имота си или да иска обезщетение като в случая иска отхвърлянето на
предявения иск.
Не се оспорва фактът че ищцата притежава ¼ ид.част от правото на собственост
върху дворното място.
Оспорва се ищцата да притежава идеални части от постройката Ангажират се
доказателства.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните на основание чл.12 вр. с
чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
С договор за дарение оформен в нот.акт № **** ищец Л.П. е придобила в
собственост 1/4 ид.част от правото на собственост от дворно място цялото от 499 кв.м.
находящо се в гр. П., което съставлява имот планоснимачен номер *** от кв. ***
''*****' по плана на р. П. ведно с ½ ид.част от правото на собственост от построения в
дворното място гараж /средния в дъното на имота. Не се оспорва обстоятелството, че
ответника притежава 1/16 от дворното място и построената в него жилищна постройка,
която обитава.
С нотариална покана от 20.09.2012г. ищцата е поканила ответника да й осигури
достъп до притежаваните от нея ¼ ид.часто от правото на собственост върху дворното
място и ½ ид.част от гаража като в противен случай е поискал да й бъде заплащано
обезщетение – 50 лева месечен наем.
Поканата е получена лично от ответника на 24.09.2012г. което обстоятелство е
удостоверено от Н. *****.
Свидетелят М. П. – дъщеря на ищцата познава имота като посочва, че
представлява дворно място в което има преустроени гаражи, които са трайно
прикрепени към земята и има жилищна постройка. Свидетелката посочва, че майка й
няма достъп до имота като е търсила такъв, но й е било отказано от ответника с думите
: ''Можете да заповядате, когато желаете, кафе да пием, ракия да пием, но аз живея тук
2
и чужди хора да ми се ветреят в двора няма как да стане''. Свидетелят си спомня, че
ищцата е искала достъп както до двора, така и до гаража, за да го ползва като на
предявената справка по Кадастрална карта на л. 10 показва имот с идентификатор
******* за който заявява, че е гараж, заедно с имоти под номера 5 и 3.
Свидетелят А.С. без родствени връзки със страните заявява, че ги познава и че
не е виждал ищцата да посещава имота, знае че дворът се заключва с дворна врата, не е
заварвал случай на скандали и не знае дали ищцата е заявявала желанието си да ползва
имота.
По делото е приета съдебно-оценителна експертиза с вещо лице В.Р., според
заключението на която наемът за ½ ид.част от процесната сграда****** за исковия
период възлиза на сумата от 1 727 лева, а наемът на ¼ ид.част от процесното дворно
място възлиза на сумата от 693 лева или общо сума в размер на 2 420 лева. Съдът
приема експертизата като безпристрастна и компетентна и я кредитира, тъй като
същата е обоснована като съответстващата на използваната от вещото лице методика
за установяване размерът на пазарната цена на процесните имоти.
При така установената фактология съдът приема от правна страна, че искът по
чл. 31, ал.2 ЗС се явява доказан по основание и размер, тъй като първо, страните са
съсобственици на дворното място като за ищцата притежаваната от нея ¼ ид.част е
несъмнено установена с нотариален акт № ******, а притежаваната от последната ½
ид.част от процесния гараж също е доказана въз основа на представения нотариален
акт, респ. по делото не се събраха доказателства, че имот с идентификатор ****** е
различен от гаража описан по титула за собственост на П., респ. че поканата, която
същата е отправила до ответника касае друг имот различен от притежавания от нея. На
второ място, установи се с категоричност, че ищцата е проявила желание да ползва
собствеността си – дворното място и гаража, но ответника не й е предоставил такава
възможност. Ангажираният свидетел от ответника установи, че за да се влезе в
дворното място, трябва да се позвъни на входната врата, т.е установи, че ответника
ползва имота като свой, респ. фактът, че свидетелят не е виждал ищцата не може да се
интерпретира в насока твърденията на ответника затова че последната не е проявила
желание да ползва имота. Показанията на дъщерята на ищцата са в противоположна
насока и изцяло кореспондират на писмената нотариална покана от 20.09.2012г.
Следователно, по делото е установено, че ответникът лично ползва
съсобствените имоти, без да е осигурил възможност на ищцата да ползва
притежаваните от нея ид.части поради което и дължи обезщетение за ползата от която
я е лишил в размер на сумата от 2 420 лева.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от
нея разноски в размер на сумата от 700 лева.
Така мотивиран съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Н. Б. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. ***** № ** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Л. ИВ. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П., бул.
****№ ***, ет.**, офис ** сумата от 2 420 лева, която представлява обезщетение за
ползата от която ищцата е лишена за периода от 01.03.2016г. до 31.03.2021г. поради
това, че не е могла да ползва притежавана от нея 1/4 ид.част от правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор ****по действащата КК и КР на гр. П. с адрес
на имота: ул. *****№ ** и ½ ид.част от построената в имота сграда с идентификатор
***** с площ от 38 кв.м, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването
на исковата молба - 18.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и
разноските по делото в размер на 700 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4