РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд ХХІХсъстав
На двадесет и първи януари Година две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар
Калинка Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД №4523 по описа на съда за 2020г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Б.С.И.“ ЕООД против НП №
03-012814 от 22.07.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна, с което за нарушение на чл.11 ал.5 вр.чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба №РД
-07-2 от 16.12.2009г., на осн. чл. 416 ал.5 вр. чл.413 ал.2 от КТ на „Б.С.И.“
ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000
лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в срока на обжалване и от надлежна страна. С жалбата се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание,
редовно призована, въззивната страна се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се
представлява от процесуален представител, който пледира за потвърждаване на НП
като правилно и законосъобразно.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.06.2020 г. в гр.Варна била
извършена проверка на строителен обект комплекс жилищни сгради в ПИ
10135.2515.3010 кв.15 по плана на СО Ален мак -Варна където се установило
лицето М. Рашуд-строителен работник. За него нямало документиран начален
инструктаж и тъй като АНО приел, че то извършва трудови функции, бил съставен
АУАН, а в последствие – издадено НО за нарушение на чл.11 ал.5 вр.чл.12. ал.1 и
ал.2 от Наредба № РД -07-2 / 09 г.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред
доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.И.,
които са логични и непротиворечиви, както и от
писмените доказателства, които са събрани по реда на НПК.
Съдът, както с оглед изложените от
жалбоподателя доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените
от закона срокове. Съдът намира, че в АУАН и НП, нарушението не е описано пълно и точно нито от
фактическа, нито от правна страна. Не са посочени обстоятелствата при които е
извършено нарушението, нито съставомерните му признаци. Освен това, то е
описано противоречиво, като обстоятелствената му част противоречи на
диспозитивната и не става ясно за какво точно е наказано дружеството. Съдът
намира, че субект на задължението по
чл.11 ал.5 от визираната наредба /за документиране на инструктажа в книгата за
инструктажи/ и на задължението по чл.12 ал.1 и ал.2 от същата наредба /за
провеждане на самия инструктаж/ е длъжностното лице, определено от работодателя
по реда на чл.11 ал.2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Самият работодател носи отговорност единствено за
изпълнение на задълженията му по чл.2 и чл.11 ал.1 от наредбата /да осигури
провеждането на инструктаж/ и по чл.3 от нея /да не допуска до работа работник,
който не е инструктиран/. Според разпоредбата на чл. 3 от Наредбата,
”Работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава
необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Според чл. 12 ал. 1 и
2 :” (1) Начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа,
както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 …
, (2) Инструктажът по ал.1 се провежда в деня на постъпване на работа” , а
според чл. 11: ”(1)
Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при
работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на
работното време, вкл. и на: 1. работещите, предоставени им от предприятие,
което осигурява временна заетост; 2.командировани работници и служители;
3.работещи от други предприятия, които ще работят на територията на
предприятието; 4.лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията;
5. лица, с които се провежда производствена практика;
Съдът
намира, че такива нарушения категорично не са описани в наказателното
постановление нито от фактическа, нито от правна страна и не става ясно в какво
се изразява изпълнителното деяние – в допускане до работа без проведен инструктаж;
в допускане до работа с проведен, но недокументиран инструктаж; или се изразява
в непровеждане, или в недокументиране на инструктажа. В НП не се сочи, че е
допуснато лице, което не е инструктирано, а
лице, за което работодателят не е
бил „документирал провеждане на начален инструктаж”. Недокументирането на
инструктажа е нарушение на чл.11 ал.5 от
Наредбата и за неизпълнението му следва да носи отговорност лицето, на което е
възложен инструктажа, а не работодателят. Работодателят следва да носи отговорност
само в случаите когато не е осигурил условия за провеждане на инструктажа -
чл.11 ал.1 от Наредбата, или когато е допуснал до работа лице, на което не е
проведен инструктаж – чл. 3 от Наредбата. Съдът не споделя становището на
въззиваемата страна, че правилно е ангажирана отговорността на работодателят. Видно
от представените писмени доказателства техн. ръководител на обекта извършил в
последствие и документирал инструктажа. Физическото лице техн. ръководител не
може и не следва да се приравнява на юридическото лице –работодател, поради
което и няма как работодателят, който е
юридическо лице, да отговаря по чл.11
ал.5 от Наредбата за задължения, вменени на физическо лице. За да е налице
нарушение по чл.3 от Наредбата, на първо място трябва да са били налице
предпоставките за провеждане на начален
инструктаж. Такива факти не се сочат, като не е ясно нито от НП, нито от АНП
кога М. Рашуд е постъпил на работа и дали изобщо е постъпил на работа. За да се
носи отговорност по чл.3 от Наредбата, следва начален инструктаж изобщо да не е
бил проведен, а не само да не е бил документиран, като недокументирането е
друго нарушение, посочено по-горе, за което работодателят не е отговорен. В
случая, обаче, в АУАН и в НП не е описано нито от фактическа, нито от правна
страна, че начален инструктаж изобщо не е бил
проведен. Така не става ясно въз основа на какви факти, АНО е направил
извод за извършено нарушение. Не става ясно срещу какви факти се защитава
нарушителят и в какви рамки следва да организира защитата си.
В НП нарушението е описано във връзка
с чл.12. Според ал.2, началният инструктаж се провежда в деня на постъпване на
работа. Също в НП е описана дата на нарушението 23.06.2020г. От фактите в него обаче, не става ясно защо
АНО е избрал тази дата. Ако нарушението се изразява в недокументиране на
инструктаж, както АНО е квалифицирал деянието по чл.11 ал.5 от Наредбата, то ще
е извършено на датата на провеждане на инструктажа, на която е следвало да бъде
документиран. Ако нарушението се изразява в непровеждане на инструктажа, то ще
е извършено в деня на постъпване на работа на лицето, но никъде в АУАН и НП не е
описано кога то е постъпило на работа. Лицето е установено в обекта на
23.06.2020 г. и ако нарушението се
изразява в допускане до работа без инструктаж, действително това е датата на
извършването му, но АНО не е посочил, че наказва дружеството за нарушение на
чл.3 от Наредба №РД-07-02/16.12.2009г. Действително, неконкретизирането на квалификацията
цифром само по себе си не е съществено процесуално нарушение, тъй като защитата
се гради срещу фактите, не срещу квалификацията. В случая, обаче, не
нарушението не става ясно нито от фактическото описание, нито от словесното
правно описание, нито от цифровата квалификация, нито от трите взети заедно. За
да е извършено нарушение по чл. 3 от Наредбата, следва инструктаж да не е
провеждан изобщо, а не само да не е документиран, както е описано в НП.
На
следващо място, не става ясно от фактите, описани в АУАН и НП, дали „Б.С.И.“ЕООД
е работодател. Не се сочи
наличие на работно време и почивки,
на работно място, на трудово възнаграждение и не става ясно дали М. Рашуд е в трудово
правоотношение и с кого. Не са описани фактите, от които е направен извод, че
дружеството е работодател. Не става ясно и какво е правил пострадалия на обекта и дали е
бил в кръга от лица, на които се дължи начален инструктаж.
Нарушението
не е описано не само фактически, но и правно, като не са описани и съставомерните
признаци на нарушението. В АУАН и НП
като не е описан нито един от съставите на възможните нарушения по чл.
3, чл. 11 ал.1, чл.11 ал.5, или чл. 12, ал. 1 от Наредбата и съдът не може да
прецени каква е била волята на АНО.
Предметът на доказване в хода на
въззивното производство се определя от обстоятелствената част на АУАН и НП и не
става ясно и в какви рамки следва да бъде проведено съдебното следствие.
Правото на защита е ограничено, нарушението е съществено и налага отмяна на НП.
Предвид презумпцията за невиновност, изцяло в тежест на АНО е да докаже че
именно „Б.С.И.“ЕООД е бил работодателят, че се е дължал начален инструктаж на М. Рашуд, че начален
инструктаж не е бил провеждан, както и че деянието е извършено виновно. В АУАН
и НП се дължи описването на фактите, от които да се направят тези изводи. Съдът
е длъжен да събере служебно доказателства, но само за онези факти, които са в
предмета на доказване, очертан от
обстоятелствената част на НП. Такива
факти не са описани нито в АУАН, нито в НП. А защитата на въззивника се
осъществява срещу фактите и е недопустимо те да се установяват едва в съдебно
заседание.
Предвид
горното, не става ясно за какво точно е наказано лицето и съдът е лишен от
възможност да прецени кой материален закон е приложил АНО и дали го е приложил
правилно. Описано е, че жалбоподателят е допуснал лицето до работа без да е
документиран инструктаж. Недокументирането на инструктаж е самостоятелно
нарушение, което се счита извършено на датата на провеждане на инструктажа и за
което е отговорен този, който е трябвало да го документира. Поради това, ако
АНО е наказал въззивника за това нарушение, то материалният закон е приложен
неправилно, тъй като няма доказателства, че то е извършено на 23.06.2020 г. и
тъй като дружеството е наказано в качеството на работодател, а работодателят не
е субект на задължението за документиране, съответно – не е субект на това
нарушение. Неговото задължение е да организира провеждането на инструктажа. Допускането до работа на лице без инструктаж
е нарушение, извършено на датата на допускане до работа и отговорен за това е
работодателя. В АУАН и НП, обаче не е описано, че на М. Рашуд не е провеждан
инструктаж и този факт не е нито изследван, нито е доказан от АНО. Не са
описани и фактите, от които е направен извод, че „Б.С.И.“ЕООД е работодател,
поради което се налага извода, че ако е наказан за допускане до работа, то той
е наказан за нарушение, което не е доказано да е извършено и отново
материалният закон е приложен не правилно. Съдът няма задължение да събира
доказателства относно факти, които не са описани в обстоятелствената част на
наказателното постановление, тъй като то очертава пределите на въззивната
проверка.
Въпреки
това, се налага извод за неправилно приложение на закона, предвид правната
квалификация по чл.11 и 12 от Наредбата, която не съответства на описаното
изпълнителното деяние – допускане до работа.
Освен
това АНО не ангажира доказателства, че лицето е било допуснато до работа на
23.06.2020г. Предвид презумпцията за невиновност, налагането на наказание, за
нарушение, което не е безспорно доказано да е извършено е неправилно приложение
на материалния закон и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Допуснатите съществени
процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон обуславят
отмяна на наказателното постановление, поради което, съдът намира, че не следва
да се произнася по справедливостта на наказанието.
Според задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е
заплатила възнаграждението. В обстоятелствената част на решението е прието, че
за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното
му заплащане на процесуалния си представител. В зависимост от уговорения в
договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков
път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на
направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с
представяне на доказателства за извършен банков превод. От приложеното
пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат Кирчев оказването
на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред съд. По делото обаче липсва договор
за правна защита и съдействие и не са представени други доказателства за
заплащане на възнаграждение в брой или
по банков път до приключване на устните състезания във въззивното производство.
При отсъствие на доказателства за плащане на възнаграждението въззивният съд
намира, че няма законово основание да присъди съразмерно на уважената част от
иска възнаграждение под формата на разноски по чл. 78 ГПК. Така възприетото
разрешение съответства и на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи присъждането на адвокатско възнаграждение
от представянето на доказателства за реалното му плащане. В този смисъл-
Определение № 145/13.02.2014г. по ч.гр.дело № 358/2014 год. на ВКС, трето
гражданско отделение. Предвид изложеното съдът, намира че на жалбоподателя не
следва да се присъждат на разноски.
Съдът намира, с оглед изхода на делото, че направените искания от въззиваемата
страна за присъждане на разноски се явяват неоснователни и не следва да бъдат
уважени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 03-012814 от 22.07.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.11 ал.5 вр.чл.12 ал.1 и ал.2 от
Наредба №РД -07-2 от 16.12.2009г., на осн. чл. 416 ал.5 вр. чл.413 ал.2 от КТ
на „Б.С.И.“ ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: