Определение по дело №1144/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2707
Дата: 11 юли 2023 г. (в сила от 11 юли 2023 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20233100501144
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2707
гр. Варна, 11.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501144 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Х. К., гражданин на Р. Т. срещу Решение №
66 от 26.03.2023г. по гр.д. № 100/2022г. по описа на ПРС, V-ти състав, с коeто на основание
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Ю. Х. Н. с ЕГН
********** иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 13750 лева,
дължима на основание сключен между страните неформален договор за заем от 07.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда
– 02.02.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и
необоснованост на обжалваното решение. Изложени са съображения за грешна правна
квалификация на предявения иск от съда, несъобразена с фактическите твърдения и
петитума на исковата молба. Предявеният иск в случая е основан на твърдения за
неоснователно обогатяване, като в първото съдебно заседание е направено уточнение и
пояснения от ищеца, че твърдението е за даване на исковата сума при начална липса на
основание. Изявлението, че сумата е дадена в заем, не може да промени
материалноправното основание за възникване на спорното правоотношение. Произнасяйки
се по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Изложените твърдения в случая са били, че страните са били в преддоговорни отношения –
възнамерявали да сключат писмен възмезден договор за заем, но въпреки изричните
уверения на ответницата и въпреки отправени покани, тя отказала да подпише обещания
договор. При така изложените твърдения правната квалификация на предявения иск е по чл.
55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД или по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Ето защо съдебното решение е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Ето защо е отправено
1
искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
предявеният иск да се уважи.

В отговор на жалбата, Ю. Х. Н. оспорва доводите по жалбата. Поддържа, че
решението на ВРС е правилно и не страда от заявените пороци. Правилно съдът е
квалифицирал предявения иск въз основа на твърденията в исковата молба, а даване на
исковата сума извън основанието „заем“ в исковата молба не е било заявено. По делото не е
доказано въззивникът да е предал и въззиваемата да е получила исковата сума на
неосъществено основание, без основание, на основание неформален договор за заем или на
друго основание, поради което отправила искане обжалваното решение да се потвърди с
извод за правилност.

Въз основа на констатирани нередовности на исковата молба – съществуващо
противоречие между изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и
обстоятелства и формулирания петитум, с оглед обезпечаване постановяване на допустим
съдебен акт по съществото на спора и в изпълнение на задължението си по т. 4 от ТР №
1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, актуално и при действащия ГПК съгласно приетото в т. 5 от
ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с изключение на хипотезата на нередовност, изразяваща
се в противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на
делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна
страна, с определение на ВОС от 05.06.2023г. исковата молба е оставена без движение с
указания до ищеца да поправи нередовностите й. В рамките на предоставения срок,
продължен с определение от 28.06.2023г., с молба от 04.07.2023г. /депозирана по пощата/
въззивникът уточнил, че между страните не е имало възникнало договорно правоотношение,
поради което исковата сума се претендира като получена при начална липса на основание.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата и в
отговора й не са обективирани искания за събиране на нови доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Въз основа на въведените уточнения в обстоятелствената част на исковата молба пред
настоящата инстанция, ВОС приема, че дадената от ВРС правна квалификация на иска е
неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно
подлежащите на доказване факти. С оглед обезпечаване правилното приложение на
материалния закон по спора и на основание т. 2 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да даде указания относно релевантните факти и разпределението на
доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни
2
доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 от ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на
основната функция на доклада – обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд
относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед
необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия
за случая материален закон /чл. 5 от ГПК/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 26.09.2023г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на въззиваемата
страна, заедно с препис от уточняващата молба от 06.07.2023г.

ОБЯВЯВА на страните, че съобразно изложените в исковата молба фактически
твърдения и уточнението направено в първо съдебно заседание, както и пред настоящата
инстанция, че исковата сума е предадена на ответницата при липса на основание, правната
квалификация на предявения иск е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от
ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 13500 лева, като дадена в брой при
начална липса на основание на 07.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата считано
от предявяване на исковата молба.

Спорен е факта на предаване и получаване на исковата сума от ответницата.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК УКАЗВА на страните, че в тежест на
въззивника/ищец е да установи факта на предаването на исковата сума в брой на
ответницата на 07.06.2019г.
В тежест на въззиваемата/ответница, при доказване на горното обстоятелство, е да
установи факта, че исковата сума е получена от нея на годно правно основание.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на въззивника/ищец, че с въззивната
жалба не сочи доказателства за факта, момента и обстоятелствата, при които е предал
исковата сума на ответницата в брой на 07.06.2019г.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на ответницата, че не сочи
доказателства, че евентуално исковата сума е получена от нея на правно основание.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК на страните по
делото с писмена молба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото
определение, да изложат становището си във връзка с дадените указания и по коригираната
правна квалификация на иска, както и да предприемат съответни процесуални действия,
съобразно изразеното от всяка от тях становище.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
3
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4