Р Е Ш Е Н И Е
№ІІІ-114 ,
15.10.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на първи октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Калина Пенева
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1125 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 88 от 14.01.2019 г. по гражданско дело № 5472/ 2018 г. Бургаския
районен съд е допуснал развод, прекратил е брака между А.Г.П., ЕГН ********** и
М. А.П., ЕГН **********, утвърдил е постигнатото на основание чл. 49, ал.
4 от СК споразумение и е осъдил А.Г.П.,
ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на децата си Р.-К. А.П., ЕГН **********
и А. А. П., ЕГН ********** в размер на по 280 лева (двеста и осемдесет лева) чрез
тяхната майка до 15-то число на текущия месец ведно със законовата лихва за
забава, считано от датата на влизане решението в сила до настъпването на
причини за нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлил иска за
издръжка до пълния претендиран размер.
Постъпила
е въззивна жалба от М.А.П., ЕГН **********, с която
се обжалва Решение № 88 от 14.01.2019 г. по гражданско дело № 5472/ 2018 г. на
Бургаския районен съд в частта относно определената месечна издръжка.
Излагат
се съображения, че ищцата М. П. с исковата молба е поискала ответникът А.П. да
бъде осъден да заплаща месечна издръжка на всяко от децата си считано от датата
на подаване на исковата молба, а именно 20.07.2018 г. Твърди се, че бащата А.П. е започнал да плаща
издръжка от момента на постановяване на привременни мерки от Бургаския районен
съд с Определение от 31.10.2018 г. и по
този начин малолетните деца били оставени без издръжка от баща си за
периода от 20.07.2018 г. до 01.11.2018 г.
Иска се отмяна в обжалваната част и постановяване на ново решение, с
което А.Г.П., ЕГН ********** да бъде
осъден и за заплащане на издръжка за периода от завеждане на исковата молба от
20.07.2018 г. до влизане на решението в сила. Не се въвеждат искания по
доказателствата.
В
срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответната страна по жалбата А.Г.П.,
ЕГН ********** и се иска същата да бъде оставена без уважение. Сочи се, че страните по делото
са постигнали споразумение относно всички въпроси, касаещи прекратяването на
брака като спорен е останал само въпроса относно заплащането на издръжка от
страна на бащата. Излагат се съображения, че издръжка се дължи от момента на
постигане на споразумението. Не са заявени доказателствени искания.
В
съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв. Марияна Пушева, която моли за отмяна на първоинстанционното
решение, в частта относно началния момент на присъдената издръжка и уважаване
на въззивната жалба. Претендира разноски.
Ответната
страна по въззивната жалба А. А. П., редовно уведомен
не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител.
Бургаският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Депозираната
въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в
срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Предмет
на въззивно обжалване е Решение № 88 от 14.01.2019 г. по гражданско дело №
5472/ 2018 г. Бургаския районен съд, в частта относно началния момент на
издръжките.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
решение е допустимо и валидно, доколкото
е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
Относно
началната дата на издръжката за децата, настоящия състав на въззивния
съд, намира, че решението на първоинстанционният съд, в частта с която е
посочено, че издръжката се дължи от влизане в сила на решението му е неправилно.
Аргументите за това са следните:
В исковата молба
ищцата М.А.П. е предявила както брачния иск за прекратяване на брака, претенция
за родителски права, предоставяне на семейното жилище след развода, фамилното
име след развода, така и искове за присъждане на издръжка в размер от по 400
лева за децата Р.-К. А.П., ЕГН ********** и А. А. П., ЕГН ********** от датата
на завеждане на исковата молба.
В съдебното заседание
от 14.12.2018 г. ищцата М.А.П. и ответника А.Г.П. са постигнали споразумение по всички въпроси, освен въпроса за
издръжката на децата.
С утвърденото на
основание чл. 49 ,ал. 4 от СК споразумение упражняването на родителските права
е предоставено на майката, като за местоживеене на децата е определено жилището
на майката в гр. Бургас, ул. „И. Б.“ №**, ет.*, ап. *. По делото е установено,
че от 14.06.2018 г. съпрузите са във фактическа раздяла и децата живеят при
майка си в същото нейно жилище.
С обжалваното решение
Районен съд Бургас е осъдил А.Г.П., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка
на децата си Р.-К. А.П., ЕГН ********** и А. А. П., ЕГН ********** в размер на
по 280 лева (двеста и осемдесет лева) чрез тяхната майка до 15-то число на текущия
месец ведно със законовата лихва за забава, като спора пред настоящата
инстанция е единствено само за началния момент, от който следва да се дължи
издръжката.
Първоинстанционният
съд за да счете, че издръжката е дължима от датата на влизане на съдебното
решение е дал правна квалификация на иска за издръжка по чл. 59 от СК.
Действително съгласно т.17 от Постановление на Пленума на ВС, началният момент на служебно присъдената
издръжка за деца по чл. 29 от СК (от 1968г, отм.) е влизането в сила на решението относно
развода и родителските права. Аналогична разпоредба на чл. 29 от Семейния
кодекс от 1968 г. в действащия СК е чл. 59, ал. 2. Постановлението не е
загубило смисъл и действително в хипотезата на служебно присъдена от съда
издръжка началния момент е влизане в сила на съдебното решение.
Съобразно
Тълкувателно решение № 11 от 3.III.1969 г., ОСГК, докладчик Христо Георгиев, искът
за издръжка може да бъде предявен и от ищеца по брачното производство, и от
ответника по същото чрез насрещен иск, като началният срок на издръжката при
този иск е от деня на неизпълнението, но не повече от три месеца преди
завеждането на иска. Този иск с изрично индивидуализиране на периода се въвежда
от страна в исковия процес, а не се инициира служебно от съда. В процесния случай е налице именно съединен
иск за издръжка с правно основание чл. 143 от СК с посочен начален период-
датата на подаване на исковата молба в съда, а именно 20.07.2018 г.
Ето
защо първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по дължимостта
на издръжката, считано от предявяване на исковата молба в съда, а не да приема,
че се произнася по издръжката на малолетните деца служебно. Неправилно в тази
връзка, за да постанови решението за началния момент на издръжката, съдът е
посочил като правно основание на иска чл. 59, от СК.
С
оглед горното при несъвпадане на изводите на двете инстанции по отношение на
началния момент на задължението за издръжка, следва да се отмени
първоинстанционното решение и вместо него се постанови друго, с което се
определи, че началния момент на издръжките за двете деца е считано от
20.07.2018 г. - подаване на исковата молба в съда.
По
разноските:
Правилно
първоинстанционният съд на основание чл.7 от Тарифата за държавните такси е
събрал допълнителна държавна такса по отношение на присъдената издръжка в
размер 2 на сто върху тригодишните платежи. Доколкото предмет на обжалване не е
дължимия размер, а само началния период на издръжката няма основание за
осъждане на дължимия издръжката да заплати допълнителна държавна такса.
С
оглед изхода на спора на ищцата следва да се присъдят, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски както следва: за пред Районен съд Бургас в размер от 437, 50 лева
съобразно уважената част от иска и 690 лева за пред настоящата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 88 от 14.01.2019 г. по гражданско дело № 5472/ 2018 г. Бургаския
районен съд, в частта, с която е определена началната дата на издръжките, които
е осъден да заплаща А.Г.П., ЕГН ********** на децата си Р.-К. А.П., ЕГН **********
и А. А. П., ЕГН ********** – от датата на влизане на решението в сила и вместо
това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ началния момент от който А.Г.П., ЕГН **********
е осъден да заплаща месечна издръжка на децата си Р.-К. А.П., ЕГН ********** и А.
А. П., ЕГН ********** в размер на по 280 лева (двеста и осемдесет лева) чрез
тяхната майка до 15-то число на текущия месец ведно със законовата лихва за
забава- считано от 20.07.2018 г. до настъпването на причини за нейното
изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА А.Г.П., ЕГН ********** да заплати на М.А.П., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1127,50 лв. (хиляда сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки),
представляваща съдебни разноски.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.