Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.12.2025 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и седми
февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д.
№ 1736 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството по делото е
образувано по предявен от Л.П.П. и М.Г.К.-П. срещу Б.Н.Б.
иск за прогласяване на нищожност на
договор за поръчка от 01.10.2007 г. поради невъзможен предмет , липса на
изискуема форма и липса на основание и иск
против Б.Н.Б. и К.Н.Б. за прогласяване на нищожност на договор за цесия от
26.07.2012 г. липса на форма и
съгласие, невъзможен предмет, привидност и липса на основание.
Ищците поддържат, че процесните
договори са недействителни ,тъй като към момента на сключването им не е
съществувало действително и изискуемо вземане на първия от ответниците,
годно да бъде предмет атакуваните договори , както и че правопораждащия
предварителен договор от 2006 г. сам по себе си е нищожен поради липса на форма
и невъзможен предмет – непостроен и несъществуващ към онзи момент имот.
Според ищците договорът за
цесия не поражда действие спрямо тях и като трето лице – длъжник, тъй като цедентът не е извършил надлежното съобщаване по чл. 99, ал.
3 и ал. 4 ЗЗД, а упълномощаването на цесионера за
съобщаване е извършено в нарушение на изискването формата на упълномощаването
да следва формата на договора, чието действие се цели.
Твърдят, че липсват определящи
елементи от съдържанието на договора за цесия – цена на вземането, негов
размер, индивидуализация на прехвърлените права, период и основание, поради
което договорът е нищожен и като привиден, респективно подписан при грешка
относно предмета и наличието на неизплатено задължение.
Ищците заявяват правен интерес
от предявяване на исковете, тъй като не е ясно кому следва да извършат плащане, както и с оглед риска от двойно плащане в хипотеза на ненадлежно
съобщена и недействителна цесия.
Претендират разноски.
Ответниците Б.Н.Б. и К.Н.Б. са подали общ
отговор на искова молба, като оспорват допустимостта на исковете , с оглед
факта че въпросът за действителността на договора за поръчка и договора за
цесия е вече решен със сила на присъдено нещо на съдебното решение постановено от ВКС, І ГО по търговско дело №
60282/2016, с което е уважен искът на цесионера К.Б. срещу
Л.П.П. и М.Г.К.- П. за връщане на сумата 100 000 евро
получена от тях за изпълнение на Договор за поръчка от 01.10.2007г., със
законните последици. След приключването на това производство, никакви
възражения срещу обвързващата сила на договора за мандат не могат да бъдат
предявявани в нови производства, което прави предявения иск недопустим.
Относно исковете за
прогласяване нищожността на договора за цесия, ответниците
сочат, че ищците не са процесуално легитимирани да оспорват валидността на
цесията, тъй като са длъжници по прехвърлените
вземания. В случай че ищците са се колебали пред кого носят отговорност – пред цедента или пред цесионера – те
са разполагали единствено с правната възможност да привлекат цедента като трето лице съгласно чл. 224 ГПК. Тъй като не
са се възползвали от тази възможност, те не могат да оспорват с иск
действителността на чуждата сделка.
По същество излагат, че
подписаният на 01.10.2007 г. договор за поръчка е бил представен от ищците, но доверениците не са изпълнили задълженията си, тъй като
управляваното от тях дружество не е започнало строителството на сградата.
Предварителният договор за покупка на жилище от октомври 2006 г. е бил развален
поради неизпълнение, а ищците са осъдени да върнат аванса със законните
последици. Договорът за цесия от 26.07.2012 г., вписан в нотариалните книги
поради ипотечно обезпечение на едно от вземанията, също е представен от ищците.
С него са прехвърлени всички вземания на цедента от
ищците, свързани с договора за поръчка, включително такива, произтичащи от
сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението,
развалянето или прекратяването на договора. Цесионерът
е бил упълномощен от цедента да съобщи цесията на длъжниците съгласно чл. 99, ал. 4 ГПК, като това е сторено
многократно. В заключение предвид факта,че ищците вече са осъдени по иск на цесионера, а преведеният аванс по договора за мандат от
02.10.2007 г. присъден в влязло в сила решение на цесионера,
изключва възможността за повторно осъждане.
Молят съда да отхвърли исковете
и претендират разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно
от представения по делото Предварителен
договор за продажба на недвижим имот сключен между “АЕРОПАК ИНЖИНЕРИНГ” ООД като продавач и Б.Н.Б. като купувач през м.
октомври 2006г., страните се задължават да сключат окончателен договор, по
силата на който продавачът продава на купувача недвижим имот в новострояща се жилищни сграда, находяща
се в град София, район “Красно село”, ул.”Владайска” № 20, местност “Еврейски
гробища”, съставляващ по скица урегулиран поземлен имот XV 19 /петнадесети,
отреден за имот с пламоснимачен номер деветнадесет/ в
квартал 284 /двеста осемдесет и четири/ по плана на град София, местност
“Еврейски гробища”, целият с площ от 637 /шестстотин тридесет и седем/ кв.м.,
при съседи по скица: ул. ”Владайска” и урегулирани поземлени имоти с парцелни и
имотни номера XIV-20, Х-11, IX-12. XVII1-I3,
VII-16, XVI-18, по скица № АГ- 94-Л-12 / 1 1.02.04 г. застроена съгласно утвърден от ДАГ гр. София
работен проект по всички част и и съгласно уговореното в ал. 2 на настоящия
член, както следва: Апартамент № 7 на четвърти /трети жилищен/
етаж, на кота /4-8.90/, със застроена площ от около
105 /сто и пет/ кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна, кухня-трапезария,
две спални, две клозет-бани и две тераси, при съседи: калкан,ул. ”Владайска”,
двор, апартамент № 8. стълбищна площадка и асансьор,
заедно с принадлежащото му мазе № 7 с площ между 4 и 6 кв.м., находя що се в
първия подземен етаж, със съответните идеални части от общите части на сградата
и съответните идеални части от право на собственост върху дворното място и гараж със
застроена площ между 30 и 46 кв.м., находиш, се в първия или втория подземен
етаж на сградата, със съответните идеални части от общите части на подземния гараж, на
сградата и от правото на собственост върху дворното място.По договора е
уговорено плащане в размер на 135 000 /сто тридесет и пет хиляди/ евро,
разпределени по следния начин- 10 % и I-ва вноска, в
размер на общо 20 000 /двадесет хиляди/ евро /или левовата им равностойност по
курса на БНБ за деня на плащането, която се плаща в деня на подписването на
настоящият договор; II-ра вноска в размер на
100 000 /сто хиляди/ евро или левовата
им равностойност по курса на
БНБ за деня на плащането, платима
при учредяване/прехвърляне на правото на строеж
на обектите по чл. 1,ал. 1 от договора на
КУПУВАЧА;
III-та вноска
в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ евро или левовата
им равностойност по курса на
БНБ за деня на плащането, платима
при издаване на Акт 16 за сградата.
Представен е Договор за поръчка
от 01.10.2007 г. сключен между
ответника Б.Н.Б. като доверител и Л.П.П. и М.Г.К.- П.
като довереници , по силата на който първият възлага
на доверениците да го представляват в отношенията му
по предварителен договор през октомври 2006 г. с „Аеропак
инженеринг“ ООД, включително и да извършат необходимите плащания, включително и
като действат при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Доверителят се е задължил
да преведе по сметка на доверениците сумата 100 000
евро, необходими за изпълнение на поръчката, като за изпълнение на задълженията
по договора за поръчка доверениците отговарят
солидарно пред доверителя и за обезпечаване изпълнението на тези им задължения
са се задължили да учредят ипотека за сумата 100 000 евро върху недвижим имот
(апартамент).
От представения по делото Договорът за цесия от 26.07.2012 г.
сключен между ответника Б.Н.Б. като цедент и
ответницата К.Н.Б. като цесионер се установява, че цедентът е прехвърлил на цесионера
всички свои вземания спрямо Л.П.П. и М.Г.К.- П.,
породени или отнасящи се до сключения между тях договор за поръчка от
01.10.2007 г., включително всички вземания, свързани с и/или произтичащи от
сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението,
развалянето или прекратяването на същия договор, заедно с всички привилегии,
обезпечения и други принадлежности; като цедентът
предава оригинала на договора на цесионера и го
упълномощава да съобщи цесията на жалбоподателите-ищци.
Представено е решение на СГС по
гр.д. № 12710-2012 год. , решение на САС по в.гр.д. № 1626/2015 год. и на ВКС
по 60282/2016 год., от които се установява, че М.Г.К.- П. с ЕГН ********** и Л.П.П. с ЕГН ********** *** са осъдени да заплатят солидарно на
К.Н.Б. с ЕГН **********, на основание чл.99 вр. с чл.
284, ал. 2 ЗЗД - сумата от 100 000 евро
получена от тях за изпълнение на Договор за поръчка от 01.10.2007г.,
заедно със законната лихва върху същата сума, считано от 25.09.2012г. до
окончателното плащане и на основание чл. 86 от ЗЗД – сумата от 10 000 евро
представляващи мораторна лихва върху присъдената сума
на главницата, изчислена за претендирания период от
04.10.2011г. до 24.09.2012 г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Претенциите на ищците за
установяване нищожност на два отделни договора, по първия от които са страна, а
по втория трети лица , с твърдения за последния,че има неяснота на кого дължат
изпълнение/плащане-цедента или цесионера,
сочат на формална допустимост на исковете. Наличието на съдебно решение със
сила на присъдено нещо при пълен идентитет между
предмет и страни няма, а „главните мотиви“ на съдебния акт на СГС по гр.д. №
12710-2012 год. , относно действителността на договорите, предвид тълкуване от
2001 год. не се ползват с такава, доколкото няма формиран диспозитив
в тази насока.
Основанията за нищожност са
уредени в разпоредбата на чл. 26 ЗЗД, по делото са заявени
множество такива по ал.2 на посочения текст-нищожност поради невъзможен предмет, липса на съгласие,
предписана от закона форма, основание, както и привидност.
Първият иск, с който е сезиран
съда е за установяване нищожност на договор
за поръчка от 01.10.2007 г. сключен между ответника Б.Н.Б. като доверител и
Л.П.П. и М.Г.К.- П. като довереници.
Част от заявените,повтаряни и преповтаряни основания за нищожност въобще не са сред законоустановените такива-липсата на срок за изпълнение на
договора, липсата на цена и дори да са налице не са порок, който да възприет от
ЗЗД за толкова съществен, че да направи този договор нищожен.
Релевантно основание с оглед разпоредбата на
чл.26,ал.2,предл. първо ЗЗД е заявеното такова, че
договора за поръчка е с липса на предмет/невъзможен предмет, с оглед твърдяна
недействителност на Предварителния договор за покупко-продажба на сключен между
първия ответник и „Аеропак Инженеринг" ООД. Особеното
при този вид договори е това, че съглашението на договарящите има за предмет
поемане на задължение помежду им в един по-късен момент да сключат уговорения
окончателен договор, поради което уговорката за продажбата на бъдеща вещ, която
едната страна поема ангажимент да изгради е нормална, а не недействителна
уговорка и не го прави договор без предмет. Нищожен на това основание би бил
предварителния договор ако към момента на сключването му, предметът е
фактически или правно невъзможен. Фактическата
невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната
действителност при сключване на сделката и не може да възникне според
природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и
технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално
определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото
възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка-
нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за
обособяването на обекта. В случая такива обстоятелства не са били налице.
Ето защо претенцията на ищците в тази насока е
неоснователна, доколкото е установен предмет на предварителния договор-обещание
за продажба на конкретен недвижим имот в гражданския оборот, за конкретна цена
и при определени срокове, който продавачът ще изгради.
Договора за поръчка в този
смисъл има и своето основание-възлагане/изпълнение на правни и фактически
действия от доверениците по плащания свързани с
предварителния договор. Ето защо претенцията по чл.26,ал.2,предл.
четвърто ЗЗД , че договора за поръчка е без основание не се доказа, тъй като не
се обори презумпцията на закона, че такава е налице-чл.26,ал.2,изр.второ.
Доколкото няма установена форма
за този вид договори, оплакването, че не е спазена формата му е
неоснователно-договорът е в писмена форма и носи подписите на страните,които са
го сключили. Претенцията с основание чл.26,ал.2,предл.
трето ЗЗД също е неоснователна.
Предвид гореизложеното искът за
установяване нищожност на Договор за поръчка от 01.10.2007 г. на посочените от
ищците пороци е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Неоснователен е и искът за
установяване нищожност на Договорът за цесия от 26.07.2012 г. сключен между ответника Б.Н.Б.
като цедент и ответницата К.Н.Б. като цесионер.
Отново са заявени много
основания за тази претенция, като част от тях не са посочени в ЗЗД като пороци
водещи до нищожност- че прехвърлянето на вземането не е съобщено от цедента, че цедираното вземане , ако
въобще е имало такова не е било изискуемо, че договорът не е бил заверен
нотариално,вземането е погасено по давност. Ето защо дори и да са факт /а това
не е така/ претенцията за нищожност на цесионния
договор с оглед гореизброените пороци е неоснователна.
Доколкото няма установена форма
за този вид договори, оплакването, че е нищожен поради това,че не е спазена
формата му /чл.26,ал.2,предл. трето
ЗЗД/ е неоснователно-договорът е в писмена форма и носи подписите на
страните,които са го сключили,които са нотариално заверени на 08.04.2013 год.
Неоснователно е и оплакването,
че е налице липса на съгласие относно един от съществените елементи - цена на
прехвърленото вземане. Щом такава не е посочена в самия договор, това означава,
че прехвърлянето е безвъзмездно, а това не е забранено от закона.
Договорът не е и симулативен защото бил сключен , както твърдят ищците
формално между брат и сестра , за да се избегне явяването на първия ответник в
съдебна зала. Дори да е верен, този аргумент не формира привидност на договора,
както и твърдението, че е сключен между брат и сестра. Привидност/симулация
има, когато няма воля формалното съглашение да породи последици или прикрива
друго сключено между страните. Фактът,че цесионера се
е възползвал от правата си по договора и е осъдил Л.П.П.
и М.Г.К.- П. да му заплатят прехвърленото взема с лихви,също доказва,че
договорът не е бил привиден и претенцията с основание чл.26,ал.2 ,предл. пето ЗЗД е неоснователен.
Ето защо с оглед на изложеното
по-горе следва да се приеме, че предявените искове за нищожност на двата
договора на всички заявени основания са неоснователни и като такива и двата
подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото ищците
дължат солидарно на адв.Р.Н. разноски по делото по
реда на чл.38 от ЗА и за двата иска в общ размер от 6000 лв.
С оглед горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.П.П. , с ЕГН ********** и М.Г.К. - П. , ЕГН ********** против Б.Н.Б. ЕГН ********** иск с
правно основание чл.26,ал.2,предл. първо,трето и
четвърто за прогласяване на нищожност на договор за поръчка от 01.10.2007 г.
поради невъзможен предмет , липса на форма и липса на основание и против Б.Н.Б.
и К.Н.Б. ЕГН ********** иск с правно основание чл.26,ал.2, предл. първо, второ,трето,четвърто и пето за прогласяване
на нищожност на договор за цесия от 26.07.2012 г. поради невъзможен предмет, привидност, липса на съгласие, на форма
, на основание и като привиден.
ОСЪЖДА
Л.П.П. , с ЕГН ********** и М.Г.К. - П. , ЕГН ********** да заплатят
солидарно на адв.Р.Н. възнаграждение по чл.38
от ЗА в общ размер на 6000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: