РЕШЕНИЕ
№ 2092
гр. Варна, 08.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20243110108146 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Г. М., ЕГН
**********, адрес: ***, чрез адв. М. И. И. ВАК ***, партер срещу Н. Ш. Й.
ЕГН **********, адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 403, ал.1
от ГПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 15
300.00лв. /петнадесет хиляди и триста лева/, предявен като частичен иск от
основен иск в размер на 37 910.00лева, представляваща обезщетение за вреди
по чл. 403 от ГПК, от обезпечение на отхвърлен иск, предявен по търг.д.№
1939/2019г. по описа на ВОС, в размер на законната лихва, за периода от
10.12.2019г. до 19.05.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Моли за
присъждане на направените разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по ч.гр.д.№ 13978/19г по описа на ВРС е издадена заповед за
изпълнение № 6746/02.09.2019г. и издаден изпълнителен лист №
6940/02.09.2019г. по силата на който ответницата е осъдена да заплати на
1
ищеца , сумата от 150 000.00 лв. представляваща дължима сума по договор за
покупко-продажба на дружествени дялове, както и сумата от 3 000.00лв.,
представляващи разноски в производството.
На основание издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № № 20198070400822 на ЧСИ с peг. № 807 район на ВОС с молба от
23.10.2019г.
На ответника е връчена ПДИ по изпълнителното дело. Съгласно същата,
задължението на ответницата е в размер на 161 212.21лв.
По инициатива на ответницата във Варненски окръжен по подадена от
нея искова молба е образувано търг.д.№1939/2019г. по описа на ВОС с правно
основание чл.124 от ГПК, че ищцата Н. Ш. Й. не дължи на ответника Д. Г. М.
сумата от 153 000лв. по издадения изпълнителен лист № 6940/02.09.2019г. по
ч.гр.д.№ 13978/19г по описа на ВРС въз основа на издадена заповед за
изпълнение № 6746/02.09.2019г. В подадената искова молба е обективирано и
искане с правно основание чл.389 и сл.от ГПК.
С определение № 4369 от 10.12.2019г. съдът е допуснал исканото
обезпечение „спиране на изпълнението" на изпълнително дело №
20198070400822 на ЧСИ с peг. № ** район на ВОС, като е определил парична
гаранция в размер на 15 300лв. след внасяне на която да се издаде заповедта.
Определената от съда гаранция е внесена от ищцата и е издадена
обезпечителна заповед на 17.12.2019г.
С решение № 260391 от 23.12.2020г. постановено по т.д. № 1939/2019г.
по описа на ВОС, съдът е отхвърлил изцяло предявения иск.
В срока на обжалване на това решение е подадена въззивна жалба и
образувано в.т.д. № 142/2021г. по описа на Апелативен съд Варна.
С решение № 39 от 11.06.2021г. състав на Апелативен съд Варна е
обезсилил обжалваното решение.
Недоволна от решението на Апелативен съд Варна, ответницата е
подала касационна жалба и е образувано к.т.д.№ 1811/2021г. по описа на ВКС.
С определение № 278 от 19.05.2022г. обжалваното решение № 39 от
11.06.2021г. по в.т.д.№ 142/2021г. на Апелативен съд Варна, не е допуснато до
касационно обжалване. Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
2
С настоящата искова молба претендира обезщетение за вреди от
неоснователно наложената обезпечителна мярка „спиране на изпълнението"
на изпълнително дело № 20198070400822 на ЧСИ с peг. №**район на ВОС.
Неоснователното спиране на изпълнителното дело е довело до преки и
непосредствени имуществени вреди на ищеца в настоящото производство,
като взискател по изпълнителното производство, изразяващи се в
невъзможност да се удовлетвори от стойността на движимите вещи и имотите
срещу които е насочено изпълнението, като получи пазарната им стойност с
която да погаси своето ликвидно и присъдено вземане, за периода в който
исковата претенция е висяща.
Предвидената в чл. 403 ГПК отговорност за вреди, причинени от
допуснато обезпечение, се основава на принципа за общата гражданска
отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл.45 от ЗЗД
всеки дължи обезщетение за вредите, които виновно и противоправно е
причинил другимо. Тази разпоредба представлява общата клауза за
ангафиране на отговорността за вреди, противоправно причинени някому,
извън договорната отговорност. Отговорността по чл.403 от ГПК се основава
на общата деликтна отговорност, но е безвиновна, доколкото е в следствие на
правомерно деяние - подаване на молба, предвидена в закона, за обезпечаване
на иск.
Вредата в хипотезата на чл. 403 от ГПК е в размер на законната лихва за
претендирания период.
С нормата на чл.86 от ЗЗД е въведена необорима презумпция, че при
парично задължение, независимо от неговия произход, гарантираната,
подлежаща на обезщетяване вреда за ищеца, размерът на която е освободен да
доказва, е винаги законната лихва.
Размерът на вредите по аргумент от чл.86 ЗЗД е равен на законната
лихва, изчислена върху дължимата, ликвидна и присъдена сума на вземането в
размер от 153 000лв. по издадения изпълнителен лист № 6940/02.09.2019г. по
ч.гр.д.№ 13978/19г по описа на ВРС въз основа на издадена заповед за
изпълнение № 6746/02.09.2019г. предмет на изпълнителното производство, за
периода от 10.12.2019г. /определение № 4369 от 10.12.2019г. търг.д.№
1939/2019г. по описа на ВОС за допускане на обезпечение/ - до19.05.2022г. /
определение № 278 от 19.05.2022г, по к.т.д.№ 1811/2021г. по описа на ВКС/.
3
При прилагане на калкулатора за законната лихва за посочения период
се формира настоящата искова претенция в размер на 37 910.00лева., като
настоящия иск предявява в размер на 15 300.00лв. който размер е и платената
от ответника парична гаранция по обезпечението.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответницата не
депозира отговор.
В съдебно заседание ищецът,чрез процесуален представител адв.И.,
поддържа иска и моли за постановяване на неприсъствено решение. Моли за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата
молба в срока по чл.131, не се явява в съдебно заседание, не взема становище
по спора.
Съдът взе предвид , следното : налице е заявено от ищеца искане за
произнасяне на неприсъствено решение ; няма подаден писмен отговор,
ответникът не се явява в първото заседание по делото при наличие на
редовно призоваване; липсва заявено от ответника искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; на ответника са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването
му в съдебно заседание ; предявеният иск предпоставя изграждане на
убеждение за вероятната му основателност с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства - наведените
фактически твърдения са логически подредени, покриват заявените в исковата
молба правна квалификация и петитум и намират формална опора с висока
степен на вероятна достоверност на представените писмени документи,
чиято истинност не е оспорена.
С оглед горното и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК , следва да
бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен.
Като законна последица от уважаването на иска, следва да се присъди лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда –
01.07.2024год. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода от спора и искането на ищеца за присъждането на
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК , следва ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца, сумата от 612лв. за внесена държавна такса.
4
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1
и чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Ш. Й. ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г.
М., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. М. И. И. ВАК**, партер, сумата
от
15 300.00лв. /петнадесет хиляди и триста лева/, частичен иск от основен
иск в размер на 37 910.00лева, представляваща обезщетение за вреди, от
обезпечение на отхвърлен иск, предявен по търг.д.№ 1939/2019г. по описа на
ВОС, в размер на законната лихва, за периода от 10.12.2019г. до 19.05.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
01.07.2024год. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 403 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Ш. Й. ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г.
М., ЕГН **********, адрес:***, чрез адв. М. И. И. ВАК ***, сумата от
612лв. за сторени по делото разноски, изразяващи се във внесена държавна
такса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на
основание чл.239, ал.4 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5