№ 1597
гр. Бургас, 02.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501730 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419 и чл. 420, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от А.С.И., ЕГН **********, с
адрес: гр. *** ул. *** № ** ет.*, срещу разпореждане на Районен съд Бургас,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 260516, за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за
изпълнение по ч. гр. д. № 6568 по описа на същия съд за 2020 г. срещу
жалбоподателя в полза на заявителя “Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК
*********, за вземания, произтичащи от договор № 002СС-R-
000077/13.06.2008 г.
В жалбата се твърди, че представеното от банката – кредитор извлечение
от счетоводните и книги е нередовно и не е годен документ установяващ
подлежащо на изпълнение вземане, тъй като не съдържало данни за
усвояването на кредита, броя, размера и падежа на уговорените погасителни
вноски, датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Не ставало ясно,
как е формиран размерът на претендираната лихва. Възразява, че вземането е
погасено по давност. Твърди, се наличие на неравноправни клаузи в договора
за кредит и общите условия към него, като се заявява, че същите не са
индивидуално уговорени. Жалбоподателят се позовава на чл. 143, ал. 2, т. 10
и 19 ЗЗП, според които неравноправна е клаузата, която не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора и клауза която се налагат на потребителя без той да има възможност
да се запознае с тях преди сключване на договора. Твърди се, че чл. 7 от
договора за кредит е точно такава клауза. В него било посочено, че лихвата
по договора се определя съгласно общите условия и Тарифа за таксите и
комисионните на банката, но длъжникът не бил запознат с Тарифата, тъй като
същата не му била представена при сключване на договора. Моли се за
1
отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения
изпълнителен лист.
Постъпил е отговор на частната жалба от “Първа инвестиционна банка”
АД, в който се твърди, че жалбата е неоснователна. Излагат се аргументи за
редовност на извлечението от счетоводните книги представено пред
заповедния съд, тъй като кредитът бил под формата на овърдрафт, което
изключвало изплащането му при определени погасителни вноски. Поради
това в извлечението от счетоводните книги на банката фигурирали подробни
данни за усвоените и погасените суми и нямало как да се описват дати за
плащане и издължаване на сумите, тъй като такива не са договорени.
Извлечението съвсем подробно посочвало размера на просрочената сума,
непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя и
обезщетението за забава за просрочените плащания. Не било налице
основание за третиране на клаузите определящи лихвата като неравноправни,
тъй като било видно от договора, че са индивидуално уговорени и включени в
неговото съдържание. В т. 7 от договора била посочена точна стойност на
лихвата, тя не била променяна и банката не претендирала такси и
комисионни, поради което оплакванията свързани с непредставяне на
Тарифата били неотносими.
Подадена е частна жалба и от “Първа инвестиционна банка” АД с ЕИК:
********* срещу Определение № 263848/06.08.2021 г. постановено по частно
гражданско дело 6568/2020 г. на PC- гр. Бургас, в частта с която се
разпорежда спиране на изпълнително дело 20217040400142 на ЧСИ Иванка
Миндова образувано срещу А.С.И.. Жалбоподателят твърди, че счетоводната
справка представена като доказателство по чл. 420, ал. 2, т. 3 ГПК е частен
свидетелстващ документ и се оспорва доказателственото и значение. Твърди,
че в тази хипотеза представеният документ следва да има материална
доказателствена сила, каквато представената справка няма и изпълнението не
следва да бъде спирано. Излагат се съображения, че представената от
длъжника счетоводна справка доказва дължимостта частично на дълга и за
тази, част не следва да се спира изпълнението. Приложима била нормата на
чл. 420, ал. 1 ГПК и за спиране на изпълнението се изисквало обезпечение,
което в случая не било дадено. Моли за отмяна на обжалваното определение.
Претендират се разноски.
Подадените частни жалби са допустими и подадени в срок и подлежат
на разглеждане по същество.
За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият
съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на
страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
По жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение:
На 22.10.2020 г. кредиторът „Първа инвестиционна банка“ АД подава
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу А.С.И.,
въз основа на извлечение от счетоводните си книги, като е образувано ч. гр. д.
№ 6568/2020г ., по описа на БРС и на 26.10.2020г. е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с
която е разпоредено А.С.И. да заплати на банката сумата, посочена в същата.
2
На 07.07.2021г., А.С.И. е получила Покана за доброволно изпълнение от
Иванка Миндова - ЧСИ с рeг. № 704, район на действие ОС - Бургас, с която е
връчена Заповед № 260516 от 26.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издаден изпълнителен
лист № 261235 от 26.10.2020г. по ч.гр.дело № 6568/2020г по описа на БРС.
Срещу същата е подадено възражение на основание чл. 414 ГПК.
Подадено е заявление по образец, а приложеният към него документ –
извлечение от сметка на „Първа инвестиционна банка“ АД е формално
редовно и установява подлежащо на изпълнение парично задължение.
Извлечението от сметка е съставено и носи подпис на длъжностни лица,
представляващи банката.
Извлечението от сметка и приложения договор за кредит удостоверяват
подлежащо на изпълнение вземане на банката спрямо длъжника. Посочен в
извлечението от сметка е договора от 13.06.2008 година. Счетоводният
документ съдържа данни за датата, на която е обявен за предсрочно изискуем
кредита – 19.10.2020 година, размера на главницата и дължимата лихва. В
конкретика извлечението в достатъчна степен удовлетворява изискването за
минимално необходимите реквизити за индивидуализиране на длъжника,
размера на вземането и датата, на която банката е счела кредита за
предсрочно изискуем. В заповедното производство документът се проверява
само от външна страна.
По отношение на възражението за наличие на неравноправни клаузи в
потребителския договора следва да отбележим, че неравноправния характер
на клаузата изключва индивидуалната й уговореност от една страна, а в
случая страните са се съгласили изрично досежно същата с подписване на
договора, като т. 7 е част от индивидуално-уговореното съдържание на
договора, размерът на лихвата също е определен в договора, а не в общите
условия. В конкретния случай длъжникът е осведомен недвусмислено за
обстоятелствата, които биха могли да дадат отражение на размера на
задължението. Т.е. той от самото начало при сключване на договора е узнал
годишния размер на лихвата.
Доколкото съдът в това производство е длъжен да следи за наличието
на неравноправни клаузи в потребителския договор, настоящия съдебен
състав намира, че не са налице хипотезите визирани от жалбоподателя, а
именно чл. 143, ал. 2 т. 10 и т. 19 ЗЗП. На потребителя в случая не са
наложени клаузи, с които да не е бил запознат предварително. Лихвата, която
има характер на мораторна неустойка и размерът и, са индивидуално-
̀
уговорени в договора. Банката не е заблудила потребителя със сложен
механизъм за определяне на неустойката, който да е неясен, а дори в
настоящия случай тя е определена чрез фиксиран годишен размер – 16 %, 18
%, който не е изменян едностранно от кредитора. Поради това не може да се
приеме, че длъжникът не е бил в състояние да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Лихвата в този размер не излиза извън
допустимите от закона и добрите нрави граници и е съобразена с
обезпечителната, обезщетителната и санкционна функции присъщи за този
вид мораторна неустойка.
3
В това производство други въпроси свързани със съществуването на
материалното право не подлежат на разглеждане. По тях ще се произнесе
исковия съд в производството по чл. 422 ГПК. С оглед изложеното частната
жалба се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По жалбата срещу определението за спиране на изпълнението:
Подадена е и частна жалба от “Първа инвестиционна банка” АД срещу
определението за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 ГПК. Заедно с нея
пред заповедния съд длъжникът е представил счетоводна справка, частен
документ, съставена от счетоводител, на който длъжникът е възложил
изчисляване на дължимия размер на паричното му задължение към банката.
На основание чл. 420, ал. 2, т. 3 ГПК заповедния съд е спрял изпълнително
дело 20217040400142 на ЧСИ Иванка Миндова образувано срещу А.С.И..
Районният съд правилно е приел, че представената от длъжника
счетоводна справка следва да бъде зачетена като писмено доказателство по
смисъла на чл. 420, ал. 2, т. 3 ГПК. Същата съдържа доказателства, които
разколебават достоверността на представеното извлечение от счетоводството
на кредитора и дават основание за спиране на принудителното изпълнение,
поради неправилно изчисляване на размера на дължимото вземане. Касае се
за хипотеза на непълно доказване, осъществено задължително чрез писмено
доказателство, каквото несъмнено представлява счетоводната справка,
представена от длъжника. Следва да се отбележи, че по реда на настоящото
производство съдът не се произнася окончателно по достоверността на
доказателствените средства по делото. Категорично е налице хипотезата на
чл. 420, ал. 2, т. 3 ГПК, която норма е въведена именно с цел защита на
потребителите.
В контекста на изложеното частната жалба е неоснователна,
респективно обжалваното определение на БРС не страда от визираните в
същата, пороци.
Неоснователно е искането на частните жалбоподатели и ответници за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за
производството по частната жалба. Отговорността на страните за разноски е
обусловена от изхода на спора - чл. 78 ГПК, и поради това съдът се произнася
по разноските с акта, с който приключва делото в съответната инстанция - чл.
81 ГПК. Под "акт, с който приключва делото" по смисъла на чл. 81 ГПК
законодателят е имал предвид онзи съдебен акт, с който съответната съдебна
инстанция разрешава спора по същество или прекратява производството по
делото по начин, изключващ последващата му висящност пред нея по повод
на същия правен спор. Определението, с което по-горната съдебна инстанция
се произнася по частна жалба срещу определение за спиране на делото или
разпореждане допускащо незабавно изпълнение, нямат характер на съдебен
акт по чл. 81 ГПК и по тази причина с него не се присъждат разноски, респ.
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Този извод се приема и
от върховната съдебна инстанция в Определение № 511 от 19.10.2016 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2006/2016 г., II т. о., Определение № 201/27.09.2011 г. по
ч.гр.д. № 39/2010 г., IV ГО и др.
Водим от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 26.10.2017 г., постановено по ч. гр.
д. № 6568 по описа на БРС за 2020 г., с което е допуснато незабавно
изпълнение на издадената в полза на заявителя “Първа инвестиционна банка”
АД, ЕИК *********, заповед № 260516/26.10.2020 г. за изпълнение на
парично задължение и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263848/06.08.2021 г. постановено по
частно гражданско дело 6568/2020 г. на PC- гр. Бургас, в частта с която се
разпорежда спиране на изпълнително дело 20217040400142 на ЧСИ Иванка
Миндова образувано срещу А.С.И..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5