Определение по адм. дело №2748/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е след отмяна на Решение № 2519/23.12.2022 г., постановено по адм. дело № 905/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив с Решение № **539/02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 3242/2023 г. по описа на Върховен административен съд и връщането му за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив, по жалба на М. А. С. и „Миротрейд“ ЕООД чрез управителя М. А. С. против Разрешение за строеж №**/24.02.2022 г. на Главен архитект на Район „Централен“ при Община Пловдив. Иска се прогласяване на нищожността му, а в условията на евентуалност – РС № **/24.02.2022 г. да бъде отменено като незаконосъобразно.

С протоколно определение от проведено о.с.з. на 15.09.2025 г. съдът е открил производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК на истинността на архитектурен проект, който съставлява неразделна част от Разделителен протокол от 01.11.1962 г. по дело № 321 по описа за 1962 г. на Пловдивски народен съд, V-ти район, като е възложил доказателствената тежест за установяване истинността му върху заинтересованите страни Д. М. К. и С. С. В.. Във връзка с направеното оспорване съдът е приел, че следва да задължи същите тези страни да представят архитектурния проект в оригинал, с оглед заявлението им, че ще се ползват от него и направеното от страна на жалбоподателите оспорване.

Като извърши повторна преценка, съдът намира, че следва да отмени протоколното си определение, с което е допуснато оспорване истинността на документа, както и в частта, с която е дадена възможност на страните да представят доказателства в тази връзка до следващото съдебно заседание, по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен по делото документ и по този начин да постави началото на производството по чл. 193 – чл. 194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност. Оспорването истинността на документ по чл. 193 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ.

Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл. 193 ГПК, може да се упражни в предвидения в ал. 1 срок – най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила. Представеният в съдебно заседание документ може да бъде оспорен най-късно в това заседание. Пропускането на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на документа. С пропускането на срока тази възможност в производството се преклудира. Това е правната последица от неупражненото в срок процесуално право.

Установява се по преписката, че Разделителен протокол от 01.11.1962 г. по дело № 321 по описа за 1962 г. на Пловдивски народен съд, V-ти район, е представен като доказателство към жалбата на М. С., лично и в качеството му на представляващ „Миротрейд“ ЕООД, въз основа на която е образувано адм. дело № 905/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

С молба вх. № 167**/19.09.2022 г. от Д. М. К. и С. С. В. по делото е представен набор от доказателства, сред които: Решение от 01.11.1962 г. по гр. дело № 321/1962 г. на Пловдивски народен съд (ПНС), Разделителен протокол от 01.11.1962 г. по същото дело, заключение от 01.11.1962 г. по делото от вещото лице Г. М.. Разделителен протокол от 01.11.1962 г. е потвърден с Решение от 01.11.1962 г. на ПНС по гр. дело № 321/1962 г., а неразделна част от него е обсъжданият архитектурен проект.

Молбата на заинтересованите страни е докладвана в съдебно заседание, проведено на 19.09.2022 г., за което жалбоподателите „Миротрейд“ ЕООД и М. А. С. са били редовно уведомени, и са били представлявани от процесуалния им представител адв. Б. К.. Последният е заявил, че няма възражения по допускане на представените с молбата доказателства, като назначените по допуснатата СТЕ вещи лица следва да извършат преценка дали трябва да вземат под внимание представените документи при изготвяне на заключението си, с оглед направеното от процесуалния представител на заинтересованите страни искане в тази връзка.

Обективираното в протокола от съдебното заседание изявление на страните – жалбоподатели сочи, че същите са изразили съгласие с приемането на така представените доказателства по делото. Не е направено оспорване на нито един от представените документи по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК. Независимо от отмяната на постановеното по адм. дело № 905/2022 г. решение, събраните в хода на проведеното съдебно производство доказателства се ползват и в настоящото производство. Дори да се приеме, че за страните – жалбоподатели, с образуването на настоящото производство е новиран срокът по отношение евентуалното оспорване по реда на чл. 193 ГПК на представени по делото документи, то такова искане не е направено и до приключване на първото по адм. дело № 2748/2023 г. заседание, проведено на 17.01.2024 г.

Приемането от страна на съда, че доколкото характерът на съдебното производство е административен и не е налице преклузия по отношение на доказателствата, има отношение към възможността на страните да ги представят и искат събирането им, но не е приложимо към оспорването на надлежно събран в съдебното производство документ, по отношение на което се прилага субсидиарно чл. 193, ал. 1 ГПК, с оглед препращащата норма на чл. 144 АПК, доколкото този въпрос не намира уредба в АПК.

В горния смисъл е и направеното от процесуалния представител на заинтересованите страни възражение в молба вх. № 1**20/01.07.2025 г., както и в съдебно заседание от 15.09.2025 г.

По изложените съображения направеното от страна на жалбоподателите оспорване на архитектурен проект към Разделителен протокол от 01.11.1962 г., утвърден с Решение от 01.11.1962 г. по гр. дело № 321/1962 г. на ПНС, като просрочено, се явява недопустимо.

Във връзка с горното, безпредметно се явява и представянето на архитектурния проект в оригинал от страна на заинтересованите страни, задължаване за което съдът е пропуснал да направи с протоколното си определение от 15.09.2025 г.

Към настоящия момент няма произнасяне от страна на съда по искането от страна на жалбоподателите за допускане на комплексна/тройна СТЕ, както и сходното искане на процесуалния представител на заинтересованите страни Д. Н. и Е. Н. – адв. Н. А.. С оглед поставените с Решение № **539/02.11.2023 г. по адм. дело № 3242/2023 г. по описа на ВАС въпроси, които следва да бъдат изяснени при настоящото разглеждане на делото, съдът намира, че следва да допусне извършването на комплексна СТЕ, по въпросите поставени с молбата от адв. Н. А. (л. 300 от делото) и част от въпросите, поставени от адв. Б. К. с молбата му от 16.06.2025 г. (л. 307 и гръб от делото), а именно въпрос № 6 и въпрос № 7. В останалата си част въпросите на жалбоподателите съвпадат като съдържание и търсен резултат с тези, поставени от адв. А., въпрос № 1 няма отношение към изследваните обстоятелства; отговорът на въпроса относно необходимостта от извършване на ново съгласуване на проекта по реда на Закона за културното наследство е правен въпрос, отговорът на който е обвързан с установяване идентичността между двата проекта. В тази връзка съдът намира, че следва да бъде преформулиран въпрос № 4 от молбата на адв. Н. А. (л. 300), като се отговори на въпроса каква е степента на съответствие между проекта, по който е издадено оспореното РС и този, по който е издадено отмененото РС № 166/06.12.2019 г., издадено от гл. архитект на Район „Централен“ при Община Пловдив, респективно в какво се състоят различията. Въпрос № 8 от молбата на адв. К. (л. 307 и гръб), както и изискването на информация дали е съставен констативен акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ от длъжностни лица по чл. 223 с.з. касае друго производство, което няма отношение към законосъобразността на оспореното в настоящото производство РС № **/24.02.2022 г.

Водим от горното и на основание чл. 195, ал. 1 и чл. 197, ал. 1 и чл. 253 ГПК във вр. чл. 144 АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 15.09.2025 г., с което е открито производство по оспорване истинността на документ и е разпределена доказателствената тежест между страните във връзка с оспорването.

НАЗНАЧАВА комплексна съдебно-техническа експертиза, по следните въпроси:

1. Въпроси от № 1 до № 3, формулирани в молба вх. № 9783/12.06.2025 г. от адв. Н. А. – процесуален представител на заинтересованите страни Д. Н. и Е. Н. (л. 300 от делото);

2. Каква е степента на съответствие между проекта, въз основа на който е издадено оспореното РС № **/24.02.2022 г. и този, въз основа на който е издадено отмененото РС № 166/06.12.2019 г., издадено от гл. архитект на Район „Централен“ при Община Пловдив, респективно в какво се състоят различията;

3. Въпрос № 6 и въпрос № 7, формулирани в молба вх. № **056/16.06.2025 г. от адв. Б. К. - процесуален представител на жалбоподателите (л. 307 и гръб от делото),

при първоначален депозит от 400 лв. за всяко от вещите лица, общо 800 лв., вносими от жалбоподателите в 7-дневен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещи лица по допуснатата комплексна СТЕ, както следва: А. И. Д. - адрес: [населено място], [улица], ап. **; [тел. номер]; специалност: Архитектура; квалификация: архитект; експертиза: съдебна строително-техническа експертиза; С. Б. Я., специалност: Водоснабдяване и канализация - пречистване на води и архитектурно-строителна част, оценител на недвижими имоти и строителна част на строежи, провеждане и изпълнение на процедури по ЗОП, екологична оценка на въздействие на проекти – адрес: [населено място], [улица], вх. А, ап. 18, [тел. номер].

УКАЗВА на вещите лица в 3-дневен срок от получаване на съобщението за назначаването им да заявят изрично дали ще работят по поставените задачи.

УКАЗВА на основание чл. 199 ГПК във вр. чл. 144 АПК, че вещите лица са длъжни да представят заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание, като в случай, че не е възможно изготвянето му в определения срок, следва да уведомят за това съда и да посочат какъв срок им е необходим. За окончателния размер на разходите по изготвяне на експертното заключение всяко от вещите лица следва задължително да представи справка-декларация по смисъла на чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите М. А. С. и „Миротрейд“ ЕООД чрез управителя М. А. С., чрез процесуалния им представител адв. Б. К., за изискване от ответната страна на информация дали е съставен констативен акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ от длъжностни лица по чл. 223 ЗУТ.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 12.01.2026 г. от **:00 ч., за която дата и час да се призоват страните и вещите лица.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните и вещите лица.

Определението не подлежи на обжалване.