№ 13230
гр. С., 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110138229 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Софийска Вода“ АД, чрез юрк. Ч., срещу
И. К. И., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 203 от ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2859,85 лв. -
главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за периода 24.02.2016 г. – 23.12.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 10.03.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от
705,55 лв. – лихва за забава за периода 26.03.2016 г. – 23.12.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2022 г. по ч.гр.д. №
12704/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че сключил с
ответника договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в
гр.С., ж.к. „Г.“, бл. 1, вх. „Б“, ет. 9, ап. 94, по силата на който предоставил услуги в периода
24.02.2016 г. – 23.12.2021 г. на стойност 2859,85 лв., които ответникът не заплатил, поради
което изпаднал в забава и дължи сумата от 705,55 лв., представляваща лихва за забава за
периода 26.03.2016 г. – 23.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу вземанията по която ответникът е възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което обосновава интереса от исковете за признаване съществуването
на вземанията за плащане на посочените суми. Ето защо моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че претендираните от ищеца
суми са прекомерни и не отговарят на реално изразходваното количество вода, поради което
твърди, че ще се ползва от поисканите от ищеца експертизи.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
1
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на предявените установителни искове е предпоставена от
установяване съществуването на облигационно отношение между страните с източник
договор за предоставяне на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води и доставка на услугата на претендираната стойност.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. “а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), потребители са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, която посочва, че потребители на ВиК услуги са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително
чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния
имот, находящ се в гр.С., ж.к. „Г.“, бл. 1, вх. „Б“, ет. 9, ап. 94. Ето защо и предвид
гореизложеното, договорното отношение възниква от качеството на ответника на
собственик на процесния имот, за който се предоставят ВиК услугите – арг. § 1, ал. 1, т. 2, б.
“а“ от ЗРВКУ.
Следователно, спорът се концентрира около стойността на твърдените от ищеца ВиК
услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на
отпадъчни води в твърдяното количество.
За доказване реалната доставка и остойностяването на ВиК услуги по делото са приети
и неоспорени заключения по допусната комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени.
От заключението в съдебно-техническата част се установява, че: процесният имот е
водоснабден и през исковия период от 24.02.2016 г. – 23.12.2021 г. ищецът е доставял ВиК
3
услуги с обем от 1126,816м на обща стойност в размер на 2881,65 лв., като след корекция
сумата е редуцирана в размер на 2859,85 лв.
От заключението на изслушаната и приета по делото ССчЕ се установява, че през
процесния период има извършено плащане на 29.08.2016 г. в размер на 100 лв. (заплатена на
каса в ИзиПей, без информация какво точно е искал да погаси клиентът). С платената сума в
дружеството са погасени сметки на абоната, дължими до процесния период, които включват
фактурите от: м.04.2015 г. в размер на 40,57 лв. главница; от м.05.2015 г. в размер на 44,17
лв. и м.06.2015 г. в размер на 15,26 лв. На 28.07.2017 г. са извършени корекции на „Общи
нужди“, като е издадено кредитно известие №********/28.07.2017 г. на стойност (-) 317,52
лв., с част от които в размер на 282,90 лв. е погасена главница по фактури, дължими до
процесния период, които включват сметките от м.06.2015 г. до м.01.2016 г., а с 21,80 лв. е
погасена частично сума по фактура *****/24.02.2016 г., с остатък за плащане по същата
фактура 32,06 лв., които се претендират в настоящото производство. С 10,01 лв. е погасена
лихва по фактури дължими до процесния период, а с останалите 2,81 лв. изцяло е погасена
лихвата по фактура № *****/24.02.2016 г. В обобщение вещото лице посочва, че главницата
за процесния период възлиза в размер на 2881,65 лв., като след извършени корекции е
намален с 21,80 лв., след което остава задължение на стойност 2859,85 лв.
2
Релевираното от ответника, чрез процесуалния му представител, за първи път едва с
писмените бележки възражение за изтекла погасителна давност е преклудирано на
основание чл. 133 ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Ето защо, предявеният главен иск за сумата в размер на 2859,85 лв. - главница,
представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води за периода 24.02.2016 г. – 23.12.2021 г., е основателен до пълния предявен
размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.03.2022 г., до окончателното й
изплащане.
Лихвата за забава върху главното вземане, изчислена от вещото лице по ССчЕ възлиза
в размер на 767,56 лв., а ищецът претендира сума в размер на 705,55 лв. Ето защо и
съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият съдебен
състав приема, че дължимата от ответника лихва за забава за процесния период (26.03.2016
г. – 23.12.2021 г.) възлиза в размер на претендираните от ищеца 705,55 лв.
Предвид изложеното предявените положителни установителни искове са основателни
и следва да бъдат уважени.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено ищецът.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски в исковото и заповедното производство (предвид т. 12 от ТР 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в
заповедното производство). Ищецът е сторил разноски както следва: 121,31 лв. – за
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 93,09 лв. –
държавна такса в исковото производство, 600 лв. – депозит за СТЕ и ССчЕ и 100 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, или общо 914,40 лв. за
заповедното и исковото производство.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че И. К. И., ЕГН
**********, с адрес – гр.С., ж.к. „Г.“, бл. 1, вх. „Б“, ет. 9, ап. 94, дължи на „Софийска вода”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к. „М. 4“, Бизнес парк №
1, бл.2А, на основание чл. 203 от ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните
суми: 2859,85 лева - главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 24.02.2016 г. – 23.12.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.03.2022 г., до окончателното й изплащане, както и
сумата от 705,55 лева – лихва за забава за периода 26.03.2016 г. – 23.12.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2022
г. по ч.гр.д. № 12704/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН **********, с адрес – гр.С., ж.к. „Г.“, бл. 1, вх. „Б“, ет. 9, ап.
94, да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
– гр. С., ж.к. „М. 4“, Бизнес парк № 1, бл.2А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ
размер на 914,40 лева – разноски за заповедното и исковото производство за държавни
такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
3
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4