№ 409
гр. Благоевград, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20221200500153 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Е. Г. М.,
ЕГН ********** и М. И. М., ЕГН **********, против решение № 162/
17.12.2021 г., постановено по гр. д. № 725/ 2020 г. по описа на РС – Г. Д., с
искане за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 162/
17.12.2021 г., постановено по гр. д. № 725/ 2020 г. по описа на РС – Г. Д., като
съдът постанови друго такова, с което да отхвърли иска.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
1
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Постъпила е въззивна жалба и от Г. Е. М., ЕГН **********, против
решение № 162/ 17.12.2021 г., постановено по гр. д. № 725/ 2020 г. по описа
на РС – Г. Д., с искане за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 162/
17.12.2021 г., постановено по гр. д. № 725/ 2020 г. по описа на РС – Г. Д., като
съдът постанови друго такова, с което да отхвърли иска.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от “П...” Е.,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление град Г. Д., улица „Х. Б.” № *,
представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Н. Г. А.
против Е. Г. М. от гр. Г. Д., Г. Е. М. от гр.Х. и М. И. М. от гр. Г. Д.. Прави се
искане пред съда да бъде обявена за недействителен спрямо ищцовото
дружество на Договор за дарение и учредяване право на ползване на
недвижим имот обективиран в Нотариален акт за дарение и учредяване право
на ползване на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело № * от 2019 година,
по описа на нотариус Елена Ласина, рег.№ 137 на НК, Вх. рег.№ 4216 от
30.12.2019 година, Дв. Вх.№ *, акт № *, том *, дело № * от 2019 година по
описа на Служба по вписванията — град Г. Д., с който Г. Е. М., ЕГН
**********, постоянен адрес град Х., улица „С.” № * дарява на Е. Г. М., ЕГН
**********, постоянен адрес град Г. Д., улица „М...” № *, и учредява право на
ползване докато е жива на М. И. М., ЕГН **********, постоянен адрес град Г.
Д., улица „М...” № *, за следните недвижими имоти, а именно:
2
1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с площ от 50.16 - петдесет
квадратни метра и шестнадесет квадратни сантиметра, с предназначение:
жилище, апартамент, с идентификатор № * — * находящ се в сграда № 1 —
едно с идентификатор № * — *, брой надземни етажи: 3 - три, брой подземни
етажи: 0 — нула, с предназначение на сградата: жилищна сграда -
еднофамилна, израдена в имот с идентификатор № ** — *, точка, *, ЕКАТТЕ
№ 17395 - седемнадесет хиляди, триста деветдесет и пет, в кадастрален район
* — *, по кадастралната карта на град Г. Д., община Г. Д., област Б., одобрена
със Заповед № РД — 18 -71 от 02.10.2009 година на Изпълнителния директор
на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с административен адрес на
имота: град Г. Д., община Г. Д., област Б., улица „М...” № * - единадесет, етаж
1 — първи, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под
обекта: няма, над обекта: няма, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата, същия имот съгласно стар план и документ за
собственост представлява САМОСТОЯТЕЛНО ЖИЛИЩЕ със застроена
площ от 50.16 - петдесет квадратни метра и шестнадесет квадратни
сантиметра, находящо се в североизточната част на втория жилищен етаж от
четириетажната жилищна сграда, от която първия жилищен етаж е приземен,
находяща се в град Г. Д., улица „М...” № *, която жилищна сграда е застроена
в урегулиран поземлен имот — парцел * — *, имот планоснимачен № * - * от
квартал * — * по сега действащия план на град Г. Д., община Г. Д., област Б.,
утвърден със Заповед № 32 от 1992 година на Кмета на Община Г. Д., при
съседи на парцела по скица: изток - Д. и С. П., запад — Д. Т., север - А. М. и
юг - улица, и при съседи за жилището: югоизток, северозапад и североизток
— двор, югозапад - стълбище и жилище на И. С., ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и 2 от правото на строеж върху
мястото, 2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с площ от 108.00 - сто и
осем квадратни метра, с предназначение: жилище, апартамент, с
идентификатор № *.2 — *, точка, две, находящ се в сграда № 1 — едно с
идентификатор № * — *, брой надземни етажи: 3 — три, брой подземни
етажи: 0 — нула, с предназначение на сградата: жилищна сграда —
еднофамилна, изградена в имот с идентификатор № ** - *, точка, *, ЕКАТТЕ
№ 17395 - седемнадесет хиляди, триста деветдесет и пет в кадастрален район
* — *, по кадастралната карта на град Г. Д., община Г. Д., област Б., одобрена
със Заповед № РД -1 8 -7 1 от 02.10.2009 година на Изпълнителния директор
на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с административен адрес:
град Г. Д., община Г. Д., област Б., улица „М...” № * - единадесет, етаж 3 -
трети, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта:
няма, над обекта: няма, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата, същия имот съгласно стар план и документ за собственост
представлява ЧЕТВЪРТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 108.00 -
сто и осем квадратни метра, от четириетажната жилищна сграда, от която
първия жилищен етаж е приземен, находяща се в град Г. Д., община Г. Д.,
област Б., улица „М...” № *, който жилищен етаж е изграден въз основа на
3
отстъпено право на строеж в урегулиран поземлен имот - парцел * — *, имот
планоснимачен № * - *, от квартал * - * по сега действащия план на град Г. Д.,
утвърден със Заповед № 32 от 1992 година на Кмета на Община Г. Д., при
съседи на парцела по скица: изток - Д. и С. П., запад - Д. Т., север — А. М. и
юг - улица, ведно със съответно принаделжащите му идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, 3. СГРАДА с площ
от 35.00 - тридесет и пет квадратни метра, с предназначение: хангар, депо,
гараж, с идентификатор № **.5 - *, 3 *, точка, *, *, изградена в имот с
идентификатор № ** — *, точка, *, ЕКАТТЕ № 17395 — седемнадесет
хиляди, триста деветдесет и пет, в кадастрален район * - *, по кадастралната
карта на град Г. Д., община Г. Д., област Б., одобрени със Заповед № РД -1 8 -
7 1 от 02.10.2009 година на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, с административен адрес на имота: град Г. Д.,
община Г. Д., област Б., улица „М...” № * — единадесет, същия имот
съгласно стар план и документ за собственост представлява: ГАРАЖ със
застроена площ от 34.12 - тридесет и четири квадратни метра и дванадест
квадратни сантиметра, находящ се в град Г. Д., улица „М...” № *, застроен в
урегулиран поземлен имот — парцел * — *, имот планоснимачен № * - *, от
квартал * — * по сега действащия план на град Г. Д., община Г. Д., област Б.,
утвърден със Заповед № 32 от 1992 година на Кмета на Община Г. Д., при
съседи на парцела по скица: изток — Д. и С. П., запад - Д. Т., север - А. М. и
юг - улица.
Твърди се от ищеца, че с Фактура № ********** от 31.03.2014 година
за извършени консултантски услуги на стойност 2 500.00 лева с ДДС,
Фактура № ********** от 30.04.2014 година за извършени консултантски и
рекламни дейности — недвижими имоти на стойност 11 160.00 лева с ДДС,
Фактура № ********** от 30.09.2014 година за извършена доставка на
строителни материали на стойност 3 000.00 лева с ДДС, Фактура №
********** от 31.10.2014 година за доставка на материали на стойност 1
542.47 лева с ДДС, Фактура № ********** от 30.12.2014 година за кетьрниг и
проектански услуги на обща стойност 6 282.00 лева с ДДС, Фактура №
********** от 30.01.2015 година за услуга “Проектиране” на обща стойност 4
980.00 лева с ДДС, Фактура № 4 ********** от 29.05.2015 година за
извършена услуга на обща стойност 2 474.04 лева с ДДС и Фактура Лг°
********** от 30.07.2015 година за кетъринг на обща стойност 3 627.34 лева
с ДДС, “П...” Е. извършило посочените в тях доставки, дейности и услуги на
Е. „Г.М.”. Твърди се, че общата стойност съгласно посочените фактури е в
размер на 35 566.81 лева, като сумите следвало да бъдат изплатени на датата
на издаване на фактурите, което обхваща периода от 31.03.2014 година до
30.07.2015 година. Тъй като Е. „Г.М.” не заплатил нито една от сумите по
фактурите, “П...” Е. предприело необходимите съдебни действия, като със
заявления по реда на ч. 410 от ГПК било поискано от съда да бъдат издадени
заповеди за изпълнение срещу ответника Е. „Г.М.” за всички вземания. По
подадените заявления били образувани осем броя частни граждански дела, а
4
именно: 1. По Фактура № ********** от 31.03.2014 година било образувано
Ч.Гр.Д.№ 972 по описа на Районен съд - Г. Д. за 2018 година. По посоченото
дело съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника Е. „Г.М.” за
сумата общо в размер на 3 175.06 лева. 2. По Фактура № ********** от
30.04.2014 година било образувано Ч.Гр.Д.№ 1155 по описа на Районен съд -
Г. Д. за 2018 година. По посоченото дело съда издал заповед за изпълнение
срещу ответника Е. „Г.М.” за сумата общо в размер на 13 287.46 лева. 3. По
Фактура № ********** от 30.09.2014 година било образувано Ч.Гр.Д.№ 1187
по описа на Районен съд - Г. Д. за 2018 година. По посоченото дело съда
издал заповед за изпълнение срещу ответника Е. „Г.М.” за сумата общо в
размер на 3 637.14 лева. 4. По Фактура № ********** от 31.10.2014 година
било образувано Ч.Гр.Д.№ 1263 по описа на Районен съд — Г. Д. за 2018
година. По посоченото дело съда издал заповед за изпълнение срещу
ответника Е. „Г.М.” за сумата общо в размер на 1 980.17 лева. 5. По Фактура
№ ********** от 30.12.2014 година било образувано Ч.Гр.Д№ 1309 по описа
на Районен съд - Г. Д. за 2018 година. По посоченото дело съда издал заповед
за изпълнение срещу ответника Е. „Г.М.” за сумата общо в размер на 7 236.41
лева. 6. По Фактура № ********** от 30.01.2015 година било образувано
Ч.Гр.Д.№ 71 по описа на Районен съд - Г. Д. за 2020 година. По посоченото
дело съда издал заповед за изпълнение срещу ответника Е. „Г.М.” за сумата
общо в размер на 8 243.08 лева. 7. 5 По Фактура № ********** от 29.05.2015
година било образувано Ч.Гр.Д.№ 382 по описа на Районен съд - Г. Д. за 2020
година. По посоченото дело съда издал заповед за изпълнение срещу
ответника Е. „Г.М.” за сумата общо в размер на 4 055.21 лева. 8. По Фактура
№ ********** от 30.07.2015 година било образувано Ч.Гр.Д.№ 489 по описа
на Районен съд — Г. Д. за 2020 година. По посоченото дело съда издал
заповед за изпълнение срещу ответника Е. „Г.М.” за сумата общо в размер на
5 847.15 лева. Че общата сума по издадените заповеди за изпълнение срещу
ответника Е. „Г.М.” е в размер на 47 461.68 лева.Че срещу всички издадените
заповеди за изпълнение ответника подал писмени възражения. Предвид
направените възражения “П...” Е. в определените от съда срокове предявило
искове по чя.422 от ГПК за установяване на съществуване на вземането.Че по
подадените искове били образувани следните дела: 1. Гр.Д.№ 1120 описа на
Районен съд - Г. Д. за 2018 година за установяване на съществуване на
вземането присъдено по Ч.Гр.Д.№ 972 по описа на Районен съд — Гоце
Делечв за 2018 година /по Фактура № ********** от 31.03.2014 година/. 2.
Гр.Д.№ 38 описа на Районен съд - Г. Д. за 2019 година за установяване на
съществуване на вземането присъдено по Ч.Гр.Д.№ 1155 по описа на Районен
съд — Г. Д. за 2018 година /по Фактура № ********** от 30.04.2014 година/.
3. Гр.Д.№ 35 описа на Районен съд — Г. Д. за 2019 година за установяване на
съществуване на вземането присъдено по Ч.Гр.Д.№ 1187 по описа на Районен
съд - Г. Д. за 2018 година /по Фактура № ********** от 30.09.2014 година/. 4.
Гр.Д.№ 171 описа на Районен съд - Г. Д. за 2019 година за установяване на
съществуване на вземането присъдено по Ч.Гр.Д.№ 1263 по описа на Районен
5
съд - Г. Д. за 2018 година /по Фактура № ********** от 31.10.2014 година/. 5.
Гр.Д.№ 170 описа на Районен съд - Г. Д. за 2019 година за установяване на
съществуване на вземането присъдено по Ч. Гр. Д.№ 1309 по описа на
Районен съд — Г. Д. за 2018 година /по Фактура № ********** от 30.12.2014
година/. 6. Гр.Д.№ 193 описа на Районен съд - Г. Д. за 2020 година за
установяване на съществуване на вземането присъдено по Ч.Гр.Д.№ 71 по
описа на Районен съд — Г. Д. за 2020 година / по Фактура № ********** от
30.01.2015 година/. 7. Гр.Д.№ 488 описа на Районен съд - Г. Д. за 2020 година
за установяване на 6 съществуване на вземането присъдено по Ч.Гр.Д№ 382
по описа на Районен съд - Г. Д. за 2020 година /по Фактура № ********** от
29.05.2015 година/. 8.Гр.Д.№ 617 описа на Районен съд - Г. Д. за 2020 година
за установяване на съществуване на вземането присъдено по Ч.Гр.Д.№ 489 по
описа на Районен съд - Г. Д. за 2020 година /по Фактура № № ********** от
30.07.2015 година/. Че от посочените образувани граждански само това по
точка 5 е приключило с влязло в сила решение.Че въз основа на него има
издадени два броя изпълнителни листове срещу Е. „Г.М.” за обща сума в
размер на 4 090.75 лева.Че за събиране на това вземане е образувано Изп.д. №
396 от 2020 година по описа на ЧСИ АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВСКИ. Че
останалите описани 7 броя граждански производства по чяА22 от ГПК са
висящи пред Районен съд — Г. Д..Че след извършена справка в Служба по
вписванията — град Г. Д. установили, че на 30.12.2019 година с Нотариален
акт за дарение и учредяване право на ползване на недвижим имот № *, том *,
рег.№ *, дело № * от 2019 година, по описа на нотариус Елена Ласина, рег.№
137 на НК, Вх. рег.№ 4216 от 30.12.2019 година, Дв. Вх.№ *, акт № *, том *,
дело № * от 2019 година по описа на Служба по вписванията — град Г. Д., Г.
Е. М. е извършил дарение на дъщеря си Е. Г. М. и е учредител право на
ползване докато е жива, на съпругата си М. И. М., на следните недвижими
имоти, а именно: 1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с площ от 50.16 -
петдесет квадратни метра и шестнадесет квадратни сантиметра, с
предназначение: жилище, апартамент, с индентификатор № * — * находящ се
в сграда № 1 — едно с индентификатор № * — *, брой надземни етажи: 3 -
три, брой подземни етажи: 0 - нула, с предназначение на сградата: жилищна
сграда — еднофамилна, изградена в имот с индентификатор № ** - *, точка,
*, ЕКАТТЕ № 17395 — седемнадесет хиляди, триста деветдесет и пет, в
кадастрален район * — *, по кадастралната карта на град Г. Д., община Г. Д.,
област Б., одобрена със Заповед № РД - 18 -71 от 02.10.2009 година на
Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с
административен адрес на имота: град Г. Д., община Г. Д., област Б., улица
„Момини кули” № 1 1 - единадесет, етаж 1 — първи, при съседи на
самостоятелния обекти на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта:
няма, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата,
същия имот съгласно стар план и документ за собственост представлява
САМОСТОЯТЕЛНО ЖИЛИЩЕ със застроена площ от 50.16 - петдесет
квадратни метра и шестнадесет квадратни сантиметра, находящо се в
6
североизточната част на втория жилищен етаж от четириетажната жилищна
сграда, от която първия жилищен етаж е приземен, находяща се в град Г. Д.,
улица „М...” № *, която жилищна сграда е застроена в урегулиран поземлен
имот - парцел * - *, имот планоснимачен№ * - * от квартал * — * по сега
действащия план на град Г. Д., община Г. Д., област Б., утвърден със Заповед
№ 32 от 1992 година на Кмета на Община Г. Д., при съседи на парцела по
скица: изток - Д. и С. П., запад — Д. Т., север - А. М. и юг — улица, и при
съседи за жилището: югоизток, северозапад и североизток — двор, югозапад -
стълбище и жилище на И. С., ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с площ от 108.00 - сто и осем
квадратни метра, с предназначение: жилище, апартамент, с индентификатор
№ *.2 - *, точка, две, находящ се в сграда № 1 — едно с индентификатор № *
- *, брой надземни етажи: 3 — три, брой подземни етажи: 0 — нула, с
предназначение на сградата: жилищна сграда - еднофамилна, изградена в
имот с индентификатор № ** - *, точка, *, ЕКАТТЕ № 17395 - седемнадесет
хиляди, триста деветдесет и пет в кадастрален район * - *, по кадастралната
карта на град Г. Д., община Г. Д., област Б., одобрена със Заповед № РД - 18 -
71 от 8 02.10.2009 година на Изпълнителния директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, с административен адрес: град Г. Д.,
община Г. Д., област Б., улица „М...” № * - единадесет, етаж 3 - трети, при
съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над
обекта: няма, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата, същия имот съгласно стар план и документ за собственост
представлява ЧЕТВЪРТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 108.00 -
сто и осем квадратни метра, от четириетажната жилищна сграда, от която
първия жилищен етаж е приземен, находяща се в град Г. Д., община Г. Д.,
област Б., улица „М...” № *, които жилищен етаж е изграден въз основа на
отстъпено право на строеж в урегулиран поземлен имот - парцел * - *, имот
планоснимачен № * - *, от квартал * — сто седемедесет и девети по сега
действащия план на град Г. Д., утвърден със Заповед № 32 от 1992 година на
Кмета на Община Г. Д., при съседи на парцела по скица: изток — Д. и С. П.,
запад — Д. Т., север — А. М. и юг - улица, ведно със съответно
принаделжащите му идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, 3.СГРАДА с площ от 35.00 - тридесет и пет
квадратни метра, с предназначение: хангар, депо, гараж, с индентификатор №
**.5 - *, точка, *, *, изградена в имот с индентификатор № ** - *, точка, *,
ЕКАТТЕ № 17395 — седемнадесет хиляди, триста деветдесет и пет, в
кадастрален район * — *, по кадастралната карта на град Г. Д., община Г. Д.,
област Б., одобрени със Заповед № РД -1 8 -7 1 от 02.10.2009 година на
Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с
административен адрес на имота: град Г. Д., община Г. Д., област Б., улица
„М...” № * — единадесет, същия имот съгласно стар план и документ за
собственост представлява: ГАРАЖ със застроена площ от 34.12 - тридесет и
7
четири квадратни метра и дванадест квадратни сантиметра, находящ се в град
Г. Д., улица „М...” № *, застроен в урегулиран поземлен имот - парцел * - *,
имот планоснимачен № * - *, от квартал * — сто седемедесет и девети по сега
действащия план на град Г. Д., община Г. Д., област Б., утвърден със Заповед
№ 32 от 1992 година на Кмета на Община Г. Д., при съседи на парцела по
скица: изток - Д. и С. П., запад - Д. Т., север — А. М. и юг — улица. Ищеца
твърди, че дарението и учредяването на правото на ползване са извършени на
30.12.2019 година, след издаването на посочените фактури, след
постановяването на шест от общо осем броя издадени заповеди за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, и след образуване на пет от общо
осем броя граждански производства по реда на чл. 422 от ГПК. Твърди се, че
описаните имоти са придобити от ответника Г. Е. М. през 2003 година по
силата на покупко - продажби, обективирани в три броя нотариални актове, а
имемно: Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № *, том *,
рег.Д® *, дело № * от 2003 година, по описа на нотариус Елена Ласина -
Оракова, рег.№ 137 на НК, Вх. рег.№ 257 от 20.02.2003 година, акт № *, том
*, дело № * от 2003 година по описа на Служба по вписванията - град Г. Д.,
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 178, том първи,
рег.№ 1775, дело № 172 от 2003 година, по описа на нотариус Елена Ласина -
Оракова, рег.№ 137 на НК, Вх. рег.№ 405 от 17.03.2003 година, акт № *, том
*, дело № * от 2003 година по описа на Служба по вписванията - град Г. Д. и
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *,
дело № * от 2003 година, по описа на нотариус Елена Ласина - Оракова, рег.
№ 137 на НК, Вх. рег.№ 406 от 17.03.2003 година, акт № *, том *, дело № * от
2003 година по описа на Служба по вписванията - град Г. Д.. Че брака между
ответника Г. Е. М. и ответника М. И. М. е сключен на 23.02.2007 година. Че от
всичко изложено следва, че описаните имоти се явяват индивидуална
собственост на ответника Г. Е. М., понеже са придобити преди сключване на
брака с ответника М. И. М..Че от съдържанието на представеното към
настоящата искова молба Удостоверение №020111152539 от 11.11.2020
година, издадено от Агенция по вписванията се установява, че за ответника Г.
Е. М. не е регистриран режим на имуществени отношения. Че всъщност
следва да се отбележи, че ако ответниците твърдят, че не са пасивно 10
легитимирани да отговарят по настоящия иск понеже процесиите имоти са
били придобити по време на брака и представляват съпружеска имуществена
общност по силата на чя.21, ая. 1 от СК, в тяхна тежест е да установят това
твърдение.Че обстоятелството, че в отговора на исковата молба ответниците
само твърдят това обстоятелство, но не представят несъмнено намиращия се в
тях документ - удостоверение за сключен граждански брак, от който да се
установи безспорно това обстоятелство, води до извода за не особено удачен
опит за шиканиране на процеса, чрез навеждане на искания основаващи се
само и единствено на голословни твърдения. Твърди се, че при това
фактическо положение за “П...” Е. е налице правен интерес от предявяване на
иск с правно основание чя. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен
8
описания по - горе договор за дарение и учредяване право на ползване на
недвижим имот, обективиран в описания по — горе нотариален акт. Твърди
се, че са налице всички предпоставки по смисъла на чя. 135 от ЗЗД, а именно:
качеството на ищеца, като кредитор на длъжника, извършеното увреждащо
действие от длъжника, знанието на длъжника за увреждане на кредитора,
презумцията по чя.135, ал. 2 от ЗЗД за знанието на третото лице приобретател
за увреждане на кредитора, както и пълната липса на финансова и
имуществена възможност, както и желание на длъжника да погаси
задълженията си към кредитора. Че на първо място, от посочените по — горе
данни и обстоятелства, както и от съдържанието на представените към
настоящата искова молба доказателства, е безспорно според ищеца, че ищеца
„П...” Е. се явява кредитор по вземането. Че към момента на извършване на
разпоредителното действие с недвижимите имоти, вземането на кредитора по
фактурите е било изискуемо, понеже падежа на задълженията по посочените
фактури е настъпил в периода от 31.03.2014 година за първата фактура до
30.07.2015 година за последната фактура. Навежда се, че освен това за
събиране на вземанията си по посочените фактури кредитора е образувал
осем броя частни граждански производства по реда на чл. 410 от ГПК, а след
подадените от длъжника възражения и осем броя граждански производства
по реда на чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземанията.
Поддържа се, че на второ място според ищеца е безспорно, че длъжника Е.
„Г.М.” е извършил действие в резултат, на което е настъпило увреждането на
кредитора. Навежда се, че с извършеното дарение и учредяване право на
ползване върху описаните недвижими имоти, длъжника Е. „Г.М.” е намалил
съществено имуществото си, поради което кредитора “П...” Е. е лишен от
възможността да се удовлетвори от сумите, които ще бъдат получени от
евентуалната публична продан на описаните недвижими имоти. Поддържа се,
че това според ищеца е така понеже приобретателите - надарената Е. Г. М. и
лицето в чиято полза е учредено правото на ползване - съпругата М. И. М.
нямат качеството длъжници по посочените фактури, поради което за
кредитора няма никаква правна възможност да иска от съдебния изпълнител
извършването на изпълнителни действия спрямо тези имоти, понеже те се
явяват собственост на надарената Е. Г. М.. Твърди се, че освен това
учреденото право на ползване докато е жива на съпругата М. И. М. прави
фактически невъзможна продажбата на недвижимите имоти понеже това
право реално ще създаде за потенциалния купувач редица трудности по
отношение ползването на придобития имот.Че по този начин извършеното
дарение и учредяване право на ползване е довело до намаляване имуществото
на длъжника Е. „Г.М.” до степен пълна липса на каквото и да е секвестируемо
имущество, от което кредитора може да удовлетвори вземането си. На трето
място според ищеца е безспорно че длъжника Е. „Г.М.” е знаел, че с
извършеното дарение и учредяване право на ползване ще увреди кредитора.
Че като се има предвид, че към датата на сключване на договора за дарение и
учредяване право на ползване длъжника е бил подал възражения по седем от
9
общо издадените осем броя заповеди за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, и е бил подал отговор на искова молба по пет от общо
осем броя граждански производства по реда на чл. 422 от ГПК е безспорно
неговото знание за увреждането. На четвърто място според ищеца е налице
презумцията по чл. 135, ал. 2 от 33Д за знанието на третото лице
приобретател за увреждане на кредитора. Навежда се, че това е така понеже
надарената Е. Г. М. е дъщеря на дарителя Г.М., а лицето на което е учредено
право на ползване - М. И. М. е негова съпруга. Навежда се, че в конкретния
случай от една страна, процесната атакувана сделка е безвъзмездна, а от
друга страна е такава между близки роднини, като към настоящата хипотеза
са приложими две презумпции, тази по чл. 135, ал. 1, изречение второ от ЗЗД,
според която не е необходимо лицето, с което длъжникът е договорял да е
знаело за увреждането и тази по чл. 135, ал. 1, предложение второ и трето
/съпруга и дъщеря/, според която за определен кръг изчерпателно изброени
роднини на длъжника знанието се предполага. Че в тези случаи тежестта за
доказване е обърната, като вместо ищецът - кредитор да доказва знанието,
ответниците трябва да доказват незнанието си. На пето място ищецът твърди,
че длъжника Е. „Г.М.” няма никакво друго секвестриуемо имущество, което
да удовлетвори дори и малка част от вземанията на кредитора “П...” Е.. Че в
тази връзка следва да се отбележи, че към настоящия момент Е. „Г.М.” дължи
на “П.” сумата в общо в размер на 44 316.02 лева, от която сумата в размер на
40 225.27 лева съгласно издадените седем броя заповеди за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, както и сумата в размер на 4 090.75
лева по влязлото в сила решение, постановено по Гр. Д. № 170 описа на
Районен съд - Г. Д. за 2019 година. Навежда, че посочената обща сума не
включва размера на бъдещите разноски по останалите седем броя граждански
производства образувани по реда на чл. 422 от ГПК, както и размера на
законната лихва, която тече и към настоящия момент.Че на последно място
във връзка с твърдението за липса на друго секвестриуемо имущество, което
да удовлетвори дори и малка част от вземанията на кредитора е и
обстоятелство, че независимо от образуваните дела длъжника и до настоящия
момент не предприел никакви действия за удовлетворяване дори и на част от
задълженията си.
Ответниците твърдят, че оспорват предявеният иск като неоснователен.
Подържа, че съгласно разпоредбата на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, кредиторът има
право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношения на него
всички действия, с които длъжникът го уврежда, като знанието се предполага
до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника /135 ал.2 ЗЗД/. Навежда се, че разпоредбата на
чл. 135 ал. 3 от ЗЗД обаче предвижда, че когато действието е извършено
преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било
предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял да увреди
кредитора. Навежда се, че тежестта за доказване на общото намерение за
увреждане на длъжника и на неговия съконтрагент по сделката е на ищеца.
10
Навежда се, че оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД в този случай не
се прилага. Навежда се, че в настоящия случай е спорно обстоятелството дали
към момента на процесния договор за дарение и учредяване право на
ползване на недвижим имот, чиято недействителност се претендира,
ответникът Г.М. е имал качеството на длъжник към ищцовото дружество.
Навежда ответникът, че за да бъдат уважени предявените искове е
необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в
закона предпоставки, а именно: ищецът следва да докаже, че има качеството
на кредитор в случая спрямо втория ответник Г.М. преди разпоредителната
сделка, която атакува, че втория ответник е извършил твърдяното
разпоредително действие, че с това действие са увредени интересите му на
кредитор, че всички ответници при извършване на разпореждането са знаели
за увреждането.Че в настоящия случай не е налице нито една от тези
предпоставки.Че по отношение на първата от посочените предпоставки, тъй
като към момента на сключване на договора за дарение и учредяване право на
ползване на недвижимия имот на 30.12.2019 г. ищцовото дружество не е
притежавало качеството на кредитор спрямо дарителя - втория ответник Г.М..
Навежда се, че вземането му спрямо него възниква едва след като има влязло
в сила решение, като в исковата молба е налице признание, че от посочените
в исковата молба граждански дела „само това по точка 5 е приключило с
влязло в сила решение", за сума в размер на 4 090.75 лева, като е посочено
също, че за събиране на това вземане е образувано изп.д.№ 396/2020 г. по
описа на ЧСИ Александър Цанковски, от което твърдение става ясно, в
случай, че това обстоятелство е вярно и отговаря на истината, което оспорват,
че вземането по него е възникнало след 30.12.2019 г., когато е изповядана
атакуваната сделка, а както е посочено по-горе останалите граждански дела,
за което е налице признание в исковата молба са висящи пред Районен съд -
Г. Д., поради което втория ответник - Г.М., няма как да е бил с убеждението,
че има задължение към ищцовото дружество при извършване на
разпоредителната сделка на 30.12.2019 г., поради което не е било налице
съзнателно увреждане към кредитор, защото такъв изобщо не е бил налице,
поради което разпоредителната сделка не е неправомерна. Че на следващо
място: искова молба от ищцовото дружество пред РС - Г. Д. за образуване на
настоящото производство е подадена на неизвестна за ответниците дата през
2020 г.Че по отношение влязлото в сила решение, с което искът е отхвърлен,
като неоснователен, моли да имате предвид, че след като съществуването на
неудовлетвореното вземане е било отречено със сила на присъдено нещо,
следва несъмнено да се приеме, че ищецът не може да се идентифицира като
кредитор по сделката в материалноправен смисъл. Навежда се, че от
изложеното е видно, че не са налице и другите две предпоставки за уважаване
на иска по чл. 135 от ЗЗД, а именно: увреждащо действие спрямо кредитора,
както и наличие на субективния признак - знание за осъществяване на това
увреждане спрямо кредитора с осъществяване на разпоредителните действия
по договора за дарение. Прави се възражение за изтекла 5 годишна
11
погасителна давност.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена фактическа страна на
спора такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, тъй като не са
налице процесуални нарушения при установяването й, като препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 272 ГПК.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество, а именно:
В съответствие с правомощията си на въззивна инстанция и съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, при проверка на валидността на обжалваното
съдебно решение, настоящият състав на ОС Благоевград счита, че същото е
постановено в рамките на компетентността на районния съд, при спазване на
правилата за родова и местна подсъдност, като е произнесено от законен
съдебен състав. Обжалваният съдебен акт е съобразен с изискванията на чл.
236 от ГПК, като е изготвен в изискуемата от закона писмена форма,
подписан е от съдията, дал ход на устните състезания пред първата съдебна
инстанция и е съобщен на страните по установения в ГПК процесуален ред.
Решението на РС – Г. Д. е валидно постановено, по процесуално
допустим иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като производството по
делото пред първоинстанционния съд се е развило по редовна искова молба и
между надлежните страни, като не е нелице нередовност във връзка с
активната и пасивната легитимация по делото.
За всяко лице, което твърди че е кредитор на друго лице на определено
от закона правно основание, е налице правен интерес от завеждане на иск с
правно основание чл. 135 от ЗЗД, ако освен това твърди че длъжника е
извършил действия, с които го уврежда, както и че е знаел за увреждането.
При това за допустимостта на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД – това е
т.н. Павлов иск, не е необходимо вземането да е изискуемо, ликвидно или да е
съдебно признато. Достатъчно е твърдяното вземане да е действително – да е
възникнало към момента на предявяването на иска пред съда, да не е
прекратено или погасено по давност. В настоящият случай безспорно е
налице правен интерес от завеждането на конститутивен иск за отмяна на
извършеното с договор за дарение на недвижим имот и учредено право на
ползване, по отношение на ищеца по делото, като израз на потестативното
право на кредитора, с което се цели постигането на правна промяна –
обявяване на извършената правна сделка за недействителна спрямо ищеца -
кредитор, тъй като с действията си длъжникът е намалил имуществото си, с
което е осуетил удовлетворяването на вземането на кредитора. Интересът от
завеждането на иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е обусловен именно от
възможността насочването на принудително изпълнение срещу имуществото
на длъжника да бъде обезпечено чрез успешно провеждане на исков процес
по общия предвиден в ГПК процесуален ред.
Не са налице нередовности във връзка с депозираната искова молба, тъй
12
като изложените от ищеца факти с исковата молба пред първоинстанционния
съд, в достатъчна степен обосновават материално правната му легитимация
във връзка с така предявения отменителен иск, а същият правилно и
законосъобразно е бил насочен срещу страните по сделката – дарение на
недвижим имот, с която ищеца твърди, че е бил увреден, тъй като същите за
задължителни другари, доколкото следва да бъдат обвързани от силата на
постановеното съдебно решение.
За да бъде уважен като основателен предявения иск по чл. 135 от ЗЗД,
следва да са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за
това: 1. действително възникнало и непрекратено или непогасено вземане; 2.
увреждане на кредитора/намаляване имуществото на длъжника, с което се
цели затрудняване удовлетворяване на кредитора/ и 3. знание за увреждането
по време на извършване на увреждащото правно действие от страна на
длъжника. Липсата на която и да е от изброените предпоставки води до
неоснователност на предявения иск.
Всеки кредитор-хирографарен или обезпечен може да води иск по чл.
135 от ЗЗД. Качеството "кредитор" по смисъла, заложен в цитираната норма
притежава всяко лице, титуляр на действително вземане по отношение на
ответника. Законодателят не поставя други изисквания вън от
действителността на вземането т.е. то може да не е ликвидно или изискуемо,
респ. възникването на правото не е обусловено и от установяване на
вземането със сила на присъдено нещо. Не е необходимо кредиторът да
представя изпълнителен лист за вземането си, за да може да предяви
специалния отменителен иск. Качеството му на кредитор следва не от
изпълнителния лист, а от облигационното отношение, което го свързва с
длъжника. В производството по Павлов иск съдът не може да проверява
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор освен в
хипотезата ако същото е отречено с влязло в сила съдебно решение. Наред с
това съдът, сезиран с иск по чл. 135 от ЗЗД не може да спре производството
по този иск с оглед влизане в сила на съдебното решение по предявения иск
за вземането. В тежест на ищеца е да установи само качеството си на
кредитор, на основанието посочено в исковата молба, имащо характер на
материална предпоставка, а не да провежда доказване на правата си, от които
черпи правен интерес.
Поради изложеното съдът намира, че е налице качеството кредитор за
дружеството ищец. В конкретния случай въззиваемия-ищец е изложил в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че има неудовлетворено
парично вземане спрямо въззивника-ответник М. за парични суми,
произтичащо от това, че са налице договори за консултантски и рекламни
услуги, както и договори за доставка на строителни материали. Посочени са
твърдения, че са налични задължения, въз основа на издадени фактури, като
са налични висящи заповедни производства и едно производство,
приключило с влязъл в сила акт. Тези обстоятелства не са спорни между
страните. Достатъчно за установяването на качеството на кредитор на
13
банката. В този смисъл, възражението във въззивната жалба е неоснователно.
Във връзка с предявения отменителен иск с правно основание чл. 135 от
ЗЗД, установи се и доказа по делото и другата материално правна
предпоставка, с наличието на която законът свързва уважаването на
конститутивния иск като основателен. Установява се, че извършването на
правното действие – договор за дарение, сключен в предвидената от закона
нотариална форма за действителност, което обуславя действителност на
сделката и няма данни да е била обявена за нищожна, нито да е развалена по
волята на страните, които са ги сключили, като на практика същата
съществува реално в правния мир и е произвела правното си действие.
Настоящият състав на въззивния съд, намира за неоснователен довода,
че предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е неоснователен, поради
недоказаност на увреждане на кредитора от извършената сделка с
недвижимия имот, собственост на длъжника. Увреждащо кредитора е всяко
правно или фактическо действие на длъжника, с което се осуетява или
затруднява осъществяването на правото на кредитора да се удовлетвори от
длъжниковото имущество. Увреждане е налице винаги, когато се извършва
разпореждане със секвестируемо имущество на длъжника включително
когато се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника, като ирелевантно е дали длъжникът след
разпореждането притежава имущество и на каква стойност. Не е необходимо
в тази връзка да се изследва, в производството по предявен иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД, възможността дали кредитора може да се
удовлетвори за вземането си от останалото имущество на длъжника. За
обезпечаване вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество -
чл. 133 ЗЗД, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да
се удовлетвори от това имущество и длъжникът не разполага с възможност за
избор - срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи
принудителното изпълнение. Ако длъжникът е добросъвестен, притежаваното
друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга, в
който случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна
недействителност на разпоредителната сделка би загубила правно значение.
При недобросъвестност на длъжника, кредиторът разполага с възможност да
се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си, чрез насочване на
принудително изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника
имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността
за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, който по своята същност е
вид обезпечение спрямо длъжника. С оглед на изложеното всяко отчуждаване
на имота от патримониума на длъжника, обективно води до намаляване на
неговото имущество и от там до възможността на кредитора да се
удовлетвори за вземането си. Ето защо дори и длъжника да разполага с друго
имущество, факта на разпореждането с недвижим имот в полза на трето лице,
означава че същият намалява имуществото си и в този смисъл уврежда
интересите на своите кредитори към момента на извършването на
14
разпореждането. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането
притежава имущество и на каква стойност. И в настоящия казус, след като
длъжникът се е разпоредил с имот, негова собственост, то това е достатъчно
за да настъпи увреждане на интересите на кредитора. Без значение за
кредитора е и обстоятелството, дали разпореждането на длъжника е
възмездно или безвъзмездно, тъй като имуществото е извън патримониума на
длъжника и правото на кредитора срещу кое имущество да насочи
принудителното си изпълнение е вече нарушено.
Фактът на увреждането на кредитора се преценява към момента на
сключването на увреждащата сделка, чиято недействителност се иска да бъде
обявена от съда, като в определени случаи/какъвто е и настоящия/, знанието
за увреждането се презумира от закона. В случаите на извършено дарение е
достатъчно длъжника да е знаел, че уврежда кредиторите си, за да бъде
обявено дарението за недействително, а в случаите на възмездни сделки -
знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице в чиято
полза длъжника се е разпоредил, е негов близък роднина- съпруга, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника – аргумент от чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
В настоящия случай е установено пред първоинстанционния съд, че
договора за дарение, за който се твърди от кредитора че е увреждащ за
неговите права, е сключен между родител – дарител и надарен негово дете, а
относно правото на ползване, то е учредено на съпругата.
Съгласно разпоредбата на чл. 135 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска
да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за
увреждането. Когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът се
договаря, трябва също да е знаело за увреждането. Искът по чл. 135 от ЗЗД
има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка/или друго правно действие/, с
която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато
сделката/или действието/ е увреждаща и възмездна, но само когато длъжникът
и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата
сделка/или друго действие/ е извършена преди възникване на вземането, но тя
е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора./чл. 135 ал.
3 от ЗЗД/.
Не е спорно по настоящото дело, че между първия ответник – М. и
втория ответник – М., е сключена сделка на разпореждане, в резултат на което
длъжника М. е увредило кредитора. Всяко отчуждаване на длъжниково
имущество намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, като
иска по чл. 135 ЗЗД е основателен, ако ответника длъжник се лишава от свое
имущество или извършва други правни действия, затрудняващи
удовлетворяването на кредитора. В този смисъл следва да се приеме, че
действията на разпореждане, обективирани в представения по делото
нотариален акт, попада в категорията действия, които са атакуеми по реда на
15
чл. 135 ЗЗД. В случая сделката е дарение, която е безвъзмездна сделка, поради
което законодателят не изисква знание за увредата и у придобилото
имуществото лице, с оглед защита на интереса му. Когато обаче
договарящият с длъжника – преобратателят е по безвъзмездната сделка, то не
е необходимо знание за увреждане – аргумент от чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.
При изложените съображения от фактическа и правна страна,
въззивният съд в настоящия си състав счете, че са налице всички
предпоставки от обективна страна, за уважаването на предявения иск с
правно основание чл. 135 от ЗЗД като основателен. Доколкото изводите на
въззивната инстанция съответстват на тези на първоинстанционния съд,
следва решението на РС – Г. Д., на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, да бъде
изцяло потвърдено като правилно и обосновано и като постановено в
съответствие с материалния закон и с установената съдебна практика.
С оглед на изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция и
поради това, че въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение,
като ответникът по жалбата не претендира разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 162/ 17.12.2021 г., постановено по гр. д.
№ 725/ 2020 г. по описа на РС – Г. Д..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16