РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на десети
декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Д. Г. и в присъствието на
прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 799 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 1555/07.08.2019
г. по гр.д.№ 3172/2019 г. по описа на ПлРС е осъдена на основание чл.178, ал.1,
т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР ГД“ПБЗН“-МВР да заплати на Й.Д.Т. сумата 1 519.93 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
229,94 часа (след превръщането на нощните часове към дневни) извънреден труд през периода от 20.05.2016 год. до
31.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на делото (21.05.2019
год.) до окончателното ѝ плащане, а за разликата до
предявения размер от 1 881.36 лв. е отхвърлен искът като неоснователен и
недоказан.Осъдена е на основание чл.78,
ал.1 ГПК ГД“ПБЗН“-МВР да заплати
на Й.Д.Т.
сумата 436.26 лв., представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит
за вещо лице.Осъден е на
основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК Й.Д.Т. да плати на ГД“ПБЗН“-МВР сумата от 18.21 лв., представляващи деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение.Осъдена е на основание чл.78, ал.6 ГПК ГД“ПБЗН“-МВР да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 60.80 лв.
Депозирана е въззивна жалба от ГД“ПБЗН“-МВР, чрез пълномощник, срещу решение
№ 1555/07.08.2019 г. по гр.д.№ 3172/2019 г. по описа на ПлРС в осъдителната му
част.Излагат се доводи, че същото е
неправилно и необосновано и се прави искане да се отмени същото в тази му част
и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
За въззиваемата страна – Й.Д.Т.
процесуалният представител изразява писмено становище, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила, като бъдат присъдени
на въззиваемия и направените разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата
инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено следното.
Относно първия
довод във въззивната жалба, че е неправилен изводът на съда, че в процесния
период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., настоящата
инстанция намира следното.
Според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Процесният период е от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г.
От 01.04.2015 г. влиза в сила Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. (обн.ДВ бр.40/2.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.), като в §4 от заключителните разпоредби на същата е
посочено, че тя отменя Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.В посочената Наредба от
2015 г. не се съдържа норма, аналогична на чл.31, ал.2 от посочената Наредба от
2014 г., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
Решение № 1512 от 11.02.2016
г. на ВАС на РБ и решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС на РБ са обнародвани в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.С оглед на чл.195,
ал.1 АПК във вр. с чл.194 АПК следва да се приеме, че правните последици от
подлежащите на публикуване решения настъпват от деня на публикуването им - от 29.07.2016 г. (
решение № 1475/11.02.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5474/2015 г., VІІ о.).
Съдебното
решение за отмяна на подзаконовия нормативен акт (ПНА) няма обратно действие, т.е. правните последици,
възникнали от ПНА се запазват и правоотношенията между страните по гражданския
спор се уреждат по този нормативен акт.От разпоредбата на чл.195, ал.1 АПК
следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до
неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за
законосъобразен и поражда валидни правни последици (
решение № 9301/28.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 7878/2015 г., VІІ о.).
Следователно
за периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г., в който период попада и част от
процесния по делото - от 20.05.2016 г. до 29.07.2016 г., е действала
горепосочената Наредба от 2015 г.
За
периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато влиза в сила Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., се възстановява действието на Наредбата от 2014 г. (
аналогично по отношение на правните
последици от решението на ВАС на приетото в решение № 22/31.10.1995 г. на КС на
РБ по конст.д.№ 25/1995 г.), като с §4 от заключителните разпоредби на
Наредбата от 2016 г. се отменя Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
За периода от
02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. действа посочената Наредба от 2016 г., която
също не съдържа разпоредба, аналогична на чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г.
Относно втория довод
във въззивната жалба, че втората съществена грешка на съда се състои в
субсидиарното прилагане на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), следва да се посочи следното.
Съдът приема, че
е приложима общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на настоящия
спор относно процесния исков период от 20.05.2016 г. до 29.07.2016 г. и от
02.08.2016 г. до 31.03.2019 г.При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее и чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
За периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016
г. е действал чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г., който изрично урежда
спорното правоотношение.
Съгласно чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР служители
на МВР са и държавните служители-полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението.
За горепосочения процесен период по делото
от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. са приложими само разпоредбите на ЗМВР (обн.ДВ бр.53/27.06.2014 г.),
но не и тези на ЗМВР (отм.-обн.ДВ
бр.17/24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г.).
В чл.178, ал.1 ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения, между
които е и това за извънреден труд, а в чл.179, ал.1 ЗМВР - още 4 вида
допълнителни възнаграждения, между които и това за полагане на труд през нощта
от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл.179, ал.4 ЗМВР е посочено, че извън
горепосочените допълнителни възнаграждения на държавните служители се изплащат
и други възнаграждения в случаи, определени със закон или акт на Министерския
съвет за държавните служители от МВР.
Видовете допълнителни възнаграждения - за
нощен труд и за извънреден труд, така уредени в ЗМВР, са същите като вид с тези
по КТ, но те са самостоятелни и независими едно от друго ( решение № 14/27.03.2012 г. на ВКС по гр.д.№
405/2011 г., IV г.о.).
Що се касае до размера на
допълнителното възнаграждение за нощен труд, то от заключението на ВЛ,
неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, е
видно, че нощният труд е заплащан своевременно по 0.25 лв./час, т.е. в същия
размер, както и по КТ.
Относно размера на допълнителното
възнаграждение за извънреден труд, то съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд, определено в процесния случай
на 6.61 лв.
От заключението на ВЛ е видно, че
положеният нощен труд в часове за процесният период е 1608 часа, а нощният
труд, приравнен с коефициент 1.143 е 1 837,94 часа.Разликата от
приравнените часове нощен труд, неплатени от въззивника, е 229,94 часа, а
ставката за изчисляване на извънреден труд е 6.61 лв.
Извънреден труд
е налице само когато е положен труд извън установеното работно време - когато
продължителността на работното време надвишава нормалната такава.При сумарно
изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице само в случай, че
отработеното време за съответния отчетен период (с
увеличението на часовете положен нощен труд)
надхвърля нормата работни часове за отчетния период (решение
№ 540/7.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 895/2009 г., IV
г.о.).
От приложените
по делото платежни бележки за изплатено на въззиваемия възнаграждение се установява, че за
съответните периоди на сумарно отчитане на същия е бил начисляван и заплащан
извънреден труд – за часовете, надхвърлящи нормата работни часове за съответния
отчетен период ( изключая
м.06.2016 г., м.07.2016 г., първото и четвъртото тримесечие на 2017 г., както и
първото на 2018 г.).Към тези часове
обаче не са били отчетени, респективно заплатени часовете труд, които се явяват разлика между реално
отработените такива и увеличеният им размер след преизчисление с коефициент
1,143.За тези часове исковата претенция се явява доказана по своето
основание.По отношение на размера на претендираното вземане, следва да бъде
съобразено заключението на ВЛ.
Ако обаче за
съответния отчетен период-месечен или тримесечен (в
чл.187, ал.3, изр.1-во ЗМВР-ред.ДВ бр.14/2015 г. е предвидено сумирано за
едномесечен период, а с изменението-ДВ бр.81/2016 г. относно изречение първо, в
сила от 14.10.2016 г.-сумирано за тримесечен период),
нормата часове, посочена по-горе като начин на
изчисление, не бъде превишена, то при трансформацията с приложение на
коефициента 1,143, ще бъде налице положен труд по служебно правоотношение,
който не е заплатен, но е дължим, при ставка за изчисляване на труд без
увеличение 50% за извънреден труд (ставка 4.40 лв.,
а не 6.61 лв.).
В ЗМВР, както е
посочено от въззивника, има изрично препращане към КТ в следните норми: чл.142,
ал.5; чл.159, ал.2; чл.175, ал.2; чл.180, ал.1; чл.188, ал.2; чл.190 и чл.245,
ал.2.
Разпоредбите на
чл.142, ал.5 ЗМВР, чл.159, ал.2 ЗМВР, чл.180, ал.1 ЗМВР и чл.245, ал.2 ЗМВР се
отнасят до лицата, работещи по трудово правоотношение и са неприложими в
процесния случай, тъй като въззиваемият няма качеството на лице, работещо по
трудово правоотношение.Разпоредбите на чл.175, ал.2 ЗМВР и чл.190 ЗМВР са
относно правото на отпуск.
В чл.188, ал.2 ЗМВР е посочено, че държавните
служители (в чл.142, ал.1, т.1 и т.2 ЗМВР са посочени два вида
държавни служители; чл.187, ал.3 ЗМВР-„държавни служители“), които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00
ч. се ползват със специалната закрила по КТ, т.е. би могло да се приеме
директно препращане и към чл.140, ал.1 КТ (а не само към ал.4 на този текст), приложимо и за органите
по пожарна безопасност и защита на населението, тъй като единият от елементите
на специалната закрила по КТ следва да се приеме и установената намалена в
сравнение с дневната продължителност на работното време през нощта.
Ако не се приеме
гореизложеното във връзка с приложението на чл.188, ал.2 ЗМВР, то празнотата
може да бъде преодоляна по реда на чл.46, ал.2 ЗНА - аналогия
на закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз
основа на изрично уредена сходна хипотеза),
като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока.
Във въззивната
жалба, на следващо място е посочено, че е неправилен изводът на съда, че
определеният максимален брой часове нощен труд от 8 часа съгласно чл.187, ал.3,
изречение последно ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя
максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.Въззивникът
се позова и на възприетото от докладна записка
рег.№ 6121р-20741 от 30.04.2015 г., представена като доказателство по
делото.
В чл.187, ал.3,
изречение последно ЗМВР, на която разпоредба се позовава въззивникът, е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период.От тълкуването на същата не би могло да се
направи извод, че тя определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да
е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение,
което да налага приложението на коефициент 1, а не на коефициент 1,143.
По-скоро нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов
период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв
е положен.
От друга страна,
съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР, на която разпоредба се позовава въззивникът, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (така
е посочено и в чл.2, ал.1 от трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.).Тълкуването на тази разпоредба налага аналогични
правни изводи на тези по приложението на чл.136, ал.1-3 КТ, според които
нормалното работно време е установено за работния ден и за работната седмица,
като за работния ден то е продължителността му в рамките на едно денонощие - 8
часа, а за работната седмица, която е 5-дневна - 40 часа, като
продължителността на работния ден е установена с оглед на дневната, а не на
нощната част от денонощието.Работното време се дели на два вида: дневно (или денно), при което
трудът се полага през денната част на денонощието, и нощно работно време, при което трудът се полага през нощната част
на денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната регламентация на
нощния труд в чл.140, ал.1 КТ.
В ЗМВР липсва
разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно
време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в
специалния закон следва да се приложи субсидиарно общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ,
съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа – това е втората величина, необходима за
изчисляване на приложимия коефициент, установен в чл. 9, ал.2
НСОРЗ.Следователно
отношението между нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нормалната
продължителност на нощното работно време (7 часа), установени за подневно
отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1, 143.
На следващо
място във въззивната жалба се сочи, че третият съществен пропуск на
първоинстанционния съд се състои в това, че не мотивира по никакъв начин извода
си, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените от
служителите на МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като
извънреден труд, като веднъж съдът твърди, че се полага възнаграждение за нощен
труд, а след това е постановил решение, че на ищеца се дължи заплащане на
извънреден труд, а извънреден труд би бил налице само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време.В тази
насока са изложени съображения, че не е обсъдено и приложеното като
доказателство писмо изх.№94-НН-198/29.08.2011г. на МТСП.
В писмо изх.№ 94-НН-198
от 29.08.2011 г. на МТСП е посочено, че когато нормалната продължителност на
работното време е 8 часа (чл.136 КТ) и нормалната продължителност на работното време е 7
часа (чл.140, ал.1 КТ),
отношението е 8ч/7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143, като целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава възнаграждение за 8 часа.Посочено е също така, че в тези
случаи служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ.
Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно
за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е
едномесечен за периода 01.04.2016 г.-30.09.2016 г., а за останалите такива -
тримесечен.
Следователно при
сумираното изчисляване на работното време, при което нормата часове
най-общо е 168 часа при 21 работни дни,
176 часа при 22 работни дни, за един месец.Конкретната норма се определя за
всеки месец поотделно в зависимост от конкретния брой работни дни за месеца,
респ. за тримесечието, в зависимост от отчетния период-едномесечен или
тримесечен.
В тази насока от
неоспореното заключение на ВЛ е видно, че неизплатената сума за извънреден труд
е 1 519.93 лв. за периода от 20.05.2016 г.-31.03.2019 г.За да се определи
точният размер на същата за
горепосочените периоди на 2016 г., 2017 г. и 2018 г. трябва да се изходи от
общия брой положени часове труд за
съответния отчетен период-едномесечен, респ.тримесечен, към който брой следва
да се прибавят и приравнените часове нощен труд, и да се съпостави с общия брой
часове за тези периоди като норма часове, за да се прецени дали да се приложи
ставката от 4.40 лв., когато няма извънреден труд, но е положен такъв при
приравняването, или тази от 6.61 лв., когато се надхвърля нормата часове за
съответния период след приравняването, но такива данни по делото няма.
Относно доводите
във въззивната жалба на четвърто място, че за да постанови неправилно решение,
съдът е приел като доказателство резултатите от назначената от него по искане
на ищеца съдебно-икономическа експертиза, като се твърди, че е налице също
съществено разминаване между исковата претенция и предмета на възложената СИЕ.
В отговора на
исковата молба въззивникът е изразил становище, че формулираният към ССЕ от
ищеца втори въпрос е ненужен, а третият въпрос е неправилно формулиран, тъй
като при евентуалното преизчисляване на часовете положен нощен труд в дневни не
се формират часове извънреден труд, защото този труд не е положен извън рамките
на редовното работно време.
Първият въпрос,
на който ВЛ е дало отговор в заключението си съгласно поставената му задача е
относно това колко са общият брой часове положени като нощен труд по графиците
за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период, а въззивникът сочи, че
в платежните ведомости е начислен нощен труд и от трите вида-положен по график
в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен
по заповед, но липсва оспорване на същото.
Относно довода
на въззивника, че се касае за три вида положен нощен труд - положен по график в
рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен
такъв, отделно от труда по график при извънредни ситуации като пожарогасене,
неотложни спасителни операции и други подобни, при които се налага допълнителна
мобилизация на човешки ресурси и той се полага по заповед, то такива
доказателства по делото не са представени.
ВЛ в своето
заключение е посочило, че положеният нощен труд в часове за процесния период е
1608 часа за 201 смени с нощен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч.
В приложените по
делото платежни бележки е посочен само общият
брой часове нощен труд за съответния месец, когато такъв е положен, а не
общият брой часове положен труд за съответния отчетен период, поради което не
може да се прецени към коя от трите сочени групи се отнася, тъй като, както се
посочи, не е оспорено заключението на ВЛ и не са представени сочените от
въззивника доказателства ( определение №
515/15.06.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 913/2017 г., ІІІ г.о., определение №
389/17.07.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 4737/2018 г., І г.о.).
Въз
основа на гореизложеното настоящата инстанция приема, че решението в
обжалваната му от въззивника осъдителна част е правилно, поради което следва да бъде потвърдено в
същата.
При този изход на процеса са дължими в полза на въззиваемия
разноски от въззивника, като последният е направил възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото с оглед на чл.78, ал.5 ГПК.
От въззиваемия са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.Минималният
размер на същото се определя съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/9.07.2014 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е към минималния дължим
размер, поради което възражението по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно.
Ето защо следва да бъде осъден
въззивникът да заплати на въззиваемия разноски по делото за настоящата
инстанция в размер на 350 лв., съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1555/07.08.2019 г. по
гр.д.№ 3172/2019 г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в
която e осъдена на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179,
ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението МВР, гр.София, ул.*** № *** да заплати на Й.Д.Т.,***, сумата 1 519.93 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за 229,94 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/
извънреден труд през периода от 20.05.2016 год. до 31.03.2019 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото
/21.05.2019 год./ до окончателното ѝ плащане; в обжалваната му част, в
която е осъдена на основание чл.78,
ал.1 ГПК Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението
МВР, гр.София, ул.*** № **, да заплати
на Й.Д.Т.,***,
сумата 436.26 лв., представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице; в обжалваната му част, в която
е осъдена на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението МВР, гр.София, ул.** № ***, да заплати по сметка на Плевенски районен съд
държавна такса в размер на 60.80 лв.
Осъжда Главна дирекция Пожарна
безопасност и защита на населението МВР, гр.София, ул.** № ***, да заплати на Й.Д.Т.,***, сумата 350 лв. разноски по делото за настоящата
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: