№ 415
гр. Плевен, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20244430201534 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 24-0938-001933 от 11.06.2024г. на ***
Група в ОДМВР Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен на Ц. Т. Ц. с ЕГН:
**********, с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и по:
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 20.00/двадесет
/лева , за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП.
Чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 / петдесет/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение
на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени като
неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично. Представлява се от адв.Ц. А. от АК-Плевен с пълномощно по
делото.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
1
установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на 23.05.2024г. в
08:00 часа в *** с посока на движение към ул.“***“, като водач на лек
автомобил „Мерцедес“ ЦЛК 270 с рег.***, управлява горепосоченото МПС,
като при движение на заден ход не се убеждава, че пътя зад него е свободен и
удря странично в задна лява врата паркираният лек автомобил Фолксваген
Пасат с рег.№ ***, като реализира ПТП с материали щети по автомобила,
както и напуска мястото на ПТП като не уведомява съответната служба за
контрол на МВР и продължава движението си по ул.“***“. След проведен
разговор се връща на мястото на ПТП в 09:30 часа на 23.05.2024г., с което
виновно е нарушил разпоредбите на чл.40, ал.1от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3,
б.“б“ от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
представените и вложени по делото писмени доказателства, а именно: АУАН
Серия GA № 1282280/23.05.2024г.; Справка за нарушител на жалбоподателя Ц.
Ц.; Копие от Заповед № 8121з-1632/2018г. на Министъра на вътрешните
работи; 2 бр.копия на Протокол за ПТП № 1878195/ 23.05.2024г.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло
показанията на свидетелите Д. К. и Х. И.. Тези показания съдът кредитира
изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,взаимна
кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени и гласни
доказателства, както и поради липса на всякакво съмнение в тяхната
безпристрастност и обективност. Въпреки, че свидетелите К. и И. не са
очевидци на ПТП-то, те свидетелстват относно обстоятелствата, които те са
установили при пристигане на мястото на пътното транспортно произшествие,
а именно, че при пристигането им на местопроизшествието са установили
2
само единия от участниците в ПТП-то, мястото на удара и фактическата
обстановка, така, както те са я възприели.
Съдът възприема и кредитира изцяло и показанията на свидетеля П. И.
С.. От разпита на свидетелят П. С. се установи, че същият е бил помолен от
жалбоподателя Ц. да отиде да намери собственика на ударения от него
автомобил, като му обясни, че като се върне ще го намери, за да съставят
двустранен протокол относно настъпилото ПТП. Същият свидетелства, че не е
успял да намери собственика на ударения лек автомобил от жалбоподателя Ц..
Съдът кредитира и обясненията на нарушителя.
Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на
съдебното следствие от тази, описана в АУАН.
Относно извършеното нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП няма спор
нито относно описаната фактическа обстановка, нито по отношение на
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение. Самият жалбоподател в
своите обяснения, дадени в хода на съдебното следствие признава, че е
извършил нарушението, така както то е описано в обжалваното наказателно
постановление.
В обясненията на жалбоподателя Ц. Ц., същият не отрича нито едно
обстоятелство от описаната фактическа обстановка, така както я описват и св.
К. и И.. Жалбоподателят Ц. твърди, че след възникналото ПТП е тръгнал за
гр.София, за да закара дъщеря си и още една жена и поради това
обстоятелство се е свързал със св. С., като го помолил да намери собственика
на другия автомобил и да му каже, че: „не съм се скрил, като се върна ще
напишем двустранния протокол…“ Поради тази причина желае да му се
отмени наказанието за това нарушение. Според съда, ако се приемат тези
твърдения на жалбоподателя за основателни и релеватни при съобразяване на
вината при извършване на нарушения, то би следвало въобще да не се налагат
наказания за извършени нарушения по чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП. Всеки
нарушител би могъл лесно да твърди, че е бързал и е изпратил някой да
уведоми пострадалия по ПТП! Това би довело до „умъртвяване“ на тази много
важна разпоредба на ЗДП.
Установи се, че е имало и други възможни варианти, към които да
пристъпи жалбоподателя, за да установи контакт с собственика на другия
автомобил, участник в ПТП-то и да се избегне констатиране на нарушение от
3
органите на МВР.
Неоснователно е становището на повереника на жалбоподателя, че в
издаденото наказателно постановление има допуснати процесуални
нарушения, а именно нарушена е разпоредбата на чл.42, ал.1, т.9 от ЗАНН,
като не са посочени имената и ЕГН-то на другият участник в ПТП-то, а са
посочени само марката, модела и регистрационния номер на лекия автомобил.
И в АУАН и в НП са налице всички необходими реквизити. Другият участник в
ПТП-то е установен още от органите на МВР и дори е бил призован да се яви
за датата и часа на съдебното заседание.
Затова съдът приема, че с действията си, жалбоподателят Ц. Ц.
безспорно, виновно е осъществил с деянията си признаците на съставите на
административните нарушения по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.123,
ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е
приел за извършени тези нарушения и е наложил наказания за тях. При
проверката на цялото административнонаказателно производство, която
извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Не се
констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени за
процесуалните изисквания – АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на
правомощията си.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 24-0938-001933 от
11.06.2024г., на *** Група в ОДМВР Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен,
с което на Ц. Т. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.53 от
ЗАНН и по:
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 20.00/двадесет
/лева , за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП.
Чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 / петдесет/ лева
4
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение
на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5