№ 616
гр. Варна, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. Д.
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Д. Д. Гражданско дело № 20223110106248 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от Д. С. Д.,
ЕГН:**********, ****, бул."****" №77, чрез адв.К. К. – ВАК, против В. Е.
Х., ЕГН:********** и Х. Р. Х., ЕГН:********** и двамата с адрес гр.Варна,
ж.к."****" бл.201, вх2, ет.4, ап.41, иск с правно основание чл.124, ал. 1 от
ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК, да бъде прието за установено в отношенията
между Д. С. Д. и останалите наследници на ****, починал на 27.11.1948г., от
една страна, и ответниците, от друга страна, че В. Е. Х. ЕГН ********** и Х.
Р. Х. ЕГН ********** не са собственици на 229/599 идеални части от реална
част с площ 229 кв.м. от ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.Варна,
кв.****", СО „****", целият с площ 571 кв.м., с номер по предходен план
****, която реална част е очертана със зелен цвят на скицата на л.151 от гр.д.
№8271/2006г. на ВРС X състав и по скица № ****. на Служба по ГКК Варна.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е един от наследниците на ****,
бивш жител на гр.Варна, починал на 27.11.1948г., с права в размер на 1/8 от
наследството му. Твърди се, че **** е притежавал земеделски земи в
земището на с. В.ово, сега кв."****" гр.Варна, включително и лозе с площ
8.000 дка в местност „Под ****то". Твърди се, че с решение
№745/11.10.2000г. ПК Варна е признала на наследниците на **** правото на
собственост в стари реални граници върху лозе от 8.000 дка в терен по пар.4
1
от ЗСПЗЗ в местност „Под ****то", представляващо имот № 78 по КП/1997г.
и по Плана на стари имотни граници на местност „****". Частта от същото
решение, с което е възстановено правото на собственост върху същия имот,
не произвежда правно действие, тъй като решението е постановено след
изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/30 юли 1999г и възстановяването на
собствеността се извършва със заповед на кмета по пар.4к ал.7 ЗСПЗЗ. Твърди
се, че в очертанията на ПИ 78 по КП/1977г. и по Плана на стари имотни
граници на м."****" попадат няколко различни имоти по ПНИ на същата
местност, одобрен със заповед № РД-1-7706/432/15.12.2003г. на Областен
управител - Варна, включително и реална част с площ 229 кв.м. от
новообразуван имот № 198 в кадастрален район 501, целият с площ 599 кв.м.;
идентичен с ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.Варна, ж.к."****", СО
„****".
Твърди се, че ответниците упражняват фактическа власт върху
новообразуван имот №198 по ПНИ, идентичен с ПИ **** по ККР, с площ 599
кв.м. Твърди се, че наследниците на **** са предявили отрицателен иск за
собственост срещу ответниците и с решение на Варненски районен съд десети
съставпо гр.д.№8271/2006г., влязло в сила на 01.11.2010г., е прието за
установено по отношение на наследниците на ****, включително и ищеца по
настоящото дело, че ответниците В. и Х. Х.и не са собственици на реална част
с площ 229 кв.м. от ПИ 198, находящ се в гр.Варна, местност „Под ****то“,
при граници на реалната част: имот №36, имот №78, останалата част от имот
№198 и път, повдигната в сив цвят на скицата на лист 151 от делото, която,
приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението, на
основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм/. В приложено копие от скицата по делото
със зелен цвят е очертан ПИ 198 по ПНИ, а със син цвят е очертана реалната
част с площ 229 кв.м. от него, която попада в ПИ 78 по по КП/1997г., описан
в решение №745/11.10.2000г. на ПК Варна. Твърди се, че видно от мотивите
към решението, съдът е приел, че ответниците не са придобили реалната част
с площ 229 кв.м. от ПИ 198 по реда на пар.4 ЗСПЗЗ, нито по давност.
Твърди се, че въпреки постановеното решение, ответниците са се
снабдили с нотариален акт №**** на служба по вписванията при ВРС, в
който е описано, че са собственици на основание давностно владение върху
229 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор **** по КККР, одобрени със
2
Заповед №****г., с административен адрес гр.Варна, район „****" с.о.
„****", целият с площ 599 кв.м., при граници: ПИ №№ 10135.4501.1520, 201,
9522, 1118, 199.
Твърди се, че наследниците на **** са предприели действия по
снабдяването им със заповед на кмета на общината по пар.4к ал.7 ЗСПЗЗ,. с
която да им бъде възстановено правото на собственост върху реална част с
площ 229 кв.м. от ПИ 198 по ПНИ = ПИ **** по КККР. В производството по
издаване на заповедта е необходима скица от Служба по ГКК Варна, в която
от ПИ 198 да е обособена реалната част с площ 229 кв.м., която попада в ПИ
78 по КП/1997г. Скицата се издава въз основа на решение на комисията по
пар.4к ал.12от ЗСПЗЗ. Видно от приложеното писмо от 12.01.2022г. на
община Варна, тази комисия е отказала да се произнесе, докато не бъде
представено съдебно решение за отмяна на нот. акт **** Твърди се, че
междувременно за територията е бил одобрен подробен устройствен план по
чл.16 от ЗУТ, като за ПИ 198 е отреден УПИ VII-198 в кв.22 по плана на СО
„****". Урегулираният имот е заснет с идентификатор **** с площ 571 кв.м.
и в него се включва реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 78 по КП/1997г.,
правото на собственост върху който е признато на наследниците на **** с
решението на ПК Варна от 11.10.2000г. Върху приложената скица №****. на
Служба по ГКК Варна, тази реална част е очертана със син цвят.
Ищецът приема, че за него е налице правен интерес да поиска да бъде
установено в отношенията между наследниците на **** и ответниците, че те
не са собственици на 229/599 ид.части от реалната част с площ 229 кв.м. от
ПИ **** = ПИ **** по КККР на СО „****" гр.Варна.Отв.В. и Х. Х.и са се
снабдили с нот. акт, с който са признати за собственици по давност на 229
кв.м. ид.части от ПИ ****, целият с площ 599 кв.м. Наследниците на ****
имат правен интерес да оспорват правата на ответниците само относно
реалната част с площ 229 кв.м. от ****, която попада в ПИ 78 по КП/1997г. и
е предмет на установителното решение на ПК Варна №745/2000г. И тъй като
ответниците с нотариалния акт от 2017г. са признати за собственици не на
целия ПИ 198 с площ 599 кв.м., а на 229 кв.м. идеални части от него /което е
равнозначно на 229/599 ид.части от целия имот/, ищецът с цел опровергаване
на правата им по нотариалния акт предявява иск относно 229/599 ид.части от
реалната част с площ 229 кв.м. от ****, попадаща в ПИ 78 по КП/1997г.
Правният интерес произтича от издаденото в полза на наследниците на ****
3
установително решение на ПК № 745/2000г., както и от необходимостта да се
оборят правата на ответниците по нот. акт ****г., за да бъде продължено
производството по издаване на заповед по пар.4к ал.7 ЗСПЗЗ в полза на
наследниците на ****.
Твърди се, че не е налице идентичност между предмета на спора по гр.д.
№ 8271/2006г. на ВРС 10 състав, който е бил относно реална част с площ 229
кв.м. от ПИ 198 по ПНИ и предмета на спора по настоящия иск, който е за
229/599 ид.части от реалната част с площ 229 кв.м. от ПИ 198, предмет на
гр.д.№8271/2006г. Наследниците на **** са предприели действия по издаване
на заповед от кмета на общината по пар.4к ал.7 от ЗСПЗЗ, с която да им бъде
възстановено правото на собственост върху реална част с площ 229 кв.м. от
ПИ 198 =2187. Производството по издаване на заповедта е прекратено с
указания от община Варна да се представи съдебно решение, с което се
отменя нот. акт № ****г., тъй като той е издаден след решението на ВРС по
гр.д.№8271/2006г. Приема, че за него и останалите наследници е налице
правен интерес да опровергае правата на ответниците, които са им признати с
нот. акт ****г. Изтъква, че този интерес съществува само по отношение на
реалната част с площ 229 кв.м., предмет на установителното решение по гр.д.
№8271/2006г. на ВРС. Доколкото се търси опровергаване правата на
ответниците, признати им с нот. акт ****г. /а те са за 229 кв.м. идеални части
от имот, целият с площ 599 кв.м./,, ищецът има правен интерес да установява,
че идеална част от имота не е собственост на ответниците.
В рамките на тези две ограничения имаме правен интерес от
установителния иск. От една страна претендираме, че имаме право да
възстановим собствеността си по ЗСПЗЗ върху реална част с площ 229 кв. м.
от ****. От друга страна, искаме да опровергаем правата на ответниците
върху идеална части от от тази реална част.
Т.е. правният интерес се свежда до опровергаване правата им върху
идеални части от реална част с площ 229 кем. от ****=198.С нот. акт ****г
ответниците са признати за собственици на 229 кв.м. ид.части от имот, целия
с площ 599 кв.м. Когато се придобива част от цял имот, тази част може да
бъде изразена с дробно число. Това важи и при придобиването на идеална
част, т.е. с нот. акт ****г. ответниците са с признати права в размер на
229/599 ид.части. Твърди се, че доколкото претендира права по ЗСПЗЗ върху
4
реална част с площ 229 кв.м. от целия имот, то искането е да се приеме, че е
именно от тази реална част ответниците не сасобственици по давност на
229/599 идеални части.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответниците В. Е. Х. и Х. Р. Х., в който излага становище за
недопустимост,евентуално неоснователност на иска. Поддържа се, че ищецът
не е доказал правния си интерес, поради това че чл.28. ал.7, изр 2 от
ППЗСПЗЗ не допуска възстановяване на новообразувани имоти в
съсобственост с бивши собственици и ползватели с трансформирани права,
каквито са ответниците за 229/599 кв.м. от имота. Настоява, че реална част от
имота не съществува, поради което е недопустим иска. Подчертава се, че с
предявения иск няма да бъде постигнат целеният от ищците резултат, тъй
като същите са вписани като собственици на ид,ч. от имота и в тяхна полза
има издадена заповед на кмета по §4к от ЗСПЗЗ, която също не е отменена.
Сочи се, че ищците не претендират да са собственици на отричаните идеални
части. Посочват, че от 01.11.2010г. упражняват фактическа власт върху целия
имот. Излага се, че ищците никога не са владели процесния имот. Сочи, че с
нот. акт от 2017 г. са признати за собственици на идеални части от на целия
имот, а не на реална част от него, поради което не следва да се отменя същия.
Настоява се, че от 21.12.2004 г. - от влизане в сила на заповедта на кмета по
§4к от ЗСПЗЗ, е започнала да тече придобивна давност в полза на ответниците
по отношение на целия имот. Евентуално прекъсване на давността при
предявяване от страна на ищците иск през 2006г., води до нова придобивна
давност, считало он влизане на решението в сила – 01.11.2010г., която е
изтекла преди завеждане на настоящата искова молба. Твърдят, че никой не е
нарушавал тяхното владение през този период. Оспорва се размера на
исковата претенция, като се изтъква, че съгласно влязъл в сила ПУР-ПРЗ от
07.09.2016г. площта на процесния имот е редуцирана от 599кв.м., на 571 кв.м.
Твърди се, че земите, които са внесли в ТКЗС не са собственост на
наследодателя им, доколкото са били включени в списъка на заграбени
общински земи в землището на с. В.ово 1940 г. Счита се, че решението на ПК
е незаконосъобразно, постановено от незаконен състав. По тези съображения
моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав на ВРС, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
5
следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: решение № 745/11.10.2000г. на ПК Варна; у-ние изх.
№797/15.06.2016г за наследниците на ****, решение по гр.д.№ 8271/2006г. по
описа на ВРС, X състав, скицата на имот пл.№ 198 от ПНИ на СО“****“,
нот.акт №34/2017г., писмо рег.№ **** на община Варна., скица №****. на
Служба по ГКК Варна, у-ние за данъчна оценка изх.№
**********/27.04.2022г. на Община Варна; доказателства в заверен вид: НА
за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 83, том 1, от
2005 г., Заповед на община Варна № **** г., скица на новообразуван имот №
198 издадена от община варна с изх.№ 4827/25.11.2004 г., НА за собственост
върху недвижим имот № 34, том І, дело № 131/2017 г., извадка от КККР/2012
г., КП по обявена заповед № **** г., ПУП-ПРЗ на кв.22 по плана на СО“****“
гр.Врана и план за регулация.
Не се спори между страните, а и от представеното по делото
удостоверение за наследници с изх. № 797/15.06.2016 г., издадено от община
Варна, се установява, че наследници на ****, починал на 27.11.1948 г., са
****, ****, ****, **** ****, ****., Д. С. Д., **** (чиито населедник е ****) и
****.
Между страните не е спорно, че с решение №745 от 11.10.2000 г. на ПК
на гр. Варна, е възстановено правото на собственост на наследниците на ****
в съществуващи страри реални граници върху нива от 8900 дка, находяща се
в м. „Зад ****то“, гр. Варна (т.II, т.4 от решението) в терен по §4 от ЗСПЗЗ,
представляваща имот №53 по плана на стари имотни граници на м-ст „****“
от 1997г., заявен с пореден номер 15 от заявлението и установен с опис-
декларация. Отбелязано е, че възстановяването на правото на собственост ще
се извърши пи условията на чл.28 от ППЗЗПЗЗ като имотните граници ще се
определят въз основа на влезлия в сила ПНИ.
Видно от заповед №**** г. на Зам.кмета на община Варна, на осн. §4к,
ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е наредено В. Е. Х. да придобие при условията на §4а,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху новообразуван имот в м. **** с
идент №198 с площ от 600кв.м.
С нотариален акт **** дело №74 от 29.03.2005 г. В. Х. и Х. Х. са
признати за собственици на основание §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
6
собственици на новообразуван имот №198 с площ от 600кв.м., находящ се в
с.о. ****.
С приложено по делото влязло в законна сила на 01.11.2010г. решение
№435/19.02.2009г. по гр.дело №827182006г. по описа на ВРС, съдът е признал
за установено по отношение на ****, **** ****, **** и ищецът в настоящото
производство Д. С. Д., че В. Е. Х. и Х. Р. Х. не са собственици на реална част
с площ от 229кв.м. от ПИ №198 и път, находящ се в гр.Варна, местност „Под
****то“ при граници на реалната част: имот №36, имот №78, останалата част
на имот №198 и път.
От представения по делото ****, том I, рег.№2150, дело
№131/31.05.2017г., с **** дело **** вх.рег. ****. на Служба по вписванията
при ВРС се установава, че ответниците Х. Х. и В. Х. са признати за
собственици по давност на 229 кв.м. идеални части от ПИ ****, целият с
площ 599 кв.м.
Видно от представената Заповед № ****на Зам.Кмет на Община Варна е
одобрен Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване за
кв.22 по плана на СО“****“, гр.Варна.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
ПИ 78 по КП/1997г. на местност „Под ****то". кв.В.ово, правото на
собственост върху който е признато на наследниците на **** с решение
№745/11.10.2000г. на ПК Варна, описан като „Лозе от 8 дка“ е идентичен с
ПИ 78 по плана на Стари имотни граници на местност „****“, като това е
отразено Решение №745/11.10.2000г. на Поземлена комисия гр.Варна в раздел
II.т.1. Вещото лице установява, че разликата в площта между 8 дка и 7.867
дка се е получила след анкетирането на старите собственици и изготвянето на
плана на стари имотни граници, съгл. чл.18ж. ал.5.1.1 от ППЗСПЗЗ. Вещото
лице установява, че новообразуван имот № 198 в кадастрален район 501 но
ПНИ на СО „****“ е идентичен с ПИ **** по КККР на гр. Варна, СО „****“.
ПИ **** по КККР на гр.Варна СО „****“ с площ 571 кв.м е идентичен с
парцел V1I-198, по ПУП(ПРЗ) на квартал 22, СО „****“, одобрен със заповед
№279/12.07.2016г. на кмета на Община Варна. Той се е формирал от ПИ ****
по КККР на гр.Варна, като с влизане в сила на ПРЗ на последния са му отнети
29 кв.м. заради уличната регулация на основание чл.16. ал.1 от ЗУТ. Вещото
лице установява, че имота по комбинирана скица за ПИ 198, приподписана от
7
съда е реалната част от 229 кв.м. попадаща в имот 78 по плана на старите
имотни граници (ПСИГ) и визуално е идентичен с имота, ограден със син
цвят на приложената на л.21 по делото скица № ****. на СГКК Варна. В
проведено о.с.з. вещото лице изтъква, че след влизане в сила на регулацията
на квартала, от площта на имота е отнета част. Заявява че в кадастралните
регистри не съществува нанасяне на реалната част от 229 кв.м. като
самостоятелен имот, т.к. той не отговаря на изискванията за това.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля Тинка Борисова Е., която заявява, че познава ответниците от 81 г.,
т.к. са живели в един блок и вход. Заявява че знае за техен имот в местност
„****то“. Този имот го имали от 84 г. Площта на имота била 600 кв.м.
Мястото било празно, но сега имало овошки, лозе, кладенец, ток, като това го
направили ответниците, а преди това било хавра. Заявява, че не знае някой да
ги е гонил от това място. Заявява, че преди ходела много редовно, като
последно била в имота през лятото на 2022 г.
По така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението по чл.
140 от ГПК. В случая предмет на делото са 229 кв. м. идеални части от реална
част с площ от 599 кв.м. от реална част с площ 229 кв.м., целия имот с площ
от 571 кв.м., поради което не е налице пълен идентитет между предходно
разглеждания спор между страните и настоящото производство.
Правният интерес от предявяване на иска ищците извеждат от
нововъзникнал факт след приключване на съдебното дирене по влязло в сила
решение, с което е прието за установено, че ответниците не са собственици на
имота – снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка от
ответниците, и възможността да приключат реституционната процедура.
Спорният по делото въпрос е започнала ли е да тече придобивна давност
в полза на ответниците досежно процесните идеални части, респективно от
кой момент и изтекла ли е същата към датата на предявяване на настоящия
иск.
На първо място, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване
на иска, позовавайки се на издадено в тяхна полза реституционно решение от
органа на поземлена комисия, с което се възстановява собствеността върху
8
процесния имот.
Съгласно трайната съдебна практика по въпроса за допустимите
възражения срещу реституционното решение, доколкото В. Х. и Х. Х. не
заявяват собственически права върху имота към момента на
обобществяването му, ответникът по иск за собственост, основан на
земеделска реституция, не разполага с възражението, че възстановеният имот
не е бил собственост на ищеца, респ. на негов наследодател, към момента на
образуване на ТКЗС, тъй като на практика с това възражение се повдига спор
за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, страни по който могат да бъдат
само лица, които са заявили имота за възстановяване.
В случая ответниците В. Х. и Х. Х. могат да противопоставят само
възражения, основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на
земеделската земя, които изключват правата на лицата на които е
възстановено правото на собственост, респ. техният наследодател. Това
разрешение е възприето и в ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на
ОСГК на ВКС, което е приложимо по отношение на всички трети лица –
ответници по иск за собственост, на които се противопоставя
административен акт за възстановяване на собственост върху земеделски
земи /в този смисъл – Решение № 161/29.07.2014 г. по гр. д. № 6153/2013 г. на
ВКС, I ГО; Решение № 101/02.04.2014 г. по гр. д. № 7301/2013 г. на ВКС, I
ГО, и др. /.
От анализа на приобщените по делото доказателства, съдът намира, че
двамата ответници не са ангажирали доказателства за противопоставяне на
свои права за ползване на имота и право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР
на ЗСПЗЗ, които да са упражнили законосъобразно, което е установено и с
влязло в сила решение по гр.д. № 8271/2006 г. по описа на ВРС. Още повече,
силата на пресъдено нещо е формирана на заявеното с установителен иск
основание – собственически права въз основа на упражнено право на
изкупуване, поради което този въпрос не може да се пререшава, поради което
възраженията на ответниците в посочения смисъл са неоснователни.
Съгласно трайната съдебна практика във всеки конкретен случай при
спор за право на собственост върху земеделски земи, за възможността такова
право да бъде придобито, следва да се извършва преценка въз основа на
действащата към момента на осъществяване на твърдяното придобивно
9
основание редакция на ЗСПЗЗ (в този смисъл решение № 839/11.08.2011 г. по
гр.д.№1308/2009 г. на ВКС). Допустимо е ползвател с права върху земеделски
имот по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ, съответно неговите наследници, да
придобие предоставения за ползване имот и по давност (решение №
125/27.05.2014 г. по гр.д.№114/2014г. на ВКС), но ако имотът се намира в
терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, след изменението на този закон, обн.дв.бр.68/1999 г.
може да бъде обект на придобивна давност едва след надлежната му
индивидуализация с ПНИ (решение №185/25.06.2013г. по гр.д.№2066/2013г.
на ВКС), като съображенията за това се извеждат от специалния статут на
тези недвижими имоти. Физическо лице, което не е било ползвател, нито пък
собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по
ЗСПЗЗ, каквито се установява с влязлото в сила решение по гр. д.
№8271/2006г. на ВРС, че са ответниците, може да стане собственик на
поземлен имот, попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ: 1) ако
придобие чрез правни сделки от собственик или правоприемник на
собственик, чиято собственост е била възстановена по ЗСПЗЗ или придобита
на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, или от собственик или правоприемник на
собственик, чийто имот не е бил обобществяван (включван в ТКЗС, ДЗС или
в други селскостопански организации) или отчуждаван, или фактически
отнеман – собственикът или не е бил член-кооператор или е бил, но имотът
му не бил внасян в ТКЗС; 2) или ако придобие по давност имот на такъв
собственик, като в случаите на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ
придобивната давност не може да започне да тече преди възстановяване на
собствеността (така решение №184/20.01.2020 по гр.д. №1012/2019 на ВКС,
ГК, I г.о.).
В случая не е спорно, че с решение №745 от 11.10.2000 г. на ПК е
възстановено правото на собственост на наследниците на **** в
съществуващи стари реални граници върху нива от 8900 дка, находяща се в
м. „Зад ****то“, гр. Варна (т.II, т.4 от решението) в терен по §4 от ЗСПЗЗ,
представляваща имот №53 по плана на стари имотни граници на м-ст „****“
от 1997г., който ще се индивидуализира с ПНИ. Планът за новообразуваните
имоти е одобрен през 2003 г., а със заповед №**** г. на За Кмета на община
Варна, на основание §4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е наредено Всилка Е. Х. да
придобие при условията на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху
новообразуван имот в м. **** с идент. №198 с площ от 600кв.м.
10
От съвкупния анализ на така представените по делото доказателства, в
т.ч. съдебно-техническа експертиза, установяваща идентичността на имота,
процесният недвижим имот е индивидуализиран, поради което същият може
да бъде годен обект на собственост и спрямо него да се упражнява
фактическа власт. Издадената заповед от 21.12.2004 г. на Зам.Кмета на
община Варна, на осн. §4к, ал. 7 от ПРЗ ЗСПЗЗ, не може да породи
собственически права в полза на ответниците, но същата индивидуализира
надлежно имота с неговото местонахождение, площ и граници и в тази част
не страда от пороци. Ето защо, съдът приема, че началото на давностно
владение от страна на ответниците е започнало с най-ранен момент от
индивидуализацията на имота със заповедта от 21.12.2004 г.
Не е спорно, че с влязло в сила на 01.11.2010 г. решение е прието за
установено между страните, че ответниците не са собственици на 229 кв.м.
реална част от ПИ 198.
Съгласно чл.84 от ЗС по отношение на придобивната давност се
прилагат съответно чл.113, 115, 116, 117 и 120 от ЗЗД. Придобивнатата
давност се прекъсва и спира, освен в посочените в ЗС и други закони случаи и
при наличието на някои от посочените в чл.115 и чл.116 от ЗЗД основания. С
оглед спецификата на придобивната давност нейното прекъсване и спиране
при условията на чл.115 и ч.116 ЗЗД ще се осъществи в производство по
предявен вещен иск – за собственост или за делба на имот – например
спиране на теченето на давността докато трае съдебния процес по такъв иск /
чл.115, ал.1, т.”ж” ЗЗД/ - в този смисъл ТР №8/27.11.2012 г. по тълк. Д.
№8/2012 г. на ОСГК на ВКС.
В случая предявения отрицателен установителен иск – че ответниците
не са собственици на имота, е уважен, поради което и с влизане в сила на
решението (01.11.2010г.) правото на собственост на ответниците е отречено
със сила на пресъдено нещо. С уважаването на предявения иск се нарушава
единия от елементите на владението – animus (намерението) на владелеца за
своене на вещта като своя. В тази връзка от предявяването на иска, по който е
образувано гр.д. №8271/2006 г. на ВРС, започналата да тече по-рано
придобивна давност от 21.12.2004 г. е спряна, като с влизане в сила на
решението по този иск – 01.11.2010г., последната е прекъсната и е започнала
да тече нова давност. Доколкото ответниците упражняват фактическа власт
11
със съзнанието на собственици, съобразно ангажираните по делото гласни
доказателства, но след като е установено с влязло в сила решение, че не са
собственици на реална част от имота, съдът приема, че владението им е
недобросъвестно и по отношение на идеална част от същата. Следователно, за
да придобият идеални части от реалната част от целия имот е необходимо да
се установи упражнявана фактическата власт постоянно, непрекъснато,
несъмнено, явно и спокойно над 10 години, чрез извършване на фактически и
правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от
предметното съдържание на сложното вещно право на собственост.
С оглед горното, новата придобивна давност в полза на ответниците е
започнала да тече на 02.11.2010г., като до изтичане на 10-годишния давностен
срок тя не е прекъсвана. Исковата молба по настоящото производство е
предявена на 17.05.2022г. Предвид на това, придобивната десетгодишна
давност към датата на предявяване на иска в полза на ответниците е изтекла,
поради следва тяхното възражение за придобиване на имота по давност да
бъде уважено и следва да се приеме, че те са придобили собственически
права.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
В същото време, въз основа на тези изводи основателно се явява
искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт ****, том I, рег.
№2150, дело №131/31.05.2017г. на нотариус **** на нотариалната камера, с
**** дело **** вх.рег. ****. на Служба по вписванията при ВРС. От
събраните по делото доказателства се установява, че към момента на
съставяне на ноти нотариален акт – 31.05.2017г. в полза на ответниците не е
била изтекла предвидената в закона 10 годишна придобивна давност от
момента, когато тя е започнала да тече в тяхна полза-02.11.2020г., поради
което към този момент те не са придобили правото на собственост върху
имота.
Съобразно изхода на спора и направеното от страните искане, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени сторените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, внесена
държалвана такта и депозит за СТЕ, съразмерно с уважената част от исковете,
в общ размер на 651,39 лева(шестстотин петдесет и един лева и 39 стотинки).
12
На ответниците също се дължат разноски за заплатено адв.възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от исковете, в размер от 450лева(четиристотин и
петдесет лева), на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предавения от Д. С. Д., ЕГН:**********, ****,
бул."****" №77, против В. Е. Х., ЕГН:********** и Х. Р. Х., ЕГН:**********
и двамата с адрес гр.Варна, ж.к."****" бл.201, вх2, ет.4, ап.41, иск с правно
основание чл.124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК, да бъде прието за
установено в отношенията между Д. С. Д. и останалите наследници на ****,
починал на 27.11.1948г., от една страна, и ответниците, от друга страна, че В.
Е. Х. ЕГН ********** и Х. Р. Х. ЕГН ********** не са собственици на
229/599 идеални части от реална част с площ 229 кв.м. от ПИ с
идентификатор **** по КККР на гр.Варна, кв.****", СО „****", целият с
площ 571 кв.м., с номер по предходен план ****, която реална част е очертана
със зелен цвят на скицата на л.151 от гр.д.№8271/2006г. на ВРС X състав и по
скица № ****. на Служба по ГКК Варна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ нотариален акт ****, дело №131/31.05.2017г. на нотариус
Веселин Петров №205 на нотариалната камера, с №125 том XXXI дело ****
вх.рег. ****. на Служба по вписванията при ВРС, с който е признато право на
собственост въз основа на давностно владение на В. Е. Х. ЕГН ********** и
Х. Р. Х. ЕГН ********** на 229/599 идеални части от ПИ с идентификатор
**** по КККР на гр.Варна, кв.****", СО „****" №198, с номер по предходен
план ****, целият с площ 599 кв.м., при граници: ****, на основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН:**********, ****, бул."****" №77, да заплати
на В. Е. Х., ЕГН:********** и Х. Р. Х., ЕГН:********** и двамата с адрес
гр.Варна, ж.к."****" бл.201, вх2, ет.4, ап.41, сумата от
450лева(четиристотин и петдесет лева), представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Е. Х., ЕГН:********** и Х. Р. Х., ЕГН:********** и
13
двамата с адрес гр.Варна, ж.к."****" бл.201, вх2, ет.4, ап.41, да заплатят на
Д. С. Д., ЕГН:**********, ****, бул."****" №77, сумата от 651,39
лева(шестстотин петдесет и един лева и 39 стотинки), представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски за държавни такси, съдебни
удостоверения и депозит вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал.2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14