№ 18974
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110162103 по описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
22.10.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 62103/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Ю. А. Я., в която се твърди, че
ответницата била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
*********************, аб. № 45969, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 1596,49 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но
ответницата не я била заплатила, поради което изпаднала в забава и дължала и обезщетение
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 264,05 лева за периода от
15.09.2020 г. до 30.11.2022 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово
разпределение, поради което ответникът му дължал сумата от 22,53 лева, представляващи
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2019 г. до
1
30.04.2021 г., както и сумата от 4,74 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г. Навежда довод, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на
вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответницата му дължи претендираните
вземания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез
особения представител, като претенциите се оспорват. Твърди, че вземанията са погасени по
давност, което аргументира подробно. Поддържа, че общият топломер не бил технически
изряден, което касаело и въпроса за доставената топлинната енергия, като прави обосновка
от правна страна. Поддържа, че в случая не било установено наличието на облигационно
отношение, тъй като не била собственик или вещен ползвател на имота, нито била
обитавала последния за процесния период. Инвокира доводи, че сумите за дялово
разпределение не били правилно определение, като развива съображения от правна страна.
Иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на иска.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
2
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представено е Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС от
25.03.1998 г., като се установява, че ГАП е станал собственик на следния недвижим имот,
находящ се в гр. *********************.
Приложено е Удостоверение за наследници изх. № РИС21-УФ01-742/31.12.2021 г.,
като се изяснява, че ГАП е починал на 25.06.2017 г., като е оставил за наследници по закон
родственица от четвърти ред (арг. чл. 8, ал. 4 ЗН) – Ю. А. Я., която е дъщеря на ААС
(починал на 05.03.2001 г.), който е брат на майката на наследодателя – РАП (починала на
04.07.1995 г.).
С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат
наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на
наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го
придобиват. Тоест, наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с
факта на откриване на наследството, а единствено открива правната възможност на
последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането на
наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С
него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите
лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на
наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено
изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за
това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
3
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да
се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да
определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.
Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр.2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което
не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството срокът
за приемане се определя от съда, който разглежда делото. При граматическото, систематично
и телеологически тълкуване на разпоредбатана чл. 51, ал. 1,изр. 2 налага извод, че когато
има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода на делото
ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема
наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от
него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е
ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството
наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи
правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да
приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок,
който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото
субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. №
2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О.
В случая нито са сочени, нито са представени доказателства за извършена креция (т.е.
приемане на наследството), нито ищецът е поискал определянето на срок по реда на чл. 51
ЗН. Следователно, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът
намира, че трябва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Нещо повече, трябва да се отбележи изрично, че
още с отговора на исковата молба ответницата е оспорила наличието на облигационната
връзка между страните, като единият от доводите касае именно липсата на вещни права
върху имота, доколкото изрично е посочено, че самото представяне на удостоверението за
наследници не доказва само по себе си наследствената сукцесия, респ. кое или кои лица са
призовани към наследяване или са приели наследството. Тоест, при наличието на подобно
оспорване именно с оглед разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало да
установи наличието на облигационната връзка, като направи доказателствени искания
свързани с установяването на мълчаливо приемане на наследството или да поиска откриване
на производство по реда на чл. 51 ЗН.
За пълнота следва да се изясни, че по делото не са ангажирани и никакви
доказателства, че ответницата е приела наследството. Понастоящем българското
наследствено право е възприело системата на приемане на наследството – изрично или с
конклудентни действия – арг. чл. 48 ЗН и чл. 49 ЗН. Тоест, в случая наследствената сезина не
ангажира директно патримониумите на наследните. Тоест, не е налице изрично преминаване
на наследството към патримониумите на наследниците. Наличието на облигационно
правоотношение, както твърди ищеца по силата на наследствената сукцесия предполага
доказването и на самата транслативна сукцесия. Когато не са ангажирани доказателства в
тази насока, а наличието на облигационно правоотношение е изрично оспорено, съдът не
може да приеме, че такова е налице.
Отделно от горното трябва да се спомене и факта, че едва с исковата молба ищецът
въвежда наследствената сукцесия, като един от фактите правопораждащи облигационното
отношение, като в случая производството е образувано при условията на чл. 422 ГПК. А
съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК: „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
4
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на
размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата
между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен
иск в това производство.“.
С оглед изложеното, тъй като не е налице първата материална предпоставка за
уважаване на предявения иск е безпредметно обсъждането на останалите материални
предпоставки на главният иск, който е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В тази
насока – след като е неоснователен главния иск, то такива са явяват и обусловените и
акцесорни искове, който също следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ответницата. Последната не е поискала присъждането им и не е
доказала, че действително е сторила такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
не следва да й се присъждат такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: *************, със седалище и
адрес на управление: гр. ************ срещу Ю. А. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр.
******************, за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Ю. А. Я., ЕГН: ********** дължи на ТС“ ЕАД, ЕИК: *************, сумата от
1596,46 лева, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия по договор
за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. за недвижим имот, находящ се в гр. *********************, аб. № 45969, както
и сумата от 264,05 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинната
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., както и сумата от 22,53 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до
м.04.2021 г., както и сумата от 4,74 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за дяловото разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.01.2023 г. по ч. гр. д. №
71106/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5