№ 1241
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Елизабет Петрова
Камелия Първанова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000501418 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 261925/22.12.2020г, постановено по гр.д.№ 8597/2018г по описа
на СГС, I ГО, 18 –с-в, е осъдено на основание чл. 511, ал.3 вр. с чл. 515, ал.1, т.2 КЗ във вр. с
чл.45 ЗЗД „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” гр.София, да
заплати на П. И. Р. сумата от 120 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на баща му И. Й., настъпила 01.12.2017г. в резултат на
виновно противоправно деяние на О. А. при управление на влекач „Мерцедес Аксор“, рег.
№ ******, застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” с
дружеството Waberer Hungaria Biztosito Zrt. /H-20/, ведно със законната лихва върху тази
сума от 21.06.2018 г. до окончателното й плащане, като e отхвърлeн иска за разликата над
сумата от 120000 лева до предявения размер от 200 000 лева като неоснователен.
Осъдено е на основание чл. 511, ал. 3 във връзка с чл. 515, ал. 1, т. 2 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите „НББАЗ“ да
заплати на Р. И. Р. сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на баща му И. Й., настъпила 01.12.2017 г. в резултат на
виновно противоправно деяние на О. А. при управление на влекач „Мерцедес Аксор“, рег.
№ ******, застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” с
дружеството Waberer Hungaria Biztosito Zrt. /H-20/, ведно със законната лихва върху тази
сума от 21.06.2018 г. до окончателното й плащане, като e отхвърлeн иска за разликата над
сумата от 120000 лева до предявения размер от 200 000 лева като неоснователен.
Осъдено е на основание чл. 511, ал. 3 във връзка с чл. 515, ал. 1, т. 2 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите „НББАЗ“ гр.София да заплати на Н. П. Й. сумата от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруга й
1
И. Й., настъпила 01.12.2017 г. в резултат на виновно противоправно деяние на О. А. при
управление на влекач „Мерцедес Аксор“, рег. № ******, застрахован по застраховка
“Гражданска отговорност” с дружеството Waberer Hungaria Biztosito Zrt. /H-20/, ведно със
законната лихва върху тази сума от 21.06.2018 г. до окончателното й плащане, като е
отхвърлен иска за разликата над сумата от 150000 лева до предявения размер от 200 000
лева като неоснователен.
Осъдено е „НББАЗ“- гр.София на основание чл. 511, ал. 3 във връзка с чл. 515, ал. 1,
т. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
да заплати на П. И. Р., Р. И. Р., сумата от 37 500лв. и на Й. П. Р. сумата от 75000
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 150000 лева,
дължимо на ищцата М. И. Р., починала на 14.06.2019 г., причинени от смъртта на сина й И.
Й., настъпила на 01.12.2017г., в резултат на виновно противоправно деяние на О. А. при
управление на влекач „Мерцедес Аксор“, рег. № ******, застрахован по застраховка
“Гражданска отговорност” с дружеството Waberer Hungaria Biztosito Zrt. /H-20/, ведно със
законната лихва върху тези суми от 21.06.2018 г. до окончателното й плащане, като е
отхвърлен иска за разликата над сумата от общо 150000 лева до предявения размер от 200
000 лева като неоснователен.
Осъдени са на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. И. Р., Р. И. Р., Н. П. Й. и Й. П. Р., да
заплатят на „НББАЗ“, гр. София, сумата от 5913,60 лева, представляващи направени по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Осъдено е на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „НББАЗ“, гр. София, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 22 000 лева, представляващи дължима държавна
такса и платени от бюджета на съда разноски.
Осъдено е на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „НББАЗ“, гр. София,
да заплати на Адвокатско дружество „Георгиева и партньори“, сумата от 14796 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението е обжалвано от П. И. Р., Р. И. Р., Н. П. Й., чрез адв. С.С. от САК, в частта
му, с която е отхвърлен иска на П. И. Р. за разликата от 120 000лв. до претендираните
200 000лв., иска на Р. И. Р. за разликата от 120 000лв. до 200 000лв. и иска на Н. П. Й. за
разликата от 150 000лв. до 200 000лв. Възразяват срещу размерите на определените
обезщетения като занижени, тъй като не са съобразени вида, характера и тежестта на
претърпените вреди. Сочат, че между тях и починалия е имало изключителна близост, за
което се позовават на свидетелските показания на св.М. Р. и св.Г. Г.. Не е отчетено, че
починалият е бил на 57 години, работещ и глава на семейството, че съпругата му е била на
56 години, семейна с починалия от 35 години и безработна, че синовете му са живеели в
едно домакинство с баща си. Поддържат, че определените обезщетения не били съобразени
с икономическата конюктура в страната, размерите на застрахователните покрития и
съдебната практика. Претендират да се отмени решението в обжалваните му части и да се
уважат исковите претенции за пълните предявени размери.
Ответникът по въззивната жалба-Сдружение „НББАЗ”, представлявано от адв.М.К., е
оспорил същата като неоснователна. Сочи, че от показанията на св.М. Р. се установява, че
всички продължават за живеят заедно, че П.Р. и Р.Р. са отдавна независими, създали са свои
семейства, имат деца, работят, а ищцата Н.Й. се занимава с пчеларство и помага с
отглеждането на децата. Свидетелят Г. Г. е дал показания, че в семейството на И. Р. е имало
близост и сплотеност, като ищецът Р.Р. е преживял силен стрес, но впоследствие е
възстановил социалните си контакти. Сочи, че не е доказано, че Р.Р. е напуснал работа, тъй
като не е могъл да продължи да работи на същото място, където е работил заедно с баща си,
тъй като свидетелката М. Р. не е заявила, че е напуснал работното си място, а, че го напуска.
Не са ангажирани доказателства за влошеното здравословно състояние на Н.Й., П.Р. и М. Р.,
тъй като ангажираните в тази насока свидетелски показания не могат да установят
2
медицинска диагноза за заболяване, пряко обусловено от настъпилата смърт на техния
наследодател, а е възможно да се дължи и на възрастови промени в организма. Поддържа, че
ищците П. и Р.Р.и са мъже със собствени семейства, които са в работоспособна и активна
възраст и могат да оказват помощ и подкрепа на майка си Н.Й..
Решението е обжалвано и от Сдружение „НББАЗ”, представлявано от адв.М.К. от
САК, в частта му, с която на М. И. Р., заместена в производството от нейните законни
наследници, е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв.,
поради което го обжалват за разликата от 20 000лв. до 150 000лв. Сочи, че от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че ПТП, причинило смъртта на сина на
ищцата, е настъпило на 1.12.2017г., а ищцата М. Р. е починала на 14.06.2019г, поради което
периода, през който е търпяла морални болки и страдания от смъртта на своя син е в
рамките на година и половина. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и
да присъдят направените по делото разноски. Подала е и частна жалба срещу
определението, с което е отказано изменение на решението от 22.12.2020г по гр.д.№
8597/2018г в частта за разноските, дължими от ищците на ответника. Сочи, че не е
разграничено каква част от общо присъдените разноски се дължат от всеки от ищците и че
следва да се осъдят да заплатят сумата от 6006лв., съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Ответниците по жалбата-П. И. Р., Р. И. Р., Н. П. Й. и Й. Р. П., представлявани от адв.
Св.С. от САК, са оспорили същата. Цитират съдебна практика, че размерът на
обезщетението се определя съм момента когато е породено основанието за обезщетяване,
тъй като вредата е обективирана с настъпването на непозволеното увреждане., с факта на
осъществяване на деликта-личното засягане на защитените ценности. Съобразени са
икономическата конюктура в страната, нивата на застрахователните обезщетения и
присъжданите размери на обезщетения по сходни случаи.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни против
обжалваем съдебен акт.
Ищците по делото П. И. Р., Р. И. Р., Н. П. Й. и М. И. Р. са посочили в исковата
молба, че на 1.12.2017г., на път ПП I-6 Велико Търново-Русе, при км 74+400, общ.Полски
Тръмбеш, е настъпило ПТП между МПС М. Р. „Мерцедес”, модел „Аксор”, с унгарски рег.
№ ******, с прикачено полуремарке с турски рег. № ********, управляван от О. А., МПС с
М. Р. „УАЗ”, модел „452 а”, с рег. № ********, управляван от И. Й., МПС М. Р. „Фиат”,
модел „Браво”, с рег. № ********, управлявано от Т. Д. Я., и МПС М. Р. „Ситроен”, модел
„Ксара Пикасо”, с рег. № ********, управлявано от Н. Д. К.. Вследствие на ПТП И. Й. е
починал. Виновен за настъпилото ПТП е водачът на МПС М. Р. „Мерцедес”, модел „Аксор”,
унгарски рег. № ******, с прикачено полуремарке с турски рег. № ********, управляван от
О. А.. За процесния инцидент е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 108/1.01.2018г по описа на РУ-Полски Тръмбеш, ДП №319зм-241/1.12.2018г по
описа на РУ-Полски Тръмбеш, съотв. пр.пр. 348882017г. по описа на ОП-Велико Търново.
Образувано е НОХД № 35/2018г по описа на ОС-Велико Търново, по което е постановена
осъдителна присъда от 8.06.2018г срещу О. А..
Посочили са, че Н. П. Й. е съпруга, П. И. Р. и Р. И. Р.-синове, а М. И. Р.-майка на
починалия в ПТП. Живеели са в едно домакинство и отношенията помежду им били много
топли и близки, основани на привързаност и разбирателство, взаимна обич, подкрепа и
уважение. Преживяват изключително тежко загубата на своя близък. След смъртта му
изпаднали в тежка депресия, станали неконтактни, постоянно плачат за липсващия член от
семейството си.
Виновният за ПТП водач на МПС М. Р. „Мерцедес”, модел „Аксор”, имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност”-зелена карта „Waberer” № Н/20/10771412/10659904, с
валидност от 27.10.2017г до 14.01.2018г. Кореспондентът за уреждане на претенции на
3
дружеството в България „Маринс Интернешънъл” ЕООД не се е произнесъл в срока по
чл.496, ал.1 КЗ по заведената щета. На 19.06.2018г са информирали НББАЗ за липсата на
произнасяне от страна на кореспондента, заявили са претенцията си пред него, но бюрото ги
е уведомило, че не е легитимно да се произнесе извънсъдебно по заведената щета.
Претендирали са да бъде осъдено НББАЗ да заплати обезщетение за неимуществени
вреди на П. И. Р. и Р. И. Р. по 200 000лв., на Н. П. Й.-200 000лв., на М. И. Р.-200 000лв.,
ведно със законната лихва върху сумите от 15.05.2018г-датата на която е изтекъл срокът за
произнася до окончателното изплащане.
Ответникът по делото- НББАЗ-гр.София, представлявано от адв.М.К., е
оспорил исковите претенции. Възразил е, че не е установена отговорността на водача на
товарен автомобил „Мерцедес Аксор”, унгарски рег. № ******, с прикачено полуремарке с
турски рег. № ********, управляван от О. А., тъй като представената присъда от 8.06.2018г
по НОХД № 35/2018г на ОС-Велико Търново не е влязла в сила. Посочил е, че смъртта на
наследодателя на ищците е настъпила заради липсата на поставен предпазен колан в
нарушение на чл.137а ЗдВП. Не са доказани размерите на обезщетенията за неимуществени
вреди, изпадането в забава на НББАЗ от 15.05.2018г
Пред въззивната инстанция е безспорно, че с присъда № 59 от 08.06.2018
г. по нохд № 35/2018 г. по описа на Окръжен съд гр. Велико Търново, изменена с Решение
№ 85/23.04.2019 г. по внохд № 375/2018 г. по описа на Апелативен съд -гр. Велико Търново
и Решение № 202 от 27.12.2019 г. по н.д.№ 761/2019 г. по описа на ВКС, О. А., гражданин
на Република Турция, е признат за виновен в това, че на 01.12.2017 г. около 15.00 часа на
ПП 1-5 км. 74 +400, при управление на товарен автомобил – влекач „Мерцедес Аксор“ с
унгарски рег. № ******, с прикачено полуремарке с турски рег. № ********, в посока гр.
Велико Търново, нарушил правилата за движение, поради което е допуснал пътно-
транспортно произшествие като ударил с челна лява част на влекача челна дясна част на
насрещно движещ се товарен автомобил УАЗ 452 и причинил по непредпазливост смъртта
на водача му И. Й.. Присъдата е влязла в сила на 27.12.2019 г.
Безспорно между страните по делото е, а и от представеното по делото удостоверение
за наследници № 06-09-1112/04.12.2017 г. и удостоверение № 06-08-02/10.01.2018 г., че И.
Й. е починал на 01.12.2017 г. като е оставил за наследници по закон Н. П. Й. – съпруга, П.
И. Р. и Р. И. Р.-синове, М. И. Р. – майка. Видно от удостоверение № 06-09-873/03.09.2019 г.
е, че М. И. Р. е починала на 14.06.2016 г. и е оставила като наследници по закон Й. П. Р. –
дъщеря, П. И. Р. и Р. И. Р. – внуци.
Спори се между страните относно размерите на определените обезщетения за
неимуществени вреди,
По делото са ангажирани свидетелски показания като свидетелката М. М. Р., съпруга
на ищеца Р.Р., е дала показания, че когато е видяла синовете на починалия след ПТП са
били бели като платна, изключително разстроени и в стрес. Свекърът й И. Й. е бил
изключителна личност, глава на семейството. Всяка вечер всички споделяли с него, търсели
са неговото одобрение за всичко. Имали са много близка връзка и затова загубата е била
много тежка. Свекърва й е била в много добри отношения със съпруга си, водели са добър
живот, винаги са били заедно. Тя много тежко е преживяла загубата на съпруга си, не
вярвала, обвинявала е, че лъже. Първите дни е била на инжекции и на успокоителни. Била е
в прединфарктно състояние. Починалият й е бил опора. Цялото семейство живее в една
кооперация, контактували постоянно. И. Й. е отглеждал зеленчуци, животни в дворно място
край града. Не са преодолели загубата. Ходят редовно на гробища. М. И. Р., майка на
починалия, е живеела в съседния апартамент.
Свидетелят Г. Й. Г. е дал показания, че познава семейство Р.и от повече от 10 години,
тъй като е колега на Р.Р.. Преди смъртта на баща му били сплотено семейство. Заедно
живеели в града, в един апартамент. Имали са добри отношения, общували са ежедневно.
4
Баща им е бил като съветник. Отношенията на другия син П. с бащата били същите.
Отношенията между починалия и съпругата му също, не са имали скандали, всеки ден са
били заедно. Р. не е вдигал телефона след инцидента. Като се чули свидетелят установил, че
е емоционално сринат. Всички членове на семейството тежко приемали загубата. Ходят на
гробища заедно, събират се заедно. Майката е започнала да вдига кръвно, дори я карали
инцидентно в болница.
При съобразяване на ангажираните по делото гласни доказателства относно
претърпените болки и страдания от ищците се установява, че са живеели заедно с
починалия, в едно домакинство, имали са много добри отношения, помагали са си.
Изпитвали са силни болки и страдания от загубата му, синовете му са се съветвали с него за
всичко, със съпругата си са имали дълъг брак, майка му е била вдовица и е живеела в
съседно жилище. Синовете му, независимо, че са създали собствени семейства, са
поддържали близки отношения с баща си, съветвали са се с него за всичко, всяка вечер са
били заедно. Съпрузите са имали дълъг семеен живот, без скандали, постоянно са били
заедно. При майката на починалия са възцникнали здравословни проблеми, като не се
установява преди това да е имала такива, независимо от възрастта й. При съобразяване на
икономическата обстановка в страната към декември 2017, нивата на застрахователните
събитие и съдебната практика, въззивният съд приема, че следва да се определят за П. И. Р.
и Р. И. Р. по 120 000лв., за Н. П. Й. и за наследниците на М. И. Р. по 150 000лв.
Възраженията, че майката на И. Й. е починала в хода на производството и
преживявала в кратък период страдания от смъртта на сина си са неоснователни, тъй като
размерът на обезщетението се определя към момента на настъпване на застрахователното
събитие. /В този смисъл е решение № 141/19.08.20213г на ВКС по т.д.№ 453/2012, II Т.О.,
ТК./
По отношение на частната жалба срещу определение от 18.02.2021г съдът приема, че
е основателна. По делото са представени доказателства, че ответникът е направил разноски
общо 18 480лв. Съразмерно на отхвърлената част на исковете ищците му дължат сумата от
6006лв. Като не е посочено от ответника от кого каква част от същата претендира, тъй като е
делима сумата, то се дължи от всеки един от ищците по равна част. Поради това следва да се
постанови, че се отменя определението в обжалваната му част, като се изменя постановеното
решение в частта му, с която са осъдени ищците да заплатят сумата от 5913.60лв., като се
постанови, че се осъждат да заплатят сумата от 6060лв., като всеки от П. И. Р., Р. И. Р., Н. П.
Й. и Й. П. Р. дължи по 1501.50лв.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстаницонният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваните му части на осн. чл.271,
ал.1 ГПК.
Следва да бъде осъдено на основание чл.78, ал.3 ГПК „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи” гр.София да заплати на П. И. Р. 2.110лв., на Р.
И. Р. 2 110лв., на Н. П. Й. 1 015лв. и на Й. П. Р., сумата от 1830лв., за разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Следва да бъдат осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК: П. И. Р. да заплати на
„НББАЗ”-гр.София сумата от 1461.97лв., Р. И. Р. да заплати на „НББАЗ”-гр.София сумата
от 1461.97лв. и Н. П. Й. да заплати на „НББАЗ”-гр.София сумата от 1461.97лв.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото,
поради което следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261925/22.12.2020г, постановено по гр.д.№ 8597/2018г
по описа на СГС, I ГО, 18 –с-в, В ЧАСТТА му, с която отхвърлена исковата претенция на П.
И. Р. на основание чл. 511, ал.3 вр. с чл. 515, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД срещу
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” гр.София, за разликата от
120 000лв. до 200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от смъртта на баща му И. Й., настъпила 01.12.2017 г. в резултат на
виновно противоправно деяние на О. А. при управление на влекач „Мерцедес Аксор“, рег.
№ ******, застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” с
дружеството Waberer Hungaria Biztosito Zrt. /H-20/, ведно със законната лихва върху тази
сума от 21.06.2018 г. до окончателното й плащане, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена
исковата претенция с правно основание чл. 511, ал. 3 във връзка с чл. 515, ал. 1, т. 2 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите от Р.
И. Р. срещу НББАЗ за разликата за сумата от 120 000 лева до 200 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща му И. Й., настъпила
01.12.2017 г. в резултат на виновно противоправно деяние на О. А. при управление на
влекач „Мерцедес Аксор“, рег. № ******, застрахован по застраховка “Гражданска
отговорност” с дружеството Waberer Hungaria Biztosito Zrt. /H-20/, ведно със законната лихва
върху тази сума от 21.06.2018 г. до окончателното й плащане, В ЧАСТТА му, с която е
отхвърлена исковата претенция с правно основание чл. 511, ал. 3 във връзка с чл. 515, ал. 1,
т. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите от Н. П. Й. срещу „НББАЗ“ за разликата за сумата от 150 000 лева до
200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
съпруга й И. Й., настъпила 01.12.2017 г. в резултат на виновно противоправно деяние на О.
А. при управление на влекач „Мерцедес Аксор“, рег. № ******, застрахован по застраховка
“Гражданска отговорност” с дружеството Waberer Hungaria Biztosito Zrt. /H-20/, ведно със
законната лихва върху тази сума от 21.06.2018 г. до окончателното й плащане, В ЧАСТТА
му, в която е осъдено „НББАЗ“, гр.София на основание чл. 511, ал. 3 във връзка с чл. 515, ал.
1, т. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите „НББАЗ“, гр.София, да заплати на наследниците на М. И. Р. сумата за разликата
от 20 000лв. до 150 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в общ
размер на 150000 лева, причинени от смъртта на сина й И. Й., настъпила на 01.12.2017г., в
резултат на виновно противоправно деяние на О. А. при управление на
влекач „Мерцедес Аксор“, рег. № ******, застрахован по застраховка “Гражданска
отговорност” с дружеството Waberer Hungaria Biztosito Zrt. /H-20/, ведно със законната лихва
върху тези суми от 21.06.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТМЕНЯ определение от 18.02.2021г В ЧАСТТА му, с която е оставено без
уважение искането с молба с вх. № 268510/25.01.2021г на „НББАЗ“ –гр.София за изменение
на решение № 261985/22.12.2020г, постановено по гр.д.№ 8597/2018г по описа на СГС, I-18
състав, в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. И. Р., Р. И. Р., Н. П. Й. и Й. П. Р. ДА ЗАПЛАТЯТ на „НББАЗ“-гр.София
всеки от тях по 1501.50лв за разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” гр.София ДА ЗАПЛАТИ на П. И. Р. 2.110лв., на Р. И. Р.
2 110лв., на Н. П. Й. 1 015лв. и на Й. П. Р., сумата от 1830лв., за разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК П. И. Р. да заплати на „НББАЗ”-гр.София
сумата от 1461.97лв., Р. И. Р. да заплати на „НББАЗ”-гр.София сумата от 1461.97лв. и Н. П.
Й. да заплати на „НББАЗ”-гр.София сумата от 1461.97лв.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването
6
му на страните при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7