Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1917                                   05.08.2020 г.                                 Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                       Х граждански състав

На осми юли                                                                                  Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

                       Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 9233 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявения от „МИСП” ЕООД против „БЪЛНЕД” ООД и допълнително уточнен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 294,76 лв. – сборна главница, представляваща неплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги, както и сумата от 5 943,76 лв. – сборна мораторна лихва, дължими както следва:

-      90,76 лв. – неплатена част от главницата по фактура № 561/ 31.08.2016 г.,

-      4 236,00 лв. – неплатена главница по фактура № 568/30.09.2016 г.,

-      1 764,00 лв. - неплатена главница по фактура № 569/30.09.2016 г., както и 551,84 лв. – мораторна лихва, дължима върху главницата за периода 30.09.2016 г. – 31.10.2019 г.,

-      4 462,80 лв. - неплатена главница по фактура № 572/31.10.2016 г., както и 1 358,68 лв. – мораторна лихва, дължима върху главницата за периода 31.10.2016 г. – 31.10.2019 г.,

-      4 816,80 лв. - неплатена главница по фактура № 573/31.10.2016 г., както и 1 466,20 лв. – мораторна лихва, дължима върху главницата за периода 31.10.2016 г. – 31.10.2019 г.,

-      1 188,00 лв. - неплатена главница по фактура № 574/31.10.2016 г., както и 361,68 лв. – мораторна лихва, дължима върху главницата за периода 31.10.2016 г. – 31.10.2019 г.,

-      1 710,00 лв. - неплатена главница по фактура № 588/30.11.2016 г., както и 506,36 лв. – мораторна лихва, дължима върху главницата за периода 30.11.2016 г. – 31.10.2019 г.,

-      3 416,40 лв. - неплатена главница по фактура № 591/30.12.2016 г., както и 983,06 лв. – мораторна лихва, дължима върху главницата за периода 30.12.2016 г. – 31.10.2019 г.,

-      1 068,00 лв. - неплатена главница по фактура № 594/31.01.2017 г., както и 297,89 лв. – мораторна лихва, дължима върху главницата за периода 31.01.2017 г. – 31.10.2019 г.,

-      1 542,00 лв. - неплатена главница по фактура № 595/28.02.2017 г., както и 418,05 лв. – мораторна лихва, дължима върху главницата за периода 28.02.2017 г. – 31.10.2019 г.,

ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че извършва транспортна дейност и по повод на нея е в трайни търговски отношения с ответника, като по негова поръчка извършва транспортиране на различни товари в страната. Твърди също така, че за извършените транспортни услуги издава съответни фактури с цената на всеки превоз, които предявява за плащане на ответника, като сумите по процесните фактури не са били платени. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа исковете, ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правни основания чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, в който се твърди, че исковата молба е частично основателна. Ответникът признава, че с ищеца са били в дългогодишни търговски отношения. Не оспорва представените от ищеца фактури, но твърди, че задълженията по фактури № 561/31.08.2016 г., № 568/30.09.2016 г., № 569/30.09.2016 г. и № 572/ 31.10.2016 г. са платени изцяло, както и че по фактура № 573/31.10.2016 г. е извършено частично плащане в размер на 2 222,72 лв. на 17.01.2017 г., след което по тази фактура е останала неплатена сумата от 2 594,08 лв., а по отношение на останалите процесни фактури признава, че сумите не са платени. Заявява обаче, че има вземания от ищеца в общ размер на 5 857,16 лв., както следва:

-      848,29 лв. – неплатен остатък по фактура № 2790/26.04.2015 г.,

-      1 876,25 лв. – неплатена главница по фактура № 2848/15.05.2015 г.,

-      2 778,62 лв. – неплатена главница по фактура № 2859/26.05.2015 г.,

-      354 лв. – неплатена главница по фактура № 343/30.06.2015 г.

Поради това и като признава, че дължи на ищеца сумата от 11 518,48 лв., ответникът моли да бъде извършено прихващане между насрещно дължимите от двете дружества суми. С допълнително становище, депозирано преди провеждане на първо открито съдебно заседание, ответното дружество е заявило, че не отрича осчетоводяването на посочените в исковата молба фактури, но счита, че задълженията по тях са погасени. Изложени са и нови твърдения, които не са били релевирани в отговора на исковата молба, поради което съдът намира, че са заявени след изтичането на преклузивния срок за това и не дължи произнасяне по тях. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

          Със становище от 04.02.2020 г. ищецът не е оспорил факта, че ответникът е платил посочените в отговора суми, но според него с тези плащания са били погасени задължения на ответника по други фактури, а не по процесните. Оспорено е и заявеното от ответника възражение за прихващане, като ищецът твърди, че е платил на ответника изцяло сумите по първите две фактури, че по третата фактура е извършил частично плащане и по нея е останала неплатена сума от 422,04 лв., а сумата по четвъртата фактура (354 лв.) не е платена и не е осчетоводена, но е направено изявление за извършване на прихващане между тези дължими суми в общ размер от 776,04 лв. и сумата от 885,55 лв., която „МИСП” ЕООД погрешно е надвнесло по сметката на „БЪЛНЕД” ООД.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          По делото са представени издадени от ищеца фактури с получател „БЪЛНЕД” ООД за извършени транспортни услуги, а именно фактура № 561/ 31.08.2016 г. на стойност 2 976,48 лв., от която по делото се претендират 90,76 лв., фактура № 568/30.09.2016 г. на стойност 4 236 лв., фактура № 569/ 30.09.2016 г. на стойност 1 764 лв.,  фактура № 572/31.10.2016 г. на стойност 4 462,80 лв., фактура № 573/ 31.10.2016 г. на стойност 4 816,80 лв., фактура № 574/31.10.2016 г. на стойност 1 188 лв., фактура № 588/30.11.2016 г. на стойност 1 710 лв., фактура № 591/30.12.2016 г. на стойност 3 416,40 лв., фактура № 594/31.01.2017 г. на стойност 1 068 лв. и фактура № 595/ 28.02.2017 г. на стойност 1 542 лв. Ответното дружество не е оспорило твърдението на ищеца, че страните са били в трайни търговски отношения, нито е оспорило представените фактури и осчетоводявавето им в неговото счетоводството. Поради това съдът намира, че тези фактури доказват извършени от ищеца в полза на ответника транспортни услуги, както и тяхната стойност, а именно отразените във фактурите суми.

Спори се дали сумите по фактурите са дължими или задълженията по тях са погасени и по какъв начин, като първоначално в отговора си ответникът е признал, че неплатеният остатък по тези фактури е в общ размер от 11 518,48 лв. (сбор от част от дължимата сума по ф-ра № 573/31.10.2016 г. и по издадените ф-ри след тази дата), а впоследствие е променил становището си и твърди, че не са налице непогасени суми.

          Представени са 8 преводни нареждания за платени от ответника на ищеца суми през периода 06.10.2016 г. – 17.01.2017 г., като във всяко от тях като основание за плащането е вписано „по фактури”, без да са конкретизирани номерата и датите на фактурите, по които е платено.

Във връзка с направеното възражение за прихващане ответникът е представил четири фактури с получател „МИСП“ ЕООД, а именно фактура № 2790/26.04.2015 г. на стойност 1 718,74 лв., от която се твърди, че е налице неплатен остатък в размер на 848,29 лв., фактура № 2848/15.05.2015 г. на стойност 1 876,25 лв., фактура № 2859/26.05.2015 г. на стойност 2 778,62 лв. и фактура № 343/30.06.2015 г. на стойност 354 лв., като първите три фактури са издадени за извършени транспортни услуги, а четвъртата – за дизелово гориво.

Със становището си от 04.02.2020 г. ищецът е представил извлечение от счетоводните си книги - сметка 401 за партида „БЪЛНЕД“ ООД за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., съгласно което сумите по фактурите, които са предмет на заявеното от ответника възражение за прихващане, са платени, като е налице и надплатена от ищеца сума в размер на 885,55 лв.

          По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че общият размер на действително платените от ответника суми през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г., които са отразени в счетоводствата и на двете дружества, е 15 412 лв. Вещото лице също така е установило, че в счетоводството на ищеца е отразено погасяване на част от задължението по фактура № 561/31.08.2016 г., а именно на сумата от 2 885,72 лв. с извършено на 17.01.2017 г. плащане в размер на 3 000 лв., а по останалите процесни фактури няма отразени плащания, като неплатеният остатък по тези фактури е в размер на 24 294,76 лв. Посочено е в експертизата, че в счетоводството на ищеца погасяванията са извършвани по поредността на фактурите, като с платените от ответника суми са били покривани най-старите задължения, а не процесните. Според вещото лице, в счетоводството на ответника са отразени извършени плащания по процесните фактури в общ размер от 15 622 лв. при общо задължение по тях в размер на 27 180,48 лв., като поредността на покриване на задълженията по фактурите е датата на фактурата, т.е. погасяване се най-старото задължение, считано от 06.10.2016 г. Вещото лице също така е установило, че фактурите, които са предмет на възражението за прихващане, са осчетоводени в счетоводството на ищеца и по тях е ползван данъчен кредит, като те са отразени като изцяло заплатени и няма други издадени от ответника фактури, които да са заявени за плащане. Според вещото лице, с извършени през периода 11.08.2015 г. – 31.10.2015 г. от ищеца в полза на ответника плащания са недължимо платени 885,55 лв. В експертизата е изчислен и размера на дължимите мораторни лихви върху претендираните суми по процесните фактури за посочените в исковата молба периоди, като заключението на вещото лице е, че мораторните лихви са в общ размер от 7 296,46 лв. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че в счетоводството на ответника към 31.12.2016 г. са отписани задължения към доставчика „МИСП” ЕООД в общ размер от 8 810,28 лв., които обаче не са отписани в счетоводството на ищеца, като според вещото лице именно това е причината в счетоводствата на двете дружества да е налице разлика по отношение на съществуващите задължения на ответника към ищеца. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на ответника не е посочено задължението по коя конкретна фактура се погасява с конкретно плащане, като от банковите документи също не ставало ясно по кои конкретни фактури са извършени плащанията, а е записано само „плащания по фактури”. 

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:

На първо място съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че част от сумите, дължими по процесните фактури, са били платени с представените по делото платежни нареждания, тъй като в самите платежни не е посочено по коя конкретна фактура е извършено плащането, поради което не се установява с тях да са били платени именно задълженията по процесните фактури. С оглед на това и тъй като в счетоводството на ищеца не са отразени плащания по тези фактури, с изключение на признатата от ищеца сума от 2885,72 лв., представляваща част от задължението по фактура № 561/ 31.08.2016 г., съдът намира за недоказано, че останалите задължения по процесните фактури са били платени от ответника. По делото не се установи какви задължения на ответника са били погасени с извършените от него плащания към ищеца, но при условие, че в платежните документи не е посочено по кои конкретни фактури се плаща и след като ищецът оспорва с тези суми да са били платени процесните задължения, както и предвид липсата на спор между страните, че са били налице и други задължения на ответника към ищеца, то според съда не може да се приеме за доказано, че с тези суми са били платени задълженията именно по процесните фактури.

На следващо място съдът намира за недоказано и направеното от ответника възражение за прихващане, тъй като от ангажираната експертиза е видно, че сумите по фактурите, които са предмет на възражението, са били платени от ищеца с пет плащания, извършени през периода 11.08.2015 г. – 12.10.2015 г., като в счетоводството на ищеца не са били предявявани от ответника други фактури за плащане.

С оглед на гореизложеното, съдът намира за доказано, че ответникът дължи на ищеца процесната сборна главница в размер на 24 294,76 лв., представляваща сбор от задълженията по посочените в исковата молба 10 фактури.

По отношение на претендираните мораторни лихви, съдът намира, че предвид забавата за плащане на главниците по процесните фактури ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху всяка от главниците, считано от изпадането му в забава до 31.10.2019 г. (както е предявен иска), които лихви са в общ размер от 7 296,46 лв., съгласно изготвената по делото експертиза. С оглед на това и тъй като акцесорният иск е предявен в по-малък размер, а именно за сумата от 5 943,76 лв., то същият следва да бъде уважен в  пълния му размер.

В полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

С оглед уважаването на исковете и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 2 799,54 лв., представляваща направените от него разноски по делото, включващи: 1 209,54 лв. – държавна такса, 1 440 лв. – адвокатско възнаграждение и 150 лв. -възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА „БЪЛНЕД” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Българово, ул. „Опълченска” № 8, представлявано от Н. Т. М., да заплати на „МИСП” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Камено, ул. „Пирин” № 4, представлявано от П. М. М., сумата от 24 294,76 лв. (двадесет и четири хиляди двеста деветдесет и четири лв. и седемдесет и шест ст.), представляваща неплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги, съгласно 10 фактури, издадени през периода 31.08.2016 г. - 28.02.2017 г., както и сумата от 5 943,76 лв. (пет хиляди деветстотин четиридесет и три лв. и седемдесет и шест ст.), представляваща сборна мораторна лихва върху задълженията по отделните фактури, дължима за периодите от изпадането в забава до 31.10.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 24 294,76 лв., считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 799,54 лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и девет лв. и петдесет и четири ст.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Присъдените суми могат да бъдат платени по банкова сметка *** „МИСП” ЕООД с IBAN: ***.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА