МОТИВИ:
НОХД № 115/2018 г. на ЕлРС
Подсъдимият Й.Н. *** е обвинен в това,
че на 21.03.2017 г. в гр. Елена на ул. „Иларион Макариополски“ № 24, в сградата
на Община Елена гр. Елена, причинил на Р.Н.М. с ЕГН ********** *** средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на ляв горен
крайник за срок от около три месеца.
Държавното обвинение е квалифицирало
извършеното от подсъдимия Й.Н.К. деяние като престъпление по чл. 129, ал. 2,
предл. второ, алтернатива втора във вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, състояло се на 30.09.2019 г., представителят на
Районна прокуратура – Елена измени обвинението по отношение на подсъдимия Й.Н.К.
за престъплението средна телесна
повреда. Еленската районна прокуратура обвини подсъдимия Й.Н.К. в това, че на 21.03.2017 г. в гр.
Елена причинил на Р.Н.М. с ЕГН ********** *** средна телесна повреда (посттравматичен
периартрит (възпаление) на ставата на лявото рамо, изразяващ се в засягане на
ротаторния маншон (мускулите около ставата) – болево ограничение на активните и
пасивните движения в лява раменна става; при динамометрията движенията в
ставата са ограничени в сагитална и фронтална равнина (ограничена флексия,
отвеждане на ръката на страни – абдукция при запазени вътрешна и външна ротация
на крайника в пълен обем), отслабен захват на левия горен крайник), довела до
трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за срок от около два –
три месеца.
Престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от НК за подсъдимия Й.Н.К..
Приложението на института на изменение
на обвинението е допуснато от съда.
Пострадалият Р.Н. *** е конституиран
като частен обвинител.
Представителят на Районна прокуратура –
Елена в съдебно заседание поддържа така повдигнатото (изменено) обвинение на
подсъдимия Й.Н.К. за престъпление по 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Предлага
на подсъдимия К. за извършеното престъпление да се наложи наказание лишаване от
свобода, чиито размер да е под средния такъв, предвиден в НК, като на осн. чл.
66 от НК изпълнението на същото да се отложи.
Частният обвинител Р.Н. М. се явява в
съдебно заседание лично и с повереника си адв. Т.Й.И. от ВТАК.
Адв. Т.Й.И. от ВТАК и подзащитният му
частен обвинител Р.Н.М. в съдебно заседание поддържат повдигнатото (измененото)
от Районна прокуратура – Елена обвинение на подсъдимия Й.Н.К. за престъпление
по 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Считат, че на последния следва да се
наложи предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, чиито размер да е към
средния. Адв. Т.Й.И. от ВТАК и частния обвинител Р.Н.М. претендират присъждане
на разноските по делото.
Подсъдимият Й.Н.К. в съдебно заседание
се явява лично и с адв. Л.И.Б. от ВТАК.
Адв. Л.И.Б. от ВТАК взема становище,
че подзащитният му Й.Н.К. не е извършил престъплението, в което е обвинен.
Счита, че липсват доказателства, които да свързват подсъдимия като автор на
инкриминираното деяние, т.е. обвинението не е доказано. Защитникът адв. Б. моли
съда да постанови съдебен акт, с който да признае подзащитния му Й.Н.К. за
невинен и да го оправдае по повдигнатото и предявено обвинение.
Подсъдимият Й.Н.К. не се признава за
виновен. Същият не дава обяснения. На осн. чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.
4, предл. 1 от НПК в хода на съдебното следствие са прочетени обясненията на подсъдимия
К., дадени в присъствието на защитника му адв. Б. от ВТАК пред орган на ДП на
лист 39 и лист 42 от ДП № ЗМ-126/2017 г. по описа на РУ на МВР – Елена.
Подсъдимият не дава обяснения и след изменение на обвинението. Същият излага,
че поддържа обясненията, които е дал в присъствието на защитника си на ДП пред
орган на ДП и които са прочетени в съдебно заседание, и не желае да дава повече
обяснения. Подсъдимият счита, че е невинен и моли съда да го оправдае по
повдигнатото и предявено обвинение.
Съдът, като обсъди и прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, прие за установено
следното:
Подсъдимият Й.Н. ***. Същият е женен
за В.А.К., с която имат две деца – Д.Й.К. и Н.Й.К., като последните са
пълнолетни и са студенти. Подсъдимият работи като автомобилен инструктор и
обучава кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
категория „В“. Й.Н.К. извършва и обществено политическа дейност като общински
съветник от ПП „ГЕРБ“ в Общински съвет Елена.
Пострадалият Р.Н. ***. Същият е
разведен. От брака си, който е прекратен, има две деца – едно пълнолетно и едно
непълнолетно. Р.Н.М. живее във фактическо съпружеско съжителство с П.И.П., с която
имат малолетно дете на невръстна възраст. Пострадалият работи в „С. А. 1“ ООД
гр. Г.О. като автомобилен инструктор и обучава кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от категория „В“. Същият е и застраховател
в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, офис Елена.
Подсъдимият Й.Н.К. и пострадалият Р.Н.М.
се познавали. Във връзка с работата си като автомобилни инструктори, обучаващи
кандидати от гр. Елена и населени места на територията на Община Елена за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“, двамата
били конкуренти и не се намирали в добри отношения, поради което не поддържали
контакти. Освен това имало случаи, когато лица се отказвали от обучението си
при М. и продължавали курса си при К..
На 08.03.2017 г. през деня пострадалият
Р.Н. ***. Същият провел разговор с курсистка, на която предложил допълнителни
часове по кормуване. Последната му отказала, поискала си документите и му
заявила, че ще продължи обучението си при друг автомобилен инструктор. М. й
казал, че ще я отпише и че К. ще я оправи.
На 08.03.2017 г. вечерта пострадалият
и свидетелката П.И.П. ***. Около 19.00 ч. подсъдимият Й.Н.К. се обадил по
телефона Р.Н.М. и го заплашил с думите: „Казах ти да не говориш за мен! Ще те
унищожа!“. Последният прекъснал връзката. Р.Н.М. казал на свидетелката П., че
му се е обадил Й.Н.К. и изречените от последния заплахи. На същата споделил
предположението си за причината, поради която го е заплашил подсъдимия, а
именно проведения през деня разговор с курсистка, като пресъздал последния.
На 21.03.2017 г., преди обяд,
пострадалият Р.Н.М. провеждал практическо обучение на курсисти по управление на
лек автомобил. Движили се по пътя от гр. Елена към гр. Велико Търново. Преди
завой, в района с. Драгижево, управлявания от курсист лек автомобил, която
дейност била извършвана под ръководството на М. като автомобилен инструктор,
бил изпреварен от лек автомобил, управляван от курсист, което се осъществявало
под ръководството на Й.Н.К. като автомобилен инструктор. След приключване на
учебните часове по управление на МПС с обучаваните от него лица, пострадалият
се прибрал в гр. Елена.
На 21.03.2017 г., имало заседание на
Комисия „Здравеопазване и социални дейности“ при Общински съвет – Елена,
насрочено за 17.00 ч., което трябвало да се състои в залата на Общинския съвет,
находяща се в сградата на Община Елена в гр. Елена, ул. „Иларион Макариополски“
№ 24. Подсъдимият К. като общински съветник и член на посочената комисия решил
да участва на заседанието й, поради което около 16.45 ч. отишъл в сградата на
Община Елена. Същият влязъл във фоайето на партерния етаж на общината.
Подсъдимият К. видял в дежурната стая, намираща се на партерния етаж в сградата,
свидетеля Г.М.Т. ***, дежурен по общински съвет за сигурност, и приятелят на
последния И.С.. Първият влязъл в дежурната стая при последните двама и
започнали да разговарят.
Същият ден – на 21.03.2017 г., около
16.50 ч. пострадалият Р.Н.М. ***, т.к. искал да се срещне с кмета на общината Д.С.М..
В същата влязъл през централния й вход, преминавайки пред две врати разположени
на разстояние една от друга около 1 метър. Преминавайки през фоайето на партерния
етаж пострадалия М. видял, че в дежурната стая били служителят на общината Г.М.Т.,
подсъдимият К. и лицето И.С.. Последните трима също възприели преминаването на
първия през фоайето. Пострадалият са качил по стъпалата на втория етаж и отишъл
в кабинета на кмета М.. От свидетелка М.Д.К. – секретар на последния, Р.М.
разбрал, че кметът отсъства, т.к. е ангажиран на заседание на Общинския съвет
Елена. След проведения разговор, около 17.00 ч. пострадалият излязъл от
кабинета и се насочил към стълбището, водещо до фоайето на партерния етаж, за
да излезе от сградата на Община Елена.
Около
минута, след като Р.Н.М. преминал през фоайето на партерния етаж и се качил по
стълбите на втория етаж, подсъдимия К. излязъл от дежурната стая. Малко
по-късно от същата излезли свидетелят Г.Т. и лицето И.С., които застанали пред
сградата на общината, до входната врата. Към тях се присъединил и свидетелят Н.П.Н.
– директор на Дирекция „АПИО“ в Община Елена. Лицето И.С. си тръгнал. Свидетелите Г.М.Т. и Н.П.Н. останали
пред сградата на общината, до входната врата.
Междувременно в сградата на Община
Елена около 16.55 ч. влязъл свидетелят Л.Н.К., който като общински съветник
трябвало да участва в заседанието на Комисията „Здравеопазване и социални
дейности“ при Общински съвет – Елена, насрочено за 17.00 ч. Същият видял, че
във фоайето на партия етаж нямало никой и влязъл във фоайето на Общинския съвет,
находящо се на същия етаж, за да изчака започване на работата на комисията.
Подсъдимият Й.Н.К. се върнал във
фоайето на партерния етаж. Същият видял, че в същото няма хора, както и няма
никой в дежурната стая. Подсъдимият застанал пред дежурната стая, до гишето, и
решил да изчака Р.Н.М..
Пострадалият М. започнал да слиза по
стълбището от втория етаж към фоайето на партерния етаж в сградата на Община
Елена. Докато вървял по стъпалата същият видял, че до гишето пред дежурната
стая се намира подсъдимият К.. Р.Н.М. се намирал на последното стъпало, преди
да стъпи на етажа на фоайето. В този момент, използвайки че няма никой във
фоайето и дежурната стая, Й.Н.К. казал на висок глас на пострадалия да престане
да говори по него адрес и го заплашил със саморазправа и че го унищожи. Р.Н.М.
не реагирал по никакъв начин на казаното от подсъдимия. Същият не му отговорил
нито с думи, нито с жестове, тъй като го познавал като човек, чиито характер е
буен и избухлив. Пострадалият продължил да върви през фоайето, за да излезе от
сградата на общината, и стигнал до първата врата отвътре навън. Й.Н.К. го
последвал и настигнал. Подсъдимият хванал с ръце Р.Н.М., който бил с гръб към
него, за лявото рамо, и го завъртял към себе си, при което последния застанал с
лице към първия. В този момент Й.Н.К. замахнал с лявата си ръка към пострадалия.
Подсъдимият с лявата си ръка, свита в юмрук, нанесъл силен удар на Р.Н.М. в
областта на лицето му – по дясната скула и дясното око. Последният изпитал
силна болка. Въпреки не доброто състояние на пострадалия от нанесения му
юмручен удар, подсъдимият не преустановил агресията си към него. Й.Н.К. хванал Р.Н.М.
за лявата ръка, като го държал с едната си ръка в областта на китката, а с
другата си ръка го държал в областта на рамото. След като направил този захват
подсъдимият повдигнал пострадалия, при което скъсал белия му пуловер, с който
бил облечен, в областта на лявото рамо, преметнал го през себе си и го хвърлил
на мраморния под. Р.Н.М. паднал до кафе-машината, намираща се близо до стълбите,
водещи от фоайето на партерния етаж за втория етаж на сграда. Същият, от
направения му захват в долната и горната част на лявата му ръка и при
прехвърлянето му от страна на подсъдимия, усетил болка в областта на ставата на
лявото рамо. На мраморния под Р.Н.М. паднал на дясната си страна, като ударил дясната
скула на лицето си и носа си, който се охлузил и от него потекла кръв. Същият
изпитал силна болка. Подсъдимият се приближил до пострадалия. Й.Н.К. нанесъл
няколко силни удари с ръце, свити в юрук, на Р.Н.М. в областта на лявата му
ръка – по лявото рамо, и в областта на врата му в ляво. Подсъдимият нанесъл и
няколко силни удари с крака на пострадалия, като го ритал в областта на лявата
му ръка – по лявото рамо, и в областта на врата му в вляво. По белия пуловер на
последния останали следи от нанесените му ритници с крака от обувките на първия.
Р.Н.М. изпитал силни болки. След като Й.Н.К. спрял да удря пострадалия,
последният успял да се изправи, макар и залитайки. По пуловера на Р.Н.М. се
стекла кръв от лицето му. Същият бил с лице към подсъдимия. Тогава Й.Н.К.
отново хванал Р.Н.М. за лявата ръка, като го държал с едната си ръка в областта
на горната част на китката, а с другата си ръка го държал в областта на рамото.
След като направил този захват подсъдимият повдигнал пострадалия, преметнал го
през себе си и го хвърлил на мраморния под. Р.Н.М. паднал до първата врата,
отвътре навън, на фоайето на партерния етаж на сградата. При самото хващане за
лявата ръка на пострадалия и последвалите го премятане и хвърляне от страна на
подсъдимия, последният усукал лявата ръка на пострадалия, при което същият
изпитал силна болка в лявото рамо на ръка си. На мраморния под Р.Н.М. паднал на
дясната си страна, като ударил дясната скула на лицето си и задната част в
средната трета на дясната си си мишница. Същият изпитал силни болки. Подсъдимият
К. отново се приближил до пострадалия, като застанал на около 50 см от него. Въпреки
болките, които изпитвал, и не доброто си състояния, Р.Н.М. успял да се изправи,
застанал на колене, като с дясната си ръка се хванал за касата на вратата, а с
лява си ръка се подпрял на пода. Същият започнал да вика: „Помощ“, и казал по
адрес на подсъдимия: „Какво правиш? Ти луд ли си?“. По същото време свидетелят Л.Н.К.,
който бил във фоайето на Общинския съвет, чул виковете. Последният отворил
вратата и влязъл във фоайето на партерния етаж на сградата на Община Елена.
Свидетелят Л.Н.К. видял, че в същото се намират подсъдимият Й.Н.К. и
пострадалият Р.Н.М.. Последният бил в лошо и неадекватно състояние, на колене,
с дясната си ръка се държал за касата на вратата, а с лява си ръка се бил
подпрял на пода, дясната скула на лицето му била подута, имало кръв по дясната
му буза и дясното му око било много надуто и почти затворено. Свидетелят К.
видял освен това и че до пострадалият М., на разстояние около 50 см от него, се намирал
изправен подсъдимият К.. Във фоайето на партерния етаж в сградата на Община
Елена влезли от към Общинския съвет свидетелят В.В.Г. – председател на
Общинския съвет и кмета на общината инж. Д.С.М., които били привлечени от шум и
викове. Последните двама видели лошото състояние на свидетелят Р.Н.М. и
нараняванията по лицето му. Привлечени от шума и виковете, идващи откъм фоайето
на партерния етаж на сградата на Община Елена, намиращите отвън пред нея, пред
втората врата (която е първа за влизане отвън на вътре) свидетели Н.П.Н. и Г.М.Т.
влезли вътре. Последните двама също видели, че свидетелят М. е в лошо състояние
и има наранявания по лицето си. Свидетелят Л.Н.К. извикал към Й.Н.К. и Р.Н.М. с
думите: „Какво правите? Нормални ли сте? Големи хора сте!“. Тогава подсъдимият
отговорил на първия, че не е направил нищо и че Р.М. е паднал по стълбите. На
думите на Й.Н.К. никой не повярвал. По тази причина последният изложил друга
версия, за да оправдае действията си спрямо пострадалия. Въпреки че последният
не е казал каквото и да било на подсъдимия, включително и не го е псувал, Й.Н.К.
заявил пред всички присъстващите във фоайето на партерния етаж на сградата на
Община Елена, че Р.М. го е напсувал на майка и не можел да не отговори. Свидетелят
Н.П.Н. помогнал на пострадалия да се изправи и прикрепяйки го го завел в стаята
на дежурния по Общинския съвет за сигурност, където в тоалетното помещение
последният измил лицето си на мивка. Свидетелят М. споделил на свидетелят Н., че Й.К. го е набил, разказал му накратко
какво се е случило, както и му казал, че го боли лявото рамо и скулата лицето.
Пострадалият не се чувствал добре, виело му се свят и залитал. По тази причина
свидетелят Н.П.Н. качил в лекия си автомобил Р.Н.М. и го транспортирал до ЦСМП
– филиал Елена. В същия на пострадалия била оказана първоначална медицинска
помощ от дежурния лекар д-р В.А.В.. При снемане на анамнезата, Р.М. разказал на
последният, че уврежданията му са от побой, нанесен му от Й.К..*** пристигнала
свидетелката П.И.П.. Последната първоначално видяла свидетеля Н. и го попитала
какво става с Р.М., а същият й отговорил с думите: „К. го преби“. Свидетелката П.
влязла при Р.М. и видяла, че последният е в недобро състояние. Пострадалият бил
с наранявания по лицето, белият му пуловер, с който бил облечен, бил скъсан, по
пуловера имало кръв и следи от грайфер на обувка. Същият се оплакал на
свидетелката П., че има силни болки в областта на лявото рамо. Р.М. съобщил на
последната, че нараняванията му ги е причинил Й.К. и и разказал как е станало
това. За оказаната в ЦСМП – филиал Елена медицинска помощ на пострадалия бил
съставен фиш за спешна медицинска помощ.
От ЦСМП – филиал Елена пострадалият Р.Н.М.
бил насочен за лечение в МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД гр. Велико Търново. В
посоченото лечебно заведение при същия били
констатирани телесни увреждания, сред които и че главата му е с дифузна,
палпаторна и спонтанна болезненост, наличие на оток, кръвонасядания и охлузни
рани, шията му е с дифузна болезненост и с ограничени движения, и оток и болезненост
в областта на лявата раменна става. За времето на лечение в болницата от
21.03.2017 г. до 24.03.2017 г. на М. била издадена епикриза от Първо хирургично
отделение, както и му бил издаден болничен лист за отпуск до 08.04 2017 г.
По време на престоя в МОБАЛ „Д-р С.
Черкезов“ АД гр. Велико Търново Р.Н.М. не можел да си служи с лявата ръка, която
била с оток и болезненост в лявата раменна става, не можел да я вдига и хваща
предмети с нея. По тази причина същият бил придружаван от свидетелката П.И.П.,
която го обличала и му помагала.
След изписване от МОБАЛ „Д-р С.
Черкезов“ АД гр. Велико Търново Р.Н.М. няколко месеца имал затруднение на
движението на лявата ръка, болки в лявото рамо, не можел да я вдига, да хваща и
задържа предмети с нея, поради което не можел да си служи с ръката. През този
период му помагала свидетелката П.И.П., която и го обличала. Пострадалият М.,
във връзка със сериозния здравословен проблем, касаещ затруднението на
движението на лявата ръка, на 30.03.2017 г. посетил д-р Т. Табаков – специалист
по ортопедия и травматология. Последният поставил на първия диагноза
посттравматичен периартрит на лява раменна става и му предписал медикаментозно
лечение. Пострадалият М., въпреки проведеното лечение, имал затруднение на
движението на лявата ръка, поради което на 18.04.2017 г. отново посетил д-р Т.
Табаков, специалист по ортопедия и травматология. След извършен преглед
последният насочил първия към физиолечение. Въпреки проведената физиотерапия и
продължаващата медикаментозна терапия, при пострадалия М. продължавал сериозния
здравословен проблем, касаещ затруднението на движението на лявата ръка. Същият
посетил и други специалисти. На 15.05.2017 г. на Р.Н.М. били извършени преглед и
изследване в МЦРСМ – Велико Търново от д-р Р. Съботинова – физиотерапевт,
касаещ сантиметрия, динамометрия и обем движения в раменни стави. При същите
било установено, че пострадалият е с болево ограничени активни и пасивни
движения в лява раменна става вследствие на претърпяно физическо насилие преди
два месеца; към момента движенията в лява раменна става са ограничени в
сагиталната и фронталната равнина /ограничена флексия и абдукция, непълна
циркумдукция и запазени ротации/, намалена е силата на хвата с лява ръка. За
извършените преглед и изследвани бил издаден документ.
На
23.03.2017 г. в гр. Велико Търново пострадалия Р.Н.М. посетил д-р Д.Г. –
съдебен лекар в СМО при МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД гр. В. Търново. При
извършения му преглед били установени следните увреждания: кръвонасядания с
оток меките тъкани на клепачите на дясното око, в зоната на дясната ябълчна
кост, на лявата раменна става и задна повърхност на дясната мишница, охлузна
рана по гърба на носа, субективни оплаквания от главоболие и виене на свят,
трудно повлияващо се от лечение, тежък оток по лявата странична част на шията.
Д-р Гайдански е заключил, че причинените увреждания отговарят да бъдат получени
по време, начин и давност, както съобщава прегледания при инцидента на
21.03.2017 г.; установените увреждания, причинени на пострадалия Р.Н.М., са
довели до промяна в неговото клинично здраве, проявено като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му, съпроводено с болка и
страдание по време на възстановително оздравителния процес. За констатираното
на първия му било издадено СМУ № А-51/2017 г. С оглед представената епикриза от
Първо хирургично отделение на МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД гр. В. Търново д-р Г.
дал допълнително заключение към СМУ. В същото посочил, че представената
медицинска документация определя здравния статус на пострадалия Р.Н.М. като клинично
проявен като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводен
с болка и страдание по време на възстановително оздравителния режим за срок от
около 20-25 дни. След представяне на документа от 15.05.2017 г. за извършени
преглед и изследване в МЦРСМ – Велико Търново от д-р Р. Съботинова –
физиотерапевт, касаещ сантиметрия, динамометрия и обем движения в раменни стави
на Р.Н.М., д-р Г. дал допълнително заключение от 15.05.2017 г. към СМУ. В
същото посочил, че от представеното функционално изследване – сантиметрия,
динамометрия и обем движения в раменни стави, се установява, че при инцидента
на 21.03.2017 г. пострадалият Р.Н.М. е получил травматични увреждания на лявата
раменна става, които са проява на трайно затрудняване на двигателната и
хватателната функция на горния ляв крайник да извършва активна дейност за срок
от около 2,5 – 3 месеца при правилен възстановително оздравителен процес,
съпроводен с болка и страдание.
След случая на 21.03.2017 г. в гр.
Елена в сградата на Община Елена, при който подсъдимият Й.Н. Кисиьов извършил
физическо посегателство и причинил телесни увреждания на пострадалия Р.Н.М.,
общинските съветници от ПП „ГЕРБ“ разисквали станалото и излезли с решение да
се разграничат от действията на общинския съветник Й.Н. Кисиьов, т.к.
поведението му е непристойно. Същите приканили последния да си подаде оставката
като общински съветник. Въз основа заявление на Й.Н.К. от 06.04.2017 г.,
адресирано чрез Председателя на Общинския съвет – Елена до Общинската
избирателна комисия – Елена, последната с решение от 10.04.2017 г. прекратила
пълномощият на първия като общински съветник от листата на ПП „ГЕРБ“ и
анулирала издаденото му удостоверение.
По делото е изслушана
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 100/2017 г., изготвена от
вещото лице д-р Д.Х.Г. – съдебен лекар в СМО при МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД гр.
В. Търново. От заключението на същия се установява, че при инцидента на 21.03.2017
г. Р.Н.М. с ЕГН ********** е получил следните травматични увреждания: закрита
травма на лявата раменна става – увреждане на мускулатурата на раменния пояс и
на ставната капсула на лявата раменна става /синдром на удареното рамо/ с
ограничение на движения в периметъра на флексия /сгъване/ и абдукция /разгъване
на страни/ с намалена сила на хвата на лявата ръка; кръвонасядания с оток на
меките тъкани на клепачите на дясното око, в зоната на дясната ябълчна кост, на
лявата раменна става и по задната повърхност на дясната мишница, охлузна рана
по гърба на носа, субективни оплаквания от главоболие и виене на свят, оток по
лявата странична част на шията. Констатираните по тялото и крайниците на Р.Н.М.
травматични увреждания отговарят да бъдат причинени от и при внезапно придаден
инерционен момент на тялото с нарушено равновесие с последващо падане върху
терена върху дясната лицева и раменна повърхност на първоначален контакт о терена,
под тежестта на тялото му, където са получени и най-тежките увреждания,
наложили неговото болнично лечение. Вещото лице е посочило, че установените
увреждания по тялото и крайниците на Р.Н.М. са довели до промяна в неговото
клинично здраве, както следва: травматично увреждане на лявото рамо и раменния
пояс на Р.Н.М. е довело до трайно затрудняване на двигателната и хватателната
функция на горния ляв крайник да извършва активна дейност за срок от около 2,5
– 3 месеца, при правилен възстановително оздравителен режим, съпроводен с болка
и страдание; останалите травматични увреждания по главата, тялото и крайниците
на пострадалия Р.Н.М. са довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота му, съпроводено с болка и страдание по време на
възстановително-оздравителния процес, за срок от около 20 – 25 дни. Вещото лице
поддържа заключението в съдебно заседание.
По делото е изслушана
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 33/2018 г., изготвена от вещото
лице д-р Н.В.Г. – началник отделение „Съдебна медицина“ при МОБАЛ „Д-р С.
Черкезов“ АД гр. В. Търново. От заключението на същия се установява, че Р.Н.М.
е получил: кръвонасядане с оток на клепачите на дясно око със стесняване на
очната цепка; кръвонасядане с оток в областта на дясната скула; охлузна рана по
гърба на носа с оток; оток в областта на шията, кръвонасядане в областта на
лява раменна става с оток; кръвонасядане с оток по дясна мишница;
посттравматично възпаление на лявата раменна става /синдром на удареното рамо/;
болезнени и ограничени движения в лява раменна става; субективни продължителни
оплаквания от главоболие и световъртеж. Вещото лице е посочило, че получените
травматични увреждания по лицето, шията, горните крайници са разположени в
различни анатомични зони и по различни анатомични линии, а именно кръвонасядане
на дясната очница и скула, лява част на шията, ляво рамо, дясна мишница, което
означава, че същите не могат да бъдат получени при еднократен акт на падане от
собствен ръст върху твърд терен, както съобщава Й.К.. Получените травми добре
отговарят да се получени по начин, съобщен от Р.М., тоест нанесени удари с
юмруци и крака в областта на лицето, шията и крайниците, травма от усукване и
удари в областта на лява раменна става, както и травма, вероятно от падане
върху терена по гърба на носа. Получените травматични увреждания са причинили
на М., както следва: травмата на лявата раменна става е довела до ограничени и
болезнени движения в същата в значителна степен, както и затруднената и
отслабена хватателна функция на китката са причинили в съвкупност трайно
затруднение на движението на ляв горен крайник със срок на лечение и възстановяване
около 3 месеца; охлузната рана по гърба на носа е причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и
възстановяване около 15 дни; кръвонасяданията по лицето, шията и горните
крайници са причинили болки и страдания, със срок на лечение и възстановяване
около 10 дни. Вещото лице поддържа заключението в съдебно заседание.
По делото е изслушана тройна съдебномедицинска
експертиза по материали от съдебно дело № 86/2019 г., изготвена от вещите лица
доц. д-р П.И.Л., ДМ, ръководител на Катедра „Съдебна медицина и деонтология“
при МУ – Плевен, д-р Г.И.С., специалист ортопед – травматолог към Клиника по
Ортопедия и травматология на УМБАЛ „Г. Странски“ – Плевен и д-р П.Д.Д.,
Началник на ОСМЕ към МБАЛ – Ловеч. От заключението на същите се установява, че
при извършените прегледи и изследвания на Р.Н.М. са установени: кръвонасядане и
оток по клепачите на дясното око, по скулата отдясно; охлузва рана и оток по
гърба на носа; кръвонасядане и оток по лявото рамо, по задната повърхност на
дясната мишница; оток по лявата странична повърхност на шията. Поради
персистираща болка и затруднени движения в областта на лявата раменна става на Р.Н.М.
са проведени прегледи и физиотерапевтични процедури. При прегледите е
установено болево ограничение на активните и пасивни движения в лява раменна
става; при динамометрията движенията в ставата са ограничени в сагитална и
фронтална равнина (ограничена флексия, отвеждане на ръката настрани – абдукция
при запазени вътрешна и външна ротация на крайника в пълен обем), отслабен
захват на левия горен крайник. Тази симптоматика отговаря на посттравматичен
периартрит (възпаление) на ставата. Периартритът се изразява в засягане на
ротаторния маншон (мускулите около ставата). Вещите лица са посочили се
кръвонасяданията, отоците и охлузната рана водят до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Посттравматичният периартрит води до трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник. Вещите лица са посочи, че
всички увреждания са резултат от тъпи травми. В свидетелските си показания
пострадалият М. съобщава за удари с ръка в областта на лицето (скулата);
хвърлян на повърхността – пода (с „хватка от джудо“), при което си усукал
лявата ръка; ритан по лявото рамо, шията и лицето; при падане на повърхността
си ударил лицето. Тези обяснения за начина на причиняване на уврежданията и
тяхната локализация се потвърждават от находката при проведените прегледи. Не
може да се отговори категорично за конкретния механизъм на всяко от
уврежданията, т.к. кръвонасяданията и отоците имат нехарактерен и подобен вид
при различни въздействия – удари с крака или ръка, падане с удар върху
повърхността. Вещите лица са посочили, че уврежданията могат да бъдат причинени
по съобщавания от Р.Н.М. начин. Според описанието на травмите в
съдебномедицинското удостоверение за преглед на Р.Н.М., извършен два дни след
инцидента, те са с давност, отговаряща на тази на инцидента. Вещите лица са
посочили, че общото физическо състояние на подсъдимия и пострадалия (ръст и
тегло, което е подобно, както и липсата на болестни или травматични затруднения
в движението на крайниците) не противоречи на възможността да бъдат извършвани
описаните действия и телесни увреждания на Р.Н.М. да бъдат причинени по
съобщавания от него начин, включително и чрез премятане и хвърляне на
повърхността (пода). Вещите лица са посочили, че заболяването периартрит
протича с продължителен болков синдром в покой и при натоварване, който води до
щадене и ограничаване на движенията на ръката. Болката в началото е по-силна, с
течение на времето отслабва. Вещите лица са посочили, че продължителността на
оздравителния процес зависи от тежестта на травмата, от адекватното и
навременно лечение (НПВС, локални противовъзпалителни средства, физиотерапия и
рехабилитация, болнеолечение), като болковият синдром може да персистира.
Подобни увреждания отзвучават в границите на 2-3 месеца. Като усложнение е
възможно развитие на контрактура на ставата поради обездвижване, но в случая
такава не е установена. Вещите лица поддържат заключението в съдебно заседание.
Така описаната фактическа обстановка
напълно се подкрепя от показанията на свидетелите Р.Н.М., П.И.П., Л.Н.К., Н.П.Н.,
Г.М.Т., М.Д.К., В.А.В. и В.В.Г., писмените доказателства и изслушаните съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н.В.Г., и тройната съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещите лица доц. д-р П.И.Л., ДМ, ръководител на
Катедра „Съдебна медицина и деонтология“ при МУ – Плевен, д-р Г.И.С.,
специалист ортопед – травматолог към Клиника по Ортопедия и травматология на
УМБАЛ „Г. Странски“ – Плевен и д-р П.Д.Д., Началник на ОСМЕ към МБАЛ – Ловеч.
Подсъдимият Й.Н.К. не дава обяснения в
съдебното производство по делото. В хода на съдебното следствие на осн. чл.
279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4, предл. 1 от НПК са прочетени обясненията му,
дадени в присъствието на защитника му адв. Л.И.Б. от ВТАК пред орган на досъдебното
производство по ДП № ЗМ-126/2017 г. по описа на РУ на МВР – Елена. Подсъдимият К.
поддържа същите. Съдът намира, че обясненията на последния следва да се
кредитират единствено в частта, в която излага, че познава пострадалия Р.Н.М.,
че са автомобилни инструктори, обучаващи кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от категория „В“, че при осъществява на
тази дейност двамата били конкуренти и не се намирали в добри отношения.
Настоящата инстанция не кредитира обясненията на подсъдимия К. в останалата им
част, включително и в която излага, че на 21.01.2017 г., когато свидетелят М.
слизал по стълбите от втория етаж към фоайето на партерния етаж в сградата на
Община Елена, първият се обърнал към последният с думите: „Абе може ли така да
се излагаш, да караш учениците си да правят такива работи. Ще се блъснат колите
и знаеш ли какво щеше да стане.“; че свидетелят М. му отвърнал с ругатня: „Абе
я си еби майката. Ти ли ще ми кажеш какво ще правя.“; че при тези думи тръгнал
към свидетеля М.; че свидетелят М. се изплашил и тръгнал да се връща назад
нагоре по стълбите и отстъпвайки назад се спънал и паднал на самото стълбище,
гърбом, леко на лявата си страна; че свидетелят М. след като паднал, започнал
да крещи, използвайки думи: „Помощ, оле, оле, уби ме.“, без въобще подсъдимият К.
да го е бил докоснал; че свидетелят М. викал, за да привлече внимание, когато
някой дойде на мястото да остане с впечатление, че подсъдимият К. го е съборил
и бил; че подсъдимият К. се спрял, не доближил свидетелят М. и се върнал назад.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
изслушаните СМЕ по писмени данни на вещото лице д-р Н.В.Г. и тройна СМЕ по
материали от делото на вещите лица доц. д-р П.И.Л., д-р Г.И.С. и д-р П.Д.Д. са
установени по категоричен и безспорен начин времето, мястото и механизма (начина)
на извършване на престъпното деяние и извършителя на същото в лицето на
подсъдимия К.. Ето защо обясненията на последния не могат да се приемат да
достоверни и кореспондиращи на обективната истина, изложена по-горе под формата
на фактическа обстановка в мотивите. Категорично е установено, че телесните
увреждания, причинени на пострадалия М., са разположени в различни анатомични
зони и по различни анатомични линии, поради което същите не могат да бъдат
получени от еднократен акт на падане от собствен ръст върху твърд терен.
Заключенията по СМЕ по писмени данни на вещото лице д-р Н.В.Г., имаща характер
на повторна, и тройната СМЕ по материали от делото на вещите лица доц. д-р П.И.Л.,
д-р Г.И.С. и д-р П.Д.Д., имаща характер на арбитражна, категорично опровергават
изложеното от подсъдимият К. в обясненията му, че не е докосвал пострадалия М.,
а последния се е самонаранил, като се е спънал и паднал назад. По тези причини
съдът намира, че обясненията, дадени от подсъдимия К. в присъствието на
защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, прочетени в
хода на съдебното следствие на осн. чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4,
предл. 1 от НПК, следва да се третират единствено като средство, чрез което
упражнява и реализира правото си на защита. По същият начин, следва да се
третира и изложената от подсъдимия на 21.03.2017 г. пред лицата във фоайето на
партерния етаж в сградата на Община Елена, дошли непосредствено след
осъщественото от него физическо посегателство върху Р.Н.М., версия, за да
оправдае действията си спрямо пострадалия. Въпреки че последният не е казал
каквото и да било на подсъдимия, включително и не го е псувал, Й.Н.К. заявил
пред всички присъстващите във фоайето на партерния етаж на сградата на Община
Елена, че Р.М. го е напсувал на майка, поради което не можел да не отговори.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите
Р.Н.М., П.И.П., Л.Н.К., Н.П.Н., Г.М.Т.М.Д.К., В.А.В. и В.В.Г. пред съда, в т.ч.
и тези, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281,
ал. 4 във вр. с ал. 1 от НПК, като логични, последователни и правдиви. Свидетелят
Р.Н.М. е пряк очевидец на станалото на 21.03.2017 г. в гр. Елена в сградата на
Община Елена. Неговите показания, както и показанията на останалите свидетели,
посочени по-горе, кореспондират на останалия доказателствен материал, вкл.
изслушаните СМЕ по писмени данни на вещото лице д-р Н.В.Г. и тройна СМЕ по
материали от делото на вещите лица доц. д-р П.И.Л., д-р Г.И.С. и д-р П.Д.Д., и
на установената фактическа обстановка по делото. Свидетелите П.И.П., Л.Н.К., Н.П.Н.,
Г.М.Т.М.Д.К. и В.А.В. потвърждават изцяло показанията си, дадени по същото дело
на досъдебното производство пред разследващ полицай.
Съдът намира, че показанията на
свидетеля И.Й.М. са неотносими за делото, т.к. същият не е очевидец на
осъщественото на 21.03.2017 г. в гр. Елена в сградата на Община Елена. Изложеното
от него в частта, касаеща личността на подсъдимият К. следва да се вземе
предвид по делото, с оглед допълване характеристиката на последния.
Съдът не кредитира съдебномедицинската
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.Х.Г.. Заключението на същият не е
пълно и ясно. Описаният от вещото лице Г. механизъм на причиняване на телесните
увреждания, констатирани при пострадалия М., е абстрактен и относно него липсва
конкретика. Изложеният в СМЕ на д-р Г. механизъм на причиняване на телесните
увреждания не кореспондира на показанията на свидетелите и на останалия
доказателствен материал по делото, включително и на установената фактическа
обстановка по делото. Освен това така описания механизъм на причиняване на
телесните увреждания на пострадалия М. не се подкрепя и от СМЕ по писмени данни
на вещото лице д-р Н.В.Г. и тройната СМЕ по материали от делото на вещите лица
доц. д-р П.И.Л., д-р Г.И.С. и д-р П.Д.Д.. По тези съображения настоящата
инстанция намира, че заключението на вещото лице Г. по извършената СМЕ по
писмени данни не е обосновано и са налице съмнения за неговата правилност,
поради което не го кредитира.
Настоящата инстанция кредитира СМЕ по
писмени данни на вещото лице д-р Н.В.Г., имаща характер на повторна, и тройната
СМЕ по материали от делото на вещите лица доц. д-р П.И.Л., д-р Г.И.С. и д-р П.Д.Д.,
имаща характер на арбитражна. Заключенията по посочените експертизи са
съобразени с показанията на свидетелите и останалия доказателствен материал по
делото, и кореспондират на установената фактическа обстановка по делото. Водеща
за делото експертиза следва да е тройната СМЕ на вещите лица доц. д-р П.И.Л.,
д-р Г.И.С. и д-р П.Д.Д.. Заключението на същите е задълбочено, подробно и
обективно. Ето защо съдът го приема изцяло.
Настоящата инстанция не споделя становището
на адв. Л.И.Б. от ВТАК, че подзащитният му Й.Н.К. не е извършил престъплението,
в което е обвинен, че липсвали доказателства, които да свързват подзащитния му
като автор на инкриминираното деяние, поради което обвинението не е доказано. Съдът
намира, че именно от събраните по делото доказателства, ценени в тяхната
съвкупност и поотделно, се налага единствения възможен извод, който е установен
по един категоричен начин, че подсъдимият е автор на престъплението, в което е обвинен.
Съдът
приема за установено, че подсъдимият Й.Н.К. е осъществил от обективна страна
престъпния състав на чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. На
21.03.2017 г. в гр. Елена същият причинил на Р.Н. *** средна телесна повреда (посттравматичен
периартрит (възпаление) на ставата на лявото рамо, изразяващ се в засягане на
ротаторния маншон (мускулите около ставата) – болево ограничение на активните и
пасивните движения в лява раменна става; при динамометрията движенията в
ставата са ограничени в сагитална и фронтална равнина (ограничена флексия,
отвеждане ръката на страни – абдукция при запазени вътрешна и външна ротация на
крайника в пълен обем), отслабен захват на левия горен крайник), довела до трайно
затрудняване движението на ляв горен крайник за срок от около два – три месеца.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че
подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. В сградата на Община Елена, във
фоайето на партения етаж, Й.Н.К. хванал с ръце Р.Н.М. за лявото рамо, който бил
с гръб към него, и го завъртял към себе си, при което последния застанал с лице
към първия. Подсъдимият замахнал с лявата си ръка към пострадалия. Първият с
лявата си ръка, свита в юмрук, нанесъл силен удар на Р.Н.М. в областта на
лицето му – по дясната скула и дясното око. Последният изпитал силна болка. Й.Н.К.
хванал Р.Н.М. за лявата ръка, като го държал с едната си ръка в областта на
китката, а с другата си ръка го държал в областта на рамото. При този захват
подсъдимият повдигнал пострадалия, при което скъсал белия му пуловер, с който
бил облечен, в областта на лявото рамо, преметнал го през себе си и го хвърлил на
мраморния под. Р.Н.М. паднал до кафе-машината, намираща се близо до стълбите,
водещи от фоайето на партерния етаж за втория етаж на сграда. Същият, от
направения му захват в долната и горната част на лявата му ръка и при
прехвърлянето му от страна на подсъдимия, усетил болка в областта на ставата на
лявото рамо. На мраморния под Р.Н.М. паднал на дясната си страна, като ударил
дясната скула на лицето си и носа си, който се охлузил и от него потекла кръв.
Същият изпитал силна болка. Подсъдимият се приближил до пострадалия. Й.Н.К.
нанесъл няколко силни удари с ръце, свити в юрук, на Р.Н.М. в областта на
лявата му ръка – по лявото рамо, и в областта на врата му в ляво. Подсъдимият
нанесъл и няколко силни удари с крака на пострадалия, като го ритал в областта
на лявата му ръка – по лявото рамо, и в областта на врата му вляво. Последният
изпитал силни болки. След като Й.Н.К. спрял да удря пострадалия, последният
успял да се изправи, макар и залитайки, и бил с лице към първия. Подсъдимия
отново хванал Р.Н.М. за лявата ръка, като го държал с едната си ръка в областта
на горната част на китката, а с другата си ръка го държал в областта на рамото.
След като направил този захват Й.Н.К. повдигнал пострадалия, преметнал го през
себе си и го хвърлил на мраморния под. Р.Н.М. паднал до първата врата, отвътре
навън, на фоайето на партерния етаж на сградата. При самото хващане за лявата ръка
на пострадалия и последвалите го премятане и хвърляне от страна на подсъдимия,
последният усукал лявата ръка на пострадалия, при което същият изпитал силна
болка в лявото рамо на ръка си. На мраморния под Р.Н.М. паднал на дясната си страна,
като ударил дясната скула на лицето си и задната част в средната трета на
дясната си си мишница. Същият изпитал силни болки. В резултат на захват за
лявата ръка, прехвърляне и хвърляне на пода, удари с юмруци и крака по рамото
на лявата ръка и повторен захват за лявата ръка и усукването й при последвалите
прехвърляне и хвърляне на пода подсъдимият причинил на пострадалия средна
телесна повреда (посттравматичен периартрит (възпаление) на ставата на лявото
рамо, изразяващ се в засягане на ротаторния маншон (мускулите около ставата) –
болево ограничение на активните и пасивните движения в лява раменна става; при
динамометрията движенията в ставата са ограничени в сагитална и фронтална
равнина (ограничена флексия, отвеждане ръката на страни – абдукция при запазени
вътрешна и външна ротация на крайника в пълен обем), отслабен захват на левия
горен крайник), довела до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник
за срок от около два – три месеца.
Престъплението е извършено от подсъдимия Й.Н.К.
при пряк умисъл на вината. Същият е разбирал свойството и значение на
извършеното, съзнавал е общественоопасния му характер и последици и е целял
тяхното настъпване.
Обществената опасност на деянието е висока. Налице е посегателство
спрямо обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото
здраве и физическата цялост на личността.
Обществената опасност на подсъдимия Й.Н.К. следва да се преценява с
оглед чистото му съдебно минало. Същият е осъден със Споразумение от 24.10.2001
г. по ЧНД № 197/2001 г. на ЕлРС на осн. чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1,
т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от НК на ГЛОБА в размер на 100.00 лв. в полза на Държавата. Съдебният акт е
влязъл в сила на 24.10.2001 г. По споразумение по ЧНД № 197/2001 г. на ЕлРС
подсъдимият е реабилитиран по право на осн. чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. Й.Н.К. е
с добра обществена характеристика. Подсъдимият не се признава за виновен и не
проявява критично отношение към извършеното деяние. Обществената опасност на
извършеното престъпление е висока. Налице са бруталност и жестокост при
осъществяването му. На 21.03.2017 г. в гр. Елена в сградата на Община Елена пострадалият
не е разговарял с подсъдимия и не е извършил никакви действия спрямо него,
въпреки това последният, без какъвто и да е повод, направил на първия захват за
лявата ръка, прехвърляне и хвърляне на пода, нанесъл му силни удари с юмруци и
крака по рамото на лявата ръка и му направил повторен захват за лявата ръка и я
усукал при последвалите прехвърляне и хвърляне на пода. В резултат на тези
действия Й.Н.К. причинил на Р.Н.М. средна телесна повреда (посттравматичен
периартрит (възпаление) на ставата на лявото рамо, изразяващ се в засягане на
ротаторния маншон (мускулите около ставата) – болево ограничение на активните и
пасивните движения в лява раменна става; при динамометрията движенията в
ставата са ограничени в сагитална и фронтална равнина (ограничена флексия,
отвеждане ръката на страни – абдукция при запазени вътрешна и външна ротация на
крайника в пълен обем), отслабен захват на левия горен крайник), довела до
трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за срок от около два – три
месеца. Подсъдимият е човек в зряла възраст. Същият работи като автомобилен
инструктор. Й.Н.К.
е женен и има две деца, които са пълнолетни и са студенти.
Съдът,
като обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца Й.Н.К.,
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и на осн. чл. 129, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК му наложи наказание ЕДНА
ГОДИНА И ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът определи вида и размера на наказанието, като взе предвид, че подсъдимият
е с чисто съдебно минало и положителна обществена характеристика. Й.Н.К. е
човек в зряла възраст. Същият работи. Подсъдимият е женен и има две деца, които
са пълнолетни и са студенти. Налице са и отегчаващи вината обстоятелства.
Настоящата инстанция отчете, че подсъдимият не проявява критично отношение към
извършеното деяние. Налице е извършено престъпление, чиято степен на обществена
опасност е висока. Налице са бруталност и жестокост при осъществяване на
деянието от подсъдимия. Съдът намира, че с така определеното наказание на Й.Н.К.
ще се реализират целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.
36 от НК.
Съдът
намира, че на този етап Й.Н.К. не следва да изтърпи наложеното му наказание
лишаване от свобода ефективно. Подсъдимият е с чисто съдебно минало и
положителна обществена характеристика. Същият е човек в зряла възраст и работи.
Подсъдимият е женен и има две деца, които са пълнолетни и са студенти.
Настоящата инстанция счита, че с оглед постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително същият да го изтърпи
ефективно. На осн. чл. 66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“, наложено на подсъдимия Й.Н.К. следва да се ОТЛОЖИ за срок от ТРИ
ГОДИНИ И ПЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.
Причини за
извършване на престъплението – ниска обща и правна култура у подсъдимия Й.Н.К..
При този изход на делото подсъдимият Й.Н.К.
следва да бъде осъден да заплати сумата
1120.00 лв. (хиляда сто и двадесет лева), представляваща направени разноски по същото
на фаза съдебно производство.
При
този изход на делото подсъдимият Й.Н.К. следва да бъде осъден да заплати
сумата 223.10 лв. (двеста двадесет
и три лева и десет стотинки), представляваща направени разноски по делото на
фаза досъдебно производство по сметка на ОД на МВР – Велико Търново.
Следва да се отхвърли претенцията на частния
обвинител Р.Н.М. да бъде осъден подсъдимия Й.Н.К. да му заплати направените
разноски по делото, като неоснователна. Видно от договор за правна защита и
съдействие от 19.06.2017 г. пострадалият и адв. Т.Й.И. от ВТАК са договорили
възнаграждение в размер на 800.00 лв., но графата „Платена сума“ е празна
(непопълнена). С оглед на тази данни не се установява М. да е платил каквото и
да било сума на повереника си, поради което не е направил разноски.
В този смисъл съдът постанови
Присъдата си.
Районен съдия: