№ 212
гр. Варна, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Иваничка Д. Славкова
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Елвира М. Ботева
в присъствието на прокурора З. Ат. З.
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Частно наказателно дело
№ 20233100200938 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.30 и следващи от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции / обн. ДВ бр.15/2010г./ ЗПИИРКОРНФС.
Предмет на разглеждане е постъпило искане и Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции от несъдебен орган на ФР Германия, с което се моли за признаване и
изпълнение на Решение на несъдебен орган за плащане на финансова санкция, постановено
на 30.06.2021г. и влязло в сила на 20.07.2021г. срещу българския гражданин М. С. Х.,
р.04.10.1978г., живущ в с.Гроздьово, община Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Васил
Тодоров“ №9.
В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище, че са налице
предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се признае решението за
налагане на финансова санкция на лицето.
Засегнатото лице нередовно призовано. Видно от върнатата в цялост призовка на
адреса по справката НБД, лицето от 4 години не живее със съпругата си, като по данни на
неговия тъст не знае къде живее и няма кой да получи призовата. В системата на „Граничен
контрол“ е било регистрирано негово излизане на 22.04.2022г. от страната и няма отразено
завръщане. Не се явява, представлява се от служебен защитник, който изразява становище,
че не са налице условията за признаване на решението.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните
прие за установено следното :
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 205/214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се
установява, че с Решение на несъдебен орган на Германия №0567.04.038317.3 от
30.06.2021г., влязло в сила на 20.07.2021г., е наложена финансова санкция по отношение на
българския М. С. Х., р.04.10.1978г., ЕГН **********, с регистриран постоянен и настоящ
1
адрес в с. с.Гроздьово, община Долни чифлик в размер на 500,00 евро, както и 28 евро за
разноски по производството за извършено нарушение по §17 от Закона за
административните нарушения; §4 и §23ал.1т.3 от актуалния вариант на Наредбата за
предпазване от нови инфекции с вируса Корона провинция Бремен в съчетание с §73ал.2 от
Закон за предпазване от инфекции. По данни от Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
205/214/ПВР на Съвета, сумата която е наложена като финансова санкция с решението е за
това, че на 05.06.2021г. засегнатото лице е отворило в 00,30часа в Бремерхавен, заведението
ROX CLUB , въпреки че това било забранено.
Засегнатото лице има адресна регистрация на територията на Република България,
съгласно справката НБД „Население“ в с.Гроздьово, общ. Долни чифлик, заявен от него като
постоянен и настоящ. Нормата на чл.30ал.3 от ЗПИИРКОРНФС поставя като условие за
признаването на решението за налагане на финансови санкции, лицето, срещу което е
постановено решението да притежава имущество, да получава доходи или да има
местоживеене или обичайно пребиваване, а за юридическото лице - седалище, адрес на
управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България. В случая
лицето е адресно регистрирано в България, но няма данни за обичайното му
местопребиваване и местоживеене, с оглед на това, че не пребивава на адрес по
регистрация. За да е налице това условие е необходимо засегнатото лице действително да
има установени трайни връзки (от личен или професионален характер) с територията на РБ;
отразеният в удостоверението последен известен адрес на засегнатото лице да е вярно
посочен, да се установи обективно неговото местоживеене или мястото на обичайното му
пребиваване, както и дали лицето изобщо се намира на територията на страната. Съдът
намира, че в случая не са налице доказателства за местоживеене и обичайното пребиваване
на лицето на територията на страната. Под "обичайно пребиваване", предвид липсата на
легална дефиниция в закона, следва да се ползва дефиницията на понятието, съдържаща се в
Кодекса на международното частно право. Съгласно чл. 48, ал. 7 от КМЧП, под обичайно
местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или
разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да
бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки. В случая от изисканите сведения от близките на засегнатото лице се
установява, че М. С. Х. пребивава трайно извън България на неизвестен адрес. От
изисканата от НАП справка е видно, че лицето няма регистриран трудов договор от 2014г., а
от Агенцията за социално подпомагане е получен отговор, че лицето не е било обект на
социално подпомагане. От друга страна, видно от снетите сведения от неговите родители,
той не поддържа с тях връзка и те не притежават негов телефон или адрес и не знаят къде се
намира, както и че не живее от години със своята съпруга. С оглед горното настоящият
състав на съда счита, че е налице хипотезата на чл.30ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
засегнатото лице няма фактическа връзка с територията на РБългария, освен формалната
такава, състояща се в регистрация по постоянен и настоящ адрес в с. Гроздьово, който имот
обаче е продаден от него, няма и имущество върху което да бъде насочено принудително
изпълнение, поради което не са налице основанията на закона за приемане за изпълнение на
съдебното решение на ФРГ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 30, ал. 3 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 2 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
НЕ ПРИЕМА за изпълнение Решение за налагане на финансова санкция
№0567.04.038317.3 от 30.06.2021г., влязло в сила на 20.07.2021г., издадено от несъдебен
орган на ФРГ спрямо българския гражданин М. С. Х., р.04.10.1978г., ЕГН **********,
живущ в с.Гроздьово в размер на 500.00 евро равняваща се на 977,92 / деветстотин
2
седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/лева., както и 28 евро,
представляваща 54,76 /петдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, общ
размер на 528евро, равняваща се на 1032,68 / хиляда и тридесет и два лева и шейсет и
осем стотинки/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от днес пред
Апелативен съд гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3