Р Е Ш Е Н И Е
№148/24.2.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Г.,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 591 по опИ. на съда
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, вр. чл.54, ал.6, вр. чл. 51, ал.1, т.2, вр. § 4, ал.1, т.2 ЗКИР, вр. чл.70, ал.5 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и е образувано по жалба на Ш.С.Б., Ф.И.Т.. и А.Р.М. ***, подадена чрез адв. Н.А. *** против Заповед № 420 от 09.06.2020 г. на Кмета на Община Сърница.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, евентуално неправилна, незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради което се моли да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, чрез процесуалния си представител поддържат жалбата. Ангажират доказателства. Излагат се доводи за отмяна на заповедта, включително и в писмена защита. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Кмета на Община Сърница – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Процесуалният представител на заинтересованите страни – С.. Н.А. и И.Т.А., застъпва становище в съдебно заседание, че жалбата е процесуално недопустима, евентуално неоснователна, поради което моли да бъде оставена без разглеждане, евентуално - отхвърлена. Претендира разноски.
Заинтересованите страни - Б.Т.Б., М.Т.П., А.Р.К., И.Р.А., Ш.Р.К., Ф.А.Ц., С.А.Б., С.А.Б., Р.А.Б., И.А.Б., А.А.А., А.А.Й., А.Ф.Я., Ш.Ф.Я., К.И.И., Ф.Ш.И., Р.Ш.И., И.Ш.И., Р.Ш.М., С.Я.Ф., К.Р.Б., Ф.. К.Г., Е.О.А., А.Р.А., Ю.А.А., Ш.С.А., М.С.А., Р.С.А., Д.Ш.М., М.А.А., Ш.А.А., Р.А.А., А.А.Х., Н.К.В., Ж.Г.Я., Л.Г.К., М.Х.А., А.И. А., М.С.П., И.А.М., А.А.Ц., Ф.Н.П., Д.Н.П., Ю.Д.А., А.Д.Р., Р.Ю.К., А.Р.М., Р.Р.К., А.Г.Ф., А.А.П., А.А.П., Р.Ф.П., А.Ф.П., Ф.Ф.М., К.Х.Б., С.К.Б. и А.С.П. не вземат становище.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № 420 от 09.06.2020 г. на Кмета на Община Сърница, с която е одобрено попълването на кадастралния план с верни имотни граници на ПИ 697, 698, 701 и нов ПИ № 1462 в квартал 59 по плана на гр. Сърница, Община Сърница.
От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:
На 21.04.2017 г.
в Община
Сърница са постъпили заявление вх. № 1015 от 21.04.2017 г. от С.Н.А. и
заявление с вх. № 1016 от 21.04.2017 г. от И.Т.А.. И в двете се иска попълване (поправка) на кадастрален план съгласно § 4,
ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР по отношение на ПИ № 1462 в кв.59 по плана на
гр. Сърница, Община Сърница. Към
заявлението са приложени нотариален акт № А-85 от 15.12.1997 г. и копие от
разписен лист, както и геодезическо заснемане с верни
имотни граници на ПИ 697, 698, 701 и нов ПИ № 1462 в квартал 59 по плана на гр.
Сърница. В тази връзка в Община Сърница е изготвен на 10.05.2017 г. Акт
за непълноти и грешки на ПИ № 697, 698, 699 и 1462 в кв.59 по плана на гр. Сърница, Община Сърница. Община Сърница е
изпратила уведомление с изх. № 0751 от 11.05.2017 г. до заинтересованите страни
– собственици на ПИ 697, 698, 699,
посочени и в самото административно производство, в което е изложено, че във
връзка със заявленията е изготвен Акт за непълноти и грешки на ПИ № 698, 699 и
1462 в кв.59 по плана на гр.
Сърница, Община Сърница, като проектът трябва да се подпише от собствениците и
заинтересованите страни в седмодневен срок, в противен случай ще бъде
постановен отказ. Съобщенията са адресирани
до „наследници на Ш.. П.“, „наследници на С.А./И.Т.“ и „С.Н.А.“. И на трите разписки за връчването им е налице
подпис в графата за получател, без да е индивидуализирано кои точно лица са
получили тези три съобщения. Посочено е, че съобщенията са връчени на дати,
както следва: 12.05.2017 г., 12.05.2017 г. и 15.05.2017 г. В приложения към
преписката Акт за непълноти и грешки на ПИ № 698, 699 и 1462 в кв.59 по плана на гр. Сърница, Община
Сърница е посочено, че като собственик на ПИ № 697 се е подписал заявителят С.Н.А., като собственик на ПИ № 699 и ПИ № 1462 са се
подпис А.за „Наследници на С.А.“ отново заявителя
С.Н.А. и другия заявител И.Т.А., а
като собственици на ПИ № 698 - „Наследници на Ш.. П.“ – Ф.П., А.П. и Е.. П..
След така проведеното административно
производство Кметът на Община Сърница е издал атакуваната Заповед № 420
от 09.06.2020 г., с която е одобрил попълването на кадастралния план с верни
имотни граници на ПИ 697, 698, 701 и нов ПИ № 1462 в квартал 59 по плана на гр.
Сърница, Община Сърница.
В мотивите на заповедта е посочено, че е
изготвен акт за непълноти и грешки в кадастрален план, подписна от
собствениците и заинтересованите страни. Като основание за издаване на
заповедта е посочено, че се издава „На основание § 4, ал.1, т.2 ЗКИР, чл.62,
ал.3 от Наредба 3“.
До
заинтересованите страна, посочени и в самото уведомление като собственици на ПИ
697, 698 и 699 е изпратено уведомление с изх. № 0945 от 12.06.2017 г. По
преписката са налични известия за доставяне на И.А., Ф.П., А.Б., С.А. и А.П.. Всички
те носят подпис на получател, като отново липсва посочване чий е този подпис.
Наличен е констативен протокол от 30.06.2017 г., че по заповедта на кмета няма
постъпило възражение.
Жалбата срещу нея, дала началото на настоящото
производство, е подадена едва на 30.05.2020 г., като в нея се твърди, че
жалбоподателите като съсобственици на ПИ № 699 не са получавали уведомлението
за издаването на заповедта, нито са били въобще уведомявани за образуваното
административно производство.
В
хода на делото бе допусната и назначена техническа експертиза, от заключението,
на която е видно, че новообразуваният
имот пл. № 1462, кв.59 към датата на одобряване на кадастралния план на гр. Сърница
със Заповед № 856/1983 г. не е бил обособяван като самостоятелен имот. Съгласно
плана на гр.Сърница от 1956 г., действал до 1983 г. той е бил част от имот пл. №
109, кв.14. След влизане в сила на плана от 1983 г. новообразувания ПИ 1462 е
принадлежал към имот пл. № 697, част от УПИ II-699, кв.59. В границите на парцел III-108, кв.14 по
плана от 1956 г. попадат: имот пл. № 699, имот пл. № 698, нов имот пл. № 1462, част от
имоти пл. № 700 и пл. № 701.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от лица имащи правен интерес от обжалването. Съдът приема, че жалбата е подадена и в законоустановения срок, като е видно от писмените доказателства по делото, че процедурата в Община Сърница е проведена без участието на заинтересованите лица – жалбоподателите. В този ред на мисли заявленията, подадени до кмета на Община Сърница с искане за изменение на КККР, са от името на С.Н.А. и И.Т.А. лично. В същото време в хода на производството именно двамата са и посочени като участващи и от името на наследниците на С. М.. А.. Видно от данните по делото обаче наследниците на С. М.. А. не са само те двамата. При така установеното е видно, че няма как да се приеме за редовно връчването на уведомлението до жалбоподателите за издадената заповед чрез заинтересована страна с евентуално противоречиви интереси в производството от техните. Ето защо съдът приема жалбата срещу атакуваната заповед за процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна.
Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.
При служебната проверка за законосъобразността на заповедта съдът обаче установи в хода на проведеното административно производство както допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, така и провеждането на самото производство въз основа на отменен нормативен акт. Това са тежки пороци, водещи до степен да е невъзможно съществуването на акта като такъв. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваните лица - жалбоподателите в случая - имат интерес да отстранят.
На първо място следва да се посочи, че в атакуваната Заповед като правно основание за издаването ѝ се сочи: „На основание § 4, ал.1, т.2 ЗКИР, чл.62, ал.3 от Наредба 3“. Извън неяснотата, която създава самото посочване само на „Наредба 3“ без посочването на пълното ѝ наименование или поне други индивидуализиращи белези (например поне дата на издаване и от кого е издадена), то очевидно административния орган е имал предвид Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (в сила от 13.05.2005 г., издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ бр.41 от 13 май 2005 г.). Тази Наредба обаче е отменена с § 14 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр. 4 от 13.01.2017 г., в сила от 13.01.2017 г. Съгласно § 4, ал.1, т.2 ЗКИР кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство и по реда на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31; измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета на района. Наредбата по чл. 31 ЗКИР, която е посочена, че определя реда, по който се отразяват измененията, след 13.01.2017 г. е именно Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В § 10, ал.1 на тази наредба е посочено, че производствата по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, които са започнали от влизане в сила на ЗИДЗКИР (ДВ, бр. 57 от 2016 г.), до влизане в сила на наредбата се довършват по реда на Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая обаче производството е започнало със заявления, подадени на 21.04.2017 г. в Община Сърница - заявление вх. № 1015 от 21.04.2017 г. от С.Н.А. и заявление с вх. № 1016 от 21.04.2017 г. от И.Т.А., т.е. три месеца след влизане в сила на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При това положение категорично реда, по който е следвало да се проведе производството е по Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая това не е спазено, т.е. основанието за издаване на акта е норма, която е отменена към момента на издаването на акта. Само това е достатъчно само по себе си за обявяването на нищожността на атакуваната заповед.
От друга страна органът не е спазил разпоредбите, касаещи не само връчването на атакуваната заповед на заинтересованите лица, но и неуведомяването им за започналото производство, което нарушение по същество е лишило жалбоподателите и голяма част от останалите заинтересовани страни въобще от участие в административното производство и което е основание за оспорване по чл. 146, т.3 от АПК и отмяна на атакувания акт на основание чл.168, ал.5, вр. ал.4 АПК. Съгласно чл.168, ал.4 АПК: „Съществено нарушение на административно-производствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт“. А съгласно ал.5 на същия член: „Когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административно-производствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5“.
По делото се
установява от преписката, че Община Сърница е изпратила уведомление с изх. №
0751 от 11.05.2017 г. до заинтересованите страни – собственици на ПИ 697, 698, 699, посочени и в самото
административно производство именно като заинтересовани, в което е изложено, че
във връзка със заявленията е изготвен Акт за непълноти и грешки на ПИ № 698,
699 и 1462 в кв.59 по плана на гр.
Сърница, Община Сърница, като проектът трябва да се подпише от собствениците и
заинтересованите страни в седмодневен срок, в противен случай ще бъде постановен
отказ. Съобщенията са адресирани до
„наследници на Ш.. П.“, „наследници на С.А./И.Т.“ и „С.Н.А.“. И на трите разписки за връчването им е налице
подпис в графата за получател, без да е индивидуализирано кои точно лица са
получили тези три съобщения. Това сочи, че няма как връчването да се приеме за
редовно. Именно неизпълнението на императивните изисквания е довело до
там оспорващите да не са имали възможност да участват в административното
производство по издаване на обжалваната заповед - право, което е изрично
регламентирано в чл. 34 от АПК. Налице е съществено нарушение на процесуалните
правила, представляващо достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед по
аргумент от чл. 168, ал. 4 от АПК. Установеният порок на административното
производство е съществен и не може да бъде саниран,
дори и ако съдът е конституирал надлежните заинтересовани страни в съдебното
производство. Заповедта е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК и в нарушение
на основни принципи в административното право. Оспореният акт е
незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК – издаден е в нарушение на
административнопроизводствените правила. По аргумент
на чл. 168, ал. 5 от АПК, доколкото се установява съществено нарушение на
административно-производствените правила - вследствие на нарушаване на
задължението за уведомяване на заинтересована страна, която е била лишена от възможността
да участва като страна в производството по издаване на индивидуален
административен акт, следва съдът да отмени акта и да изпрати преписката на
съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по
чл. 146, т. 4 и 5 АПК. В случая неспазването на
процедурата по издаването на акта води дори въобще до липса на валидно
волеизявление, което също е основание за нищожност на атакуваната заповед.
Съгласно чл.173, ал.1 АПК: „Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество“, а ал.2 сочи, че извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая съдът не може да постанови решение по същество на спора с оглед гореизложеното, което налага връщането на преписката на кмета на Община Сърница за ново разглеждане на подадените заявления.
Само за пълнота следва да се отбележи, че кадастърът представлява съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите, за носителите на правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти, нанесени в кадастралните карти и записани в кадастралните регистри. Измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се допуска в случаите и при условията изчерпателно посочени в специалния ЗКИР. В Глава VІ на ЗКИР, озаглавена "Поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри" законодателят е посочил хипотезите, при наличие на които могат да бъдат извършвани изменения в данните на влезлите в сила кадастрални карти и в имотните регистри към тях и е посочен процесуалният ред за извършването им. По-подробно процедурите са разписани в Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. на Министъра на РРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1/ изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2/ непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. Измененията в КККР на НИ при непълнота или грешка се одобряват със заповед в случая на кмета на Общината, придружена от скица-проект, която заповед се съобщава на заинтересованите лица, чиито права се засягат от изменението. Според ал. 2 на чл. 54 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Такъв "спор за материално право" според & 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР на МРРБ е налице, когато в проекта за изменение на КК местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Съобразно разпоредбата на чл.70 от Наредбата, в случаите на непълноти или грешки се уведомяват по реда на АПК заинтересованите лица за започване на административно производство, което в настоящия случай не е сторено по отношение на заинтересованите страни, между които и жалбоподателите. След изтичането на предоставения срок за възражение и след изяснява фактите и обстоятелствата от значение за установяване на непълнотата или грешката, като преценява основателността на исканията в заявлението и възраженията на заинтересованите лица и когато прецени, че искането е основателно и от събраните в производството писмени доказателства еднозначно се определя местоположението и границите и очертанията на имотите - предмет на проекта, органът постановява заповед за изменение. По аргумент от чл. 72 от Наредба, когато отстраняването ѝ е свързано със спор за материално право или когато от събраните документи в административното производство не е възможно еднозначно да се определи местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта - административният орган постановява отказ за отстраняване на непълнота или грешката. По делото се установи, че между страните дори към момента е налице спор за собственост, висящ пред РС Велинград, като дори бе направено искане за спиране на настоящото производство до решаването му, което не бе уважено от съда. В конкретния случай с подаване на заявлението при наличие на спор за собственост по същество представлява опит по административен ред да се предреши един вещноправен спор между заявителите и заинтересованните страни - жалбоподателите. Налице е противопоставяне на собственически права, което е индиция за спор за материално право, който следва да се реши по общия исков ред. Недопустимо е в производството по изменение на КККР да се решават спорове за материално право. Развилото се производство е административно и предполага отразяване на правно установено, а не спорно правно положение. Законът не изисква да е налице повдигнат спор за материално право, за да се счита, че такъв е налице. Наличието на такъв спор, който се установява от съда, се явява пречка за одобряване на поисканото изменение на КККР преди решаването му по съдебен ред от гражданския съд. Според разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата се издава отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта. Кадастралните карти и регистри имат само декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствията в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и регистри на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента но одобряване на КККР.
При този изход на спора претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателите се явява основателна съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК. Претендираните разноски са в размер на 980 лв., от които за заплатената от оспорващите държавна такса – 30 лв., 350 лв. – депозит за вещо лице и 600 лв. възнаграждение за един адвокат. Своевременно е направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, като са представени и доказателства за тяхното реално извършване – договор за правна защита и съдействие, фактура и вносни бележки.
Сторените разноски от страна на заинтересованите страни С.. Н.А. и И.Т.А. следва да останат за тяхна сметка.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 420 от 09.06.2020 г. на Кмета на Община Сърница.
ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Сърница за ново произнасяне по подадените заявление вх. № 1015 от 21.04.2017 г. от С.Н.А. и заявление с вх. № 1016 от 21.04.2017 г. от И.Т.А., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Сърница да заплати на Ш.С.Б. с ЕГН **********, Ф.И. Т.. с ЕГН ********** и А.. Р.М. с ЕГН ********** ***, сумата общо в размер на 980 (деветстотин и осемдесет) лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ:/П/
Решение от
8.2.2022г. по Административно дело 7844/2021 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 1158/08.02.2022 Г. НА ВАС СОФИЯ ВТОРО
ОТД. ПО АД № 7844/2021 Г. - ОТМЕНЯ Решение № 148/24.02.2021 г., постановено по
административно дело № 591/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик,
в частта, с която е обявена за нищожна Заповед № 420/09.06.2017 г. на Кмета на
община Сърница и преписката е върната за ново произнасяне по подадените
заявление вх. № 1015/21.04.2017 г. от и С.. Н.. А.. и заявление с вх. № 1016/21.04.2017
г. от И. Т.. А.., съобразно задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Заповед № 420/09.06.2017 г. на Кмета на
община Сърница.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 148/24.02.2021 г.,
постановено по административно дело № 591/2020 г. по описа на Административен
съд – Пазарджик, в частта на присъдените разноски.
ОСЪЖДА И. Т. А.. ЕГН : ….и С… Н… А…, ЕГН :…, да
заплатят на Ш. С. Б.., ЕГН : …и Ф… И… Т…., ЕГН :…, съдебно-деловодни разноски в
размер на 1000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.