№ 3492
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20211100510874 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20117283 от 17.05.2021 г., постановено по гр.д.
43389/2010г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 85-ти състав е осъдил
ЗАД „Д.Б.: ЖИ.т и З.“ АД, ЕИК: **** да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК:
**** на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ сумата от 1 608.71 лв., представляваща
главница неизплатена стойност за възникнало регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +”, обективирана в
застрахователна полица № 440217601000247/3, за щети от ПТП настъпило на
05.03.2020 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в
съда 09.09.2020 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение
ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 607.35 лв., представляващи разноски в производството пред СРС.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.: ЖИ.т и З.“ АД. Процесуалният
представител на ответното дружество счита, че решението е неправилно като
протИ.речащо на материалния и процесуалния закон и поради
необоснованост. Излага аргументи, че не са налице правни и фактически
основания за присъждане на обезщетение в определения от съда размер.
Поддържа, че причина за настъпилото произшествие е неправомерното
поведение на водача, застрахован при ищцовото дружество, алтернативно, че
1
е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Моли за отмяна на
решението и отхвърляне на претенцията на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, а в условията
на евентуалност размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.
Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с
който счита жалбата за неоснователна. Счита, че обжалваният съдебен акт е
правилен, законосъобразен и обоснован. Сочи, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника. Излага аргументи, че по безспорен начин е
установен и размерът на предявения иск. Претендира разноски за настоящата
инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 411,
ал. 1от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Ангажирането на отговорността на застрахователя по "Гражданската
отговорност" на причинителя на вредата /делинквент/ е свързано с
установяване на следните кумулативни предпоставки: 1) валидно възникнало
облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/ по застраховка "Каско"; 2) валидно възникнало
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
причинителя на вредата и ответното дружество; 3) заплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществено автомобилно
2
застраховане - "Каско" и 4) осъществяването на фактическия състав на
института на непозволеното увреждане /чл. 45 ЗЗД/ - протИ.правно деяние;
вина; вреди и причинно - следствена връзка между поведението на дееца и
причинените вреди, като вината се предполага до доказване на противното.
Установено е по делото, а и не се спори, че между ищеца и „ДЗИ –
О.З.“ ЕАД , с ЕИК: **** бил сключен договор за застраховане "Каско"
обективиран в застрахователна полица, № 440217601000247/3, с обект лек
автомобил "Дачия Логан", с рег. № ****, със срок на застрахователно
покритие от 00. 00 ч. на 08.05.2019 г. до 24. 00 ч. на 07.07.2020 г.
Доказано е също така, че в срока на действие на договора за
имуществено застраховане - на 05.03.2020 г. е настъпило застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие на Републикански път ІІ – 15 в
посока от гр. Враца към гр. Оряхово, на два км. след гр. Враца, с участието на
горепосочения лек автомобил "Дачия Логан", с рег. № ****, управляван от
Г.У. и лек автомобил "БМВ 535", с рег. № ****, управляван от Христо Я..
Не се спори във въззивното производство, а и се установява от
приложеното възлагателно писмо, че ищецът възложил ремонта на "Дачия"
модел ,,Логан‘‘, с рег. № ****, на "А.**** " ООД. За ремонта от сервиза била
издадена фактура за сумата от 1593, 71 лв. с ДДС., които били заплатени от
ищеца на 18.05.2020 г.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, с
доклада по чл. 140 ГПК, че към датата на ПТП 05.03.2020 г. за водача на МПС
"БМВ" модел ,,535‘‘, с рег. № **** е била налице валидно сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява от доказателствата по
делото, а именно че на Републикански път II – 15 около 18:30 часа, посока от
гр. Враца към гр. Оряхово, на два км. след гр. Враца, в процес на застигане,
поради движение с несъобразена скорост водачът на лек автомобил "БМВ"
модел ,,535‘‘, с рег. № **** реализира ПТП в задната габаритна част на
попътно движещия се, след вече предприета маневра за изпреварване лек
автомобил "Дачия" модел ,,Логан‘‘, с рег. № ****.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на въззивника за
обстоятелството, че не е установена вината на водача на лек автомобил
"БМВ" модел ,,535‘‘, с рег. № ****, тъй като същият се установява от
Протокола за ПТП от 05.03.2020 г., свидетелските показания на двамата
водачи - Я. и У., както и от заключението по приетата и неоспорена съдебна-
автотехническа експертиза. Вещото лице е категорично, че щетите по
увредения автомобил се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпило на същата дата произшествие. Размерът е доказан чрез САТЕ и е
основателна претенцията за приетата от СРС сума, стойност необходима за
възстановяване на увредения лек автомобил по средни пазарни цени към
датата на ПТП със стойност и на обичайни ликвидационни разходи в размер
на 15 лева.
3
Настоящият съдебен състав приема, че деянието е протИ.правно, тъй
като е в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно, който водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. С оглед на това и доколкото установената
в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция не е оборена от ответника, следва
да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране деликтната
отговорност на водача на лек автомобил "БМВ" модел ,,535‘‘, с рег. № ****,
както законосъобразно е постановил и първоинстанционният съд.
Твърдението на ответника за съпричиняване не се кредитира, нито това,
затова, защото не е ангажирал надлежни доказателства по делото за
обратното. По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът следва да приеме
недоказания факт за неосъществил се в действителност, с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест. Поради това,
искът следва да бъде уважен и сумата да се присъди на ищеца в размера,
присъден от районния съдия, ведно със законната лихва, счетено от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
При това положение и при съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна -
ищец. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и като съобрази доказателствата за
реално направени разноски, жалбоподателят /ответник/ следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 385 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20117283 от 17.05.2021 г.,
постановено по гр.д. 43389/2020г. по описа на Софийски районен съд, III ГО,
85-ти състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: ЖИ.т и З.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к.1172, район ,,Изгрев‘‘, ж.к ,,Дианабад‘‘, бул.
,****, представлявано от Ж.К. и Б. И., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. 1463, район ,,Триадица‘‘, бул. ,,Витоша‘‘№ 89Б,
представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева, сумата от 385 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5