№ 6071
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100506672 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6672/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „В.Т. – 2007“
ЕООД, ЕИК *********, с. Мрамор-СО, ул. „******** срещу решение №4140 от 11.03.2025 г
на СРС , 64 състав по гр.дело №22528/2024 г по описа на СРС , с което е отхвърлен иска на
въззивника с правно основание чл.422 ГПК във чл.92 ЗЗД да се признае за установено , че
„М КАР София“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София , бул. „******** му дължи сумата от
1697,76 лева – неустойка за забава за периода 10.10.2023г. – 29.10.2023г. по договор за
продажба на нов автомобил № 2922 от 15.03.2023г. с предмет автомобил BMW X7
xDrive40D , за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№36163 от 01.12.2023 г по ч.гр.д.№61989/23 г на СРС , 64 състав . Решението на СРС се
обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като представените
от ищеца писмени доказателства - статус на автомобил и товарителница са писмени
доказателства , които са били оспорени и верността им не е доказана . Процесният договор е
бил развален по вина на ответника към 17.01.2024 г . Доставеният автомобил по
товарителницата е бил различен от уговорения , а са били доставени само два от поръчаните
четири автомобила . Не е била уговорена приблизителна дата на доставка , но дори да има
отклонения , те „трябва да са в разумни срокове“ и крайният срок на доставка е бил
11.09.2023 г . Ответникът не може да се освободи от отговорност за забава поради забава на
1
производителя , а и същата не е доказана /чл.81 ал.1 ЗЗД/ .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Налице е
забава от страна на производителя на автомобила , а след като е уведомен ищецът е отказал
да доплати уговорената цена . Към периода на начисляване на неустойката автомобилът все
още не е бил произведен , което станало едва декември 2023 г . Какъв автомобил е доставен
се определя от договора на рамата и е доставен уговорения автомобил . Липсва вина на
ответника за късната доставка на автомобила и е налице изрична уговорка , че не се носи
отговорност при забава на производителя . Купувачът прави опит да развали договора едва
след като автомобилът вече е бил доставен . Процесният автомобил е бил „индивидуален“ ,
защото подробно са уговорени всичките му характеристики .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 17.03.2025 г и е
обжалвано в срок на 31.03.2025 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
От фактическа страна по делото няма спор между страните, че на 15.03.2023г. е сключен
договор за продажба на нов автомобил № 2922 между ответника „М КАР София“ ЕООД в
качеството на продавач и ищеца „В.Т. – 2007“ ЕООД в качеството на купувач. Предмет на
договора е автомобил BMW X7 xDrive40d, като са уговорени конкретно неговите параметри
– цвят C36 (сив металик), вид тапицерия, както и елементите на стандартното и
допълнителното оборудване.
Съгласно договора ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца възмездно правото на
собственост върху посочения автомобил срещу цена от 232925,63 лева. Посочена е
приблизителна дата на доставката – 01.09.2023г.
Не е спорно, а и от събраните по делото доказателство е видно, че ищецът е направил към
ответника авансово плащане по договора в размер на 12 500 лева.
Съгласно раздел V, т.6 от приетите като доказателство Общи условия за доставка и
продажба на нови моторни превозни средства с марка „BMW” и „Mini”, ако поради причина,
за която продавачът отговаря, той не достави на купувача МПС в четиридесетдневен (40 –
дневен) срок след изтичане на срока за доставка по договора, купувачът има право на
неустойка за забава в размер на основния лихвен процент на БНБ за срока на забавата,
увеличен с 10 пункта на годишна основа.
2
Ответникът се позовава на клаузата на раздел V, т.4 „а“ от Общите условия , според която
продавачът не носи отговорност, когато производителят забави доставката.
Според СРС в случая действително е налице забава на производителя, като това се доказва
от представените с отговора на исковата молба и приети като доказателства по делото –
запитване за статус на автомобил към производителя по електронната поща от 14.12.2023г.
от страна на производителя „БМВ Груп“ до дилърствата в България, вкл. и ищеца „М Кар
София“, както и от международната товарителница („ЧМР“). В приетото като доказателство
запитване за статус на автомобила към производителя, е посочен модел, дилър и клиент,
които съответстват на страните по процесния договор и модела на автомобила, предмет на
процесния договор, от което става ясно че описаният с посочената рама автомобил е
произведеният съгласно сключения между страните процесен договор.
Според СРС автомобилът предмет на доставка по процесния договор, е бил произведен с
рама WBA21EN0X09U59881. Съгласно международната товарителница (ЧМР) този
автомобил, заедно с още 3 бр. автомобили, е бил натоварен от „Ходлмайр Логистикс ГмбХ,
Австрия на 14.12.2023г, и доставен в база на ответното дружество „М КАР София“
ЕООД на 21.12.2023г.
С имейл от 14.12.2023г. от „БМВ Груп“ до ответника и други дилърски дружества на
автомобили марка „БМВ“, е изпратен списък от автомобили, като в списъка е включен и
автомобил с рама WBA21EN0X09U59881 като такъв, който ще бъде изпратен до София с
датата на товарене 18.12.2023г. и дата на доставка – 22.12.2023г.
С покана, изпратена чрез ЧСИ, с изх. № 332/04.01.2024г. и получена от ищеца на
17.01.2024г, ответникът е уведомил ищеца, че в изпълнение на процесния договор
поръчаният автомобил е доставен и е наличен в склада на ответника. Ищецът е бил
поканен да плати в срок от 5 дни уговорената сума от 23 2925,63 лева по посочена банкова
сметка с предупреждение, че при неизпълнение договорът ще се счита за развален по вина
на ищеца и съгласно договореното платеният аванс ще бъде задържан като неустойка.
Относно процедурата и сроковете за доставка на автомобили при ответника показания дава
разпитаният пред СРС свидетел С.С., доведен до разпит от ответника. Свидетелят посочва ,
че от 2021г. работи при ответника на длъжността „търговец нови автомобили“, като
трудовите му задължения включвали връзка с клиенти и продажба на нови автомобили.
Свидетелят съобщава, че представител на ищцовото дружество се е свързал с него по повод
поръчка на 6 бр. нови автомобили. След направена поръчка клиентът давал конкретна
спецификация на поръчания автомобил. За 4 – те поръчани от ищеца автомобили имало
специфични изисквания например относно фаровете и интериора. След сключване на
договора и плащане на аванса, бек офисът на ответника изпращал поръчката и от „БМВ
България“ била подавана поръчката за производство. За 4 – те автомобила, предмет на
сключените между ищеца и ответника договори, срокът на доставката бил около 6 месеца.
Два от поръчаните от ищеца автомобила били доставени през м.12.2023г., като авансът бил
преведен на 16.03.2023г. След подаване на поръчката към „БМВ България“ свидетелят
извършвал ежемесечно проследяване относно това кога доставчикът „БМВ“ ще достави
3
автомобила и съответно дали има производство. След производството клиентът бил
уведомяван за приблизителна дата на доставката на автомобила. „БМВ България“
уведомявал с имейл ответника, когато автомобилът е произведен и за приблизителния срок,
в който същият ще бъде доставен.
Според СРС при наличните доказателства трябва да се приеме , че страните са уговорили
приблизителна дата на доставка – 01.09.2023г., която съответства и на съобщеното от
свидетеля, че срокът за доставка на автомобил с допълнителни спецификации е около 6
месеца след авансовото плащане, което в случая е направено на 16.03.2023г.
Според СРС в случая страните са уговорили дата на доставката, а именно 01.09.2023г.,
макар в договора същата дата да е посочена като „приблизителна“, а не конкретна такава, на
която поръчаният автомобил ще се намира в склад на ответника. Уговорката за
приблизителна дата е обяснима с оглед обстоятелството, че се касае за продажба на бъдеща
вещ - автомобил, който е следвало да бъде произведен по параметри, зададени от купувача
(ищец), от дружество – производител, което не е страна по договора, и производството
зависи от фактори, които не са под контрола на продавача (ответник).
Според СРС в случая се търси отговорност от ответника (продавач по договора) за забава,
която е продължила над 40 дни след уговорената дата на доставка. От това следва, че забава
с повече от 40 дни след уговорената приблизителна дата на доставка е скрепено със санкция
за неустойка за продавача. Неоснователен е доводът на ответника, че няма уговорен срок за
доставка. Уговорената като „приблизителна“ дата следва да се разбира като дата, близка по
време на действителната доставка и когато датата на доставката превиши 40 дни от
посочената като приблизителна дата, това дава основание за търсене на отговорност за
неустойка.
Според СРС доказано е възражението на ответника, че е налице хипотеза по раздел V, т.4,
б.“а“ ОУ, защото има забава на производителя, тъй като автомобилът е доставен при
ответника на 21.12.2023г., видно от ЧМР – товарителницата и останалите обсъдени по – горе
писмени документи, от които следва, че доставеният на 21.12.2023г. автомобил с рама
WBA21EN0X09U59881 е произведеният съгласно предмета на процесния договор. В
процесния договор изрично е предвидена хипотеза, която изключва отговорността на
продавача, като страните са свободни да уговорят условията, които ги обвързват (чл.9 ЗЗД).
В конкретния случай забавата на производителя е уговорена като основание за изключване
на отговорността на продавача. Следователно при наличие на изключението на клаузата на
раздел V, т.4, б.“а“ ОУ не се дължи уговорената неустойка за забава и искът е неоснователен
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд , при
следните уточнения и мотиви по доводите във въззивната жалба .
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че процесният автомобил е бил
доставен на ответника от производителя в края на 2023 г и ищецът е бил поканен да го
доплати и получи в началото на 2024 г . Този извод следва не само от представените от
ищеца частни документи /включително товарителница/ , но и от показанията на св. С.С. ,
4
както и от цялостната логика на отношенията между страните по процесния договор .
Преклудирани са и са изцяло извън основанието на иска твърдения на въззивника , че е
доставен различен от уговорения автомобил , а също и че договорът е бил развален по вина
на ответника преди началото на 2024 г . В исковата молба липсват и твърдения , че
процесният договор има връзка с други отношения между страните , включително и с
доставки на други автомобили . Следва да се отбележи , че по делото липсват доказателства
ищецът въобще да е пожелал да извърши оглед на доставения автомобил , както и да
доплати и получи същия . Очевидно ищецът е искал да се откаже от договора и не е търсил
реалното му изпълнение . Няма доказателства забавената доставка да е била безполезна за
ищеца /сравни чл.87 ал.2 ЗЗД/ .
Следва да се споделят водещите мотиви на СРС , че е налице валидна и допустима уговорка
между търговци в раздел V, т.4, б.“а“ от ОУ на ответника , че същият не носи отговорност за
неизпълнение при забава от страна на производителя . Вярно е , че по общо правило и с
аргумент от чл.81 ал.1 ЗЗД неизпълнение от подизпълнител и/или от предходен доставчик не
освобождава от договорна отговорност, защото изборът на такова лице и търговския риск е
на главния изпълнител/продавач . От друга страна напълно допустими , особено между
търговци , са клаузи , които ограничават отговорността на продавача/изпълнителя в случаи
на забава от трети лица, особено ако и двете страни са наясно , продавачът/изпълнителят
няма възможности да избира между много доставчици или производители , а последните
произвеждат или доставят рядък или уникален по своите характеристики продукт . Такъв е и
процесният случай , в който предмет на продажба е вещ-автомобил с точно зададени марка и
характеристики /“автомобил по поръчка“/ , който все още не е произведен и който може да
бъде произведен само от определен производител , който е и собственик на съответната
търговска марка . Няма как дилър , който продава нови автомобили на незначителен в
световен мащаб автомобилен пазар като този в РБ да диктува производствения процес на
група заводи на световна автомобилна марка . Общоизвестни са дългите срокове на доставка
и честите забавяния при доставка на автомобили по поръчка и ищецът трябва да е запознат с
това . С оглед особеностите на случая и с аргумент от чл.94 ЗЗД не може да се счете , че
ответникът е действал при умисъл или груба небрежност в договорните отношения т.е.
ограничаване на отговорността за забавата му за процесния период се основана на валидна
и допустима договорна клауза .
Налага се изводът , че искът за процесната неустойка е неоснователен , а решението на СРС
е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено . Разноски пред СГС се дължат от
въззивника – 470 лева – като същото не е прекомерно , тъй като делото не е с ниска
фактическа и правна сложност .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК – поради наличие на материален интерес под 20 000 лева
по търговско дело – настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4140 от 11.03.2025 г на СРС , 64 състав по гр.дело
№22528/2024 г по описа на СРС .
ОСЪЖДА „В.Т. – 2007“ ЕООД, ЕИК *********, с. Мрамор-СО, ул. „******** да заплати на
че „М КАР София“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София , бул. „Черни връх“ №53 сумата от 470
лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6