27Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ………27……………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 03. 02. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. №
895 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд
Пазарджик е сезиран с искова
молба,подадена от К.И.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***,против „ЕВН
България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление на дейността гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов „ № 37 .
С
исковата молба е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК.
С Решение
№ 1291/ 02. 10. 2019г. на
районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д. № 1229/ 2019г., по описа на същия
съд , предявения иск е уважен изцяло . Осъден е ответника да заплати в полза на ищеца сторените съдебно- деловодни
разноски.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба
от ответника в първоинстанционното производство„ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника
на страната. Във въззивната жалба се
излагат съображения за неправилност на
обжалването решение,поради нарушение на материалния закон , необоснованост и нарушение на процесуалните правила за
постановяването му. Искането е да се отмени решението на районния
съд и спора да се реши по същество от
въззивната инстанция , като се отхвърли предявения иск. Прави се искане за присъждане
на сторените съдебно- деловодни разноски
в двете инстации. Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени
искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от противната страна . В отговора се
оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд ,
като правилно и законосъобразно да се остави в сила в обжалваната част. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във
въззивното производство .
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят
нови доказателствени искания .
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивните жалби
, като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред първата
инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната
жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна във въззивното производство ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Жалбата е подадена
против съдебен акт, който подлежи на
въззивно обжалване.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността
на решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата
. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното
съдебно решение и за неговата процесуална недопустимост. Възраженията касаят правилността на
постановения съдебен акт.
Разгледана по
същество въззивнната жалба е неоснователна.
Районният съд е сезиран с отрицателен установителен иск ,с правно основание на иска
по чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с
чл. 439 от ГПК.Искането е да се установи от
съда несъществуване на вземане, установено в заповедно производство по чл.410 от ГПК( заповед № 9915/ 10. 10. 2012г.
на РС Пловдив ,за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. ).
Обоснован и
законосъобразен е извода на районния
съд за процесуалната допустимост
на предявения иск.В исковата молба ищеца се позовава на нови факти и обстоятелства(погасителна давност за вземането ),настъпили след издаване на заповедта за изпълнение. При това положение редът за процесуална защита е този по чл. 439 ал.
1 от ГПК , а не този по чл. 424 ал.
1 от ГПК. Правната норма по чл. 424 ал.
1 от ГПК е приложима в случая,когато новите факти и обстоятелства са съществували към момента на
издаване на заповедта за изпълнение и не са били известни на длъжника в
срока за подаване на възражение.
С иска по чл. 424 от ГПК длъжника оспорва вземането
във фазата на заповедното производство . След влизане в сила
на заповедта за изпълнение и приключване на заповедното производство за
длъжника съществува възможност да оспори вземането във фазата на изпълнителното производство . Настоящият
казус е точно такъв.
В текста на чл.
439 ал.2 от ГПК е посочено ,че иска на длъжника може да се
основава само на факти и обстоятелства , които са настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството ,по което е издадено изпълнителното
основание. Това представлява положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска,за която съдът е длъжен да следи и служебно.
Правилото на чл.
439 ал. 2 от ГПК визира влязлото в сила
съдебно решение, тъй като само в исковото производство се провежда съдебно
дирене . Как стоят нещата , когато изпълнителното основание е заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК ?
В този случай
първата правна възможност за длъжника е да оспори вземането с възражение , по
реда на чл. 414 от ГПК . Ако длъжника
подаде възражение ще се наложи кредитора да предяви иск по чл. 415 ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 422 от ГПК , за да установи вземането си в исково производство . В това производство длъжника има право да
направи всички възражения във връзка със спорното материално право на което се
основава вземането на кредитора,
включително и възражение за погасяване на вземането по давност. Спорното право и всички възражения ще бъдат
разрешени със СПН в исковото производство
.
Ако длъжника не
подаде възражение в срока по чл.414 от ГПК , възражението бъде оттеглено или
влизане в сила на съдебното решение по иска
за установяване на вземането по чл. 422 от ГПК ,заповедта за изпълнение
влиза в сила и въз основа на заповедта съдът издава изпълнителен лист в полза
на кредитора за присъдените суми ( чл.416 от ГПК) .Създава се стабилитет на заповедта за изпълнение , като извънсъдебно
изпълнително основание .
С влизане в сила на заповедта за изпълнение се
преклудира всякаква възможност на длъжника да оспори вземането , освен при
специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 от ГПК .
Длъжникът може да оспори вземането по реда на чл.
424 от ГПК само при наличието на нови факти и обстоятелства , които са
настъпили в срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК и в този срок не
са били известни на длъжника .
Искът по чл. 439 от ГПК е процесуално допустим само
в случаите , когато новите факти и обстоятелства са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение . Това има предвид текста на чл. 439 ал. 2 от ГПК ( факти и обстоятелства настъпили след приключване на съдебното дирене ,в
производството ,в което е издадено изпълнителното основание) .
Искът по чл. 439 от ГПК няма да е процесуално
допустим , когато се основава на факти и обстоятелства ,които са настъпили
в срока за възражение по чл. 414 от ГПК
. В този смисъл е и съдебната практика и теория (виж „Българско гражданско процесуално право“ ,Девето преработено и
допълнено издание , стр. 1152-1154; Р. № 781/ 25. 05. 2011г.по гр. д. № 12/
2010г.на 3-то гр. отд. на ВКС , постановено по реда на чл. 290 от ГПК ;
Определение № 306/ 22. 06. 2015г. по ч. т. д. № 3111/ 2015г. на 1-во гр.отд. на
ВКС ; Определение № 956/ 22. 12. 2010г.
по ч. т. д. № 886/ 2010г. на 1-во т.отд. на ВКС ; Определение № 86/ 10. 02. 2014г. по ч. т. д.
№ 245/ 2014г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; ).В исковата молба
ищеца се позовава на погасителна давност
,настъпила след влизане в сила на заповедта за изпълнение , което прави
предявения иск процесуално допустим .
Разгледан по
същество иска е основателен.
Според текста на
чл. 114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от изискуемостта на вземането.
Според чл. 119 от ЗЗД с погасяване на
главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни
вземания,макар давността за тях да не е изтекла.
Според чл. 116 б.
„в“ от
ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Според чл. 117 ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността
започва да тече нова давност.
В т. 10 на ТР № 2/
2013г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на
принудителното изпълнение е посочено кои действия на принудителното изпълнение
прекъсват давността . Прекъсват давността онези изпълнителни действия, които са
свързани със същността на принудителното изпълнени (същински изпълнителни действия ), като (налагането на запор , на възбрана ,присъединяването на кредитори ,
действията по провеждането на публична
продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от ТЗЛ; ). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността , изпълнителните
действия , които не са свързани със същността на принудителното изпълнение( несъщински изпълнителни действия ) . Това са
изпълнителните действия , които подготвят събиране на вземането ( образуване на изпълнително дело , изпращане на ПДИ , проучване
имущественото състояние на длъжника, извършване на справки ,набавянето на
документи и книжа, назначаване на експертизи
; ) и
изпълнителните действия по разпределение и плащане на събраните суми .
Действия
по принудителното изпълнение , по смисъла на чл. 116 б. „в“ от ГПК , които
прекъсват давността , са онези действия , които са поискани , предприети и са
извършени след образуване на
принудителното изпълнение и в рамките на изпълнителното производство.В този смисъл е и практиката на ВКС ( виж Р. № 451/29.
03. 2016г. по гр. д. № 2306/2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 402/08. 05. 2019г. по гр. д. №
1368/2015г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС;Определение № 28/09. 01. 2019г. по гр. д. № 2978/2018г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС; Р. № 325/13. 01. 2016г. по гр. д. № 2783/2015г. на ІІІ-то гр. отд.
на ВКС;).
Неоснователно е становището на жалбоподателя за това
,че „искането“ на кредитора за прилагането на определен изпълнителен способ
прекъсва давността . Това становище е неоснователно по следните
съображения :
-
Въпреки направеното искането изпълнителния способ може да не бъде приложен по вина на
взискателя ( невнасяне на авансовите такси и разноски по
изпълнението ) или по вина на съдебния изпълнител ( бездействието на съдебния
изпълнител);
-
Както бе посочено по – горе ,не всеки изпълнителен способ прекъсва давността. Взискателят може да направи искане
за прилагане на изпълнителен способ, който не прекъсва
давността. При това положение е недопустимо искането да прекъсне
давността при положение ,че поискания
изпълнителен способ няма да прекъсне давността;
-
Изрично в мотивите на т. 10 на ТР № 2/ 2013г.на
ОСГТК на ВКС по въпросите на
принудителното изпълнение е посочено,че не е достатъчно само „искането“ да бъде приложен определен изпълнителен
способ да прекъсне давността. Давността се прекъсва с „предприемането“ на
поисканото действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече
от предприемането на последното по време изпълнително действие.
В конкретния казус
вземането на кредитора произтича от неплатени такси за консумирана ел. енергия
за периода 25. 07. 2010г. – 07. 10. 2012г. Касае се за“периодични плащания „ по смисъла
на чл. 111 б. „в“ от ГПК. Легално
определение на понятието „ периодични плащания „ е дадено в ТР № 3/ 2011г.от 18. 05. 2012г. на ОСГТК на
ВКС.В текста на чл. 111б. „в“от ЗЗД ,както и в мотивите на ТР № 3/ 2011г.от 18.
05. 2012г. на ОСГТК на ВКС ,като
периодични плащания са определени вземанията
за наем, за лихви,вземанията на топлофикационните дружества ,на
електроснабдителните дружества ,на водоснабдителните дружества ,както и
доставчиците на комуникационни услуги . Следователно ,вземането на
кредитора се погасява с тригодишна давност , която започва да тече от изискуемостта на вземането . Вземането на
кредитора е станало изискуемо на 25. 07. 2010г. , когато е настъпило
първото просрочие на вземането. Първото
прекъсване на давността е настъпило на
основание чл. 116 б. „б“ ГПК с подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По делото няма
данни кога е подадено в съда това заявление. Има данни единствено кога е
издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК , което е станало на 10.
10. 2012г.
От момента на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
издаването на заповедта давността не е текла , на основание чл. 115 б. „ж“ от ЗЗД ( за този период
от време давността е била спряла да тече).
В тази връзка следва да се отбележи,че съдебната
практика на ВКС е категорична по въпроса за това ,че разпоредбата на чл. 115 б.“ж“ от ГПК
относно спирането на давността не се прилага в изпълнителното производство
, тъй като се отнася до производството
пред съда. Следователно новата давност за вземането е започнала да тече от
10. 10. 2012г. Следващото прекъсване на давността е на 09. 05. 2013г. ,
когато е постановено разпореждането на ЧСИ за присъединяване на Държавата в
лицето на ТД на НАП Пловдив за публични
вземания . От 09. 05. 2013г.до 09. 05.
2016г.,когато е изтекла давността за вземането не са извършвани валидни изпълнителни действия
, които могат да прекъснат давността . От
доказателствата по делото се установява ,че след образуване на изпълнителното производство
взискателя периодично е подавал молби до ЧСИ за проучване на имущественото
състояние на длъжника и за прилагане на съответните изпълнителни способи( молба от 02. 08. 2016г. ; молба
от 02. 10. 2017г. ; молба от 15. 10. 2018г. ). Поисканите
изпълнителни способи не са прилагани ,тъй като не е открито имущество на
длъжника , което да бъде предмет на принудително изпълнение. Първото валидно
изпълнително действие, което отново е прекъснало давността е разпореждането на
ЧСИ от 13. 11. 2018г. за
налагане на запор върху МПС,собственост на длъжника. Към този момент обаче давността за вземането вече е била изтекла .
С погасяване на главното вземане е погасено и
акцесорното вземане на кредитора за лихви за забава,макар давността за
това вземане да не е изтекла( чл. 119 от ЗЗД).
В заключение съдът е длъжен да отбележи и следното :
С протокол от 17.
09. 2013г. ЧСИ е конституирал,като длъжник по изпълнението , на основание чл. 429 ал. 2 от ГПК , наследника на
починалия длъжник В.В. П. , К.И.П..
Новият длъжник е уведомен за конституирането му на 24. 09. 2013г., като е
отказал да получи съобщението . От 17.
09. 2013г.до 02. 08. 2016г. взискателя не е поискал извършването на
изпълнителни действия спрямо новия длъжник. Първата молба , която е подадена до
ЧСИ за проучване имущественото състояние на новия длъжник е от 02. 08. 2016г. , когато давността за
вземането вече е била изтекла.
С оглед изхода на
спора пред въззивнната инстанция и на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва
да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на
ответника по въззивната жалба сумата 400лв. , представляваща сторени разноски за възнаграждение на един
адвокат пред въззивната инстанция, по
представения договор за правна защита и
съдействие от 13. 12. 2019г.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1291/ 02. 10. 2019г. на районен съд Пазарджик,
постановено по гр.д. № 1229/ 2019г., по
описа на същия съд.
ОСЪЖДА
„ЕВН България Електроснабдяване „
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов „ № 37 ,за заплати в полза на К.И.П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата 400лв. ,
представляваща сторени разноски за
възнаграждение на един адвокат пред
въззивната инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :