№ 38
гр. Кнежа, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Антон Цв. Антонов
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Антон Цв. Антонов Гражданско дело №
20231430100860 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК.
Б. Л. К., с ЕГН **********, от гр.Кн., ул.“***“ № *, представлявана от
адвокат Л. Д. Б.-САК, с адрес на кантора в гр.С., ж.к.“***“, бл.*, ет.*, ап.**
обжалва неоснователен отказ на ОС “Земеделие” гр.Кн. да се произнесе по
искането й за възстановяване правото на собственост по отношение на: 1.
Лозя от 2,500 дка в м.“Дебело Бърдо“ и 2. Ниви от 5,000 дка в м.“Лисичи
валог“, съгласно Решение № 84/04.07.2023г. по гр.дело № 227 по описа на
КРС – III-ти състав, както и да изпълни Решението на ПлОС по гр.дело
№260083 от 08.04.2021г. Не е посочено правно основание. Претендират се
деловодни разноски.
Съдът прие, че е подадена жалба срещу мълчалив отказ на ОСЗ-Кн. да се
произнесе по искането им за възстановяване правото на собственост по
отношение на посочените земеделски земи.
Представени са следните писмени доказателства: Препис от влязло в сила
Решение на РС-Кн.; молба до ОС“З“-Кн. от 18.10.2023г. и молба-уточнение в
изпълнение на разпореждане на РС-Кн. № 557/20.11.2023г.
С разпореждане № 611 от 14.12.2023 год. съдът е изискал от ОС“З“ – Кн.
административната преписка, по заявление вх.№ ПО-15-383-30 от 12.09.2023
1
год. и заявление вх.№ ПО-15-383-39 от 18.10.2023 год., както и доказателства
за датата на получаване от тях на Решение №84/04.07.2023г. постановено от
РС-Кн. по гр.дело № 227/2023г. по описа на съда, която ни е представена на
05.01.2024 год. с писмен отговор по жалбата с препис.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката,
поддържа жалбата, а в хода „по същество“ моли съдът да уважи изцяло
жалбата им срещу неоснователния мълчалив отказ на ОСЗ Кн., да се
произнесе по искането им за възстановяване правото на собственост на
зем.земи, представляващи : 1/ лозя от 2.500 дка в мЛДебело бърдо” и 2/ Ниви
от 5.000 дка в м”Лисичи валог”, съгласно решение № 84/04.07.2023 год. по
гр.дело № 227/2023 год. на КРС - III-ти гр.състав, като неоснователно и да им
се присъдят направените по делото съдебни разноски, съобразно
представения списък на същите по чл. 80 от ГПК, като излагат
съображенията си.
Жалбоподателката счита, че ответникът не може да откаже изпълнението на
двете влезли в сила съдебни решения, които обосновават задължението му за
произнасяне е всички, произтичащи от това правни последици, тъй като
същият не разполага с тези правомощия, а именно сам да избира дали да се
произнесе с административен акт, представляващ решение за процесиите два
имота и да признае и възстанови правото на собственост върху същите или
не.
Общинска служба „Земеделие“ - гр. Кн., представлявана от Началника си г-
жа Ж. К. и юрисконсулт И. В., в писменият отговор на жалбата и в съдебно
заседание в хода „по същество“, считат подадената жалба от Б. Л. К., чрез
адв. Л. Б., САК за неоснователна и молят съдът да я остави без уважение, тъй
като твърдението на жалбоподателката, че ОС „Земеделие“- Кн. отказва да се
произнесе по искане за възстановяване правото на собственост на
наследниците на Кр. К. по отношение на цитираните в жалбата имоти,
възлизащи в размер на 7.500 дка земеделска земя, а именно: лозя от 2.500дка
в местността „Дебело бърдо“ и ниви от 5.000 дка в местността ..Лисичи
валог“ е неоснователно.
Посочва се, че в отговорите дадени от ОСЗ-Кн. ясно е посочена причината,
поради която процедурата по възстановяване на собствеността на земеделски
земи не може да бъде довършена на този етап, поради настъпилото
2
продължително обжалване на постановен административния акт от другите
наследници.
ОС „Земеделие“- Кн. считат, че в конкретният случай не е налице
неизпълнение и на съдебно решение №84/04.07.2023г. постановено по гр. д.
227/2023г. по описа на PC-Кн., каквото е твърдението на жалбоподателката, а
е налице спряно административно производство, вследствие на обжалване на
издадения административен акт.
Твърдят, че в даденият случай важи общия принцип на чл. 166, ал.1 от АПК,
според който оспорването на административния акт спира изпълнението на
издадения акт и докато административния акт е в процес на обжалване,
административния орган не може да извършва необходимите промени в
обжалвания административен акт.
ОСЗ-Кн. считат, че процедурата по възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи, следва да приключи с постановяване на Решение за
възстановяване на правото на собственост, но това може да се случи едва
тогава, когато Протокол №273С/24,О2.2023г, на ОСЗ-Кн. за признаване и
определяне за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
е влязъл в законна сила.
Правят искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно
Наредбата за правна помощ.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
В жалбата се твърди, че с молба от 18.10.2023г. до Обшинска служба по
земеделие гр. Кн. е поискано службата да се произнесе по влязлото в сила на
04.08.2023г. съдебно Решение № 84/04.07.2023г. по описа на РС-Кн., като им
възстанови правото на собственост върху земеделските земи / ниви/,
индивидуализирани по вид, площ, категория, местност и размер.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази
разпоредбите на закона,съдът направи следните правни изводи:
Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите,
когато административният орган има задължение да се произнесе по
направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв.
Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен
3
контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като
вземе предвид всички фактически и правни предпоставки,
обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не
уважи искане.
Административния орган следва да издаде акт, с който да се произнесе по
молбата на жалбоподателката от 18.10.2023 год. и да удовлетвори същото или
да откаже да направи това, ако са налице пречки. Съображенията на органа
да откаже да удовлетвори заявлението не могат да се предполагат, а трябва да
са конкретни.
В случаят съдът приема, че мълчаливият отказ на Началника на ОС“З“- Кн. е
законосъобразен, тъй като ноторно известно е на председателя на настоящият
състав, че пред Районен съд гр. Кн. има образувано гражданско дело, с което
се обжалва постановен административния акт на ОС“З“- Кн. – Протокол
№273С/24.02.2023г., от другите наследници.
След приключване на процедурата по възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи и влизане в законна сила на Протокол
№273С/24.02.2023г, на ОСЗ-Кн., следва да се произнесе и по двете съдебни
решения.
Съдът счита, че в конкретният случай не е налице неизпълнение на съдебно
решение №84/04.07.2023г. постановено по гр. д. 227/2023г. по описа на PC-
Кн., каквото е твърдението на жалбоподателката, а е налице спряно
административно производство, вследствие на обжалване на издадения
административен акт.
В даденият случай важи общия принцип на чл. 166, ал.1 от АПК, според
който оспорването на административния акт спира изпълнението на
издадения акт и докато административния акт е в процес на обжалване,
административния орган не може да извършва необходимите промени в
обжалвания административен акт.
В отговорите дадени от ОСЗ-Кн. на жалбоподателката ясно е посочена
причината, поради която процедурата по възстановяване на собствеността на
земеделски земи не може да бъде довършена на този етап, а именно поради
настъпилото продължително обжалване на постановения административния
акт от другите наследници, както е посочено и правното основание – чл.166,
ал.1 от АПК на което основание е спряно изпълнението на административния
4
акт.
Следва жалбата да се остави без уважение, като неоснователна, а да се уважи
заявеното искане от ОС „Земеделие“ – гр. Кн. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.27е от Наредбата за правна
помощ в размер на 80,00 лева, за настоящата инстанция.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателката за присъждане
в нейна полза на деловодни разноски в общ размер на 310,00 лева следва да се
отхвърли.
Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна жалбата на Б. Л. К., с
ЕГН **********, от гр.Кн., ул.“***“ № *, представлявана от адвокат Л. Д.
Б.-САК, с адрес на кантора в гр.С., ж.к.“***“, бл.*, ет.*, ап.** срещу:
считаният от нея за неоснователен мълчалив отказ на ОС “Земеделие” гр.Кн.,
представлявана от Ж. К. – Началник на ОС “Земеделие” гр.Кн., чрез
процесуален представител И. В. – гл. юрисконсулт в ОДЗ-Пл., съдебен адрес
в гр.Пл. 5800, ул.“***“ № *, ет.**, да се произнесе по искането й за
възстановяване правото на собственост по отношение на: 1. Лозя от 2,500 дка
в м.“Дебело Бърдо“ и 2. Ниви от 5,000 дка в м.“Лисичи валог“, съгласно
Решение № 84/04.07.2023г. по гр.дело № 227 по описа на КРС – III-ти състав,
както и да изпълни Решението на ПлОС по гр.дело №260083 от 08.04.2021г.
ОСЪЖДА Б. Л. К., с ЕГН **********, от гр.Кн., ул.“***“ № *,
представлявана от адвокат Л. Д. Б.-САК, с адрес на кантора в гр.С.,
ж.к.“***“, бл.*, ет.*, ап.**, да заплати на ОС “Земеделие” гр.Кн.,
представлявана от Ж. К. – Началник на ОС “Земеделие” гр.Кн., чрез
процесуален представител И. В. – гл. юрисконсулт в ОДЗ-Пл., съдебен адрес
в гр.Пл. 5800, ул.“***“ № *, ет.**, сумата от 80,00 лева представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл.27е от Наредбата за правна помощ/ последно изменение и допълнение в
ДВ, бр.74 от 07.09.2021г./.
5
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на Б. Л. К., с ЕГН
**********, от гр.Кн., ул.“***“ № *, представлявана от адвокат Л. Д. Б.-
САК, с адрес на кантора в гр.С., ж.к.“***“, бл.*, ет.*, ап.**, съдът да осъди
ОС “Земеделие” гр.Кн., представлявана от Ж. К. – Началник на ОС
“Земеделие” гр.Кн., чрез процесуален представител И. В. – гл. юрисконсулт в
ОДЗ-Пл., съдебен адрес в гр.Пл. 5800, ул.“***“ № *, ет.**, да й заплати
направени деловодни разноски в общ размер на 310,00 лева.
На основание чл. 138, ал.3 от АПК преписи от решението да се изпратят
на страните.
Решението може да се обжалва чрез Административен съд-Пл. в 14 дневен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
6