Определение по дело №28/2019 на Районен съд - Ивайловград

П Р О Т О К О Л

 

Гр. Ивайловград, 10.07.2019 година.

 

Ивайловградският районен съд в публично съдебно заседание на  десети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                          Председател: Т. КИРКОВА

 

при участието на секретаря  МАРА ЙОРДАНОВА

сложи за разглеждане, докладваното от съдията Т.Киркова АНД № 28 по описа за 2019  година.

На именното повикване в 09.30 часа се явиха:

                        Жалбоподателят Т.И.М., редовно призован, се явява лично и с адв. Е.К.Т., с пълномощно по делото.

 Адм. Наказващият орган – Кмет на Община - Ивайловград, редовно призован,  се представлява от ст. юрисконсулт Д. Налбантов, с пълномощно по делото.

Актосъставителят Т.П.Ч., редовно призована, се явява.

Свидетелят Г.А.Ч., редовно призован, се явява.

Свидетелят Д.Д.Г., редовно призован, се явява.

Свидетелят Д.М.К., редовно призована, се явява.

Свидетелят Д.Д.М., редовно призована, се явява.

Районна прокуратура – Ивайловград, уведомени на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпращат  свой представител.

 

По хода на делото.

 

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Ю.К. Налбантов: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице  процесуалните предпоставки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Дава ход на делото.

                       Съдът разясни правата на страните,  включително  и правото им на отвод срещу състава на съда и секретаря и те заявиха, че са разбрали правата си и, че нямат възражения срещу състава на съда и секретаря.

Свидетелите се изведоха от залата.

Адв. Т.: Поддържам жалбата. Представям договор за правна защита и пълномощно,  както и квитанция за внесения адвокатски хонорар.

Ю.К. Налбантов: Оспорваме жалбата.

 

С оглед обстоятелството, че така представените материали по административно-наказателната преписка сочат  за просроченост на жалбата, съдът намира, че първо следва да разпита свидетелите, които са присъствали при връчването  на процесното наказателното постановление, а именно актосъставителят Т.П.Ч. и свидетелите - Д.М.К. и Д.Д.М.. 

 

Пристъпи се към разпит на свидетелите.

В залата се въведе свидетелката Т.П.Ч..

Сне се самоличността на свидетелката, както следва:

Т.П.Ч., 39 годишна,   българска  гражданка, със средно   образование, на длъжност „кмет” на с. Плевун, неомъжена,  неосъждана,  без родство.

 

Съдът разясни на свидетелката правата и задълженията й по чл. 120, чл. 121, чл. 122 и чл. 123, ал. 1 от НПК и тя заяви, че ги е разбрала. Съдът разясни на свидетелката  наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК и тя заяви, че ще говори истината.

 

Пристъпи се към разпит на свидетелката.

Св.Ч.: Знам за какво съм тука. Аз съм актосъставител на Акт № 000139 от 08.11.2018 г., издаден на жалбоподателя в качеството му на нарушител. Въз основа на този акт, който съм изготвила кметът на Община Ивайловград е издал НП № 8 от 18.02.2019 г. Аз съм връчителят на това НП, на 29.03.2019г. Това Наказателно постановление беше връчено като нарушителят беше извикан, не писмено, беше извикан устно, мисля, че по телефона беше извикан. Той дойде, не прие наказателното постановление, отказа да го приеме, имаше свидетели, подписаха се свидетелите и така беше оформено наказателното постановление. Свидетелите бяха Д.К. и Д.М.. Те присъстваха при опита ми да му връча наказателното постановление. Те установиха, че той отказва да получи наказателното постановление и се подписа. Към тази дата, на 29.03.2019г. освен тези наказателни постановления, други не съм връчвала. Рядко ми се случва да връчвам наказателни постановления. Те бяха две наказателни постановления в един ден. Жалбоподателят каза, че няма да ги приеме без да дава обяснения защо. Не беше съгласен да ги получи.

Адв. Т.: Може ли пак да ни кажете точно как го призовахте, за да си получи наказателното постановление.

Св. Ч.: По телефона.

Адв. Т.: Какво му казахте?

Св. Ч.: Казах му, че има издадени наказателни постановления, да дойде да ги получи.

Адв. Т.: Казахте му, че има наказателни постановления за получаване?

Св. Ч.: Да.

Адв. Т.: Това го направихте в присъствието на двете свидетелки?

Св. Ч.: Обаждането не.

Адв. Т.: А кое се случи в присъствието на двете свидетелки? Вие ли им казахте, че той отказва да получи наказателните постановления. 

Св. Ч.: А кой трябва да им обясни какво точно отказва да получи.

Адв. Т.: Ами те трябва да удостоверят отказа на получателя, а не вашите впечатления. Защо решихте точно тези наказателни постановления да ги връчвате по този ред, след като обичайната ви практика е да изпращате покани и писмени уведомления и съобщения, освен това, това е задължително изискване и на закона. Защо не изпратихте писмено съобщение.

Св. Ч.: Писмено съобщение изпращам за съставяне на акт, а за наказателни постановления не съм изпращала друг път. Нямам практика да изпращам. Обаждам се обикновено по телефона или ако се срещнем някъде. Устно ги уведомявам. Той абсолютно винаги се е явявал когато се е налагало, и за наказателни постановления и за актове.

Адв. Т.: Казвате, че винаги се е явявал, обаче Акт № 139 също е оформен като връчен при отказ. Може ли да ни обясните тук каква е ситуацията.

Св. Ч.: Щом така е оформен значи е отказал.

Адв. Т.: Аз бих искала да Ви предявя, като представям на съда и на представителя на АНО, че от същата дата, за същото нарушение, при същите обстоятелства е оформен и друг акт, който е предходен и е с № 136, който обаче е връчен на доверителя ми. Спомняте ли си да има такава ситуация. Двата акта са напълно идентични. Няма никаква разлика в тях. Единият е оформен като връчен, има подпис на доверителя ми, а другият  е оформен като връчен при отказ. Може ли да ни обясните как в един и същи ден, в един и същи час, за едно и също нарушение се съставят два акта и единият е връчен при отказ, а другият е оформен.

Св. Ч.: Каквото е оформено, това е. Аз не мога да помня от преди седем месеца какво се е случило.

Адв. Т.: На двата акта стоят вашите подписи.

Св. Ч.: Каквото съм оформила, това е.

Ю.К. Налбантов: Аз възразявам, тъй като днес обсъждаме НП№8/18.02.2019г., издадено въз основа на АУАН № 139/08.11.2018г., а не акт, който няма отношение по делото.

Съдът предяви на свидетелката разписката от 29.03.2019г. към наказателно постановление № 8  от 18.02.2019 г.

Св. Ч.: Това е моят подпис и моят почерк.

Адв. Т.: Нямам други въпроси.

Ю.К. Налбантов: Нямам въпроси.

Адв. Т.: Моля да приемете представеното писмено доказателство, тъй като то е абсолютно относимо и релевантно, касае се за същото нарушение и само удостоверява неспазването на административно-производствени правила от административния орган. С молбата, която Ви представям моля да задължите ответника да представи този акт в оригинал. Той се намира по едно от делата, които са висящи пред Районен съд – Ивайловград. Тези доказателства са представени от самия ответник и аз няма как да се снабдя с тях.

Ю.К. Налбантов: Възразявам, няма отношение към настоящото административно-наказателно производство.

Адв. Т.: Напротив има отношение към наказателното производство.

Съдът намира искането на процесуалния представител на жалбоподателя за неоснователно, с оглед обстоятелството, че представеното от тях доказателство е неотносимо към разглеждане на настоящето административно-наказателно производство и не би изяснило обстоятелствата по делото. Административно-наказателното производство е образувано със съставяне на АУАН №139/08.11.2018г. въз основа, на който е издадено и процесното НП№8/18.02.19г.

Ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

 

Оставя без уважение искането за прилагане към делото на представеното доказателство – АУАН №136/8.11.2018г., както и искането за представяне на оригинал на същото. Връща същото на процесуалния представител на жалбоподателя.

Адв. Т.: Г-жо Председател в такъв случай аз ще направя възражение, че следва да съобразите разпоредбата на чл.29, ал. 2 от НПК и да обсъдите въпроса, дали не е на лице основание друг съдия да води този процес и да разглежда това дело, тъй като очевидно има проблем с това, че доказателства, които се разглеждат в днешното съдебно заседание са съществени доказателства и в други процеси висящи пред същия съд, подсъдни на районен съд – Ивайловград и разпределени на Вас като съдия - докладчик. Считам, че следва да се произнесете дали не е на лице основание за това. Поводът за искания отвод е това, че Вие всъщност водите процес по наказателно постановление, което наказателно постановление е съществено доказателство по друго дело, което също е подсъдно на Вас и не позволявате да се събират доказателства, които да удостоверят, че наказателното постановление е издадено в нарушение на администратино-производствените правила. Безспорен факт е, че не могат да бъдат издадени два акта за установяване на административно нарушение, едни и същи, от една и съща дата, с едни и същи свидетели, с едни и същи обстоятелства, описани в тях. Факт е, че има два акта и аз го представям този акт и съдът не го допуска.     

Съдът,  счита направеното искане на процесуалния представител на жалбоподателя за отвод на съдията-докладчик за неоснователно, доколкото същият не намира обстоятелства, които сочат или предполагат предубеденост или заинтересованост пряко или косвено от изхода на делото. Обстоятелството, че посоченото НП№8/18.02.19г. е приложено по гражданско дело, разглеждано от същия съдия, по никакъв начин не предполага неговата неправомерна ангажираност.

Ето защо, съдът

 

                                        О П Р Е Д Е Л И:

 

Оставя без уважение направеното на  основание чл.29 ал.2 от НПК от процесуалния представил на жалбоподателя искане за  отвод на съдията-докладчик.

 

Съдът продължи с разпита на свидетелите.                 

                       В залата се въведе свидетелят Д.М.К..

Сне се самоличността на свидетелката, както следва:

Д.М.К., 66 годишна, българска  гражданка, със средно образование, безработна, омъжена,  неосъждана,  без родство.

 Съдът разясни на свидетелката правата и задълженията й по чл. 120, чл. 121, чл. 122 и чл. 123, ал. 1 от НПК и тя заяви, че ги е разбрала.

Съдът разясни на свидетелката  наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК и тя заяви, че ще говори истината.

Пристъпи се към разпит на свидетелката.

Св. К.: Знам за какво съм тука. Спомням си, че съм присъствала на връчването на наказателно постановление на Т.М.. Била съм там, но датата точно не си спомням. Само веднъж съм присъствала на такива връчвания на наказателни постановления. Тази година беше, но датата не си спомням. Аз случайно отидох в кметството, защото дъщеря ми там работи и беше нещо не добре, тя е с телково решение и отидох да я видя и случайно стана, че бях там. Т.М. беше там, когато аз отидох. Вратата беше отворена и Т. – кметът ни извика вътре. Ние бяхме точно пред вратата, тя беше отворена. Чухме, че той не искаше да подпише каквото му връчваше кметицата. Тя искаше да му връчи нещо, но той отказа да подпише и тогава Т. ни помоли да влезем вътре и да подпишем ние, че сме присъствали. Вратата беше отворена и ние точно там чакахме да влезем и  видяхме и чухме, че Т.М. отказа да подпише. Кметицата ни обясни какво точно не иска да подпише – наказателни постановления.

Съдът предяви на свидетелката Д.М. разписката за връчване на наказателно постановление № 8 от 18.02.2019г.

Св. К.: Това е моят подпис на разписката. Освен аз и кметицата, там беше и дъщеря ми  Д.М.. Тя е там назначена на работа по програма. Тя е с телково решение и аз отидох да я погледна и затова се оказах там.

Адв. Т.: Може ли пак да ни обясните присъства ли Т.М. там.

Св. К.: Да, вътре беше.

Адв. Т.: Нямам повече въпроси.

Ю.К. Налбантов: Нямам въпроси.

В залата се въведе свидетелката Д.Д.М..

Сне се самоличността на свидетелката, както следва:

Д.Д.М., 36 годишна, българска  гражданка, със  средно образование, работи  в кметството в с. П. по програма,  омъжена,  неосъждана,  без родство.

 Съдът разясни на свидетелката правата и задълженията й по чл. 120, чл. 121, чл. 122 и чл. 123, ал. 1 от НПК и тя заяви, че ги е разбрала.

Съдът разясни на свидетелката  наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК и тя заяви, че ще говори истината.

Пристъпи се към разпит на свидетелката.

Св. М.: Присъствала съм на връчване на наказателно постановление в кметството, но дата не си спомням. Тази година беше, но дата не помня. Друг път не съм присъствала на такива връчвания. Т.М. беше там. Аз бях на работа този ден. Майка ми беше дошла да ме види и тя беше там. Ние бяхме отвън, пред вратата. Т. ни извика и се подписахме, че господинът е отказал да се подпише. Ние чухме, че той отказа да се подпише. Бяхме там и чухме, че той отказа да се подпише и ние се подписахме като свидетели за това, че  отказа.

Съдът предяви на свидетелката Д.Д.М. разписката за връчване на наказателно постановление № 8 от 18.02.2019 г.

Св. М.: Това е моят подпис на разписката.

Адв. Т.: Бихте ли ни казали в коя стая се случи това нещо?

Св. Марковка: В кабинета на кметицата.

Адв. Т.: Към колко часа?

Св. М.: Не си спомням, през деня беше.

Адв. Т.: А на коя дата?

Св.М.: Не си спомням.

Адв. Т.: А той само веднъж ли в 2019г. е посещавал кметицата?

Св. М.: Това не мога да Ви кажа. Незнам. Този ден бях там, за други дни не знам.

Адв. Т.: И сте сигурна, че той беше там по повод на връчване на наказателно постановление № 8, издадено на 18.02.2019 г.

Св. М.: Дата и номер не знам. Знам, че този ден бях там. Не знам коя дата беше, не помня.

Адв. Т.: А какъв ден беше?

Св.М.: Не мога да кажа. Не помня.

Адв. Т.: Вие спомняте ли си на колко наказателни постановления сте присъствали, спомняте ли си?

Св. М.: На едно мисля, че беше. Не си спомням точно.

Адв. Т.: Нямам повече въпроси.

Ю.К. Налбантов: Нямам въпроси.

 

 Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 180, ал. 4 от НПК при отказ на получателя да подпише връчения документ, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва. Съдът намира, че така уредената в закона процедура за връчване на процесното НП№8/18.02.209г.  е изпълнена правилно.

Това се потвърди от показанията на разпитаните в днешното съдебно заседание свидетели и анализ на приложените по делото писмени доказателства.

С оглед на горното съдът намира, че е на лице хипотезата на чл. 64, буква „Б” от ЗАНН, а именно - процеснато НП № 8 от 18.02.2019 г. е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано в законоустановения 7- дневен срок от връчването му.  С оглед на изложеното съдът счита, че жалбата е недопустима и производството по настоящето дело следва да бъде прекратено.

Ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

 

Прекратява производството по АНД № 28/2019г. по описа на Районен съд – Ивайловград, като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок, считано от днес.

Заседанието се закри в 10.00 часа.

Протоколът се написа на 10.07.2019  г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

СЕКРЕТАР :