№ 42921
гр. София, 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110141549 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правно
основание чл. 432 от КЗ - за осъждане на ответника да заплати суми, представляващи
обезщетение за вреди от ПТП, причинено виновно от водач на застраховано при ответника
МПС.
На 15.08.2024 г. в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна ЗК „Лев Инс“ АД.
В производството по реда на чл. 140 ГПК съдът отново дължи проверка за
редовността и допустимостта на исковата молба.
Съдът, намира, че делото не е местно подсъдно на Софийски районен съд.
Съображенията за това са следните:
Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г./ искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
В случая предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по смисъла на
чл. 113 ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение №
408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о., според която понятието "потребител"
следва да се разглежда в широк смисъл и изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е
приложима към исковете на физически лица потребители на застрахователни услуги по
Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни
услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. /така и определение №
179/14.03.2013 г. по ч. т.д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 95 от 05.02.2010 г.
по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о., определение № 3768/30.11.2018 г. на САС, ТО, 15-ти
състав по в. ч. гр. дело № 5533/2018 г., определение № 3868/11.24.2017 г. на САС, ГО, 10
състав по ч. гр. д. № 5884/2017 г., определение № 3530/10.30.2017 г. на САС, ТО, 9 състав по
1
ч. гр. д. № 2927/2017 г., определение № 3769/30.11.2018 г. на САС, ТО, 15-ти състав по в. ч.
гр. дело № 5682/2018 г., определение № 12601 от 13.08.2024 г. на СГС по гр. д. № 8734/2024
г. и др. ./ В мотивите на Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСТК на ВКС, т. 6, ( макар
касаеща прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); ), е изяснено, че придаване на
застрахованото лице качеството на потребител на определен вид услуга означава, че за него
съществува възможност да упражни правото на избор на местна подсъдност. Върховната
съдебна инстанция е приела, че съдържателната разлика между понятията „потребител на
застрахователна услуга“ в § 1, т. 1 от ДР на КЗ (отм.) и понятието „потребител“ според § 13,
т. 1 от ЗЗП, не представлява обстоятелство, заради което да се отрече приложимостта на
специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, доколкото двете дефиниции не са предмет
на регламентация в ГПК.
Легалното определение на понятието "потребител" се съдържа в § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП – такова е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по закона действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
От друга страна, в чл. 2, ал. 2 от Кодекса за застраховането /в ред. ДВ, бр. 205/2015
г./ е дефинирано понятието „ползвател на застрахователни услуги“, както следва –
застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите
лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или
юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на
застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник
във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за
защита на потребителите.
В настоящия случай от твърденията в исковата молба и представените по делото
доказателства се установява, че се претендира обезщетение по сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност". Ищецът е лизингополучател по договор за финансов
лизинг и по силата сключена спогодба с лизингодателя предявява права пред съда в
качеството му на трето увредено лице по този договор. Ето защо ищецът притежава
качеството „потребител на услуга“ по смисъла на § 13, т. 1, вр. с т. 14 от ДР на ЗЗП.
Претенцията на ищеца е основана именно на застрахователния договор между делинквента
и ответника, от който извежда субективно претендираните си съдебни права, т. е. правата се
черпят именно от наличието на застрахователен договор.
Нещо повече, доколкото се касае в случая за потребителски спор, и доколкото
ищецът е „ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла чл. 2, ал. 2 КЗ, аналогично на
понятието „потребител на застрахователни услуги“ по отменения КЗ, следва да се спазят
указанията на т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСТК, мотивите на което изцяло синхронизират със съображение № 2 от
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.
относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
2
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка / в този
смисъл - определение № 12601 от 13.08.2024 г. на СГС по гр. д. № 8734/2024 г./.
По отношение на подсъдността на спора за защита на права на потребители съдът
следи служебно съгласно императивната разпоредба на чл. 113 ГПК. Доколкото в исковата
молба ищцата е посочила, че адреса й е в с. Безден, община Костинброд, а от извършената
служебна справка в НБД се установява, че и постоянният и настоящиятадрес на ищцата са
именно в с. Безден, общ. Костинброд, настоящият състав намира, че делото не е подсъдно на
Софийски районен съд, а на Районен съд - Костинброд. Съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК всеки
съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. А според чл. 119, ал. 3 ГПК
възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да
се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига
служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл. 119,
ал. 3 ГПК не поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с
оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна
на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви
на страните отвода за неподсъдност на спора.
Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено
и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд - по настоящ адрес на
ищеца.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 41549/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд- Костинброд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3