РЕШЕНИЕ
Номер 260 835 15.03.2021 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Пловдив
I брачен състав
На петнадесети март две хиляди двадесет
и първа година
В публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА
Секретар: Свобода Александрова
като разгледа докладваното от
съдията
дело номер 816 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.
Производството е образувано по искова молба на Я.Г. чрез М.Г., като негова
майка и законен представител против А.Г.. Ищецът твърди, че ответникът е негов
баща. С решение в сила на 2.04.14г. Г. бил осъден да заплаща издръжка от 100лв.
Бащата заплащал издръжката, но тя не съответствала на нуждите на детето. Била
под минималната за страната. Нуждите на детето били нарастнали. Майката била
затруднена да покрива дори битовите разходи. Я. бил на ***
години. Ученик в *** клас. Необходими били средства
за джобни, за *** ***, облекло, храна и други. Г. и. з.
п. к.. О. и в. д. - С.. Б. в м.. Прави
се искане да се увеличи издръжката, заплащана от бащата на 250 лева месечно.
В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника. В същия се изразява
съгласие, че издръжката следва да бъде увеличена, но до размер от 160 лева.
Бащата имал о. н. с. б. д. – А., както и участвал в и. н. К. – д. д. н. с. м.. К.
била на *** години. Н. п. т. о. д. м. п. К. о.. Моли искът да бъде отхвърлен в
размера над 160 лева.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът установява следното:
Я.Г. е син
на М.Г. и А.Г.. С решение по гр.д. № 13772/13г. на Районен съд - Пловдив е определена
издръжка за момчето, дължима от бащата в размер на 100 лв.
Изминалото
време оттогава до настоящия момент е седем години и половина.
В този
период детето е пораснало. Увеличена е минималната издръжка по закон, която е
към момента 162.50 лева. Всеки от родителите и. н. п. и о. е. д.. Ответникът
живее и работи в ***.
От
показанията на с. В. се установява, че Я. е в *** клас в п. г.. П. у. п. б. и м..
20 л. с. е. у.. Седмично д. х. н. д.. Майката б. в м. с доход от 380 лева
месечно.
От разказа
на с. Б., л. н. о., е видно, че бащата живее от девет години в ***. И. д. с н.
м. с.. Я. всяко лято посещавал баща си, с изключение на настоящото заради
карантината. Поемал р. з. п.. Купувал подаръци. Работел в с. ф.. Заради
пандемията почти нямал работа. Участвал в г. з. г. д. н. с. с.. М. п. д. г..
Съдът дава
вяра на показанията на двете с., относно Б. съгласно чл.172 от ГПК. Изнесените
факти са в съответствие с писмените доказателства по делото.
За да бъде
уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от
присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на
обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката
относно нуждите на детето или в размера на доходите на всеки от родителите на
детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка. Такава
промяна е налице. Присъдената издръжка е вече под минималната, определена
съгласно законовата норма. Непосредствените грижи за здравето, възпитанието, образованието,
емоционалното и физическо развитие са изцяло поети от майката. Доходите на
майката са по-ниски в момента, тъй като е в м.. Бащата с. е у. ж. и р. в д. д.
ч. на *** с п.-в. с.. Нуждите на Я. са се увеличили. В момента учи в г.
Пораснал е. Издръжката, която бащата заплаща в момента, е според съда
недостатъчна с оглед на всички разходи, които са необходими месечно за детето. По-висок
размер на издръжката от една страна би бил по-справедлив като осигури
разпределението на финансовата тежест по отглеждане на детето между двамата
родители. От друга страна би дал стабилност на детето, като ще може да разчита
и на двамата си родители по – съществено и по-специално на финансова подкрепа
от баща си, когато майката е в затруднение. Присъдената преди време издръжка е
вече под минималната за страната. Като взе предвид средствата необходими за момчето
месечно за храна, облекло, отопление, здравеопазване, образование съдът приема,
че месечно за детето са нужни около 450 лв. От тях бащата следва да поеме 250
лв. Увеличението в размера на издръжката е със сума, която според съда, бащата
може да си позволи. Съдът взе предвид и обстоятелството, че бащата издържа и
още едно дете. По - голям дял в издръжката следва да се възложи върху бащата, тъй
като не участва в непосредствените грижи, както и има по-високи доходи.
Съдът
счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер.
Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи
съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от
възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма
задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с
достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката,
определена от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не
надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди.
Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да
осигурява същата. Издръжката на сина му следва да е приоритет за всеки един
баща. На задължението да издържа сина си не може да се противопоставят разходи,
които ответникът прави за издръжка на деца, които имат други родители.
Ищецът не претендира присъждане
на разноски по делото. Ответникът няма право на такива. На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 216 лв., изчислена върху увеличения
размер на издръжката.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът
уважава иск за присъждане на издръжка
следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на
присъдената по гр.д. № 13772/13г. на Районен съд - Пловдив месечна издръжка,
дължима от А.Я.Г. ЕГН ********** с адрес: *** на Я.А.Г. ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител М.С.Г. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лв. на 250 лв.
/двеста и петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2020г.
до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА А.Я.Г. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 216 лева /двеста и шестнадесет лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото
производство.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно
чл. 242 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т.
Маслинкова
Вярно с оригинала.
С.А.