РЕШЕНИЕ
№
……...…/............2023 г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 17 ноември
2023 година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 133
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени обективно и субективно съединени искове от И.Д.М., С.С.М.
и В.Д.М. срещу "Диа Строй" ЕООД, Р.Х.П. и П.И.С. за обявяване за
относително недействителни по отношение на ищците на договора обективиран в
нот. акт № 170, том III, peг. № 5446, дело 502 от 2019 г, на нотариус Д. С.,
peг. № 192, вписан в АВп вх. peг. 32692 от 04.12.2019 г., акт 82, том XL дело
19769/19 г., с който „Диа Строй“ ЕООД учредява на П.И.С. право на ползване и прехвърля
на Р.Х.П. правото на собственост върху Ателие № 4 с идентификатор ***, в
жилищна сграда 6 в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, ул.
„П. Ж.“ № *, етаж 3, цялото с площ от 54,88 кв. м, ведно с изба № 7 с площ 1,97
кв. м. при граници: изба № 6, двор, изба № 8, избен коридор, както и от
прилежащите му 4,3153 % идеални части от общите части на сградата, на основание
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, или, евентуално, на основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на
07.10.2014 г. сключили договор с "Пресиянстрой" ЕООД, по силата на
който последното в качеството му на изпълнител се задължило да осъществи
промяна на действащия ПУП-ПРЗ за недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „П.
Ж.“ № *, ид. № ***, след което да направи промяна на одобрения инвестиционен
проект на предвидената за строителство сграда, да извърши със свои сили и
средства строителството и да въведе в експлоатация жилищната сграда, срещу
което ищците в качеството им на възложител се съгласили да прехвърлят идеална
част от дворното място и да учредят на изпълнителя право на строеж за част от
обектите в сградата като запазели в своя полза право строеж върху останалата
част от обектите в сградата. С уведомление от 08.10.2018 г., отправено до
"Пресиянстрой" ЕООД, ищците заявили че считат договора от 07.10.2014
г. за прекратен поради неизпълнение по вина на дружеството. Поради факта, че
сградата не била завършена в уговорения срок, била изградена в груб строеж без
довършителни работи и на изпълнителя не били прехвърлени права на строеж, след
преговори, на 05.06.2019 г. страните постигнали споразумение, по силата на
което "Пресиянстрой" ЕООД и "Диа Строй" ЕООД, като
изпълнител солидарно се задължили в шестмесечен срок със свои сили и за своя
сметка да завършат изцяло сградата, в т.ч. да извършат необходимите поправки по
сградата, описани в споразумението, и в тримесечен срок от подписване на акт 15
да подадат необходимите документи за въвеждането и́ в експлоатация, срещу
което задължение ищците като възложител им прехвърлили права на собственост
върху изброените в споразумението обекти – един гараж, три апартамента и едно
ателие, в т.ч. процесното Ателие № 4 с идентификатор ***, правото на
собственост върху което било прехвърлено на ответника "Диа Строй"
ЕООД. Прехвърлителната сделка била обективирана в нот.акт № 158/05.06.2019 г.,
в който изрично било уговорено, че ако "Пресиянстрой" ЕООД и
"Диа Строй " ЕООД не изпълнят поетите по нотариалния акт и договор от
същата дата задължения в срок, ищците в качеството им на възложители имат право
да развалят сключените договори и да претендират в условията на солидарност от
ответниците неустойка за неизпълнение в размер на 350 000 лева. Тъй като
ответниците не изпълнили задълженията си в уговорените срокове, ищците са предявили
иск за разваляне на договора, който е предмет на т.д. № 2116/2019 г. поописана
ВОС, ТО. От направена справка в СВ ищците установили, че с нот. акт №
170/04.12.2019 г. "Диа Строй" ЕООД е продало на Р.Х.П. право на
собственост и е учредило на П.И.С. право на ползване върху описаното по-горе
Ателие № 4 с идентификатор *** на цена в размер на 52 500 лева. Твърдят,
че уговорената цена е фиктивна и различна от реалната пазарна стойност на
продадения недвижим имот и че няма плащане на договорената цена. Учредяването
на право на ползване също било фиктивно и имало за цел увреждане на ищците, тъй
като сградата не била въведена в експлоатация и имотът не можел да се ползва.
Считат, че са кредитор на "Диа Строй" ЕООД по сключените на
07.10.2014 г. и на 05.06.2019 г. договори, в изпълнение на които е прехвърлен
процесния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „П. Ж.“ № *. В молба от
26.05.2020 г. заявяват, че след изтичане на срока за изпълнение на договора, а
именно 05.12.2019 г., са кредитори на "Диа Строй" ЕООД за връщане на
основание чл. 55 ЗЗД на полученото на отпаднало основание, а именно: Ателие № 4
с идентификатор ***. Считат, че с продажбата и учредяването на право на
ползване от 04.12.2019г. "Диа Строй" ЕООД уврежда интересите им като
кредитор, откъдето произтича и правният им интерес да искат от съда сделката да
бъде обявена за относително недействителна спрямо тях при условията на чл. 135 ЗЗД. Твърдят, че длъжникът както и приобретателите по сделката знаят за
увреждането, а в молбата от 10.02.2020 г. заявяват, че продажбата е извършена с
цел увреждане на кредиторите.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът "Диа Строй" ЕООД е подал писмен отговор, с който
оспорва иска като неоснователен. Възразява, че дружеството не е знаело, че
уврежда кредиторите си и намалява имуществото си. Сочи, че ищците не са
изпълнили задължението си да прехвърлят на строителя право на собственост върху
идеални части от земята и обекти от сградата, поради което не е налице увреждане
за ищците, напротив, същите са собственици на недвижими имоти в сграда без да
са вложили никакви средства в строежа, докато такива размер на 435 712,00
лв. без ДДС са вложени от ответното дружество. Освен това ищците получили
обезщетение в размер на 47,54%, което било почти двойно от обичайното.
Възразява, че вземането на ищците не е съществувало към момента на атакуваната
сделка и не съществува и към момента на завеждане на исковата молба, с оглед на
което твърдят, че ищците нямат и качество на кредитор по отношение на ответното
дружество. Възразява, че у третото лице не е налице знание, че договорът
уврежда кредитора. Оспорва, че сделката е фиктивна и на занижена цена като
по-голямата част от продажната цена била заплатена. На купувача не било известно,
че продавачът има дълг и че целта на сделката е да увреди кредитора му.
Извършената продажба целяла осигуряване на средства за довършване на сградата и
възложителите са били наясно и са били съгласни с това.
В срока по чл. 367 от ГПК ответницата Р.Х.П. чрез процесуален представител е подала писмен отговор, в
който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че с договор за
покупко-продажба от 04.12.2019 г., обективиран в нот. акт No 170/2019 г. е
придобила от „Диа строй“ ЕООД правото на собственост върху Ателие № 4 с
идентификатор *** срещу заплащане на сумата от 52 500 лева. Оспорва всички
останали твърдения относно увреждащия характер на сделката по отношение на
ищците и нейно знание за този факт. Сочи, че е водила преговори за сделката
през лятото на 2019 г., когато на обекта са извършвани СМР от прехвърлителя.
Тогава ответницата била помолена и още преди подписване на нотариалния акт
предоставила в брой на „Диа Строй" ЕООД на два пъти сума в общ размер на
6000 лв., за да започне поставянето на дограмата. Ответницата била уверявана от
строителя, че ще завърши сградата не по-късно от лятото на 2020 г. и нямала
представа за отношенията му със собствениците на мястото, върху която се
изгражда, не ги познавала и не била запозната с писмените договорки между тях,
свързани със строителството. Сочи, че продажната цена е реална с оглед
състоянието на сградата и необходимите за завършването й средства. Сделката не
била сключена при сговаряне/знание за увреждане на ищците като кредитор на
прехвърлителя. Безвъзмездното учредяване на правото на ползване върху имота за П.И.С.
било обусловено от обстоятелството, че между двамата били налице близки
отношения на фактическо съжителство, като финансирането на сделката за покупко-продажба
било извършвано с лични средства на ответницата, а целта им била да бъдат
разграничени отношенията им по придобиването *** жилището и съвместното му
ползване. След сключване на сделката на 05.12.2019 г. ищцата превела по банкова
сметка на „Диа Строй" ЕООД сумата от 5 000 лв., а на 19.02.2020 г. и
сумата от 25 000 лв. като плащане на част от продажната цена, което изключвало
знание за увреждане. Считала, че по този начин осигурява на изпълнителя
средства за завършване на сградата и очаквала насрещно изпълнение, което в
момента строителят бил преустановил заради предявените срещу него искове.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът П.И.С. чрез назначения му особен представител също е подал
писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че
добросъвестно е придобил безвъзмездно право на ползване.
В допълнителна искова
молба ищците сочат, че знанието за увреждането у ответника "Диа Строй"
ЕООД произтича от уговорките в нот. акт № 158/2019 г. от 05.06.2019 г. Сочат,
че към датата на прехвърлителната сделка – 04.12.2019 г., задълженията по
договора от 05.06.2019 г. и по нот. акт от същата дата не са изпълнени, което
обстоятелство е известно на "Диа Строй" ЕООД и е достатъчно да
установи факта, че с прехвърляне на обекта в полза на трето лице на страната
прехвърлител и на страната приобретател по сделката от 04.12.2019 г. е
известно, че имуществото на длъжника намалява и се препятства кредитора да се
удовлетвори от него. Знанието на страните за задълженията на "Диа Строй"
ЕООД следвало от съдържанието на документа за собственост, въз основа на който
е осъществено прехвърлянето. Поддържа, че тъй като "Диа Строй" ЕООД
не е страна по разваления на 08.10.2019 г. договор от 07.10.2014 г., уговорките
по този договор и тяхното изпълнение/неизпълнение са без значение за настоящия
спор. Поддържа, че вземането на ищците към "Диа Строй" ЕООД е
възникнало със сключване на договора и нот. акт на 05.06.2019 г., с които
"Диа Строй" ЕООД и "Пресиянстрой" ЕООД са поели солидарно
задълженията за завършване и въвеждане в експлоатация на сградата в
определените срокове. Поддържат твърденията, че сделката е фиктивна, че
договорената цена е различна от пазарната, че липсва плащане, че сключването на
сделката е единствено и само с цел увреждане на интересите на ищците. Оспорва
твърдението за плащане на цената. Излага подробно фактология свързана с
неизпълнение на договора от 07.10.2014 г. от страна на "Пресиянстрой"
ЕООД и финансирането на строителството с твърдение, че управителят на дружеството
е сключил множество предварителни договори с физически лица относно обекти в
сградата предвидени за строителя на цени в пъти по-ниски от пазарните. Оспорва
ищците да са отговорни за забавата на строителството. Сочат, че за имота
прехвърлен на П. от "Пресиянстрой" ЕООД им е бил предоставен
предварителен договор сключен с различна цена и с други лица – Ц. и Н. ЕН..
Оспорват твърденията на ответницата Р.П. за водени преговори през лятото на
2019 г., за платени на "Диа Строй" ЕООД на два пъти суми в общ размер
на 6000 лева, за извършвани CMP през лятото на 2019 г., с изключение на част от
дограмата. Твърди, че на ответницата Р.П. са известни задълженията на
"Пресиянстрой" ЕООД и "Диа Строй" ЕООД за довършване на
сградата в шест месечен срок от 05.06.2019 г. Оспорва, че ответникът С. е бил
добросъвестен.
В срока по чл. 373,
ал. 1 от ГПК ответникът „Диа Строй“ ЕООД е подал допълнителен отговор, в който
поддържа изложените в отговора фактически твърдения, възражения и оспорвания.
Излага подробни съображения.
Ответницата Р.Х.П. е
подала допълнителен отговор, в който поддържа изложените в отговора фактически
твърдения и възражения. Излага, че е възнамерявала да ползва банков кредит,
поради което Т. Т. я уведомил, че е постигнал договорка със собствениците да
прехвърлят директно на нея процесния имот. По тази причина ответницата се е
явила на 5 юни 2019 г. в кантората на нотариус Св. Д., но по причини, които не
й били известни, собствениците прехвърлили собствеността върху обектите на „Диа
Строй" ЕООД, а тя е била информирана от строителя, че той впоследствие ще
и́ прехвърли правото на собственост. Поддържа твърденията, че не е имала
представа за отношенията между „Диа Строй" ЕООД и собствениците на
дворното място и условията, при които се извършва строителството на сградата.
Допълнително заявява, че след получаването на преписа от исковата молба е
заявила на продавача, че ще му заплати остатъка от продажната цена в размер на
от 22 500 лева след отхвърляне на предявения срещу нея иск с правно
основание чл.135 ЗЗД.
Ответникът П.И.С.
чрез назначения му особен представител е подал допълнителен отговор, в който
поддържа възражението за липса на знание за увреждане на кредитора. Аргументира
се с обстоятелството, че С. не е страна по договора от 05.06.2019 г. и по нот.
акт № 158/2019 г. и липса на уговорка между отв. С. и отв. Р.П. за увреждане
интересите на ищците.
С молба вх. № 263330/04.08.2020
г. ищците твърдят, че за периода от 05.06.2019 г. до 05.12.2019 г. по силата на
договор от 05.06.2019 г. са били кредитори на ответника "Диа Строй"
ЕООД за непарично вземане за цялостно и качествено завършване на сградата, след
което са предявили иск за разваляне на договора, предмет на т.д. № 2116/2019 г.
по описа на ВОС.
Посочват, че с
разваляне на договора отпада основанието, на което неизправната страна
"Диа Строй" ЕООД е получила Ателие № 4 и че са кредитори на "Диа
Строй" ЕООД за непаричното вземане за връщане на полученото на отпаднало
основание, а именно Ателие № 4 с ид. № ***.
В съдебно заседание и
в представена писмена защита ищците настояват за уважаване на исковете.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника „Диа Строй“ ЕООД
пледира за отхвърляне на исковете като недоказани.
Процесуалният
представител на ответника Р.П. пледира за отхвърляне на исковете като акцентира
върху обстоятелството, че по делото не е установено доверителката и́ да е
знаела, че със сделката се увреждат кредитори на нейния праводател, както и
намерение за увреждане по предявения евентуален иск.
Процесуалният
представител на ответника С. също пледира за отхвърляне на исковете поради
липса на увреждане, евентуално, намерение за увреждане на кредиторите – ищци по
делото. Представя и писмена защита, в която сочи, че безвъзмездното учредяване
на право на ползване върху ателие № 4 било в резултат на близките отношения и
съжителство между ответниците П. и С., както и последващо прекратяване на
съжителството, които нормални житейски факти следва да бъдат приети от съда.
Варненски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения
нот.акт № 158/2019 г., вписан в АВп вх. peг. 13860 от 2019 г., акт 127, том
XXXVIII дело 8252, ищците Д.И.М., И.Д.М., С.С.М., В.Д.М. са прехвърлили в полза
на ответника „Пресиянстрой“ ЕООД Гараж № 1 и в полза на ответника „Диа Строй“ ЕООД
Апартамент № 1, Апартамент № 4, Апартамент № 8 и Ателие № 4, всички находящи се
в гр. Варна, ул. „П. Ж.“ № *, ведно с прилежащите идеални части от общите части
на сградата, срещу солидарното задължение на приобретателите в шест месечен
срок от подписване на нотариалния акт и договор от същата дата да осъществят
цялостно и качествено завършване на сградата и предвидените довършителни работи
констатирано с акт обр. 15 и в три месечен срок от подписване на акт обр. 15 да
подадат документи за въвеждане на сградата в експлоатация.
С Решение №
260259/01.10.2020 г. по т.д. № 2116/2019 г. по описа на Окръжен съд-Варна,
влязло в сила на 02.02.2023 г., обективираният в нот.акт № 158/2019 г., вписан
в АВп вх. peг. 13860 от 2019 г., акт 127, том XXXVIII дело 8252, договор от
05.06.2019 г. за прехвърляне в полза на „Пресиянстрой“ ЕООД и "Диа
Строй" ЕООД права на собственост върху отделни обекти срещу задължението
за завършване на сградата в шестмесечен срок е развален поради неизпълнение на
задълженията на „Пресиянстрой“ ЕООД и „Диа Строй“ ЕООД.
Видно от нот.акт №
170, том III, peг. № 5446, дело 502 от 2019 г, на нотариус Д. С., peг. № 192,
вписан в АВп вх. peг. 32692 от 04.12.2019 г., акт 82, том XL дело 19769/19 г.,
„Диа Строй“ ЕООД, ЕИК *********, е учредило на П.И.С., ЕГН **********, право на
ползване безвъзмездно и е прехвърлило на Р.Х.П., ЕГН **********, собствеността върху
Ателие № 4 с идентификатор ***, находящо се в гр. Варна, ул. „П. Ж.“ № *, етаж
3, цялото с площ от 54,88 кв. м, ведно с изба № 7, както и прилежащите му
4,3153 % идеални части от общите части на сградата за сумата от 52 500 лева,
платима в шестмесечен срок от подписване на нотариалния акт.
В текста на
нотариалния акт е записано, че сградата, в която се намира обектът, е изградена
на етап „груб строеж“. При съставянето на акта е представен нот. акт 127, том
XXXVIII, дело 8252, на СВ – Варна, т.е. нотариалният акт от 05.06.2019 г., с
който ответникът „Диа Строй“ ЕООД е придобил от ищците правото на собственост
върху процесното ателие.
По делото е
представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.10.2014
г., сключен между ищците в настоящото производство, представлявани по
пълномощие от управителя на „Пресиянстрой“ ЕООД Т. Т., в качеството им на
собственици – като продавачи, и изпълнителя на строежа „Пресиянстрой“ ЕООД, от
една страна, и Ц. Й.Е.и Н. С. Е. – като купувачи, с предмет процесното ателие №
4, находящо се в гр. Варна, ул. „П. Ж.“ № *, етаж 3, и паркомясто № 6 общо за
сумата от 60 000 лева, платима на пълномощника на продавачите на три вноски
по 20 000 лева, последната от които след въвеждане на сградата в
експлоатация.
По делото са приети
като доказателства платежни документи от 05.12.2019 г. и от 19.02.2020 г., от които
е видно, че Р.Х.П. е заплатила в полза на ответника „Диа Строй“ ЕООД съответно сумите
от 5 000 и 25 000 лева за покупката на процесното ателие.
От показанията на
свидетеля Х.Р.Н., син на ответницата Р.Х.П., които съдът при съобразяване на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК кредитира като ясни, последователни и непротиворечащи
на останалите събрани по делото доказателства, се установява, че ответницата П.
е следвало да придобие процесния имот още през юни 2019 г., когато отишла на
сделката при нотариус срещу археологическия музей, но прехвърлянето не станало.
Искала да подпише договора, за да се прехвърли апартамента и да може да тегли
кредит. Прехвърлянето станало декември същата година. Преди да се стигне до
сделката са виждали сградата, била в груб строеж, строителството било хубаво.
Уговорената сума била около 60 000 лв. без довършителни работи вътре, в
степен груб строеж. Строителят Т. казал в началото на лятото, че ще завърши
сградата в най-кратък срок, половин година. П.С. живеел заедно с ответницата П.
и правел апартамента за нея, евентуално и той да живее там. Ответницата П. не
познавала собствениците на мястото, свидетелят също не ги познавал и никога не
ги бил виждал. Т. продавал апартамента и към момента, когато придобивала имота П.
била комуникирала само с Т., не познавала собствениците. Ответницата П. имала желание
да се завърши сградата, правили сметки колко пари трябват за довършването към
момента, всеки да си доплати и да се приключат нормално нещата. На свидетеля не
било известно някой от семейство М.да се е опитвал да се свърже с майка му по
повод строежа.
От показанията на
свидетеля И.Л.Л., приятел на семейството на ответницата Р.Х.П., които съдът при
съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК кредитира като ясни,
последователни и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства,
се установява, че след придобиване на апартамента преди 4 години, 2019 г., дали
някакви пари и трябвало да встъпят в собственост, но не се случило. Ответницата
П. („Г-жа Х.“) поемала инициативата да се завърши сградата. Многократно се
опитвала да се свърже със собствениците, но отсреща било стена, за толкова
години нямало никакъв контакт с тях. Г-жа Х. били съгласни на всичко, да си
доплатят някаква сума, за да се случат нещата с апартамента. Търсела контакт
със собствениците на сградата. С П.С. щели да живеят заедно в този апартамент.
Сега нямали отношения, били разделени.
От показанията на
свидетеля Т. В.Т., управител на „Пресиянстрой“ ЕООД и съпруг на управителката
на „Диа Строй“ ЕООД, които съдът при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК кредитира само доколкото не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства, се установява, че основната цел на сделката от 05.06.2019 г.
била да се довърши сградата. Съпругата на свидетеля участвала, понеже трябвало
да има още една фирма като гарант в случая, понеже фирмата на свидетеля имала
задължения към НАП. От страна на М.искали да има друга фирма – гарант. Преди
тази сделка, свидетелят, като пълномощник на ищците бил сключвал предварителни
договори с трети лица за продажба на конкретни имоти. След сделката от
05.06.2019 г. част от тези предварителни договори се реализирали. Р.Х. имала
договор с него преди да реализират сделката, но свидетелят не си спомня точна
дата. Мисли, че било след първия договор за строителство. Р.Х. присъствала на
сделката от 05.06.2019г., била при нотариуса. Не може да се сети, защо е дошла
на сделката, предполага, че искала да присъства.
Правни изводи:
Предявеният главен иск
е с правно основание чл.135, ал. 1 ЗЗД. Искът представлява предоставено от
закона потестативно право в полза на кредитора, да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността
му предполага установяване кумулативното наличие на предвидените в нормата
предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, действието, чиято
относителна недействителност се претендира, да има характер на увреждащо по
отношение на кредитора и длъжникът и лицето, с което е договарял, да са знаели
за увреждането. Ако сделката е безвъзмездна знание на третото лице не е
необходимо.
Кредитор по смисъла
на чл. 135 от ЗЗД може да бъде всеки титуляр на парично или непарично вземане,
което не е погасено, като за да се приеме, че вземането съществува е достатъчно
същото да произтича от твърдените от ищеца факти, освен ако е отречено със сила
на пресъдено нещо.
Съдът приема за
установено, че към момента на извършване на процесната сделка – 04.12.2019 г., ищците
имат от ответника „Диа Строй“ ЕООД непарично вземане по договор за изработка от
05.06.2019 г., обективиран в нот.акт № 158/2019 г., вписан в АВп вх. peг. 13860
от 2019 г., акт 127, том XXXVIII дело 8252, а именно довършване строителството
на жилищна сграда на в гр. Варна, ул. „П. Ж.“ № * и въвеждането и́ в
експлоатация. След развалянето на договора по съдебен ред, считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение по т.д. № 2116/2019 г. по описа на ВОС –
02.02.2023 г., вземането на ищците е трансформирано в непарично вземане за връщане
на даденото на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД.
Увреждане на
кредитора е налице при всяко разпореждане с
недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с
което да погаси задължението си. Увреждане има винаги когато се извършва
разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора. Правно ирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава
имущество и на каква стойност, както и че сделката е сключена с оглед
извършване на търговската дейност на отчуждителя (така решение по чл.290 от ГПК
№ 320 от 05.11.2012г. по гр. дело № 1379/12г., на ІV г.о. на ВКС).
С оглед на така изложеното разбиране, процесната сделка има
увреждащ характер за ищците, чието непарично вземане за довършване
строителството на сградата е възникнало преди датата на извършване на сделката.
Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с
извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или
увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни
удовлетворението на кредитора. Поради което и длъжникът знае за увреждането,
когато знае че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора.
Знанието на третото лице – съдоговорител на длъжника за
увреждането, се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с
извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. За да се приеме че приобретателят
по продажбата е недобросъвестен, достатъчно е да знае, че продавачът му има
дълг и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно
удовлетворяването на кредитора си или го затруднява. Доказването на знание за
увреждане на третото лице се носи от ищеца.
Длъжникът всякога има знание за увреждане на кредитора, ако
сделката по отчуждаване на имота следва по време възникване на вземането,
предвид което съдът приема, че първият ответник – „Диа Строй“ ЕООД има знание за увреждане на кредиторите си – ищците по делото,
което налага извода, че по отношение на този ответник основателността на главните
искове е доказана.
Знание на ответника П.И.С. за увреждащия характер на сделката не
е необходимо, тъй като същият е придобил безвъзмездно правото на ползване върху
процесния имот.
Изложеното налага извода за основателност на главния иск
срещу ответниците „Диа
Строй“ ЕООД и П.И.С. в частта относно безвъзмездното учредяване на право на
ползване върху процесния имот.
Що се отнася до знанието на ответницата Р.Х.П., че нейният съдоговорител има дългове, ищците се позовават
на съдържанието на представения при сключването на процесната сделка нот.акт № 158/2019 г.
от 05.06.2019 г., вписан в АВп вх. peг. 13860 от 2019 г., акт 127, том XXXVIII
дело 8252, с който първият ответник „Диа Строй“ ЕООД се е
легитимирал като собственик и от който е видно, че „Диа Строй“ ЕООД и „Пресиянстрой“
ЕООД като изпълнители солидарно са се задължили в шестмесечен срок да завършат
изцяло сградата и да подадат документи за въвеждането й в експлоатация, т.е. че
първият ответник има задължение към ищците за завършване на строителството на
сградата. Видно от съдържанието на нотариалния акт от 04.12.2019 г. за
учредяване на право на ползване и прехвърляне право на собственост върху
процесния имот в полза на ответниците П.И.С. и Р.Х.П., към момента на
извършване на атакуваната сделка сградата е била завършена на етап груб строеж,
т.е. строителството не е било завършено.
В текста на нотариалния
акт от 04.12.2019 г. за прехвърляне право на собственост върху процесния имот в
полза на ответника Р.Х.П. не е посочено,
че прехвърлителят „Диа Строй" ЕООД има задължение за довършване на
строителството и въвеждане на сградата в експлоатация. Това задължение е част
от съдържанието на нот. акт № 158/2019 г. от 05.06.2019 г., но ответницата Р. П.
не е страна по тази сделка. Действително, според показанията на свидетелите Хр.Н.
и Т. Т., Р.П. е отишла при нотариуса на 05.06.2019 г., но причината за това е
било, че е очаквала да закупи имота на тази дата. От показанията на свидетелите
се установява, че до тогава, а и след това Р. П. е контактувала само с Т. Т.,
който е управител на „Пресиянстрой“ ЕООД, но не и с ищците М.или с представител
на „Диа Строй“ ЕООД. Съгласно чл. 579, ал. 1 от ГПК при издаване на нотариалния
акт нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Според чл. 572
от ГПК участващи в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление
нотариусът удостоверява. Ответницата не е правила изявление пред нотариуса на
05.06.2019 г. като елемент от сделката за прехвърляне на процесния имот в
патримониума на „Диа Строй" ЕООД, поради което не може да се направи извод,
че П. е била участник в нотариалното производство и като такъв е узнала при
прочитането на акта от нотариуса, че нейният праводател „Диа Строй" ЕООД е
поел задължение за цялостно завършване на сградата и въвеждането и́ в
експлоатация. Обстоятелството, че нот. акт № 158/2019 г. от 05.06.2019 г. е
вписан във водените от АВп книги, които са достъпни за гражданите по силата на
чл. 7, ал. 1 от Правилника за вписванията, не създава презумпция за знание на
съдържанието на акта от всяко трето лице. Не се установява ответницата да е знаела
какви са отношенията между „Диа Строй" ЕООД и собствениците на земята. Не
се установи П. да е страна по предварителен договор с „Пресиянстрой“ ЕООД или с
„Диа Строй" ЕООД. Не са налице доказателства, които да установяват, че П.
е знаела за ролята на „Диа Строй" ЕООД в отношенията между собствениците
на земята и строителя „Пресиянстрой“ ЕООД, в т.ч., че „Диа Строй" ЕООД е
поело солидарно задължение за завършване строителството на сградата.
Ето защо от събраните
по делото доказателства, в т.ч. преки и косвени, ценени в съвкупност, не може
да се направи извод, че купувачката Р.П. е знаела, че праводателят и́ „Диа
Строй" ЕООД има задължение към ищците да довърши сградата, т.е. има
кредитори, които не са удовлетворени, респ. могат да бъдат увредени в резултат
от разпореждането с вещ от имуществото на продавача „Диа Строй" ЕООД.
С оглед на изложеното,
съдът приема главния иск в частта относно правото на собственост върху процесното
ателие за недоказан по отношение на третото лице – приобретател на процесния
имот, поради което същият се явява неоснователен. Неоснователността на главния
иск налага съдът да се произнесе по предявения срещу ответниците „Диа
Строй" ЕООД и Р.Х.П. евентуален иск.
Предявеният в условие
на евентуалност иск с правно основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД изисква, в случай
че към момента на сделката вземането на кредитора не е възникнало, длъжникът и
третото лице да са имали намерение да увредят кредитора.
Доколкото длъжникът „Диа
Строй" ЕООД чрез своите органи е бил в известност, че до 05.12.2019 г.
няма да изпълни задължението си за цялостно завършване строителството на
сградата, респ. е налице опасност договорът от 05.06.2019 г. да бъде развален
по причина, за която отговаря, и неговите праводатели, настоящи ищци, да
поискат връщане на даденото по договора, в случая процесното Ателие № 4, то
самият факт, че длъжникът извършва разпореждане непосредствено преди датата на
падежа на неизпълненото си задължение, следва да се квалифицира като действие
предназначено да увреди кредиторите.
Не така стоят нещата
с ответницата Р.П., за която, както се посочи по-горе, не са налице данни да е
знаела какви са отношенията на „Диа Строй" ЕООД със собствениците на
земята, както и че дружеството е поело солидарно задължение към тях за цялостно
завършване на сградата. След като не и́ е било известно, че „Диа
Строй" ЕООД има задължение към собствениците на земята, което ще се
трансформира във вземане за връщане на даденото по договора, на още по-голямо
основание следва да се приеме, че ответницата П. не е имала намерение да увреди
последните. Намерението за увреждане се предпоставя от знание, че за праводателя
ще възникне задължение, каквото знание в случая не се установи.
При това положение исковете за
обявяване на сделката между „Диа Строй" ЕООД и Р.Х.П. за относително
недействителна спрямо ищците следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед на изхода от спора на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците „Диа Строй" ЕООД и П.И.С. следва да заплатят на ищците сторените
по делото разноски съответно на данъчната оценка на правото на ползване към
датата на завеждане на делото, изчислена съгласно чл. 23 от Приложение № 2 към ЗМДТ, като процент от общата данъчна оценка на имота, а именно 11 362,80
от 52 490,40 или 21,65 %, както и в пълен размер възнаграждение за особен
представител. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК ищците са заплатили
524,90 лева държавна такса, 5000 лева за адвокатско възнаграждение и 1100 лева
възнаграждение за особен представител, от които ще им бъдат присъдени 1196,14 +
1100 или общо 2 296,14 лева.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответницата Р.Х.П. има право на сторените по делото разноски съгласно
представен списък в размер на 2800,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо ищците
И.Д.М., ЕГН **********, С.С.М., ЕГН **********, и В.Д.М., ЕГН **********, договора, обективиран в нот.акт № 170, том III, peг.
№ 5446, дело 502 от 2019 г, на нотариус Д. С., peг. № 192, вписан в АВп вх.
peг. 32692 от 04.12.2019 г., акт 82, том XL дело 19769/19 г. с който „Диа Строй“ ЕООД, ЕИК ********* учредява на П.И.С., ЕГН **********, право
на ползване на Ателие № 4
/четири/ с идентификатор *** /десет хиляди сто тридесет и пет, точка, три
хиляди петстотин и шестнадесет, точка, сто и осемдесет и едно, точка, шест,
точка, единадесет/, в жилищна сграда 6 /шест/, в поземлен имот с идентификатор ***
/десет хиляди сто тридесет и пет, точка, три хиляди петстотин и шестнадесет,
точка, сто и осемдесет и едно/, находящ се в гр. Варна, община Варна, област
Варна, ул. „П. Ж.“ № *, етаж * /*****/, цялото с площ от 54,88 кв. м, /петдесет
и четири цяло и осемдесет и осем стотни/, състоящо се от: коридор, баня-тоалет,
ателие с кухненски бокс, кабинет, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – ***.6.4, ***.6.12, под обекта – ***.6.9, над обекта – ***.6.6,
ведно с изба № 7 /седем/ с площ 1,97 кв. м. /едно цяло деветдесет и седем
стотни кв. м./, при граници: изба № 6, двор, изба № 8, избен коридор, както и
от прилежащите му 4,3153 % /четири цяло три хиляди сто петдесет и три
десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата, на основание
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска за обявяване за
относително недействителен спрямо ищците И.Д.М., ЕГН **********, С.С.М.,
ЕГН **********, и В.Д.М., ЕГН **********, договора, обективиран в нот.акт
№ 170, том III, peг. № 5446, дело 502 от 2019 г, на нотариус Д. С., peг. № 192,
вписан в АВп вх. peг. 32692 от 04.12.2019 г., акт 82, том XL дело 19769/19 г. с
който „Диа Строй“ ЕООД, ЕИК
*********, прехвърля на Р.Х.П., ЕГН **********,
право на собственост върху Ателие № 4 /четири/ с идентификатор ***
/десет хиляди сто тридесет и пет, точка, три хиляди петстотин и шестнадесет,
точка, сто и осемдесет и едно, точка, шест, точка, единадесет/, в жилищна
сграда 6 /шест/, в поземлен имот с идентификатор *** /десет хиляди сто тридесет
и пет, точка, три хиляди петстотин и шестнадесет, точка, сто и осемдесет и
едно/, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, ул. „П. Ж.“ № *,
етаж * /*****/, цялото с площ от 54,88 кв. м, /петдесет и четири цяло и
осемдесет и осем стотни/, състоящо се от: коридор, баня-тоалет, ателие с
кухненски бокс, кабинет, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – ***.6.4, ***.6.12, под обекта – ***.6.9, над обекта – ***.6.6, ведно с
изба № 7 /седем/ с площ 1,97 кв. м. /едно цяло деветдесет и седем стотни кв. м./,
при граници: изба № 6, двор, изба № 8, избен коридор, както и от прилежащите му
4,3153 % /четири цяло три хиляди сто петдесет и три десетохилядни процента/
идеални части от общите части на сградата, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска за обявяване за
относително недействителен спрямо ищците И.Д.М., ЕГН **********, С.С.М.,
ЕГН **********, и В.Д.М., ЕГН **********, договора, обективиран в нот.акт
№ 170, том III, peг. № 5446, дело 502 от 2019 г, на нотариус Д. С., peг. № 192,
вписан в АВп вх. peг. 32692 от 04.12.2019 г., акт 82, том XL дело 19769/19 г. с
който „Диа Строй“ ЕООД, ЕИК
*********, прехвърля на Р.Х.П., ЕГН **********,
право на собственост върху Ателие № 4
/четири/ с идентификатор *** /десет хиляди сто тридесет и пет, точка, три
хиляди петстотин и шестнадесет, точка, сто и осемдесет и едно, точка, шест,
точка, единадесет/, в жилищна сграда 6 /шест/, в поземлен имот с идентификатор ***
/десет хиляди сто тридесет и пет, точка, три хиляди петстотин и шестнадесет,
точка, сто и осемдесет и едно/, находящ се в гр. Варна, община Варна, област
Варна, ул. „П. Ж.“ № *, етаж * /*****/, цялото с площ от 54,88 кв. м, /петдесет
и четири цяло и осемдесет и осем стотни/, състоящо се от: коридор, баня-тоалет,
ателие с кухненски бокс, кабинет, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – ***.6.4, ***.6.12, под обекта – ***.6.9, над обекта – ***.6.6,
ведно с изба № 7 /седем/ с площ 1,97 кв. м. /едно цяло деветдесет и седем
стотни кв. м./, при граници: изба № 6, двор, изба № 8, избен коридор, както и
от прилежащите му 4,3153 % /четири цяло три хиляди сто петдесет и три
десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата, на основание
чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Диа Строй“ ЕООД, ЕИК
*********, и П.И.С., ЕГН **********, да заплатят
на И.Д.М., ЕГН **********, С.С.М., ЕГН **********, и В.Д.М., ЕГН **********, сумата
от 2 296,14 лева, представляващи сторени
в производството пред ВОС съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.М.,
ЕГН **********, С.С.М., ЕГН **********, и В.Д.М., ЕГН **********, да заплатят на Р.Х.П., ЕГН **********, сумата от 2 800,00 лева, представляващи сторени в производството пред
ВОС съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: