№ 612
гр. Плевен, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ **********5252 по описа за 2024 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с
цена на иска 2617,17 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1
ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 1250,44 лв., чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска
218,34 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с
цена на иска 859,21 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***
АД, *********, със седалище и адрес на управление: *** срещу С. Ш. А.,
ЕГН**********, ***, в която се твърди, че на 08.02.2019г. между „***“ ЕАД, в
качеството му на кредитор и С. Ш. А., ЕГН **********, в качеството му на
кредитополучател, е сключен Договор за стоков кредит № ***. Твърди, че на
основание сключения договор за стоков кредит, „***“ ЕАД предоставила на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 2 617.17 лева, който се отчита в
системата на Банката под № ***. Твърди, че в т.1 от Договора за стоков кредит
е регламентирано, че сумата се предоставя за закупуването на бас каса на
стойност 2 399.00 лева и за сключване чрез Банката на застраховка, като
стойността на еднократната застрахователна премия е 218.17 лева. Съгласно
т.2 от Договора за стоков кредит срокът за издължаване на кредита е 24
1
месеца, считано от датата на неговото усвояване. Твърди, че в т.4 от Договора
за стоков кредит и съгласно Погасителен план (Приложение № 1 към
Договора) страните са уговорили, че кредитът ще се погасява чрез
заплащането на общо 23 ежемесечни анюитетни вноски, всяка в размер на
138.10 лева и една изравнителна в размер 90.20 лева, като в Погасителния
план са посочени всички дължими вноски по падеж и размер, както и
разбивката им по пера. Твърди, че сумата от 2 399.00 лева е отпусната от
кредитора по сметка на „*** ЕАД, ЕИК **********, съгласно уговореното в
т.3 от Договора за стоков кредит, че сумата се усвоява еднократно, безкасово
по сметка на Търговеца. Поради това сумата се счита за усвоена изцяло от
кредитополучателя. Видно от Уведомително писмо, с което „*** ЕАД
уведомява „***“ ЕАД, че е налице сключен договор за кредит,
кредитополучателят декларира, че е получил посочената стока във фактурата.
Твърди, че на основание т.3 от Договора за стоков кредит сумата от 218.17
лева е отпусната по сметка, посочена от застрахователя и е усвоена. Твърди,
че в допълнение, съгласно раздел II, чл.2 от Общите условия по договори за
стоков кредит, е уговорено, че сумите ще се усвояват еднократно, безкасово
по сметка на Търговеца и по сметка на Застрахователя относно
застрахователната премия. Общите условия, съобразно т.12 от Договора за
стоков кредит, са неразделна част от него. Твърди, че длъжникът не е
заплащал дължимите суми по договора за кредит.
Твърди, че на 25.09.2019г. се сключило Допълнително споразумение за
цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 24.04.2019г., по силата на който „***“ ЕАД в качеството
си на продавач, прехвърли на „*** АД всички свои вземания по отношение на
С. Ш. А., ЕГН **********, съгласно Договор за стоков кредит № *** от
08.02.2019г. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите
и другите му принадлежности/. Прехвърлените вземания са
индивидуализирани в Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия.
Прехвърленото вземане е отбелязано в системата на „***“ АД под служебен
№ ***. Посочва, че съгласно чл.99, ал.З от Закона за задълженията и
договорите предишният кредитор (цедент) е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето на вземането към новия кредитор(цесионер). Твърди, че на
основание сключения договор за цесия „***“ АД е редовно упълномощено да
уведомява от името на „***“ АД всички длъжници по вземанията, които
2
банката е прехвърлила с Договора за продажба на вземания, както и да
подписва писмените съобщения по чл.99, ал.З от ЗЗД от името на банката до
длъжниците по прехвърлените вземания. Твърди, че е изпратено
Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания с изх. №***.
Възможността цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването
на длъжника по чл.99 ЗЗД в качеството му на пълномощник на цедента е
закрепена в константната съдебната практика (така Решение
№137/02.06.2015г. по г.д. 3 59/2014, III г.о. ВКС, постановено по реда на чл.290
ГПК, в което се установява като правилна съдебната практика в този смисъл).
Твърди, че е налице виновно неизпълнение на т.2 и т.4 от сключения Договор
за стоков кредит, защото сумата по кредита е усвоена на 08.02,2019г., видно от
представената фактура, издадена от „***“ ЕАД от 08.02.2019г. с №
**********. С оглед на това крайният срок за изплащане на кредита е
08.02.2021г. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, поради
настъпил падеж, задължението на кредитополучателя е станало изискуемо на
08.02.2021г, и е в забава от следващия ден — 09.02.2021г. Твърди, че от страна
на ответника не е извършено плащане на всички дължими суми в пълен
размер. На основание т.6 от Договора за стоков кредит претендира договорна
лихва за периода от 09.02.2019г. до 08.02.2021г. (падеж по договора). Твърди,
че кредитополучателят дължи и претендираната наказателна лихва в размер
на законната лихва върху поетапно падежиралата и незаплатена главница за
периода от 22.02.2019г. до 08.02.2021г. (падеж по договора). Излага
аргументи, че на основание чл.86 от ЗЗД кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, като претендира същата за
периода от 09.02.2021г. (денят, следващ падежа по договора) до 31,01.2024г.,
както и от дата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Моли да бъде признато за установено, че ответникът С. Ш. А., ЕГН
********** дължи на „***“ АД, в качеството му на частен правоприемник
(цесионер) на „***“ ЕАД и кредитор по вземането, произтичащо от сключен
Договор за стоков кредит № *** от 08.02.2019г. сумите, за които по ч.гр.дело
№ 585/2024 по описа на PC Плевен е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. както следва: 2 617.17 лева /две хиляди
шестстотин и седемнадесет лева и 17 ст./ - главница по Договор за стоков
кредит № *** от 08.02.2019 г., ведно със законна лихва от 01.02.2024г. до
3
окончателно изплащане на задължението; 1 250.44 лева /хиляда двеста и
петдесет лева и 44 ст./ - остатък от дължима договорна лихва за периода
09.02.2019г. - 08.02.2021 г.; 218.34 лева / двеста и осемнадесет лева и 34 ст./ -
остатък от дължима по договора наказателна лихва за периода 22.02.2019г. -
08.02.2021г.; 859.21 лева /осемстотин петдесет и девет лева и 21 ст./ -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената
главница за периода 09.02.2021г. - 31.01.2024г. Претендира направените
деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника, поради което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да
вземе становище, да направи възражения, както и да посочи и да представи
писмени доказателства. Ответника е редовно призован за съдебно заседание,
като не се е явил в първото по делото заседание - на 08.04.2025 г., като при
това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител с писмена молба е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
На страните по делото изрично са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за
ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да
бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в
съдебно заседание на ответника.
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение.
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на иска, намира,
че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и
като такива следва да бъдат уважени в предявените размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
4
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 148,90 лв./98,90 лв+50,00 лв./ за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 255,81
лв./155,81лв. +100,00 лв./
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на
ответника С. Ш. А., ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на *** АД, *********,
със седалище и адрес на управление: ***, сумата 2617,17 лева,
представляваща задължение-главница по Договор за стоков кредит №
***/08.02.2019г., сключен между *** АД и С. А., в едно със законната лихва от
01.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение № 340/01.02.2024 по ч.гр.д.********** 0585/2024г. по
описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на
ответника С. Ш. А., ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на *** АД, *********,
със седалище и адрес на управление: ***, сумата 1250,44 лева,
представляваща остатък от договорна лихва за периода от 09.02.2019г. до
08.02.2021г. по Договор за стоков кредит № ***/08.02.2019г., сключен между
*** АД и С. А., за която е издадена заповед за изпълнение № 340/01.02.2024
5
по ч.гр.д.********** 0585/2024г. по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на
ответника С. Ш. А., ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на *** АД, *********,
със седалище и адрес на управление: ***, сумата 218,34 лева, представляваща
остатък от договорна наказателна лихва за периода от 22.02.2019г. до
08.02.2021г. по Договор за стоков кредит № ***/08.02.2019г., сключен между
*** АД и С. А., за която е издадена заповед за изпълнение № 340/01.02.2024
по ч.гр.д.********** 0585/2024г. по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на ответника С. Ш. А.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на *** АД, *********, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата 859,21 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 09.02.2019г. до 31.01.2024г. по Договор за стоков кредит
№ ***/08.02.2019г., сключен между *** АД и С. А., за която е издадена
заповед за изпълнение № 340/01.02.2024 по ч.гр.д.********** 0585/2024г. по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Ш. А., ЕГН**********,
***, ДА ПЛАТИ на *** АД, *********, със седалище и адрес на управление:
*** сумата от 148,90 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.
********** 0585/2024 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Ш. А., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на *** АД, *********, със седалище и адрес на управление: ***
сумата от 255,81 лв. направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4 ГПК, не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6