№ 173
гр. Свиленград, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200471 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 000751 от 28.11.2022
година на Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура” (АПИ) към Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, с което на В. Т. В. с ЕГН ********** от
гр.****************** , за нарушение на чл.139,ал.7 от ЗДвП на основание
чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 800 лв.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на
НП ,като се твърди,че същото било издадено извън шестмесечния срок от
издаване на АУАН.
Претендират се разноски по делото на основание чл.38 от ЗАдв.Отправя
се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
възнаграждение за адвокат/юрисконсулт.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят В. Т. В. , не се
явява. От пълномощника му адв.П. са постъпили молби в които поддържа
жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), редовно призован, изпраща представител –
юрисконсулт, който пледира за потвърждаване на НП. Представя Писмени
бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на НП.
Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско
1
възнаграждение в размер на 150 лв.и се отправя възражение за прекомерност
на претендираното адв.възнаграждение,като се твърди,че такова въобще не се
дължи,тъй като страната не представила пред съда декларация за имотното си
състояние и се цитира практика на ВКС постановена по гр.дела. В съдебната
фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 06.06.2022 година,св.Т. Д. Т. и св.А. К. В. –инспектори в сектор
Контрол и правоприлагане –Бургас,към АНО изпълнявали трудовите си
задължения , когато около 13,00часа на път I-7,км.317,445 ГКПП „Лесово“
след извършена проверка ППС –марка „Волво” , модел ФХ с рег.№ ******, с
обща техническа маса допустима максимална маса над 19 t. /19 000кг/ , брой
оси – 5, ЕВРО -6–и полремарке КЬОГЕЛ-СН24 с рег.****** с обща
техническа допустима максимална маса 39000кг, с 3броя оси собственост на
„ДЖЕЙ ДИ ТРАНС” ООД (видно от справка относно нарушението за
процесното ППС) ,управлявано от жалбоподателя /което обстоятелство се
установява от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели,така и от приобщения по делото дневен отчет от тахографското
устройство монтирано в процесното МПС/.
След проверка в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) (т.нар. ТОЛ система), контролният орган -
св. Т. Д. Т. констатирал, че на дата 23.05.2022 година в 11.43 часа в извън
населено място, а именно: на А-4,отсечка 83.554 гр.Любимец, включен в
обхвата на платената пътна мрежа е засечено с контролно устройство с
идентификатор №20351, , посоченото моторно превозно средство (МПС)
,което е било управлявано, без да има предварително закупена маршрутна
карта и без да е изпълнено задължението за установяване на изминато
разстояние, респ. заплащане на дължима такса за движение по
републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система
под формата на доклад и снимков материал като са налични две снимки, на
които е виден регистрационният номер на автомобила /само от едната снимка
се установява номера на автомобила ясно/. От същите се установява, че е
заснет автомобил с държавен регистрационен № ******, датата, часа и
мястото на движение и е посочен номерът на контролното устройство.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата
06.06.2022 година, св. Т. Д. Т. , във връзка с възложените му функции,
съставил против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 000751/23.05.2022 от 06.06.2022г.
2
Това процесуално действие извършил и с участието на колегата си –
свидетеля А. К. В..
В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че влекачът е управляван
(засечен) без да има предварително закупена маршрутна карта и без да е
изпълнено задължението за установяване на изминато разстояние, респ.
заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, която вписва за нарушена.
АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 06.06.2022 година, който сочи
в графата, касаеща възражения, е вписано,че има възражения,без да се
изложат какви са .
АУАН е връчен срещу подпис.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено
възражение / като в акта погрешно е указано правото на нарушителя срока за
подаване на писмено възражение /.
След получаване на образуваната преписка, Директора на Национално
тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) е
издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган и наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв.
Обжалваното НП не е редовно връчено жалбоподателя ,доколкото е
изпращано процесното НП на три пъти на адреса на нарушителя,но същият не
е получил процесното и въпреки това АНО е приел,че същото е влязло в сила
на основание чл.58,ал.2 от ЗАНН на 18.04.2022г.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по
ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № РД-11-486/от 20.04.2021
година на Председателя на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-
167 от 08.02.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ ,
Заповед №ЧР-СП-622/11.08.2022г. и Заповед №РД-11-760/19.08.2022г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от които
актосъставителя има право да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а Георги
Атанасов Темелков е оправомощен да издава НП по ЗДвП, т.е. последният се
явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по
закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния съвет
на АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Служебно известно е публикуваното в ДВ бр.42 от 09.06.2015г.-
Разрешение за строеж № РС-32 от 15.05.2015 година, издадено от
3
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, относно
внедряване на система за автоматизирано събиране и анализ на данни за
пътния трафик по АМ и първокласни пътища на територията на Република
България, т.е. за извършване на строително-монтажни работи – автоматичните
устройства, записващи пътния трафик се разполагат върху типови стоманени
рамки,а и от страна на АНО се ангажират писмени доказателства в тази
насока,а именно горепосоченото Разрешение за строеж.
От страна на АНО са представени и приети като доказателства по делот-
становище от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“ НТУ,касателно за нарушение №**********, заверено копие
на Справка за нарушение № **********, издадено от KAPSH и заверено
копие на Писмо до „Интелигентни трафик системи“ АД с изх.№ 53-00-
5887/08.08.2024 година, ведно със заверено копие на писмо от „Интелигентни
трафик системи“ АД с изх.№ ISD-307224/08.08.2024 година, като от
последното се установява,че към момента на нарушението ППС не е имало
активна тол услуга за предоставяне на ел.услуги за събиране на тол такса.
По делото е приета като доказателство и справка издадена от АМ ,видно
от която на процесната дата ,МПС,ведно с прикачено към него ремарке е
излезнало от Р.България в Р. Турция в 13,32ч от МП Капитан Андреево,а от
дневния рапорт,предоставен от дружеството Джей Ди Транс се установява,че
водач на процесната дата на МПС е бил В. В..
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели –Т. Д. Т. и А. К.
В.. Част от писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не
се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени
същите при формиране на фактическите и правните си изводи.
С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на Т. Д. Т. и А. К. В., които са безпротиворечиви,
логични и взаимно-допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на
двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП и в другите документи, налични по делото. Ето защо,
според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат
за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
4
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение, времето и мястото на осъществяването му. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП и представени по делото, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да
е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът кредитира и представените и приети в съдебно заседание
документи, тъй като не са в противоречие с другите събрани по делото
доказателства, които се кредитират.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Съдът намира,че НП не е влязло в законна сила ,така както се сочи в
придружителното писмо до съда,по следните съображения:
В процесното Наказателно постановление е отразено,че е влязло в законна сила
на 18.04.2023г. на основание чл.58,ал.2 от ЗАНН.
Съгласно последната- Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се
намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. ( чл. 58, ал. 2 от ЗАНН).
За да се приеме, че срокът за оспорване на НП е изтекъл, е необходимо да се
установи датата на редовното му съобщаване. При редовно връчване правата на
адресата са гарантирани, а задълженията на административнонаказващия орган -
изпълнени, какъвто не е разглежданият случай.
Правилото на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН допуска връчване на наказателното
постановление чрез прилагане по преписката при кумулативното наличие на две
предпоставки - нарушителят или поискалият обезщетение да не е намерен на
посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен.
Правилото не подлежи на разширително тълкуване. Правилата на чл. 180 от НПК
във връзка с чл. 84 от ЗАНН при връчване на наказателното постановление в
хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поставят в тежест на административнона-
казващия орган да докаже, че са спазени изискванията на закона, тоест че нарушителят
не е намерен на посочения от него адрес, а новият адрес е неизвестен.
Само при наличие на доказателства за изпълнение на тези законоустановени
предпоставки, връчването по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН би било редовно
процесуално действие, от което възниква последицата в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН - начало
на срок за обжалване.
В конкретния случай такива доказателства липсват. Освен изпращането на
процесното НП на три пъти на адреса на нарушителя, не са ангажирани други
доказателства в подкрепа наличието на втората кумулативна предпоставка -
нарушителят да е сменил адреса си и новият адрес да е неизвестен.
В допълнение следва да бъде отбелязано, че наказващият орган не е представил
5
доказателства, а липсват и твърдения в тази насока, че е положил усилия да открие
новия адрес на нарушителя или да е предприел действия за връчване на наказателното
постановление по друг начин.
В представената по делото пред съда административнонаказателна преписка
липсват каквито и да е доказателства, които да удостоверяват факта на продължително
или постоянно отсъствие на жалбоподател я от посочения от него адрес или за
промяна на адреса.
Същевременно, следва да се посочи, че няма конкретни данни по преписката да е
извършвана проверка в масивите на МВР или Национална база данни "Население" за
обстоятелството дали жалбодателя има регистриран различен постоянен и настоящ
адрес в страната, от този, посочен в АУАН и в процесното НП.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че в случая не са били
налице двете кумулативно дадени предпоставки за приложението от страна на АНО на
разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. /така и Определение № 907 от 28.11.2022 г. на
АдмС - Хасково по к. ч. а. н. д. № 1116/2022 г. и Определение № 692 от 19.07.2023 г. на
АдмС - Хасково по к. ч. а. н. д. № 738/2023 г./
По изложените по горе доводи ,съдът намира жалбата за допустима и от
надлежното лице.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена/доколкото срещу жалбоподателя има образувано изп.производство и
същият по повод на това е подал процесната жалба с твърдения,че едва тогава
е научил за издаденото НП/, поради което производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на
санкцията.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Разпоредбите на чл. 139, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП предвиждат, че
движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата като водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
Посочено е също така,че в случаите когато в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението следва да се изпълни от него.
Цитираните разпоредби задължават собствениците, респективно
6
ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите пътни такси
при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна
мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси.
Тези задължения са регламентирани в Закона за пътищата и в
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние
(НУРПИФССТРКППСБВБИР), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП тол -таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън
тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно
средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две
точки.
Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран
от собственика или ползвателя му.
В Наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и
начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията,
предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Според тази норма водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в
размер 1800лв.
По делото не се спори,че жалбоподателят е бил установен от
контролните органи да управлява ППС –марка „Волво” , модел ФХ с рег.№
******, с обща техническа маса допустима максимална маса над 19 t. /19
000кг/ , брой оси – 5, ЕВРО -6–и полремарке КЬОГЕЛ-СН24 с рег.****** с
обща техническа допустима максимална маса 39000кг, с 3броя оси
собственост на „ДЖЕЙ ДИ ТРАНС” ООД, на 06.06.2022г. и след проверка в
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
7
пътищата (ЗП) (т.нар. ТОЛ система), контролните органи са констатирали, че
на дата 23.05.2022 година в 11.43 часа в извън населено място, а именно: на
А-4,отсечка 83.554 гр.Любимец, включен в обхвата на платената пътна мрежа
е засечено с контролно устройство с идентификатор №20351, , посоченото
моторно превозно средство (МПС) ,което е било управлявано, без да има
предварително закупена маршрутна карта и без да е изпълнено задължението
за установяване на изминато разстояние, респ. заплащане на дължима такса за
движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Безспорно е и че превозното средство е собственост на юридическо лице
– „ДЖЕЙ ДИ ТРАНС” ООД по което обстоятелство страните не спорят,а и се
установява от приетата като доказателство по делото справка представена от
АНО с отбелязване,кой е собственика на МПС във връзка с констатираното
нарушение .
Къкто се посочи по горе,съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП- тол таксата се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за
всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална
маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право
на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално
получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в
наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително
заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за
пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно
деклариран от собственика или ползвателя му.
В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията,
предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице. (2) Ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията
по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както
следва:1. по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а – в размер
1800 лв.; 3. по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.
8
Доколкото нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват
чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, а 1 от ЗДвП,
чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от
ЗП, и доколкото съгласно чл. 167а, ал. 3 изр. Първо от ЗДвП електронната
система създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в,
към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, както и като се
отчете, че съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 от ЗДП длъжностните лица проверяват
създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на
разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване
на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя по смисъла
на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което
електронната система е създала доклад.
Дали този доклад ще даде основание на длъжностните лица, при
изпълнение на задълженията им по чл. 167а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП да пристъпят, в
един винаги по-късен момент спрямо доклада на системата, към съставяне на
АУАН в присъствие или в отсътвие на нарушителя, или ще бъде издаден
електронен фиш, то при всяко развитие на административнонаказателното
производство презумцията, следваща се от нормата на чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП ще бъде приложима.
Оттук следва и извода, че след като нарушението е установено от
електронна система за контрол по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад и,
както е видно от издаденото НП при водене на
административнонаказателното производство администратвино-наказващия
орган не е установил водача на МПС,тъй като не са направени от негова
страна усилия за издирването му /липсват ангажирани доказателства в тази
насока по АНПр,като такива са ангажираха едва в съдебно заседание/ , то в
случая АНО е следвало да издаде НП на собственика на МПС, а не на водача–
жалбоподател, към момента на констатиране на нарушението.
В случая по делото не е установено и подаване на декларация по реда
на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от страна на собственика, следователно същият
следва да бъде приет за нарушител. Всичко това отнесено към конкретния
случай навежда на извод, че щом контролни органи са решили да потърсят
отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата
на генериран запис от системата), то и те е следвало да процедират по реда на
чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Едва след това и само ако собственикът възрази – АНО е следвало
да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна
декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е
сторено.
Само за пълнота на съдебният акт, следва да се посочи,че неправилно в
АУАН е посочен 3дневен срок за подаване на писмени възражения срещу
съставения акт,т.к. с настъпилите изменения на ЗАНН,този срок е удължен на
9
7дни.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно поради констатираните
от съда по горе нарушения.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя. Спазени биха били предвидената форма и процесуален
ред. Самото нарушение Съдът би приел, че е описано точно и ясно.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е
идентично. Спазена би била административната процедура по съставяне на
Акта и издаване на обжалваното НП. Налице би било съответствие между
описаната фактическа обстановка и нарушената правна норма и съответно
наведеното в тази насока възражение в Жалбата би било неоснователно. Факт
е, че в АУАН е посочен грешен срок за подаване на възражение, което Съдът не
би приел за съществено процесуално нарушение, тъй като ако беше
депозирано такова в правилния срок от 7 дни, Съдът би го взел предвид и би
го обсъдил, но такова няма. Съдът не би приел, че е налице съществено
процесуално нарушение предвид факта, че в АУАН не е посочено качеството
на свидетеля по АУАН, респ. приложимата алинея на чл. 40 от ЗАНН, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не би било налице. Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за
отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден нов
начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при
който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС
с такси на база време (винетна такса) и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП е предвидено, че всички ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3.5 t заплащат такса за изминато разстояние по
платената пътна мрежа като заплащането дава право на ППС, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
ТОЛ системата представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и
10
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние, като
тази система не представлява автоматизирано техническо средство, поради
което за нея не съществува изискване за сертифициране и ободрение от
Българския институт по метрология (БИМ), т.е. тя не е обект на проверка от
БИМ, тъй като не съществува такова законово изискване. Не е предвидено
също така системата и нейните компоненти да са преминали проверка по
Закона за измерванията.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП, процесното ППС е категория
N3, т.е. МПС, проектирано и конструирано основно за превоз на товари
с технически допустима маса над 12 t - видно от Справката за процесното
МПС, технически допустимата максимална маса е 19 000 кг. и за него се
дължи такса за изминато разстояние по платената пътна мрежа.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства би се
установило, че процесният влекач е бил управляван от жалбоподателя и се е
движил на посочения в АУАН и в НП участък от пътя на 23.05.2022 година в
11.43 часа и че за него не е била заплатена дължимата такса за изминато
разстояние, тъй като не са изпълнени задълженията за установяване на
изминатото разстояние и няма закупена маршрутна карта, както и че
автомобилът и пътят, по който се е движил, попадат в категорията, за която се
дължи пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, т.е. се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – пътна такса, съгласно Приложение към
т. 1 на Решение № 101 на Министерския съвет от 20.02.2020 година за
приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние – тол такса.
За извършеното административно нарушение е бил генериран запис от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, ведно със снимков материал
(видеозапис), представляващ надлежно и годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес.
Правилно би било посочено в АУАН и НП и мястото на извършване на
нарушението - АМ 4, при км. 83+554, за който път се събира такса за ползване
на пътната инфраструктура, т.е. Съдът би приел, че така формулирано
напълно би покрило критериите за описание на мястото на извършване на
нарушението.
Съдът би приел, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Осъщественото от жалбоподател деяние във форма на бездействие би
било съставомерно и по субективен признак, извършено виновно - по
небрежност, доколкото жалбоподателят като водач на МПС с технически
допустима маса над 12 t, който го управлява по пътища, попадащи в обхвата
на платената пътна мрежа е бил длъжен и е следвало да знае изискването и
задължението за заплащане на такса за изминато разстояние.
Дори и хипотетично да се приеме, че тезата на наказващия орган за
11
допуснато от водача –жалбоподател нарушение на чл.139,ал. 7, вр. чл. 179, ал.
3а от ЗДвП, е правилна, според настоящия съдебен състав се разкриват
основания за третиране на конкретния случай като маловажен, което обуславя
приложното поле на чл. 28 ЗАНН. Безспорно визираният нормативен
регламент е относим към неизпълнението на всяко правно задължение, но
преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за
неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е
намерило проявление в обективната действителност – време, място,
обстановка, механизъм и т. н. С оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното
такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или
"формални нарушения". В конкретиката на настоящия случай липсата на
декларирани данни за предприетото придвижване през един от сегментите на
платената пътна мрежа, довело до незаплащане на дължимите за този участък
пътни такси не е застрашило в значителна степен обществените отношения,
свързани с финансирането на поддръжката на пътищата. По делото не е
ангажирана информация за значителен период, в рамките на който бордовото
устройство на процесното ППС не е предавало данни по време на движение.
Няма събрани доказателства , жалбоподателя - въззивник да е санкциониран
до датата на вмененото му бездействие, както и в по-късен етап, с влязло в
сила наказателно постановление за друго подобно нарушение. В този смисъл
и следва да се приеме, че се касае за първо нарушение на съответните
административни правила. Не на последно място, съобразно Тарифата за
таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската
пътна мрежа, дължимата тол – такса е била в размер в десетки пъти по ниска
от наложеното адм.наказание. Съгласно практиката на Съда на Европейския
съюз, административните или репресивните мерки не трябва да превишават
това, което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията трябва
да бъде съразмерна на тежестта на нарушението. С тези аргументи следва да
се приеме, че охраняваните с нормите на Закона за движението по пътищата
обществени отношения не са засегнати в степен, оправдаваща приложението
на административнонаказателната принуда спрямо въззивника. Действително
, деянието е предприето по време, когато нормата на чл. 189з от ЗДвП е била
вече част от позитивното право, и съгласно която -За нарушенията по този
закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения
и наказания, но при това положение следва да се разгледа въпросът дали
последната не противоречи на правото на ЕС.
В тази връзка, въпросът е дали нормата на чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
12
определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в
този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения
на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат
национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер
за нарушенията на правилата относно задължението за предварително
установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е
предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна
отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“,по който въпрос
има образувано производство пред СЕС /дело 61/23/,на който въпрос
настоящият съдия докладчик намира,че отговора следва да е положителен,
респ. липсва съразмерност.
Отделен е въпросът дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на
националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална
правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за
нарушенията на правилата относно задължението за предварително
установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е
предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна
отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“,по който въпрос
има образувано производство пред СЕС /дело 61/23/,на който въпрос
настоящият съдия докладчик намира,че отговора следва да е положителен,
респ. липсва съразмерност.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 480 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО се претендира
такива, но с оглед изхода на делото,такива не се дължат.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144
от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
13
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е
представляван безплатно в настоящото производство на основание чл.38 от ЗА
и в тази връзка е отправено искане за присъждане на разноски от страна на
адв.П..
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на
друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
От изложеното следва, че в полза на пълномощника на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3,т.1 и т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 000751 от 28.11.2022 година на Директор на
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура”
(АПИ) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с
което на В. Т. В. с ЕГН ********** от гр.****************** , за нарушение
на чл.139,ал.7 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 1 800 лв.
14
ОСЪЖДА Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ) към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството адрес: град София, бул.„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ
на адв.П. В. П. от АК София с личен № ********** , сумата в размер на 480
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД
№ 471/2024 година по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15