Номер 152123.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100501925 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение № 2374 от 16.06.2020г. по гр.д. № 19883/2020г.
по описа на ВРС, 20-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че Т. И. К. с ЕГН ********** не дължи на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
********** сумата от 2233,61 лева, начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в ********** за периода от
01.12.2017г. до 10.12.2018г., за която сума е издадена фактура от 01.11.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно
основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел.
енергия, различно от отчетеното и на основание договорното правоотношение между
страните и установената неправомерна намеса в СТИ. Вземането на „Енерго-Про
Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия,
количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията
на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на
електромера. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на
грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в
параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на
исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени
1
решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата Т. И. К. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
Претендира разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Т. И. К. срещу „Енерго-Про продажби“АД, относно
недължимостта на сумата от 2233,61лв., представляваща стойност на допълнително начислена
електроенергия в резултат на преизчисляване на електроенергия за минал период.
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на електроенергия и клиент на
ответното дружество за консумираната в имота му електроенергия. Служители на
„Електроразпределение Север“ АД извършили проверка на СТИ в имота, като въз основа на
констативния протокол от проверката е начислена процесната сума. Оспорва констатациите,
обективирани в констативния протокол, както и, че допълнително начисленото количество
електроенергия да е било реално потребено. Твърди, че не са налице основания за корекция
на сметката, поради отмяната на разпоредби на ПИКЕЕ. Оспорва законосъобразността на
процедурата. Искането, отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-
Про Продажби” АД, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Не се оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия.
Процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел.
енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е
извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл.200 ЗЗД. Предвид наличието на
договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание
сумата е дължима. В резултат на извършена техническа проверка, замервания, е установено,
че в невизуализиран регистър има показания за отчетена електроенергия. При експертиза от
БИМ е установено, че е осъществена намеса тарифната схема на електромера. Съставеното
становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия
след прочитане на регистър 1.8.3 и регистър 1.8.4. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
2
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта –
в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са
предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира
сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след
корекция) електроенергия в случая и дали отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия е
реално потребена от абоната за процесния период.
От представения по делото констативен протокол от 10.12.2018г. се установява, че
служители на „Електроразпределение - Север“ АД са извършили техническа проверка на
електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. При проверката са констатирани
показания по тарифите на електромера, в ключително по тарифа 1.8.3 – 0011680. В резултат
на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза, извършена от БИМ от
21.10.2019г., при софтуерно четене на процесното СТИ е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия през тарифа Т3-0011680
Квтч, която не са визуализирани на дисплея. От протокола се установява, че елекромерът не
съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено
становище от 29.10.2019г . за начисление на електрическа енергия в размер на 11680 квтч за
периода 11.12.2017г. до 10.12.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена въз
основа софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество
неотчетена ел. енергия.
За стойността на това количество е издадена фактура от 01.11.2019г. на стойност
2233,61лв.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза,
към деня на проверката и демонтажа, електромерът е в метрологична годност; съществуват
данни за неправомерно вмешателство в софтуера на СТИ, извършено чрез софтуерно
претарифиране по отделните регистри и по- конкретно в тарифната схема, тъй като при
монтажа, електромерът е настроен да отчита консумираното количество електроенергия
само по две тарифи; схемата на свързване с електрозахранващата мрежа не е променяна; не
3
е възможно да се определи кога точно е започнало натрупването в този регистър, като
показанията записани в тарифа 1.8.3 , не се визуализират на дисплея.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега
въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената
проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е
начислена сумата, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в
процесния период.
Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката
(ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от
Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за
енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за
търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от
председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са
регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление
(корекция) на количеството електрическа енергия.
С решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към
настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала
неточното измерване на електромера, е извършена на 10.12.2018 г. – след тяхната отмяна.
С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената
4
законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ,
уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ,
въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към
датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за
корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме,
че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен
свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват
наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са
налице основания за извършеното преизчисление.
В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите по чл.48-49 от ПИКЕЕ, а и
не се претендира корекцията да е извършена по разписаните в тези две разпоредби
методологии. Към тях препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено от
независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ, като в настоящия
случай не е налице нито една от изброените. В случая в представения протокол от проверка
от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата. В становището за
начисляване на електроенергия е посочено само, че е извършено софтуерно прочитане на
паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото заключение на СТЕ тази тарифа е скрита.
При липса на предпоставките по чл.48 от ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не
може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по
ПИКЕЕ. Недоказано е и обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е
отчетена електроенергия в регистър 1.8.3, и конкретно това да се дължи на виновно
поведение от абоната.
Съдът намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за
минал период, регламентирано в чл. 50 от ПИКЕЕ, не е възникнало за ответното дружество
и на това основание, доколкото не са осъществени нормативно предвидените предпоставки
за това. Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ при установено несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Не се установи от събраните доказателства точният момент, от който електромерът, е
започнал да отчита потребената енергия в регистър 1.8.3. Допълнително начисляване на
ел.енергия би било допустимо само при установяване виновно поведение на конкретно лице
и периода на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия, което в настоящия
случай не се доказа. Този извод не се разколебава и от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, съобразно която натрупването на ел.енергия в скритите регистри
5
означава неправомерно въздействие върху СТИ. При тези данни не може да се изведе
категоричен извод за виновно поведение от страна на абоната през точно определен период
от време.Следва да се отчете и факта, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя
регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 от ПИКЕЕ, която задължава
дружеството-доставчик да осигурява на страната, която купува електроенергия, възможност
да контролира показанията на СТИ. В случая тази възможност за абоната е възпрепятствана.
Отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие и с нормата на чл.11 от
ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 от ЗЕ, където е въведено изискване за зоново в денонощието
измерване на потребеното ел.напрежение.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивното
дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално
процесната електроенергия в процесния период, следователно предявеният отрицателен
установителен иск се преценява като основателен.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното искане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., доказателства за които са представени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2374 от 16.06.2020г., постановено по гр.д. №
19883/2020г. по описа на ВРС, 20-ти състав.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление **********, да заплати на Т. И. К. с ЕГН **********, сумата от 400 лева –
разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. на чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6