РЕШЕНИЕ
№ 598
29.09.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор: Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от
съдия Бодикян административно дело №770 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано
е по жалба на Х.М. - гражданин на Иран, с адрес: ***, срещу Решение № УПХ -83/14.08.2020г.
на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и разпоредбите
на материалния закон. Смята се, че с акта били нарушени разпоредбите на чл.8 и
чл.9 от ЗУБ. Счита се, че съображенията изложени от органа, касаещи отказа за
предоставяне на статут са изцяло незаконосъобразни, тъй като напълно бил
игнориран факта, че причините търсещият закрила да напусне страната си били
свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. В решението не се
съдържал нито един аргумент за това дали молбата за закрила била основателна
или не. Не били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Иран, с
положените на различните етнически групи там, обстоятелства, свързани със
заплахите, на които оспорващият бил обект в страната си. Всичко това били обстоятелства, които следвало да
бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение
към основателността на молбата по същество. Аргументите на административния
орган, изложени в решението не съответствали на фактическата обстановка.
Въпреки изразеното от търсещия закрила, органът постановил отказ без да
кредитира изложените пред него факти. В жалбата си оспорващият сочи, че
напуснал страната си заради заплахата за
живота и свободата му, след като бил арестуван от полицията. Задържането му
било неправомерно, като почти два месеца бил изтезаван за нещо, което не бил
извършил. Нямало към кого да се обърне за помощ. Вероятността да получи
ефективна присъда и отново да преживее изтърпяното го накарала до потърси
спасение далеч от Иран, с надеждата, че ще може да получи сигурност и закрила,
а не формално отношение към бежанската му история. Смята, че в решението си
органът не изложил никакви аргументи, обосноваващи извода му за позоваване от
страна на молителя на обстоятелства, които са извън предмета на закона. Сочи се, че ВКБООН и отделните държави гарантирали,
че правителствените институции, правните съветници и
служителите, които участвали в процеса на определяне на бежанския статут били
добре запознати с насоките за работа със случаи на заплахи и преследване, на
които оспорващият бил обект в Иран. Поради това, органите трябвало да съзнават
тежкото положение на хора като оспорващия, намиращи се в безизходица,
притиснати от събитията в страната им по произход. Липсата на мотиви в тази
част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не
били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.
Последният изложил формално и бланкетно определени
факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна
„компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият
орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с
нищожност на административния акт. При постановяване на решението били
допуснати съществени нарушения на материалния закон. Подадената от
жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице
основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Видно било от мотивите на решението, че
административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в Иран,
без да търси и събере информация от утвърдени международни източници, като се
задоволил единствено с това декларативно да обяви, че оспорващият не бил
преследван по смисъла на ЗУБ и че могъл ефективно да се защити в страната си по
произход. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. Изтъква, че в хода
на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се
опитал да изложи своите опасения относно обстановката в Иран, както и относно
факта, че положението се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало
да бъде разгледана молбата му. Сочи още, че органът приел, че молителят не бил
обект на репресии, доколкото заявените проблеми били ирелевантни
за предоставянето на закрила, но не изложил аргументи защо е стигнал до тези
изводи. Заявява, че по време на провежданото с него
интервю не посочил икономически съображения за напускане на страната си, както
приел административният орган. Заявената от него причина за напускане била
свързана с липсата на сигурност и перспектива за един млад човек. Бил в
опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Твърди,
че ако бил останал в Иран, можело вече да бъде убит или пострадал. Оспорващият сочи, че заявил пред административния
орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в Иран, щял да
бъде изложен на опасност от сериозно посегателства и реален риск за живота и
личната си сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота
си в Иран и това била причината да напусне страната. В жалбата се посочва, че
неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от
ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15 буква „в“ от Директива
2004/83/ЕО. Поради това неправилно тълкуване на приложената материалната норма,
административният орган стигнал до погрешен извод и постановил административния
си акт в нарушение на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.
По
изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение, поради
противоречието му с административнопроизводствените правила, както и с чл.13,
ал.1, т.1 и т.2 и чл.9 от ЗУБ, и връщане на преписката на административния
орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.
В съдебно
заседание, жалбата се поддържа от процесуален представител, който изтъква
допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт.
Ответникът
- Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, в съдебно заседание чрез
процесуален представител и в писмени бележки, изразява становище за
неоснователност на оспорването.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а оспорения
акт за обоснован и законосъобразен.
Съдът,
като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби
до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ
– Любимец при Дирекция „Миграция” под вх.№105450-1309/28.07.2020г. и подадена
чрез РПЦ – Харманли под вх. №597/04.08.2020г., заведени в ДАБ под рег. № УП-15649/04.08.2020г.,
чужденецът Х.М. от Иран е поискал от властите в Република България предоставяне
на закрила. Тъй като не разполагал с документи за самоличност, последната е
била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която
търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х.М., гражданин на Иран, роден
на ***г. в Иран, пр.М., гр.С., с.М., неженен.
Попълнен е Регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила бил
записан като Х.М. гражданин
на Иран, роден на ***г. в Иран, пр.М., гр.С., с.М.,
със същия постоянен адрес, религия – ***, етническа принадлежност – ***, професия
– ***, със средно образование, неженен.
С Писмо
рег. №УП-15649/05.08.2020г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от
Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба
за международна закрила. Становище не е представено към преписката.
На 10.08.2020г.
с кандидата е проведено интервю, резултатите от което са отразени в протокол
рег. №УП-15649/10.08.2020г. В хода на производството чужденецът е потвърдил
казаното от него при попълване на регистрационния лист. Споделил, че напуснал Иран
нелегално на 24.04.2020г. с помощта на трафикант като заминал за Турция, където
останал около три месеца в гр.Истанбул. В България влязъл на 30.06.2020г.,
отново нелегално, заедно с други пет човека. След преминаването на границата
останали пет дни в гората. След това продължили пътя си пеша и на 09.07.2020г.
били задържани от полицията. Споделил, че на 22.12.2019г. бил задържан от
кварталните полицаи в Иран. Преди това, на 16.11.2019г. в гр.*** имало бунт,
защото държавата искала да увеличи цената на бензина. По това време той бил на
гости на сестра си в града, с чийто син били на разходка навън. Когато се
връщали минали през хората, които протестирали. След случилото се, останал при
сестра си още четири дни, след което се върнал в родното си място. Три дни след
това получил призовка за явяване в полицейския участък в пр.М., гр.С., с.М.. Полицаите го арестували, защото им били дали грешна
информация, че участвал в бунта. В ареста останал около месец и половина, след
което бил освободен срещу гаранция. За тази гаранция дал нотариалния акт на
дома им. След като го освободили, му разпоредили да не напуска града до второ
нареждане. Допълнил, че пребивавал в арест, който дори нямало решетки, не знаел
дали е ден или нощ. Веднъж седмично го вадили оттам и го разпитвали за
участието му в бунта, пита ли го от коя партия бил. След освобождаването му,
изминали две седмици, в които много се притеснявал, не излизал от дома си. След
това получил призовка, в която пишело, че за даване на допълнителна информация
и изясняване на случая трябвало да отиде в съда. Показал призовката на баща си,
споделил за нея и с адвокати, които му казали, че ако се яви в съда, можело да
му издадат присъда и да влезе в затвора. Тогава бил посъветван от семейството си
да напусне Иран, защото животът му щял да бъде в опасност. Споделил, че когато
бил в Турция, полицаи арестували баща му, който около месец бил в ареста.
Разпитвали го за сина му, но той не им казал къде е. Посочил, че бил бит,
вероятно от полицаи, не виждал какви са, защото очите му били завързани. Не бил
осъждан в държавата си по произход или друга държава, не членувал в политическа
партия или организация, нямал контакти с въоръжени групировки. Нямал проблеми
заради етноса или религията си. Бил ***, но никой не знаел за това и затова
нямал проблеми от такова естество.
С Решение
№ УПХ-83/14.08.2020г. на Интервюиращ орган в РПЦ - Харманли е била отхвърлена
молбата за предоставяне на международна закрила на Х.М., на основание чл.70,
ал.1 във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
На 18.08.2020г.
срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с
неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на
преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 20.08.2020г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 18.08.2020г., а жалбата е
подадена на 20.08.2020г., следователно е депозирана в преклузивния
срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена
до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен
орган – Виолета Иванова, младши експерт в Регистрационно приемателен център –
гр. Харманли, определен със Заповед №РД05-421/08.06.2017г. на Председателя на
ДАБ на основание чл.48 ал. 1 т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред
се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за
международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания
по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца
интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по
общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.
Регистрацията на чужденеца е извършена на 04.08.2020г. и към датата на издаване
на процесното решение – 18.08.2020г., предвиденият
срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се
явява спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира
твърденията на жалбоподателя в тази насока. Събрани са наличните по случая
доказателства, изяснени са всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка
с индивидуалното му положение, взета е предвид актуалната обща информация за
държавата на произхода му и е преценена сигурността ѝ. Установява се от
доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган
в РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в
нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на
разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на
фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано
писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на
международна закрила. Действително, такова становище не е представено по
делото. Следва обаче да се отбележи, че липсата му не обосновава
незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70,
ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този
случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ, такова становище не
се изисква.
Не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската
история, свързан с личното положение на търсещия закрила. Напротив, много
подробно се обследват всички заявени от лицето факти от личната му бежанска история, и подробно същите се анализират, като въз
основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето
по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 от ЗУБ в
страната му на произход – Иран. Административната преписка е попълнена с
доказателства, въз основа, на които органът законосъобразно е постановил
решението си.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият
орган (изм.ДВ бр.80 от 2015г., в сила от 16.10.2015г.) гласят: молбата на
чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно
неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по
чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета
на този закон и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от
преследване.
В оспореното решение са изложени фактически твърдения както относно
наличието на последните две основания, а именно, че чужденецът не посочва
никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените от него
причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно наличието
на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Доколкото
законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи
условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за
установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното
решение. Излагането на подробни съображения относно хипотезите за предоставяне
на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, не прави решението
немотивирано, нито мотивите му – противоречиви. Изложените в акта фактически
обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни,
и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната
неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.
При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът
намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република
България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю
по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на
страната си по произход – Иран, някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Чужденецът изрично е посочил като причина за напускането на Иран извършения от
органите на полицията арест, заради подозрения в бунт, състоял се през ноември
2019г., като само предполага, че получената след освобождаването му ареста
призовка за явяване в съда би могла да доведе до присъда.
От така обективираните
в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания
опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от
бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е
преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в
чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут.
Изводът на административния орган за липсата на материалноправни
предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на
чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и
законосъобразен.
Не се споделя оплакването за вероятна присъда по отношение на оспорващия в
страната му на произход. Изразяването на такова опасение, нито е основателно,
нито се разглежда от закона като предпоставка за предоставяне на закрила.
Неоснователни са доводите на процесулания представител
на оспорващия, изложени в съдебно заседание, в насока предполагаеми репресии, с
оглед твърдението на жалбоподателя за претърпени такива в миналото.
Няма обективирани данни жалбоподателят да е член
на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или предоставен
хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер,
поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на
чл.9, ал.8 и ал.9 от ЗУБ.
Правилна е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и
не се установява в държавата си по произход той да е изложен на реална опасност
от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от
посочената законова разпоредба.
По смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал
бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г.
на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и
прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април
2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение
на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като
лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и
относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д”
от същата директива.
Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка
с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че:
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел
поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива
заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна
закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение
за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в
съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. Изложените обстоятелства в случая не са налице по отношение
на оспорващия.
Административният орган е извършил преценката си въз основа на информацията
за страната по произход, обективирана в Справка
вх.№МД-273/20.05.2020г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ
относно актуалното положение в Ислямска Република Иран и е цитирал една част от
изложените в справката данни в акта си. Направен е извода, че на територията на
Иран е налице въоръжен конфликт. Въз основа на това не се установява спрямо
заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че
единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по
произход, би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха,
релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в
страната по произход на заявителя за правилна. Предвид
оценяването, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и
индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Безогледното насилие в Иран
следва да е изключително, каквото то не се установява да е, видно от цитираната
информация за обстановката там. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във
връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с
решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с
информацията, съдържаща се в Справка вх.№МД-273/20.05.2020г. и в представената
в хода на съдебното производство Справка вх.№МД-450/24.08.2020г., с която съдът
е длъжен да се съобрази при постановяване на решението си, следва да се приеме,
че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно
насилие в държавата му по произход.
По изложените съображения, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба - отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.М. - гражданин на Иран, против Решение №
УПХ -83/14.08.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
Съдия: