Решение по дело №515/2016 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 357
Дата: 5 ноември 2018 г. (в сила от 4 декември 2018 г.)
Съдия: Милена Рангелова Даскалова
Дело: 20161700100515
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ   № 357

 

гр. Перник  05.11.2018г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Милена Даскалова

 

при секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията, гр. дело515по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

„Обединена българска Банка" АД, гр. C., моли да се признае за установено по отношение на Й.С.Х., че дължи сумата от 44 136,23 лева - представляваща непогасена главница по Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта, сключен на *** г.; 11 236,37 лева- представляваща договорна лихва за периода от 15.10-2012 г. до 21.05.2015 г. и 8 781,81 лева - наказателна лихва върху просрочени главници от 15.10.2012 г. до 21.05.2015 г., както и законната лихва върху просрочената главница от датата на подаване Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение

Ответницата оспорва иска.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа, и правна страна следното:

Искът е са с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК.

От приложените писмени доказателства, се установява, че по ч. гр.д. № 3244/2015 по описа на ПРС по отношение на ответницата е издадена заповед за изпълнение № 2483/***г. по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящия спор. Срещу заповедта е депозирано възражение по чл. 414 ГПК. На 11.07.2016г. ищцовата страна е уведомена от съда, че в срок е постъпило възражение против заповедта и на 11.08.2016г. е предявен искът по настоящето дело.

Предвид установеното, съдът намира, че искът е предявен в установения от закона срок и е допустим.

От представените по делото доказателства, се установява, че на *** г. е сключен договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта между ищеца  ОББ АД и кредитополучателя „ФЕРРОМЕКС” ЕООД, като на дружеството е предоставен овърдрафт в размер на 50 000 лв. В чл. 1, ал.5 от договора е уговорен петгодишен срок за погасяването му. Постигнато е съгласие, че ако в едномесечен срок преди изтичане на петгодишния първоначален период кредитополучателят не заяви писмено, че не желае подновяване срока на договора, то договорът продължава своето действие с още 5 години. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора кредитополучателят се задължава ежемесечно да погаси не по- малко от 10 /десет/ % от общата сума на тегленията, плащанията, годишната такса за обслужване на картата и удържаната сума за премия по застраховка, ако клиентът се е застраховал по условията на горепосочения договор, плюс цялата сума на начислените лихви, неустойки, такси и комисионни за предходния месец, като сумата на частичната погасителна вноска не може да е по- малка от 40 лв. Уговорен е срок за погасяване на месечните задължения- 15 дни след края на всеки календарен месец. По силата на чл.3, ал.3 ако кредитополучателят не погаси в срок дължимите суми, то банката начислява и удържа еднократно наказателна неустойка в размер на 2 % върху непогасената сума. В чл. 12 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение в размер на 5 пункта плюс договорения лихвен процент.

На *** г. е подписано допълнително споразумение № 1 към договора между страните. В същото е посочен актуалният размер на дълга - 45 210 лв. и е постигнато съгласие, че задължението ще се погаси на 84 месечни анюитетни вноски в размер на по 820,06 лв. всяка, считано от 15.07.2012 г. и плащането ще се извършва на всяко 15- то число от съответния текущ календарен месец. Съгласно чл. 5.1. лихвеният процент за редовната главница е в размер на 12.95 %. По силата на  чл. 6.1. при забава от страна на кредитополучателя, както и при обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, кредиторът ще начислява наказателна надбавка в размер на 5 пункта.

На същата дата - *** г. в гр. С. е подписан договор за встъпване в дълг между ищеца, „Ферромекс” ЕООД и ответницата Й.С.Х., съгласно който ответницата при условията на чл. 101 ЗЗД встъпва като солидарен длъжник за изпълнение задълженията, възникнали по договора за кредит от ***г. Същата се е съгласила да изпълнява задълженията по начина, указан в договора и анексите към него. В чл.1, ал.3 от договора е посочено, че актуалният размер на дълга е в размер на 45 790 лв.

При така установеното, съдът намира, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, защото по силата на договора за встъпване в дълг ответницата се е съгласила да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията му по договора и анекса към него и с оглед на това същата има качеството на солидарен длъжник по смисъла на чл.121 ЗЗД.

Видно от заключението на вещото лице П., последното плащане за погасяване на задълженията по договора е извършено от ответницата на ***г. След тази дата плащания не са извършвани.

Ищцовата страна основава претенцията си на обявена предсрочна изискуемост на кредита, като в тази връзка с отговора на исковата молба ответницата оспорва твърденията, че волеизявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до нея.

Съгласно чл.7 от допълнителното споразумение от ***г.  при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски кредитът става предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.

Имайки предвид, че ответницата не е изпълнявала точно задълженията си по договора и анекса към него, като не е заплащала дължимите се месечни погасителни вноски след ***г., ищцовата банка е приела че кредита е станал предсрочно изискуем и на 05.12.2014г. е изготвено уведомление до ответницата, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

Първоначално изпратеното съобщение до ответницата е върнато в цялост, с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Уведомлението е връчено на Ц. М. - майка на ответницата на 13.06.2016г., т.е. повече от една година след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

При така установеното, съдът намира, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, не е било достигнало до длъжника. Във връзка с изложеното,  съдът намира, че следва да се произнесе по дължимостта на вноските с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, като в този смисъл са и решение № 139 от 05.11.2013г. по т. д. № 57/2012г. на ВКС, решение № 98/25.07.2017г., постановено по т.д.№ 535/2016г. по описа  на ВКС, решение № 100/ 31.07.2017г. , постановено по т.д. № 1357/2016г. по описа на ВКС.

Видно от допълнителното заключение на приетата съдебно икономическа експертиза, то задължението на ответницата към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, формирано на база вноските с настъпил падеж е както следва: 13 216,88 лв., представляващи просрочена главница по вноски с падеж от 15.10.2012г. до 25.05.2015г.; 11 236,37 лева- договорна лихва за периода от 15.10.2012 г. до 25.05.2015 г. и  8 787,81 лева - наказателна лихва върху просрочени главници от 15.10.2012 г. до 25.05.2015 г.

Предвид горното, съдът намира, че искът е основателен за сумите, описани по- горе, като претенцията за установяване дължимост на главница по договора за разликата до пълния предявен размер от 44 136,23 лева следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Ответницата дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В последното съдебно заседание ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът намира, че не дължи произнасяне. Това е така защото разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ГПК, изисква в отговора на исковата молба ответникът да изрази становище по обстоятелствата, на които се основава искът, както и да изложи  възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които тези възражения се основават, като по силата на чл.133 ГПК , ако в срок ответникът не направи възраженията си, то губи  възможността да направи  това по- късно. Сред възраженията, които следва да се направят в срока за отговор на исковата молба са  и правопогасителните такива, включително и това за изтекла погасителна давност. Пропускът на страната да направи в срок възражението я лишава от възможността да защити правата си, позовавайки се на изтекла погасителна давност.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на общо 3 706,96 лв., както и 1 592,41 лв. разноски в заповедното производство.

Ищецът дължи на ответницата разноски в размер на 1204,88 лв.

По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.С.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***,  че дължи на „Обединена българска Банка" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,  сумите, както следва: 13 216,88 лв., представляващи просрочена главница по вноски с падеж от 15.10.2012г. до 25.05.2015г., дължими се по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта, сключен на *** г., 11 236,37 лева- договорна лихва за периода от 15.10.2012 г. до 21.05.2015 г. и  8 781,81 лева - наказателна лихва за периода  от 15.10.2012 г. до 21.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване за заявление за издаване на заповед за изпълнение – 25.05.2015г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля иска за установяване дължимост на главница по договора за разликата до пълния предявен размер от 44 136,23 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Й.С.Х. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „Обединена българска Банка" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, направените в исковото производство разноски в размер на общо 3 706,96 лв., както и 1204,88 лв. разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА „Обединена българска Банка" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на  Й.С.Х. с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 116,03 лв., представляващи направени по делото разноски.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на ПРС за прилагане по ч.гр.д. № 3244/2015г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия :