Определение по адм. дело №731/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 АПК вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е образувано по искане за спиране на предварителното изпълнение на акта, направено в жалба на К. В. Т. с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез адв.М. Я.- ДАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]от 22.10.2025 г., издадена от младши контрольор при С. П. полиция при ОД на МВР [област].

Жалбоподателят оспорва твърдението, че е допуснал ПТП и че умишлено е напуснал мястото на произшествието. По отношение на искането за спиране заявява, че отнемането на свидетелството му за управление на МПС ще му причини значителни вреди, тъй като упражнява трудовата си дейност като шофьор. Представя удостоверение, че е водач на лек таксиметров автомобил и моли да се допусне спиране на предварителното изпълнение на оспорената от него заповед.

Ответникът прилага административната преписка с придружително писмо с вх. № 4001/13.11.2025 г. като не изразява становище по искането за спиране.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът извежда следните фактически и правни изводи:

Искането е допустимо, тъй като заповедта е обжалвана в законоустановения срок, а разгледано по същество, е основателно.

В оспорената заповед са изложени твърдения за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а мярката е наложена на основание чл. 171, т. 1, б.“з“, б.“бб“ от ЗДвП.

В административната преписка е представен АУАН серия Ga № 4383511 от 22.10.2025 г., според който жалбоподателят като водач на лек автомобил с рег. № [рег. номер] на 22.10.2025 г. около 16,19 часа в [населено място], по [улица], до № 1а, в посока Хуманитарна гимназия, управлява автомобила като преминава покрай спрял автомобил в дясно по посоката му на движение, не оставя достатъчно странично разстояние и го прохлузва като допуска ПТП с материални щети, напуска мястото на произшествие без да уведоми контролните органи. В този акт е посочено, че с деянието е допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1 като ръкописно е добавено, че е нарушена и нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

са представени четири наказателни постановления, съдържащи разписки за връчване, в които под името на жалбоподателя има положени подписи и дати. Представено е и едно наказателно постановление № 25-0851-000019/27.01.2025 г. , което явно не е връчено на жалбоподателя по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, т.е. лично на нарушителя срещу подпис, тъй като в същото е отбелязано, че е връчено на съсед, чиито имена са посочени.

Съгл.чл. 172, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 4 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи; те подлежат на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи съгл. ТР № 5/08.09.2009 г на ВАС.

Съобразно нормата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, която определя, че жалбата не спира изпълнението на заповедта, то следва извода, че предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона, а не с разпореждане на административния орган по реда на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В този случай административният орган няма задължение да излага мотиви защо пристъпва към предварително изпълнение на наложената ПАМ. В съдебната практика се приема, че когато по силата на изрична законова разпоредба се предвижда предварително, незабавно изпълнение на определена категория административни актове, се презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки визирани в чл. 60, ал. 1 АПК. Презумпцията на закона е, че предварителното изпълнение на заповедта за временно отнемане на свидетелството за управление на водач, цели охрана на живота и здравето на участниците в движението, включително и на евентуалния нарушител.

Нормата на чл. 171, т. 1, б.“з“, б.“бб“ от ЗДвП, въз основа на която е издадена оспорената заповед е нова, обнародвана е в ДВ Бр. 64/2025 г., и е в сила от 07.09.2025 г.

В Закона за движение по пътищата не са предвидени основания за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 от с.з. предварително изпълнение, поради което при разглеждане на искането за това следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК.

Нормата на чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му.

Жалбоподателят твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради невъзможността да използва процесния автомобил във връзка с осъществяване на трудова дейност като таксиметров шофьор и представя доказателства, че е водач на лек таксиметров автомобил- удостоверение № 1023297, издадено на 26.05.2023 г. от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ разрешение № 144/18.12.2024 г., издадено от Община [населено място].

Безспорно е, че невъзможността да управлява МПС в рамките на периода до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 3 месеца, би довело липса на получавани приходи от трудова дейност. Нови обстоятелства са представените с жалбата доказателства, че жалбоподателят упражнява трудова дейност като шофьор, които не са приложени от административния орган в административната преписка, следователно не са му били известни.

Същевременно жалбоподателят излага твърдения, че дори и да е причинил щети върху другия автомобил, той не е напуснал мястото на произшествието умишлено, понеже изобщо не е узнал за него. Съдът прецени данните, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед и намира, че не става ясно какви по вид, обем, интензивност са причинените на другия автомобил щети, т.нар. „прохлузване“. Няма данни дали досегът между двата автомобила е бил от такъв характер, че да достигне до възприятията на водача, който го е причинил.

По делото ответникът не представя протокол от ПТП или други доказателства, за умишлено напускане от жалбоподателя мястото, за което се твърди, че е причинил „прохлузване“, материални щети на друг паркиран автомобил. В самата заповед и в представената преписка липса конкретно описание на причинените вреди, щети върху другия паркиран автомобил. След като липсват категорични данни, че жалбоподателят в качеството си на водач на МПС умишлено е напуснал място на произшествие с материални щети на друг автомобил, изразяващи се в „прохлузване“, то съдът приема, че е оборено наличието предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 АПК, и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта следва да се отмени.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че в конкретния казус молителят е оборил установената с чл. 172, ал. 6 от специалния ЗДвП презумпция, което [жк], ал. 4 вр.ал. 2 от АПК като основателна и налага уважаването й.

Мотивиран от изложеното, Административен съд [област], V състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]от 22.10.2025 г., издадена от младши контрольор при С. П. полиция при ОД на МВР [област], с която на К. В. Т. с [ЕГН] с адрес [населено място], на основание чл. 171, т. 1, б.“з“, б.“бб“ от Закона за движение по пътищата, е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал. 3 от АПК.