Мотиви към
Решение № 184/11.03.2011г. постановено
по АНД № 178/2011г. по описа на
Районен съд - Разград
Производството
е по реда на чл. 375 НПК.
Разградска
районна прокуратура е направила предложение за освобождаване от наказателна
отговорност, спрямо М.Д. ***, на осн. чл. 78а НК, и налагане на административно
наказание, на осн. чл. 78а НК, за престъпление по по чл.206, ал.6, т.1 във вр.с
ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.
В
предложението се сочи, че обвиняемия за времето от 18.07.2010г. до 15.08.2010г.
в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, противозаконно е
присвоил чужди движими вещи, които владеел: преносим компютър „Тошиба” L-30 на стойност 200 лева,
собственост на А. С.М.; преносим
компютър „Тошиба” L-300
на стойност 250 лева, собственост на Д. С. И.;
преносим компютър „ACER”,
ведно със зарядно устройство, на стойност 400 лева, собственост на И.И.Х.; преносим компютър марка „ASUS” модел X59GL-АР 130 на стойност 500 лева, собственост на В. Д. В.; дънна
платка МВ USED MSI
7301 на стойност 30 лева и процесор PENTIUM D на стойност 30 лева,
последните собственост на Т. С. С., всичко на обща стойност 1410 лева –
престъпление по чл.206, ал.6, т.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.
В открито
съдебно заседание РРП поддържа Предложението си.
Защитникът –
адв. М.Й. счита, че наказанието което следва да бъде наложено на обвиняемия в
случай, че бъде признат за виновен следва да бъде в законовия минимум.
Обвиняемият се
признава за виновен. Заявява, че поддържа обясненията си дадени на досъдебното
производство и изразява съжаление за случилото се.
РРС прие от
фактическа и правна страна следното:
1.Обвиняемият М.Д.
***, обв.Д. се срещнал с пострадалата В. Д. В., с която се познавали отпреди,
след това я помолил да и услужи с преносимия си компютър /лаптоп/, марка „ASUS” модел X59GL-АР 130, като й казал, че ще го върне същия ден. Пострадалата В.
се съгласила, след което си дала лаптопа, посочен по-горе. После обв.Д. взел лаптопа и се прибрал в дома
си. След като свършил работата, за която му бил необходим лаптопа, обвиняемият
М.Д. решил да си набави парични средства, като продаде лаптопа, собственост на
св.В. на трето лице, без нейно съгласие. В изпълнение на намисленото отишъл до
заложна къща в гр.Разград, собственост на А. И. Б., след което заложил
преносимия компютър, собственост на св.В. в заложната къща на св.Б., а
последния му дал сумата от 150 лева. После обв.Д. отишъл в игрална зала, където
изхарчил парите на игрални автомати.
След
разкриване на деянието, обв.Д. откупил от св.Б. процесния лаптоп и с протокол
за доброволно предаване от 22.07.2010г. го предал на служител на РУП-Разград.
С разписка от
същата преносимия компютър бил върнат на пострадалата В.
От
заключението по назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че
стойността на вещите по този пункт на обвинението е в размер на 500 лева.
Така с
деянието си, при пряк умисъл, обвиняемият М.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.6, т.1 във вр. с ал.1
от НК.
2.На
11.08.2010г. обв.М.Д. отишъл до дома на свид.А. С. М., намиращ се в ***** в
гр.Р., с която се познавал отпреди. След това обв.Д. поискал от св.М. да му
даде за ползване преносимия си компютър „Тошиба” L-30, като се уговорили да й го
върне същия ден. Свид.М. се съгласила,
след което му дала лаптопа си „Тошиба” L-30. После обв.Д. го взел и напуснал дома й. След като приключил
работата си обв.Д. не върнал преносимия компютър на свид.М.А, а отишъл същия
ден на 11.08.2010г. до заложната къща на св.Б. в гр.Разград, след което заложил
преносимия компютър на св.Б., а последния му дал сумата от 150 лева. Обв.Д. сторил това, тъй като решил да се
облагодетелства по неправомерен начин. Същият не е заявил на св.Б., че лаптопа
е собственост на св.М., а му казал, че е негова собственост.
Впоследствие
след разкриване на престъплението бащата на обв.М.Д. отишъл при св.Б. и откупил
процесния лаптоп. С протокол за доброволно предаване от 07.10.2010г. свид.Б.
предал на водещият разследването разследващ полицай процесния преносим компютър
„Тошиба” L-30. С
Постановление от същата дата, разследващият полицай е върнал преносимия компютър
на пострадалата М.
От
заключението по назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че
стойността на вещите по този пункт на обвинението е в размер на 200 лева.
Така с
деянието си, при пряк умисъл, обвиняемият М.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.6, т.1 във вр.с ал.1
от НК.
3.На
12.08.2010г. в заведение „Екзотик” в гр.Р., обв.Д. се срещнал със свид.Д. С. И.,
която работела като сервитьорка в заведението и с която се познавал отпреди.
След това обв.Д. поискал от свидетелката да му даде преносимия си компютър
марка „Тошиба” L-300,
за да го ползва, като обещал, че ще го върне на следващия ден – 13.08.2010г.
Свидетелката се съгласила, след което му дала ключовете от жилището си, тъй
като имала доверие на обв.Д. и му обяснила къде е оставила лаптопа. После обв.Д.
взел ключовете, отишъл в жилището на свидетелката, намиращо се в гр.Р.***** ,
влязъл вътре и взел преносимия и компютър /лаптоп/ „Тошиба” L-300. След това занесъл лаптопа в дома
си. После отишъл до заведението „Екзотик” и върнал ключовете на пострадалата И.,
като й казал, че ще й върне преносимия компютър на следващия ден. По-късно на
същия ден, обв.Д. решил да си набави средства по неправомерен начин, като
заложи процесния преносим компютър,
собственост на св.И. в заложна къща. В изпълнение на намисленото отишъл до
заложната къща на св.А. Б., намираща се в гр.Р.*****, след което заложил
преносимия компютър, собственост на св.И. срещу сумата от 150 лева, без да
заяви на свдид.Б., че вещта е предмет на престъпление. След това обв.Д.
изхарчил парите за задоволяване на свои нужди.
След
разкриване на деянието с протокол за доброволно предаване от 24.08.2010г. св.Б.
предал на служител от РУП-Разград процесния преносим компютър /лаптоп/. С
разписка от 24.08.2010г. преносимия компютър бил върнат на пострадалата Д.И..
От
заключението по назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че
стойността на вещите по този пункт на обвинението е в размер на 250 лева.
Така с
деянието си, при пряк умисъл, обвиняемият М.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.6, т.1 във вр.с ал.1
от НК.
4.Свидетеля И.
И. Х. живеел в гр.Р.. На 15.08.2010г. обв.М.Д. се срещнал със свой познат –
свид.Д.А., като го помолил да му намери преносим компютър /лаптоп/, за да го
ползва за кратко време. Свид.А. се обадил на пострадалия И. И. Х., негов
приятел и го помолил да му услуги с преносимия си компютър „ACER”, ведно със зарядно устройство,
като му обяснил, че ще го даде на обв.М.Д. да го ползва и след това същия ден
ще му го върне. Свид.Х. се съгласил и дал на св.А. преносимия си компютър. След
това последния го дал на обвиняемия, след което двамата отишли до жилищни
блокове, известни като виетнамските общежития в гр.Разград. Там обв.М.Д. казал
на св.А. да го изчака пред вход на един от жилищните блокове, след което влязъл
вътре, като взел със себе си и преносимия компютър. Целта му била да прихване
интернет сигнал, за да може да ползва интернет мрежите безплатно. Тъй като не
можал да хване интернет сигнал обв.М.Д. решил да не връща преносимия компютър
на св.Х., а да си набави противозаконно парични средства като го заложи срещу
определена парична сума. В изпълнение на намисленото обв.М.Д. без да се обади
на св.А. излязъл от жилищния вход през задната врата и отишъл отново в
заложната къща на св.Ат.Б., където заложил преносимия компютър „ACER”, ведно със зарядно
устройство за сумата от 150 лева. След
няколко дни на 18.08.2010г. обв.Д. се срещнал със свид.А. и му обяснил, че е
заложил преносимия компютър, собственост на св.Х. в заложната къща на свид.Б.
за сумата от 150 лева. След това св.А., заедно със свой братовчед отишли до
дома на св.Б. и откупили обратно преносимия компютър, след което А. го върнал
на Х.. След няколко дни, обв.М.Д. дал на свид.А. една дънна платка и един
процесор за компютър, като компенсация за парите, които последния бил дал за
откупуване на преносимия компютър.
От заключението
по назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че стойността на вещите
по този пункт на обвинението е в размер на 400 лв.
Така с
деянието си, при пряк умисъл, обвиняемият М.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.6, т.1 във вр.с ал.1
от НК.
5.Свидетелката
Т. С. С. живеела в гр.Р. и била интимна приятелка на обв.М.Д.. На 15.08.2010г.
обв.Д. се срещнал в центъра на града със св.С., след което й поискал ключовете
от апартамента й, като й обяснил, че желаел да ползва личния й компютър,
намиращ се в дома й. Свид.С. му дала ключовете, след което двамата се
разделили. После обв.Д. отишъл до дома й, намиращ се в ***** в гр.Р., влязъл в
жилището, след което включил компютъра й и влязъл в интернет. След като свършил
работата си, обв.Д. забелязал, че в
стаята при компютъра имало процесор и дънна платка, които се намирали в отделна
кутийка. След това обв.Д. се обадил на свид.С. и я попитал чии са процесора и
дънната платка, като свидетелката му отговорила, че са нейни. След това обв.Д.
поискал да ги вземе, за да ги продаде, но свидетелката му казала, че не желае
да ги продала и не му разрешава да ги вземе от дома й.След това разговора им
приключил. Въпреки, че свидетелката не му разрешила да вземе процесора и
дънната платка, обв.Д. решил да се разпореди с тях без нейно съгласие, като ги
продаде и по този начин да си набави средства. След това взел процесора и
дънната платка и напуснал жилището на свид.С., като се прибрал в дома си. Там
оставил процесора и дънната платка и впоследствие ги продал на лице с
неустановена самоличност.
С разписка от
07.01.2011г. обв.Д. върнал на свид.С. сумата от 60 лева, представляваща
стойността на противозаконно отнетите от него дънна платка и процесор за
компютър, описани по горе.
От
заключението по назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че общата
стойност на процесора и дънната платка е в размер на 60 лева.
Така с
деянието си, при пряк умисъл, обвиняемият М.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.6, т.1 във вр.с ал.1
от НК.
От
заключението по назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че общата
стойност на вещите, предмет на престъплението, е в размер на 1410 лева.
Извършените от
обв. М.Д. деяния са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен
период от време, при еднородност на вината, поради което представляват
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Така с деянието си, при пряк умисъл,
обвиняемият М.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.206, ал.6, т.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.
От субективна
страна, деянието е извършено умишлено - подсъдимият е съзнавал обществената
опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал тяхното настъпване.
Горното се
подкрепя от показанията на цитираните свидетели, обясненията на обвиняемия и
писмените доказателства.
С оглед на
изложеното, съдът прие, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението
по 206, ал.6, т.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, освободи го от наказателна отговорност
и на осн. чл. 78а НК, му наложи административно наказание "глоба", в
размер на 2 980 лв. Съдът приложи този институт, предвид че за горното умишлено
престъпление е предвидено наказание до три години "лишаване от
свобода". Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван досега от
административна отговорност по реда на чл. 78а НК. Няма имуществените щети от
престъплението.
Единствения спор по делото е какъв да бъде
размера на глобата, която следва да бъде наложена на обвиняемия.
Законодателят
в чл. 78а, ал.1 НК е предвидил размер на глобата от 1 000 до 5 000 лв.
Т.е. средния размер на същата се явява сумата от 3 000 лв.
Съдът наложи
на обвиняемия глоба в размер на 2 980 лв., което е малко под средния
размер на санкцията.
Съдът определи
цитираната глоба, като на основание на
чл. 47, ал.1 НК, се съобрази и с имотното състояние и семейното положение на
обвиняемия.
При определяне
на наказанието, съдът отчете също така и отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се вземе предвид факта, че
обвиняемия е проявил трайно незачитане на установения правов ред, като е
извършил множество деяния, а предмета на престъплението е с висока стойност.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат предвид
самопризнанията на обвиняемия, чрез които е съдействал на органите на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина, самокритичността
изразена чрез искрените съжаления, младата възраст, както и тежкото материално състояние.
Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не
може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим
начин законните права и свободи на гражданите /така
и Решение
№ 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/
РРС не намира
факта, че подсъдимият не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и
че друг път не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а НК за
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като тези обстоятелства са отчетени
от законодателя като основание за освобождаване от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК /арг. чл. 56 НК/.
По същия аргумент не е смекчаващо отговорността обстоятелство възстановяването
на присвоеното имущество – за това веднъж е бил приложен привилегирования
състав на чл. 206, ал.6, т.1 НК, а и именно поради възстановяването се прилага и
разпоредбата на чл. 78а НК.
Съдът счете,
че с така наложеното наказание ще се реализират целите на същото, визирани в
чл. 36 НК, като наложеното наказание е съответно на извършеното престъпление по
смисъла на чл. 35, ал.3 НК.
По горните
съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Атанас Христов/