№ 465
гр. Варна, 18.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500325 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е молба от КР. ЯНК. Т. чрез адв. Я.П. Я., с която се иска
поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 406/19.07.2022
год. Изтъква се, че съществува неяснота дали се обезсилва издадената въз
основа на определение № 903/04.03.2022 год на ВОС обезпечителна заповед
за налагане на запор върху банкови сметки, или и по-късно издадената
обезпечителна заповед за наложената възбрана върху недвижими имоти.
Наред с това моли определената парична гаранция в размер на 15 000 лв да
бъде намалена като пректомерна.
В постъпилото становище от М. СТ. Б. чрез адв. И.З. се сочи, че
молбата по същество съдържа искане за допълване на определението, което е
недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане и не е налице
непълнота. В случай, че молбата се възприеме като такава за поправка на
очевидна фактическа грешка, тя се явява неоснователна, тъй като с нея се
цели да бъде променена волята на съда. Неоснователно е също искането за
намаляване на паричната гаранция, определена от съда.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че молбата с правно осн. чл.
247 от ГПК е процесуално допустима, но разгледана по същество –
НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Производството по делото е образувано по частна жалба от М. СТ. Б.
срещу определение № 903/04.03.2022 год по ч.гр.д. № 488/2022 год на ВОС, с
което е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно осн. чл. 59 от ЗЗД
и чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД от КР. ЯНК. Т., чрез налагане на запори върху
1
банкови сметки и възбрани върху недвижими имоти, САМО В ЧАСТТА, с
която обезпечението е допуснато чрз налагане на обезпечителни мерки о чл.
398 ал.1 т.1 и 2 от ГПК чрез запор върху банкови сметки на длъжника в
„Банка ДСК“ АД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД при последователно
преминаване от сметка в сметка до достигане на размера на вземането от
482 590,45 лв.
По силата на посоченото определение първоинстанционният съд е
постановил да се издаде обезпечителна заповед в полза на КР. ЯНК. Т.
САМО В ЧАСТТА за допуснатия запор върху банкови сметки. В това свое
съдържание и в посочените предели това определение е предмет на
разглеждане в настоящото въззивно частно производство.
От приложените към отговора на частната жалба писмени доказателства
се установява, че в полза на бъдещата ищца КР. ЯНК. Т. са издадени други
две обезпечителни заповеди, както следва: Обезпечителна заповед №
12/02.03.2022 год въз основа на определение № 879/02.03.2022 год по ч.гр.д.
№ 476/2022 год на Окръжен съд Варна, 10 състав – за налагане на възбрана
върху недвижими имоти и Обезпечителна заповед № 4/13.04.2022 год въз
основа на определение № 278/05.04.2022 год по гр.д. № 112/2022 год на
Окръжен съд Шумен за налагане на възбрана върху недвижими имоти. Както
се вижда от тези доказателства, се касае за наложени обезпечителни мерки по
други производства, различни от настоящото.
Съдът е разгледал частната жалба в рамките на формулирания петитум
и въпреки, че в мотивите е коментирал адекватността на двете обезпечителни
мерки, допуснати с обжалваното определение, се е произнесъл само относно
обезпечителната заповед за запор върху банкови сметки, чието издаване е
разпоредено със същото определение. Поради това не е налице нито
непълнота, нито очевидна фактическа грешка.
Неоснователно е също искането за намаляване на определената парична
гаранция, която не е прекомерна с оглед цената на бъдещия иск. Без значение
е също, че искът е вече предявен, защото на осн. чл. 391 ал.2 от ГПК съдът
може да изиска парична гаранция дори по висящ иск, и в случаите по ал. 1,
т.1.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 4575/21.07.2022 год от КР. ЯНК.
Т. чрез адв. Я.П. Я., с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка
в определение № 406/19.07.2022 год по в.ч.гр.д. № 325/2022 год на
2
Апелативен съд Варна.
Определението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 247 ал.4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3