Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 15.12.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание нa осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:                                 

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 694 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът “Теленор България“ ЕАД гр.София,  чрез адвокат пълномощник, предявява  иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на парично вземане по издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.  N  404/2020г. на РС-Кърджали, произтичащо от неизпълнение на ответника в качеството му на длъжник в срок да престира цената на потребени услуги по  договор за мобилни услуги  от 08.05.2017г. за ползване на предпочетен мобилен номер ***,  с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 40.99 лв. и срок на действие 24 месеца до 08.05.2019г..Твърди, че по договора ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължими суми за мобилни услуги по  фактура   N **********/15.07.2018г. за отчетен период на потребление от 15.06.2018г. до 14.07.2018г., за сума 40.77 лв.– месечни абонаментни такси за ползвани услуги и срок за плащане до 30.07.2018г.; по фактура  N **********/15.08.2018г. за отчетен период на потребление от 15.07.2018г. до 14.08.2018г., за сума 41.89 лв.– месечни абонаментни такси за ползвани услуги и срок за плащане до 30.08.2018г., и по  фактура  N **********/15.09.2018г. за отчетен период на потребление от 15.08.2018г. до 14.09.2018г., за сума 40.99 лв. и срок за плащане до 30.09.2018г., с издадено кредитно известие на 15.10.2018г. за сумата -13.67 лв. за период от 15.09.2018г. до 14.10.2018г., както и че съгласно договора фактура за дължими суми за услуги се издава на 15-то число всеки месец и неполучаването на фактура съгласно чл.26 от Общите условия към договора не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Ищецът твърди предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, изпаднал в забава да плати задължението си по горепосочените фактури, поради което издал и крайна фактура N **********/15.11.2018г. за отчетен период 15.10.2018г. до 14.11.2018г. за обща дължима стойност от 109.98 лв. за услуги и за неустойка от 102.48 лв., която не е процесна, със срок на плащане 30.11.2018г., като на 28.01.2019г. от дължимата сума за услуги е платена сума от 20 лв., при което за остатъка от 89.98 лв. ответникът продължава да е в забава.При условията на чл.415, ал.1 т.2, вр. чл.422, ал.1 от ГПК ищецът претендира да се установи за съществуващо вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, и ответникът се осъди да заплати на ищеца направените по делото разноски, в т.ч. и в заповедното производство. В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа иска с молба - становище чрез упълномощен адвокат.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г.С.Р. чрез назначения му от съда особен представител не оспорва иска. В съдебно заседание ответникът чрез особения представител поддържа отговора на исковата молба.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

С договор за мобилни услуги по заявка N *********, сключен на 08.05.2017г., ищецът като оператор предоставя на ответника като потребител сим карта за мобилен номер +359********* при стандартен абонаментен план Нонстоп 40.99 с неограничени национални минути и първоначален срок от 24 месеца, считано от 08.05.2017г. до 08.05.2019г., с дата на издаване на фактура на 15-ти всеки месец. С договора за мобилни услуги е постигнато съгласие, че в случай на предсрочно прекратяване на договора по искане или по вина на потребителя, същият дължи на оператора неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси до края на срока на договора, а съгласно общите условия към договора операторът има право едностранно да прекрати договора, ако потребителят не плати дължими суми след изтичането на сроковете за плащане /чл.19б б „в ОУ/ в срока, указан във фактурата, издадена за стойността на услугите, като неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението да плати услугите/чл.26 и чл.27 ОУ/.  

Представени са фактура  N **********/15.07.2018г. за отчетен период на потребление от 15.06.2018г. до 14.07.2018г., за сума 40.99 лв., по която се претендира плащане на сума от 40.77 лв. за месечни абонаментни такси за ползвани услуги със срок за плащане до 30.07.2018г.; фактура  N **********/15.08.2018г. за отчетен период на потребление от 15.07.2018г. до 14.08.2018г., за сума 41.89 лв.– месечни абонаментни такси за ползвани услуги и срок за плащане до 30.08.2018г., и  фактура  N **********/15.09.2018г. за отчетен период на потребление от 15.08.2018г. до 14.09.2018г., за сума 40.99 лв. и срок за плащане до 30.09.2018г..Общо дължимата сума по фактурите е 123.65 лв., намалена до сумата 109.98 лв. с издадено  от ищеца на ответника кредитно известие на 15.10.2018г. за сумата 13.67 лв., със срок на плащане на дължимия остатък от 109.98г. по кредитното известие 30.10.2018г. и крайна фактура N **********/15.11.2018г. за отчетен период 15.10.2018г. до 14.11.2018г., при признание на ищеца за плащане на сума от 20 лв. от ответника на 28.01.2019г., с дължим общ остатък от 89.98 лв.

Твърдените от ищеца обстоятелства, на които основава иска по чл.422, ал.1 от ГПК, са установени от доказателствата по делото и признанието на ищеца за частично погасяване на задължение на ответника, и не са оспорени от ответника, с оглед на което е налице неизпълнение на ответника на сключения с ищеца договор за мобилни услуги да заплати услугите в срок по издадени за стойността им фактури.Искът е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло за присъденото по реда на чл.410 от ГПК парично вземане от 89.98 лв., ведно с присъдената законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК  на 29.05.2020г. в съответствие с издадената заповед за изпълнение и с чл.422, ал.1 т ГПК, че искът се счита предявен от момента на подаване а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

При този изход на делото, отговорността за разноски както в настоящото, така и в заповедното производство, е в тежест на ответника, който съгласно чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати направените от ищеца разноски както следва:  в настоящото производство ищецът прави разноски от 25 лв. за държавна такса, 180 лв. за адвокатско възнаграждение и 300 лв. за възнаграждение за особен представител,  а в заповедното производство ищецът прави разноски от 25 лв. за държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

 

РЕШИ  :

 

ПРИЗНАВА за установено, че „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, има парично вземане от Г.С.Р. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, в размер на сумата 89.98 лв., представляваща парични задължения за месечни абонаментни такси за мобилни услуги в периода от 15.06.2018г. до 14.09.2018г. по договор за мобилни услуги от 08.05.2017г. за ползване на мобилен номер ***, ведно със законната лихва от 29.05.2020г.-датата на подаване заявление по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед  N 131/01.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N  404/2020г. на РС-Кърджали.

ОСЪЖДА Г.С.Р. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 710 лв., представляваща разноски, от които 505 лв. в настоящото производство и 205 лв. в заповедното производство по ч.гр.д. N  404/2020г. на РС-Кърджали.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                

Съдия: