Р Е Ш Е Н И Е №317/19.12.2019г.
гр. Ямбол,
19.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд, VI-наказателен състав, в публично съдебно заседание на
единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря
М. М., като разгледа докладваното от съдия Панайотова АНД № 1128 по
описа на ЯРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на В.С.Ж. от гр. Б. против електронен фиш серия Г, …,
издаден от ОД на МВР – Я., с който на жалбоподателката е наложено административно
наказание глоба в размер на 250 лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 вр.
чл.638, ал.4 от КЗ.
С жалбата се иска
електронният фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен по
съображения допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, подробно
изложени в нея, значителна част от които представляват буквално възпроизвеждане
съдържанието на постановени от настоящия съдебен състав актове по сходни казуси
– Решение № ….ЯРС.
В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за
отмяна на електронния фиш и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител
оспова жалбата, като я намира за неоснователна, и счита, че издадения
електронен фиш да бъде потвърден. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 10.09.2019г. в 15.02
часа …. заснело лек автомобил „Фолксваген Поло”, с рег. № …, движещо се в
посока с. З.по път I-7, км. 248,
на територията на Община Т., обл. Я., собственост на жалбоподателката. В
резултат на това срещу нея бил съставен, а впоследствие изготвен и на
материален носител, електронен фиш серия Г, № …, издаден от ОД на
МВР – Я., за
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 от КЗ, изразяващо се в това че:
„на 10.09.2019г. в 15:02 часа в област Я., на територията на Община Т.,
обслужвана от РУ – Т., път I-7, км.248, в посока към с. З.а, с МПС Фолксваген Поло, лек автомобил, с
рег. № …, е установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с ….“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима
– подадена е в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и от лице, което има право да
обжалва.
Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият състав
не намира основание да изостави виждането си, изразено в Решение … ЯРС, че
оспорения електронен фиш с посочено по-горе съдържание, не отговаря на
законовите изисквания за законосъобразност, установени в специалната норма на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, доколкото в него липсва описание на нарушението, като не
е посочено дори в какво се изразява изпълнителното деяние, за което
жалбоподателят е привлечен да отговаря. Във фиша фигурира единствено правния
извод, че „е установено нарушение на Кодекса за застраховането“. Този извод
обаче следва да почива на конкретни факти, които очертават предмета на
доказване. Липсата на такива представлява основание за отмяна, защото прави
неясен предмета на доказване и влече невъзможност за организиране на защитата
на наказаното лице. В този контекст становището на представителя на въззиваемата
страна, че електронният фиш се генерира от система, която автоматично задава и
определя неговите реквизити, е напълно ирелевантно в светлината на действащото
законодателство, което ясно очертава минималния набор от рекзвизити, които той следва
да съдържа, и обстоятелството, че системата не е съобразена със закона, не
оправдава нарушаването му.
Отделно от горното, не е ясен и приложения закон. С
атакувания ЕФ отговорността на дружеството е ангажирана в хипотезата чл.638,
ал.4 от КЗ, който предвижда, че когато с АТС или система е установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1.
Т.е., по отношение размера на наказанието и основанието за налагането му
нормата препраща към ал.1 от чл.638 на КЗ, която съдържа две точки. При това
положение съответната хипотеза на ал.1 също е следвало да бъде
посочена като част от нарушената законова
разпоредба. Липсата й представлява още едно основание за отмяна, тъй като нарушава правото на
жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено.
При този изход на
делото, съобразно действащата към момента на постановяване на решението
разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от
03.12.2019г.), искането на жалбоподателката за присъждане на разноски в размер
на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, се явява
основателно и следва да се уважи. Съгласно горепосочената норма, в съдебните
производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК.
По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че
когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от
бюджета на органа, издал акта.
Доколкото размерът
на договореното адвокатско възнаграждение е определен в минимума по чл.8, ал.1,
т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
разроредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН не допуска определяне по-малък размер на
възнаграждението от установения в наредбата минимален такъв, възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар се преценя като неоснователно.
Поради изложеното, и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен
фиш серия Г, № ***, издаден от ОД на МВР – Я., с който на В.С.Ж. ***, ЕГН **********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 250 (двеста и петдесет)
лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 от КЗ.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА ОД на МВР
– Я. ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Ж., с посочени по-горе данни, сумата от 300 (триста)
лева, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване
пред Административен съд – Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: