Мотиви
към Присъда №265/03.07.2018г., постановена по НЧХД №91/2018г.
по описа на Разградския районен съд .
Постъпила е тъжба от К.Г.Г. *** срещу С.П.
***, като се твърди, че подсъдимата С. П. ***
е разпространила унизителни за честта и достойнството на тъжителя твърдения,
като обидата е разпространена чрез глобалната мрежа „Фейсбук“– престъпление по
чл.148, ал.1, т.2 вр. чл.146, ал.1 от НК, както и че на 11.11.2017 г. в гр.
Разград е разпространила позорни
обстоятелства за тъжителя, като клеветата е разпространена чрез глобалната
мрежа „Фейсбук“ – престъпление по чл. 148, ал.2 вр. с ал.1, т.2 вр. чл.147,
ал.1 от НК.
Предявени са и граждански искове от тъжителя К.Г.Г. *** срещу подсъдимата С.П. ***
за сумата от 3000 лв. за престъплението по чл.148, ал.1, т.2 вр. чл.146, ал.1
от НК, ведно със законната лихва считано от датата на деянието и за сумата от
3000 лв. за престъплението по чл. 148, ал.2 вр. с ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на деянието.
В заседанието пред РРС тъжителят
лично и чрез повереника си поддържа обвиненията и гражданските искове.
Подсъдимата не се е явила в заседанието, в което е
даден ход на делото по същество. Защитникът й моли за оправдателна присъда,
като се излагат доводи за липса на състав на престъпление. Подсъдимата дава
обяснения, в които фактически признава относимите към делото обстоятелства.
Съдът като обсъди събраните доказателства намери за
установено следното:
Подсъдимата е родена на ***г***, живее в същия град. Същата
е разведена, неосъждана.
Тъжителят К.Г. и подсъдимата С.П. в
последните години живеели заедно на семейни начала в гр. Разград, но през 2016г
се разделили. И след раздялата тъжителят продължил да търси контакт с
подсъдимата, което последната не желаела,
поради което отношенията им се влошили. Стигнало се дотам, че в полза на подсъдимата
срещу тъжителя били постановени мерки за защита по ЗЗДН – Решение на РОС по
в.гр.д. №252/2017г., изменящо решение на РРС по гр.д. №1908/2017г. /л.93-95 от
делото/. Влошените отношения между страните намерили израз също и в размяна на телефонни съобщения със злобни
обръщения. Последното се установява от приложени разпечатки и фактически не е
спорен въпрос.
На 11.11.2017г. подсъдимата С.П. в
своя профил във „Фейсбук” с потребителско име „С.П. направила публикация
със следния текст:
„Обръщение към К.Г. и неговите „приятели”!
Нямаш нито чест, нито достойнство,
нито морал! Дано твоите „приятели” ти предадат това! Идиотщините и простотиите,
които направи и продължаваш да правиш, не те правят човек, а една мижитурка,
която малцина знаят, че е на антидепресанти + алкохол! Осъдих те за домашно
насилие, сега ще те осъдя за „ОБИДА И КЛЕВЕТА”, не си мисли, че си недосегаем!
Всички видяха колко ти е „акъла”! Никой не ти дава право да коментираш, обсъждаш
и обиждаш други хора...но простотията ходела по хората! Виж първо себе си-
после обсъждай другите! И аз мога да ти изкарам кирливите ризи тук, да видят
твоите „приятели” колко си пропаднал морално! Ще си платиш за всичко, а Цената
е твърде висока!”
В приложените разпечатки е отразен час на публикацията –
10:51 часа на посочената дата.
На същата дата /11.11.2017г./ приятели на тъжителя му
съобщили за публикацията, която вече били прочели и след това /на същата дата/ подсъдимият също я
прочел от профил на свой приятел.
По отношение на тъжителя К.Г. е назначена
съдебно-психиатрична експертиза, която установява, че той страда от Рекурентно
депресивно разстройство от около десетина години - психично заболяване, което засяга емоциите,
волята и мисленето, протича фазово с редуване на болестни и светли периоди и е
лечимо. Приемал е периодично антидепресивно лечение. Лекуван е в амбулаторни
условия многократно и еднократно в стационарни. Разглежданият инцидент е
възможно да е провокирал пореден депресивен епизод. След стационарно лечение
през м.август 2017г. депресивната с-ка се повлиява успешно, без пълна ремисия.
Последствие и понастоящем на фона на поддържащо лечение с пароксетин 20 мг/дн. се
чувства сравнително добре.
Това е
фактическата обстановка, която се установява по делото с оглед събраните
писмени и гласни доказателства. Съдът намира за доказано, че действително подсъдимата С.П. лично е
направила посочената публикация от свой профил във „Фейсбук“. Това признава самата подсъдима, а тези й
признания се подкрепят и от приложената разпечатка от „Фейсбук“ на самата публикация. Подсъдимата е
посочила, че е автор на процесната публикация и в обяснения пред полицията
/л.76/. Фактически така изложената фактическа обстановка не е спорна и с оглед
всички данни по делото съдът я приема за доказана. Свидетелите Г. Д. и Г. Г.
описват състоянието в което е бил тъжителя след узнаване съдържанието на
публикацията – чувствал се изключително
зле. Свидетелите П. П. /сестра на подсъдимата/ и Кр. Т. сочат на влошените
отношения между страните. По думите им и след раздялата тъжителят не оставял на
мира подсъдимата – обаждал й се по телефона, като й говорил заплашително и й изпращал заплашителни и обидни съобщения. С
оглед приложените разпечатки от телефонни съобщения съдът приема, че и двете страни са се провокирали с
непристойни обръщения, като видимо съществен дял за крайното влошаване на
отношенията им има тъжителя, с оглед факта, че
явно в продължителен период е изпращал съобщения с непристойно съдържание на подсъдимата. В крайна сметка и
подсъдимата е отговорила по подобен начин
-представени са и разпечатки от изпратени от нея съобщения.
Изложената фактическа обстановка
обуславя от правна страна следното – с деянието си подсъдимата С.П.П. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението обида по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 146,
ал. 1 от НК, тъй като на 11.11.2017 г. в гр. Разград е разпространила
унизителни твърдения за честта и достойнството на К.Г.Г. ***, като обидата е
разпространена по друг начин /чрез глобалната мрежа „фейсбук“/. В публикация,
която е направила в глобалната мрежа „Фейсбук“ подсъдимата е употребила по
отношения на тъжителя обидни изрази - нарекла
го е „една мижитурка“, която е на
„антидепресанти + алкохол“, „пропаднал морално“, по негов адрес е употребила
израза „простотията по хората ходи“, изложила твърдение, че върши „идиотщини и
простоти“, че няма „чест,
нито достойнство, нито морал“. Без съмнение това са обидни изрази – те
са крайно принизяващи и унизителни за тъжителя. Конкретно относно израза „антидепресанти + алкохол“ следва да се каже,
че нито употребата на алкохол, нито използването на медикаменти само по себе си
има обиден характер. В случая обаче се визира едновременна употреба, т.е.
визира се злоупотреба с тези вещества и питиета, и по начина по който това
твърдение е изнесено, то същото се явява обидно – злепоставящо. Ето защо съдът
намира, че със всички тези изрази е
осъществен от обективна страна състава на обидата, която обида в случая е
разпространена чрез глобалната мрежа „Фейсбук“. От субективна страна
подсъдимата е действала с пряк умисъл – съзнавала е, че разпространява
унизителни за честта и достойнството на тъжителя изрази. Поради изложеното
подсъдимата следва да бъде призната за виновна за извършено престъпление
„обида“.
Съдът обаче намира, че не е
осъществен състава на престъплението клевета по смисъла на чл. 148, ал.2 вр. с
ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК. Употребените изрази са обидни както се посочи
по- горе, но не се явяват клеветнически. Съдът намира, че в случая не е налице
разпространяване на позорно обстоятелство за тъжителя, тъй като такава
конкретика в употребените изрази не може да се открои. В частност въпросът
отново следва да се постави относно израза
„антидепресанти + алкохол“. Както се посочи, по-горе съдът намира този
израз за обиден, по наичина по който твърдението е изнесено. Същият израз обаче
не съдържа реална конкретика, за да се
приеме, че действително в случая има клевета, в смисъл на разпространяване на
позорно обстоятелство. Съдът разглежда и този израз в рамките на общия обиден
тон. Всъщност всички изброени по-горе изрази са обидни, но не обуславят извод за извършено престъпление
„клевета“. С оглед изложеното съдът
намира, че подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана по
обвинението за престъпление по чл. 148, ал.2 вр. с ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1
от НК.
Индивидуализирайки
наказанието на подсъдимата С. П. за
престъплението „обида“ по смисъла на по чл. 148, ал. 1, т. 2, във връзка с чл.
146, ал. 1 от НК съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването
й от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното
от нея умишлено престъпление се предвижда
наказание глоба от три до десет хиляди лева и обществено порицание, подсъдимата
не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на
имуществени вреди. Чл.78а от НК
предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът
отчита като смекчаващо обстоятелство това, че подсъдимата очевидно не е лице с
висока обществена опасност и признава фактическите обстоятелства по
обвинението. При това съдът намира, че размерът на тази глоба следва да бъде
равен на минималния, а именно глоба в размер на 1000 лв. Този размер на
санкцията в случая, според съда, е
адекватен и справедлив с оглед
поправянето на подсъдимата, тъй като характерът на деянието не налага по
сериозен укор.
Частично
основателен е гражданският иск предявен от тъжителя срещу подсъдимата за обезщетяване
на неимуществените вреди от нанесената му обида /престъплението по чл. 148, ал.
1, т. 2, във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК/. Съдът намира, че този граждански
иск следва да бъде уважен до размер на сумата от 800 лв, което обезщетение
съдът намира за справедливо с оглед характера на разглежданата ситуация. Тъжителят
безспорно се е почувствал унизен и съдът отчита факта, че тук става дума именно
за разпространена обида, станала достояние и на други лица, но и не следва да
се надценява реалната тежест на ситуацията. Доколкото обезщетението се определя
по справедливост, то справедливостта изисква да се отчете и явно провокативното
поведение на самия тъжител. В крайна сметка съдът намира, че обезщетение в
размер на 800 лв е адекватно в разглеждания случай. Същото обезщетение следва
да се присъди ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
плащане. В останалата му част до 3000 лв гражданският иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен в тази му част.
Доколкото
подсъдимата следва да бъде оправдана за вмененото й престъпление „клевета“ по
смисъла на чл. 148, ал.2 вр. с ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК, то и
гражданският иск по отношение на това престъпление следва да бъде изцяло
отхвърлен.
С оглед
изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РРС
сумата от 100 лв за деловодни разноски, както и сумата от 50 лв за държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск. Подсъдимата следва да заплати и
на тъжителя направените от последния разноски в размер на 812 лв.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: