РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. К., 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20245320200461 по описа за 2024 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 24-0281-000650/12.09.2024г. на
Началник група при РУ на МВР – К., ОДМВР П., на Х. А. Р., с
ЕГН**********, с адрес с.***, обл.П., на основание чл.175а, ал.1, пр. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Р.
и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен
срок. Счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно,
оспорва извършване на нарушението. Моли наказателното постановление да
бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Б. поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – Началник група в РУ на МВР - К.,
редовно призована, не изпраща представител, но взема писмено становище с
което моли НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
1
поради което и допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
На 08.06.2024г. служителя на РУ на МВР К. – св. М. Х. и служители на
РСПБЗН гр. К. – св. С. Н. и св. Г. Д. се намирали в с.Р. във връзка с охраната на
изборни секции за предстоящите на 09.06.2024г. парламентарни избори. Били
униформени. Около 20.45ч., след приключване на служебните им задължения,
тримата се събрали на центъра в селото за да си поговорят. Седнали на
площадка пред читалището, която се намирала малко над 1 метър от главния
път - улица „Х. Б.“, която е централната улица на с. Р. и е главния път за гр.С..
Имали непосредствена видимост към самата улица срещу площада на
основното училище. Забелязали, че в посока изток - запад по главния път се
задал лек автомобил марка „БМВ“, сив на цвят с рег. №*******, който
намалил скоростта и почти спрял пред тях, като след това потеглил рязко и с
висока скорост и на два пъти превъртял задните гуми на автомобила, те
изпищели, превозното средство поднесло и навлезело за кратко в лентата за
насрещно движение, като преминало осовата линия, но не било изцяло в
насрещната лента, а частично, с което се създала предпоставка за ПТП.
Автомобила продължи посока запад. Св. Х. се обадил на дежурния в РУП К. за
да установи собственика на процесния автомобил, като посочил номера му.
Междувременно автомобила след около 250 м. направил обратен завой и
отново с висока скорост и превъртане на гумите се върнал към мястото на
което се намирали тримата свидетели и спрял пред група младежи в близост
до тях. При движението на автомобила св.Х., св.Н. и св.Д. ясно видели водача
и сочат, че това е именно жалбоподателя. Св.Х. тръгнал към автомобила за да
разговаря с водача, който бил сам, но той потеглил и напуснал центъра на
селото. Р. бил призован в РУП К. за съставяне на АУАН, явил се на 11.06.2024г.
и св. Х. съставил срещу него АУАН серия АД и бл. №0666468 за това, че на
08.06.2024 г. в 20:48 часа, в с.Р. на ул. „Х. Б.“ - с посока на движение от ***
/****/ от изток към запад управлява собствения си лек автомобил марка БМВ
530 Д с рег. № *******, като използва пътя отворен за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора
и товари, като осъществява по време на движението дрифт - техника на
2
шофиране при която шофьора преднамерено извежда дадено превозно
средство извън контрол, чрез презавиване, така довеждайки до загуба
сцеплението на задните гуми. По време на използване на техниката водача
навлиза с автомобила в лентата за насрещно движение. Водача използва
същата техника движейки се в обратна посока от запад към изток по ул. „Х.
Б.“ от **** в посока към *** където спира.
Нарушението е квалифицирано по чл.104Б, т. 2 от ЗДвП.
В АУАН Х. Р. написал: „Това го направих за сефте.“.
АУАН бил подписан от свидетелите /очевидци/ Н. и Д. в сградата на
РСПБЗН гр. К., а същият е предявен и връчен на Р. на 11.06.2024г. в сградата
на РУП К..
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения не са постъпили. Молба с
искане да не се издава НП е постъпила в РУП К. на 23.07.2024г., която не е
уважена.
Въз основа на процесния акт, компетентният за това орган, съгласно
чл.189, ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи - Началникът на група при РУ на МВР К., към ОДМВР П.
е издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на
основание чл.175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от дванадесет месеца за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, понеже,
като водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Обстоятелствата по извършване на нарушението са посочени по
идентичен начин с тези в АУАН.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните и приети по делото писмени, гласни и
веществени доказателства.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от
ЗАНН реквизити, съставен е от компетентно лице, подписан е от свидетели
/очевидци/ по установяване на нарушението посочени в него, връчен е на
3
нарушителя с разяснени му права на възражения в 7 –дневен срок и за
предложение в 14 дневен срок до АНО за сключване на споразумение.
Обжалваното НП съдържа всички реквизити, изискуеми от чл. 57 от ЗАНН.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира, че извършването на нарушението е безспорно
установено. Разпоредбата на чл.104Б, т.3 от ЗДвП въвежда забрана за водачите
на пътно превозно средство да използват пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Съобразно доказателствата по делото и АУАН, който
е редовно съставен и има доказателствена стойност до доказване на
противното, съдът намира, че визираното по-горе нарушение е осъществено
от жалбоподателя. Обстоятелствата по извършване на нарушението са
отразени в АУАН, който е редовно съставен и по силата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП се ползва с доказателствена сила за вписаното в него до оборване на
същото. При съставянето му жалбоподателят изрично заявил, че „Това го
направих за сефте.“, т.е. той не е отрекъл констатациите по акта, а ги приел.
Фактът на извършване на нарушението се установява от непротиворечивите
показания на свидетелите М. Х., С. Н. и Г. Д., които ясно видели лицето, което
управлява автомобила и посочат в с.з., че това е жалбоподателя. За тези
свидетели липсват каквито и да било данни за заинтересованост от изхода на
делото. Показанията на посочените свидетели не са опровергават, а се
подкрепят от писмените доказателства по делото. В този смисъл
неоснователно е възражението на адв.Б., че св.Х. имал тенденциозно и
негативно отношение към жалбоподателя понеже 21 години е бил полицейски
инспектор в селото. Такива индикации и данни по делото няма. Не се
установява, а и не се твърди, Х. да е имал лични и/или служебни
взаимоотношения с Р. до момента.
Относно показанията на св. Р.Ц. и св.С.Й., разпитани по почин на
жалбоподателя, то съдът не ги кредитира и ползва поради близките и
приятелските отношения на тези свидетели с жалбоподателя, както и поради
непосочване на датата на събитията на които твърдят, че са били очевидци,
като на въпрос на съда, св.Ц. заяви, че не помни датата, но Р. не е дрифтирал с
автомобила, като дата не беше посочена и от св.Й., което е обяснимо понеже и
двете свидетелки твърдят, че често /св.Й./ и ежедневно /св.Ц./ пътуват с
автомобила на Р. за да пазаруват и е възможно в тяхно присъствие той да не е
4
извършвал такива маневри. Освен това, показанията на тези свидетели са в
противоречие с кредитираните показания на другите свидетели и с писмените
доказателства по делото, като свидетелите М. Х., С. Н. и Г. Д. заявиха пред
съда, че при извършване на нарушението Р. е бил сам в автомобила.
Съдът, счита и останалите възражения на адв. Б. за неоснователни,
поради следните причини:
1.Видно от приложената по делото Заповед №317з-11675 от 31.12.2021г.
/л.18-гърба/ св.Х. е оправомощен да съставя АУАН по ЗДвП и именно в
качеството си на полицейски инспектор е съставил процесния АУАН, като без
значение е обстоятелството дали на 08.06.2024г. /датата на нарушението/ е
имал изрична заповед да осъществява пътен контрол, тъй като той е бил на
работа по охрана на обществения ред, осъществявал е полицейски функции и
негово основно задължение е да следи за обществения ред и спокойствието на
гражданите, което е било нарушено от поведението на жалбоподателя.
2. Относно твърдението, че АУАН не е съставен в присъствието на
свидетелите и жалбоподателя е необходимо да се посочи следното:
Текстът на чл.40, ал.1 от ЗАНН гласи: Актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. В конкретния случай, Р. е бил призован с призовка и се е явил
на 11.06.2024г. в РУП К. /датата за която е призован/, като АУАН е съставен в
негово присъствие, след което и му е бил предявен, като му е връчен и препис
от него, срещу подпис. Под съставяне на АУАН се има предвид нарушителя да
е присъствал и да се запознал със съдържанието му. Законодателят не визира
задължително самото техническо изписване на АУАН от неговото начало до
неговия край да стане в присъствието на нарушителя. Възможно е АУАН
предвид неговия обем например да е бил изготвен /разпечатан/ предварително
и да се представи за запознаване на нарушителя. Не е необходимо самото
съставяне да се разбира буквално и да се има предвид неговото изписване или
набиране на компютъра и разпечатване. Целта на съставянето на акта в
присъствие на нарушителя при съставянето му и при подписването му,
гарантира правото на защита на нарушителя. Така нарушителят
непосредствено възприема действията на актосъставителя и посочените
свидетели, включително дали същите действително са присъствали при
5
извършване на твърдяното нарушение, от една страна, и верността на
посочените в акта обстоятелства, от друга страна. Освен това, предявяването
на адмнистративното обвинение /запознаване със съдържанието на АУАН/ се
извършва, чрез връчване на препис от съставения и подписан от
актосъставителя и поне един свидетел АУАН. Предявяването се удостоверява
от нарушителя с подписването на акта. Подписа е удостоверително изявление,
което потвърждава, че е запознат с повдигнатото му обвинение, без което
административно наказателното производство не се счита за редовно
образувано и по аргумент от чл.52 ал.2 от ЗАНН е условие, без което не може
да бъде издадено наказателно постановление. Според чл.43, ал.1 от ЗАНН
актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в
него и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го
подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени
адреса си. Именно за това свидетелите Н. и Д. предварително подписали
АУАН, който в последствие е предявен и връчен на Р.. Предявяването на акта
за запознаване с неговото съдържание е задължение на контролните органи,
което се изпълнява, чрез връчване на препис в момента на неговото съставяне,
ако нарушителя присъства. Поредността и съдържанието на действията са
ясно описани в чл.43 ал.1 от ЗАНН – акта се предявява на нарушителя след
като актосъставителя и свидетеля са го подписали, чрез предоставяне на
препис от него, по аргумент от чл. 43 ал.5 от ЗАНН, след което и нарушителя
го подписва и с това процедурата по образуване на административно
наказателно производство приключва, защото е удовлетворено изискването за
запознаване на нарушителя с обвинението. Предявяване на акта означава
връчване на препис, след което акта се подписва от нарушителя – това е
удостоверителното му изявление, че препис му е предоставен на
разположение.
3. Относно възражението, че НП не е издадено в срок: То също е
неоснователно, тъй като съгл. чл.34, ал.2 от ЗАНН - Образуваното
административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В
случая НП е съставен в този срок /в 3 месечен срок/.
4.Относно приетите ВД - дискове с видеозаписи от охранителни камери
монтирани в центъра на с.Р. – действително на тях не се вижда с този
автомобил да се извършва дрифт, но от показанията на св.Х. /л.31-гърба/,
6
който както вече беше посочено по-горе, 21 години е отговарял за сигурността
в с.Р. и съответно изключително добре познава района, е видно, че камерите се
намирали на 50 метра преди мястото на нарушението и той не знае да има, а и
очевидно няма камери точно на това място, поради което и няма запис на
самото нарушение. Действително от изгледаните в с.з. записи се установи, че
Р. не е сам в автомобила и, че към него приближават и други лица, което е още
едно доказателство, че камерите са заснели не мястото на нарушението, а
друго в центъра на селото.
5. Относно приложението на чл.28 от ЗАНН - С разпоредбата на чл.189з
от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), законодателят
изрично изключи приложението на чл.28 от ЗАНН за извършени нарушения
по ЗДвП, а и по делото не се установиха обстоятелства, които да обосновават
по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид
нарушения. Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по
чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената
материално правна норма обществени отношения, тъй като обект на защита са
обществените отношения по опазването животът и здравето на участниците в
движението по пътищата.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил
вмененото му във вина нарушение. Правилно от наказващия орган е
определена съответстващата на поведението на жалбоподателя санкционна
норма на чл.175а ал.1 от ЗДвП, предвиждаща санкционирането на водачи,
ползващи пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Точно са
определени по вид и кумулативните наказания, които следва да бъдат
наложени. Същите са наложени в техния фиксиран размер и не търпят
корекция.
В хода на административното производство съдът не констатира
допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават
наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като
незаконосъобразно.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
7
доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
Мотивиран от горното К. РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0281-
000650/12.09.2024г. на Началник група при РУ на МВР – К., ОДМВР П., с
което на Х. А. Р., с ЕГН**********, адрес с.***, обл.П., на основание чл.175а,
ал.1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/
месеца за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд - П. в 14-дневен срок от съобщаването му.
ГБ
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8