Определение по дело №173/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1053
Дата: 11 март 2014 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20141200500173
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2014 г.

Съдържание на акта

Определение № 559

Номер

559

Година

12.06.2014 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.12

Година

2014

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Частно наказателно дело

номер

20145100200102

по описа за

2014

година

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.244 ал.5 от НПК.

Образувано е по подадена от „У. Б.” – Г.С., чрез представител по пълномощие, жалба против Постановление за спиране на наказателно производство и разпореждане с веществени доказателства от 19.05.2014 год. на прокурор при ОП – К. по досъдебно производство № 708/2013 год. по описа на РУ „Полиция” – Г.К., с което на основание чл.244 ал.1 от НПК е спряно наказателното производство по посоченото досъдебно производство, водено срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.1 и т.2, във вр. с чл. 198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, поради неразкриване на извършителите. В жалбата се излагат съображения за неизвършване на от органите по разследването на всички възможни процесуално-следствени действия, поради което жалбодателят стича, че разследването не е достатъчно обхватно и не следва да бъде спирано. Моли постановлението да бъде отменено.

Съдът, като извърши служебна преценка на редовността и допустимостта на подадената жалба, намира следното:

Досъдебно производство № 708/2013 год. по описа на РУ „Полиция” – Г.К. е образувано по реда на чл.212 ал.2 от НПК, със съставяне на протокола за първото действие по разследването - протокол за оглед на местопроизшествие, срещу неизвестни извършители за това, че на 27.11.2013 год., около 09.00 часа от клон на „У. Б.” , находящ се в Г.К., бул. „Б.” № *, в съучастие като извършители /две лица/ са отнели парична сума в размер на около 30 000 лв., собственост на банка „У. Б.” , от владението на М. Х. Ч. от Г.К., като употребили сила и заплашване с оръжие – пистолет – престъпление по чл.199 ал.1 т.1 и т.2, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.

След извършване на значителни по обем процесуално-следствени действия – разпити на свидетели, претърсвания и изземвания на веществени доказателства, оглед на същите и изготвяне на фотоалбуми, назначаване и извършване на съдебно-технически /дактилоскопни и трасологически/ експертизи, изискване и анализ на трафични данни от мобилните оператори, изземване и анализ на записи от охранителни камери на клона на „У. Б.” в Г.К. и находящи се в близост заведения, събиране на писмени доказателства и др., извършителите на престъплението не са били установени. С оглед на това, с обжалваното Постановление за спиране на наказателното производство и разпореждане с веществени доказателства от 19.05.2014 год. наблюдаващият разследването прокурор при ОП – К. е приел, че до момента са извършени необходимите процесуални действия, като въпреки положените усилия извършителите на престъплението на се били установени, поради което е спрял наказателното производство на основание чл.244 ал.1 от НК.

При тези данни съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице, което няма процесуална легитимация да обжалва постановление на прокурора за спиране на наказателното производство. Това е така по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.244 ал.5 от НПК, постановлението на прокурора за спиране на наказателното производство може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седмодневен срок от получаване на преписа. От посочената законова разпоредба е видно, че правото на жалба срещу постановление на прокурора за спиране на наказателното производство е предоставено на изрично и лимитативно изброени лица – обвиняемия и пострадалия или неговите наследници. Същевременно, юридическите лица нямат качеството на пострадал по смисъла на разпоредбите на НПК. Това е така, тъй като систематичното, смислово и логическо тълкуване на разпоредбите на чл.74 от НПК /където е дадено легално определение на лице, което има качеството на пострадал по смисъла на НПК/ сочи, че законодателят под понятието „пострадал” има предвид само и единствено физическо лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението /чл.74 ал.1 от НПК/. В подкрепа на тази извод е и разпоредбата на чл.74 ал.2 от НПК, съгласно която при смърт на лицето /очевидно се има предвид лицето по ал.1, т.е. пострадалия/ това право преминава върху неговите наследници, което е възможно само при физически лица.

От друга страна, безспорно е, че имуществени вреди от престъпление могат да бъдат претърпени и от юридически лица. За да могат същите да реализират своите права и да защитят законните си интереси в такива случаи, законодателят е въвел в процесуалния закон понятието „ощетено юридическо лице”, което обаче не е идентично с „пострадал”. Че става въпрос за различни субекти на процесуалното право е видно от редица норми на процесуалния закон – напр.чл.84 ал.1, чл.243 ал.3 и ал.6, чл.250 ал.3 и чл.255 ал.1 и ал.2 от НПК, в които наред с пострадалия или неговите наследници изрично е посочено и ощетеното юридическо лице.

С оглед изложеното по-горе съдът намира, че юридическо лице не може да притежава процесуалното качество на пострадал от престъпление, а притежава качество на ощетено юридическо лице, поради което и тъй като ощетеното юридическо лице не е вÛлючено в ограничения кръг от лица по чл.244 ал.5 от НПК, които могат да обжалват постановлението на прокурора за спиране на наказателното производство, то се налага изводът, че в настоящият случай „У. Б.” – Г.С. не разполага с надлежна процесуална легитимация да обжалва пред съда постановлението на прокурора за спиране на наказателното производство /каквато възможност е предвидена изрично при прокурорските актове, слагащи край на наказателното производство в досъдебната фаза – чл.243 ал.6 от НПК/.

Ето защо, съдът намира, че като процесуално недопустима, жалбата на „У. Б.” – Г.С. против Постановление за спиране на наказателно производство и разпореждане с веществени доказателства от 19.05.2014 год. на ОП – К. по досъдебно производство № 708/2013 год. по описа на РУ „Полиция” – Г.К. следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство следва да бъде прекратено.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „У. Б.” – Г.С., подадена чрез представител по пълномощие, против Постановление за спиране на наказателно производство и разпореждане с веществени доказателства от 19.05.2014 год. на прокурор при ОП – К. по досъдебно производство № 708/2013 год. по описа на РУ „Полиция” – Г.К., с което на основание чл.244 ал.1 от НПК е спряно наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.1 и т.2, във вр. с чл. 198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по Ч.н.дело № 102/2014 год. по описа на Окръжен съд – К..

Препис от определението да се изпрати на „У. Б.” – Г.С., за сведение.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Определение

2

ub0_Description WebBody

44E4A0BC1C7F7732C2257CF5004C574B