№ 2648
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110216670 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. Р. Ч. (подадена чрез адв. С.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 23-4332-024399 от 13.10.2023г., издадено от Г.В.Б. - Началник Група
в Отдел „Пътна полиция” при Столичната дирекция на вътрешните работи (ОПП - СДВР), с
което на жалбоподателя Ч. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на Министъра на
вътрешните работи на Ц. Р. Ч. са отнети и 10 контролни точки.
В срочно подадената, но неподписана жалба, се твърди, че Наказателното
постановление е неправилно, необосновано, постановено в противоречие на закона и е
процесуално опорочено. Според жалбоподателя до 03.09.2022г. собственик на моторното
превозно средство (МПС) е била Жулиета Колева. Признава се, че на тази дата
жалбоподателят е придобил с договор за покупко-продажба превозното средство. До датата
на проверката Ч. счита, че всички документи, свързани с автомобила, в това число и
застраховка „Гражданска отговорност“ са изрядни. Пред проверяващите го полицаи Ч.
заявил, че не е знаел и не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация, МПС не е
било спряно от движение, нито бил отнет талонът. Същевременно в жалбата се твърди, че Ч.
не оспорва, че не е спазил задължението си за регистрация, но се твърди, че той не е знаел и
не е могъл да предполага, нито е получил уведомление от ОПП – СДВР или от Гаранционен
фонд, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация, поради което го е управлявал.
Посочва се, че жалбоподателят нито е предвиждал настъпването на обществено-опасните
1
последици, нито бил длъжен и е могъл да ги предвиди, че ще настъпят, защото в съзнанието
му съществувала представа, че управлява автомобил с редовна регистрация. С тези
аргументи се иска от СРС да отмени обжалваното Наказателно постановление, както и да
присъди направените от жалбоподателя разноски по делото.
С молба вх. № 39082 от 07.02.2024г. адв. С. заявява от името на Ц. Р. Ч., че последният
поддържа жалбата.
С писмо вх. № 347003 от 04.12.2023г., с което жалбата и административно –
наказателната преписка са изпратени от ОПП – СДВР в съда, се прави изрично възражение
за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Ц. Р. Ч. се явява лично и с адв. С.. В съдебно
заседание на 05.03.2024г. и двамата заявяват, че поддържат жалбата. По време на съдебните
прения пред СРС на 05.03.2024г. адв. С. пледира за отмяна на Наказателното постановление,
защото от събраните гласни и писмени доказателства се установявало, че жалбоподателят от
субективна страна не е знаел за извършената дерегистрация на автомобила, поради което го
е управлявал. Незнанието на жалбоподателя било установено и по време на извършената
проверка от СРП, което било отразено и в Постановлението за отказ да се образува
наказателно производство. Защитата се позовава и на Тълкувателно постановление №
2/05.04.2023г., че не следва да се налагат наказания на водачи, които не са уведомени за
дерегистрацията. Адвокатът заявява, че по делото липсват доказателства за уведомяване от
страна на Отдел „Пътна полиция“ или на Гаранционен фонд. Поради това се иска съдът да
отмени Наказателното постановление, както и да присъди направените по делото разноски.
Жалбоподателят заявява пред СРС, че поддържа казаното от неговия адвокат и няма
какво да допълни.
Въззиваемата страна – Началник Група в ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява и
не изпраща представител, който да изрази становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 05.09.2022г. бил сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство (МПС) между Ж.В.К. като продавач и Ц. Р. Ч. като купувач. Предмет на договора
за покупко-продажбата е лек автомобил марка „***”, модел „**” с рег. № ****. На същата
дата договорът бил нотариално заверен и регистриран в автоматизираната информационна
система на КАТ (АИС-КАТ). Доколкото новият собственик на МПС-то Ц. Р. Ч. не го
регистрирал в законоустановения срок в КАТ, на 07.11.2022г. на основание чл.143, ал.15 от
ЗДвП регистрацията на превозното средство била служебно прекратена със съответното
отбелязване в АИС-КАТ.
На 25.06.2023г. Ц. Р. Ч. управлявал лек автомобил „*** **” с рег. № **** в гр. София,
ул. „Акад. Стефан Младенов“ с посока на движение към бул. „Г. М. Димитров“ към ул. „8-
ми декември“. Около 23:32 часа на 25.06.2023г. Ц. Р. Ч. бил спрян за проверка от Н. С. и С.
К. - служители на ОПП-СДВР. В хода на проверката се установило, че автомобилът е
2
дерегистриран на 07.11.2022г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Поради това Н. С., в
присъствието на С. К., съставил срещу Ц. Р. Ч. Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) Серия GA № 917922 от 25.06.2023г. - за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1
от ЗДвП. Препис от този Акт е връчен на Ц. Р. Ч. срещу подпис на 25.06.2023г.
На 27.06.2023г. в КАТ е постъпило заявление с № 234134120092 от 27.06.2023г., с
което е заявена промяната в правото на собственост върху лек автомобил „*** **”. На
27.06.2023г. МПС-то било отчислено от ОДМВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ и
получило транзитни табели с рег. № 531М353, а на 03.07.2023г. била възстановена
регистрацията на автомобила, като МПС-то било отчислено от ОПП-СДВР, било зачислено
в ОДМВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ и бил променен регистрационният
номер на автомобила, за което било направено и съответното отбелязване в АИС-КАТ.
С писмо рег. № 4332р-49023/21.07.2023г. от ОПП – СДВР уведомили Началника на 07
РУ – СДВР за случая и с твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК изпратили
административно – наказателната преписка на 07 РУ – СДВР. В последствие била
образувана пр. пр. № 38453/2023г. по описа на СРП, по която било разпоредено извършване
на проверка по случая. С Постановление на прокурор от СРП от 26.09.2023г. (изведено в
деловодството на СРП на 27.09.2023г.) е отказано образуването на досъдебно производство
за престъпление от общ характер и е прекратена пр. пр. № 38453/2023г. по описа на СРП.
Препис от прокурорския акт, ведно с оригинал на АУАН е разпоредено да се изпратят на
ОПП – СДВР за преценка наличието на нарушение по ЗДвП и налагане на административно
наказание.
На 13.10.2023г. Гергана Борисова – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното
Наказателно постановление № 23-4332-024399/13.10.2023г., с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на Ц. Р. Ч. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи на Ц. Р. Ч. са отнети и 10 контролни
точки. Ц. Р. Ч. е получил препис от Наказателното постановление на 09.11.2023г. и на
21.11.2023г. е подал по пощата жалба срещу това Наказателно постановление. По повод на
тази жалба на 05.12.2023г. в Софийски районен съд е образувано настоящото дело.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : показанията на свидетеля К., както и от писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от
НПК – разписка за получаване на НП; плик от жалба; АУАН Серия GA № 917922 от
25.06.2023г., Постановление на СРП за отказ да се образува досъдебно производство от
26.09.2023г.; справка картон на водача; Заповед № 513з-1990 от 15.03.2016г. на Директора
на СДВР; Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Акт
за встъпване в длъжност; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи; писмо от ОПП – СДВР с вх. № 33045 от 01.02.2024г. с приложени
справка за регистрации на МПС с рег. № ****, справка за собствеността на МПС с рег. №
3
****, справка за собствеността на МПС с рег. № 531М353 и справка за собствеността на
МПС с рег. № СТ 1176 РХ; писмо от СРП с вх. № 33995 от 02.02.2024г. с приложени
заверени копия на Постановление на СРП за отказ да се образува досъдебно производство от
26.09.2023г., Постановление за възлагане на проверка от 21.08.2023г., писмо с рег. № 4332р-
49023 от 21.07.2023г., АУАН Серия GA № 917922 от 25.06.2023г., справка за регистрации на
МПС с рег. № ****, справка за собствеността на МПС с рег. № ****, справка картон на
водача, справка за съдимост и писмо с рег. № 433200-113234 от 20.10.2022г.; писмо от
„Български пощи“ ЕАД с вх. № 68798 от 29.02.20024г. с приложени копие на системен бон,
опис на пратки и опис на препоръчани пратки с разнос.
Показанията на свидетеля К. се явяват информативни, звучат достоверно и намират
опора в кредитираните по-долу АУАН, справка за регистрации на МПС с рег. № **** и
справка за собствеността на МПС с рег. № ****. Поради това съдът дава вяра на събраните
по делото гласни доказателства.
Писмото от СРП с вх. № 33995 от 02.02.2024г., както и писмата с рег. № 4332р-49023
от 21.07.2023г. и с рег. № 433200-113234 от 20.10.2022г. са обективни и достоверни. Поради
това съдът ги кредитира. От тях се установява с какви мотиви административно –
наказателната преписка е била изпратена от ОПП – СДВР на 07 РУ – СДВР, как е сезирана
СРП, респ. уведомяването й в последствие за издаденото Наказателно постановление.
Писмото с рег. № 4332р-49023 от 21.07.2023г. намира опора и в АУАН Серия GA № 917922
от 25.06.2023г. Тези писмени доказателства косвено се потвърждават от приложените по
делото прокурорски актове. Поради това СРС ги кредитира и приема, че на 25.06.2023г. на
Ц. Р. Ч. е съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, но поради твърдения
за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана по случая, ведно с АУАН, е
била изпратена от ОПП – СДВР на 07 РУ – СДВР.
Постановленията на СРП (за възлагане на проверка и за отказ да се образува досъдебно
производство) са официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с
доказателствената сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира и
приема, че в СРП е била възложена проверка, свързана с процесното деяние, която е
приключила с отказ на прокурора да образува досъдебно производство.
Писмото от ОПП – СДВР с вх. № 33045 от 01.02.2024г. намира опора в приложените
на лист 29-32 и лист 43-44 от делото справки. Те от своя страна се характеризират като
непредубедени, обективни и достоверни писмени доказателства, които имат доказателствена
сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС им се доверява напълно. Въз
основа на съвкупната им преценка съдът приема за доказано, че на 05.09.2022г. е бил
сключен договор за покупко-продажба на лек автомобил „*** **” с рег. № ****, по силата
на който нов собственик на автомобила е Ц. Р. Ч.; на същата дата договорът бил нотариално
заверен и регистриран в АИС-КАТ; на 07.11.2022г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП
регистрацията на автомобила била служебно прекратена; на 27.06.2023г. в КАТ постъпило
заявление за промяна в собствеността на лек автомобил „*** **”, МПС-то било отчислено
от ОДМВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, получило транзитни табели с рег. №
4
531М353, а на 03.07.2023г. била възстановена регистрацията на автомобила, като МПС-то
било отчислено от ОПП-СДВР, било зачислено в ОДМВР – Стара Загора, Сектор „Пътна
полиция“ и му бил променен регистрационният номер. Макар по делото да не е представен
самия договор за покупко – продажба на МПС, от данните, вписани в справката за
регистрации на МПС с рег. № **** и справката за собствеността на МПС с рег. № ****,
както и от писмото на ОПП – СДВР с вх. № 33045 от 01.02.2024г. следва, че Жулиета
Колева е била собственик на автомобила до 05.09.2022г., когато по електронен път в МВР е
подадена информация за договор за покупко – продажба на МПС с предстоящ собственик Ц.
Ч.. От справката за регистрации на МПС с рег. № **** и писмото на ОПП – СДВР с вх. №
33045 от 01.02.2024г. се установява и още нещо – че на 07.11.2022г. е била прекратена
регистрацията на автомобила на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Данни в същия смисъл се
съдържат и в АУАН, както и в показанията на св. К.. Доколкото касателно това
обстоятелство цитираните по-горе писмени доказателства се подкрепят взаимно, съдът ги
кредитира.
Констатациите от Акта намират опора в кредитираните по-горе писмени и гласни
доказателства. Поради това и с оглед нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът приема, че
следва да се довери и на АУАН.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените
в тях обстоятелства съдът дава вяра и на справката картон на водача, както и на справката за
съдимост на Ч.. От писмените доказателства на лист 11-12, лист 45 и лист 48 от делото се
доказва, че жалбоподателят е имал предишни нарушения по ЗДвП и не е осъждан.
Като обективни и издадени от държавен орган, приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-1632 от
02.12.2021г., Заповедта на Директора на СДВР с № 513з-1990 от 15.03.2016г. и Акта за
встъпване в длъжност на Гергана Борисова разполагат с доказателствена сила за посочените
в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От Заповед № 8121К-13180 от
23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019г. следва, че Г.В.Б. е заемала длъжността Началник на 01 група
„Административно – наказателна дейност” в 03 Сектор „Административно обслужване” към
ОПП – СДВР и на основание точка 3.10. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи е имала правомощието да издава Наказателни
постановления, включително и процесното НП. От Заповед № 513з-1990 от 15.03.2016г. на
Директора на СДВР и точка 2.1., вр. точка 1.3.2. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи се доказва, че Н. С. е имал правото да съставя Актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. Това означава, че конкретните
АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни за това лица.
Приложените на лист 7, лист 8 и лист 57-60 от делото писмени доказателства са
относими към въпроса за процесуалната допустимост на жалбата. Тези писмени
доказателства имат достоверна дата. Поради това съдът кредитира разписката за получаване
на НП, плика от жалбата и писмото от „Български пощи“ ЕАД с вх. № 68798 от
5
29.02.20024г. - с приложени копие на системен бон, опис на пратки и опис на препоръчани
пратки с разнос. От съвкупната им преценка се установява, че НП е било връчено на Ц. Р. Ч.
на 09.11.2023г. срещу подпис, а жалбата срещу това НП е била подадена по пощата на
21.11.2023г. Това означава, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок и не
е просрочена.
Съдът остави извън доказателствената маса приложените към пр. пр. № 38453/2023г.
по описа на СРП Докладна записка и писмено сведение от Ч., тъй като те не представляват
писмени доказателства. Документите на лист 38 и лист 46 от делото съдържат свидетелски
показания от подписалите ги лица, но не следва да се приемат и за гласни доказателства
/свидетелски показания/, тъй като не са дадени устно и непосредствено пред съда. Поради
това СРС приема, че въпросните документи са били изготвени в хода на проверката,
протекла в СРП, но не подлага тяхното съдържание на анализ, тъй като приема, че чрез
писмените сведения и Докладната записка не може да се приобщава по реда на НПК
съдържащата се в тях информация, още повече, че съгласно трайно установената съдебна
практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС,
II НО и други) Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и
съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване
авторството на деянието и механизма на извършването му.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС приема следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния (към месец ноември 2023г.)
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав счита, че процесното Наказателно постановление е
издадено от компетентно за това лице (с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка).
Доколкото след съставянето на АУАН на 25.06.2023г. е последвало препращане на
преписката, образувана по случая, ведно с Акта, от ОПП – СДВР на Началника на 07 РУ –
СДВР с твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК и е била образувана пр. пр. №
38453/2023г. по описа на СРП, след което е било издадено Постановление на СРП за отказ
от образуване на досъдебно производство и чак след това е било издадено процесното
Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че в случая разпоредбите от
ЗАНН относно АУАН, вкл. и сроковете по чл.34 от ЗАНН, се явяват неприложими, тъй като
следва да се приеме, че обжалваното НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Поради това не е необходимо да се изследват въпросите дали АУАН е съставен в сроковете
по чл.34, ал.1 от ЗАНН, дали съдържа реквизитите по чл.42, ал.1 от ЗАНН и дали са
изпълнени изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, тъй като и без Акт – при отказ на
прокурора да образува наказателно производство, може да се образува административно-
наказателно производство. Въпреки изложеното по-горе, за пълнота на изложението следва
да се посочи, че цитираните по-горе законови разпоредби се явяват спазени в конкретния
6
случай - АУАН е съставен в присъствието на един свидетел на установяване на
нарушението и е подписан от актосъставителя и от свидетеля по Акта; датата на неговото
съставяне съвпада с датата на извършване на нарушението и установяване на дееца; налице
са всички реквизити по чл.42 от ЗАНН, а от съставяне на АУАН до издаване на НП не са
минали повече от 6 месеца.
Както в Акта, така и в НП деянието е описано по ясен и разбираем начин, позволяващ
на санкционираното лице да разбере за каква точно предприета от него неправомерна
деятелност е ангажирана отговорността му. Налице са всички изискуеми по чл.42 от ЗАНН,
респ. чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Описани са времето и мястото на извършване на
нарушението, изяснена е посоката на движение на управляваното от жалбоподателя МПС,
индивидуализирано е МПС-то по марка, модел и регистрационен номер. Посочено е, че
автомобилът е дерегистриран от 07.11.20022г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Поради
това СРС приема, че е налице съответствие между фактическото и цифровото описание на
нарушението в обжалваното НП (както и в Акта).
Според този съдебен състав датата на извършване на нарушението е ясно посочена и
това е датата на спирането на водача за проверка – 25.06.2023г. Член 140, ал.1 от ЗДвП гласи
: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата.” Именно поради това нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се счита
извършено тогава, когато МПС е било в движение „по пътищата, отворени за обществено
ползване”. Само дерегистрирането на МПС-то /или липса на табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места, или неплащане на пътни такси и липса на
винетка/ не е достатъчно, за да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, ако превозното средство не се движи. Според настоящия съдебен състав нарушението
по чл.140, ал.1 от ЗДвП е реализирано в момента и на датата, на която са реализирани
всички елементи от фактическия състав на това нарушение.
Именно с оглед цитираното по-горе съдържание на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
следва, че движението на МПС, което не е регистрирано (респ. е с прекратена регистрация) е
отделно и самостоятелно нарушение от движението на МПС, което няма регистрационни
табели или движението на МПС, за което няма заплатена пътна такса /винетка/. Това са три
самостоятелни нарушения, предвидени в чл.140, ал.1 от ЗДвП и видно от текстовата част на
обжалваното Наказателно постановление в случая административното обвинение срещу Ч.
касае нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. За това, че управлението на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред или е дерегистрирано е отделно нарушение
/самостоятелно/ нарушение от това, свързано с управление на МПС, което е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер аргументи се извличат и от разпоредбата на чл.175,
ал.3 от ЗДвП, където разграничението между фактическите състави на двете нарушения е
7
ясно отличима чрез използвания израз „или“. Поради това са неоснователни доводите от
жалбата, че МПС-то не е било без регистрационни табели по време на извършване на
нарушението и поради това деянието не било съставомерно. Това дали автомобилът е бил
или не е бил оборудван с необходимите два броя регистрационни табели няма значение за
съставомерността на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Това дали Ц. Р. Ч. е могъл
да предполага, че МПС-то е с прекратена регистрация не следва от посочените от
жалбоподателя и възпроизведени по–горе обстоятелства /дали автомобилът има
регистрационни табели/, а зависи единствено и само от това дали водачът на автомобила е
знаел, че е сменена собствеността на МПС и че е изтекъл посоченият в чл.143, ал.15 от ЗДвП
2-месечен срок от промяната на собствеността на МПС-то и че новият собственик на МПС-
то е бездействал /не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство в КАТ/.
Водим от изложеното СРС, НО, 10 състав прие, че в случая не са допуснати
процесуални нарушения в хода на административно - наказателното производство, не са
ограничени правата на нарушителя да разбере срещу какво нарушение следва да се защитава
и спорът следва да бъде решен по същество.
За да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП е
необходимо да се докаже, че Ц. Р. Ч. е привел в движение превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване и че превозното средство към същата дата не е било
регистрирано или е било с прекратена вече регистрация. Съгласно чл.143, ал15 от ЗДвП
регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона след изтичане на 2-месечния срок
за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнение
на законовото му задължение да регистрира МПС-то си. В хипотезата на чл.143, ал.15 от
ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на
липсата на регистрация на същия. В този смисъл е и Решение № 5197 от 02.08.2023г. на
АССГ – XXVI касационен състав и други.
Събраните по делото доказателства показват, че на 25.06.2023г. жалбоподателят
действително е управлявал лек автомобил „*** **” с рег. № **** в гр. София по ул. „Акад.
Стефан Младенов“ с посока на движение от бул. „Г. М. Димитров“ към ул. „8-ми декември“.
Този фактически извод се доказва от АУАН и показанията на св. К.. Същевременно не се
опровергава от нито едно друго, събрано по делото доказателство. На следващо място - от
съвкупната преценка на АУАН, справка за регистрации на МПС с рег. № ****, справка за
собствеността на МПС с рег. № ****, писмо от ОПП – СДВР с вх. № 33045 от 01.02.2024г.
се установява по безспорен начин, че към датата на полицейската проверка /25.06.2023г./
въпросното МПС е било дерегистрирано. От кредитираните по-горе писмени и гласни
доказателства следва, че на 05.09.2022г. е била променена собствеността на лек автомобил
„*** **” с рег. № ****, но едва на 27.06.2023г. е подадено заявление в КАТ за регистриране
на превозното средство от новия собственик на автомобила. Гореизложеното означава, че
към момента на установяване на процесното нарушение /25.06.2023г./ приведеният в
движение автомобил е бил собственост на Ц. Р. Ч., но доколкото в 2-месечния срок по
чл.143, ал.15 от ЗДвП /т.е. до 05.11.2022г./ новият собственик на автомобила не го е
8
регистрирал в КАТ, то автоматично след 05.11.2022г. се счита прекратена регистрацията на
МПС-то. В случая от справката от АИС – КАТ се доказва, че на 07.11.2022г. е било
направено и отбелязването в АИС – КАТ, че е служебно прекратена регистрацията на
автомобила. Поради това съдът счита, че са изпълнение както изискванията на чл.143, ал.15
от ЗДвП, така и е доказано, че към 25.06.2023г., когато Ц. Р. Ч. е управлявал въпросния
автомобил в гр. София по ул. „Акад. Стефан Младенов“ от обективна страна е реализиран
съставът на нарушението по чл.140, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗДвП.
От субективна страна съдът счита, че е реализиран съставът на вмененото на Ц. Р. Ч.
административно нарушение, тъй като управляваният от него автомобил е придобит именно
от жалбоподателя. Това означава, че в субективните представи на Ч. е имало знание за
датата на придобиване собствеността върху автомобила, а от там за началото и края на срока
за пререгистрация на МПС-то пред органите на КАТ. Незнанието на закона, че новият
собственик има задължение да регистрира МПС-то в КАТ в 2-месечен срок от придобиване
на собствеността на автомобила /в случая – до 05.11.2022г./ не извинява незнаещия. С
автоматичното изтичане на двумесечния срок от прехвърляне на собствеността на
автомобила и нерегистрирането му в КАТ /т.е. след 05.11.2022г./ Ц. Р. Ч. е следвало да
предполага, че регистрацията на превозното средство може да е прекратена по служебен
път. Според чл.143, ал.15 от ЗДвП служебното прекратяване на регистрацията на едно МПС
става със самото отбелязване в АИС-КАТ, че се прекратява регистрацията на автомобила. В
случая това е станало на 07.11.2022г. Нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП не поставя като
изискване (за разлика например от чл.143, ал.10 от ЗДвП) да се уведомява собственика на
МПС-то и това е напълно логично, тъй като новият собственик е знаел, че придобива
собствеността върху МПС-то, знаел е на коя дата е станал собственик на автомобила и кога
изтича 2-месечният срок от придобиване на собствеността. Същевременно, с оглед
разпоредбите на ЗДвП, той е могъл и е бил длъжен да предположи, че с изтичане на този 2-
месечен срок (в случая на 05.11.2022г.) регистрацията на МПС може да бъде служебно
прекратена и отбелязана в АИС – КАТ и като е управлявал автомобила на дата след
05.11.2022г. СРС приема, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Твърдението на жалбоподателя, че не е могъл да предположи, че МПС е с прекратена
регистрация не почива нито на конкретно доказаните по делото обстоятелства, нито на
житейската логика. За наличието на знание у Ц. Р. Ч., че МПС-то е придобито от него на
05.09.2022г. и до 05.11.2022г. (а и след това – до датата на проверката на 25.06.2023г.) не е
било представено за пререгистрация в КАТ данни се извличат от факта, че Ц. Р. Ч. е
собственик на МПС-то след 05.09.2022г. Това обстоятелство не се отрича от жалбоподателя,
поради което всички доводи, развити в жалбата за несъставомерност на деянието от
субективна страна се явяват неоснователни. Следва да се отбележи, че аргументите, развити
в жалбата и по време на съдебните прения, биха били верни само, ако регистрацията на
автомобила е прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, но не и при дерегистрация на
МПС на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Неоснователни са и аргументите на защитата,
основани на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2022г. на I-ва и II-ра колегия на ВАС, тъй като то също се отнася за
9
прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, а в
процесния случай МПС-то е дерегистрирано на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. В
допълнение на гореизложеното следва да се цитира и нормата на чл.18б, ал.2 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (на кратко : Наредба № I-45 от 24.03.2000г.),
според която при прекратяване регистрацията по чл.18б, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4 или т.8 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. се уведомява собственикът на МПС-то. Доколкото
служебното прекратяване на регистрацията на едно МПС по чл.143, ал.15 от ЗДвП, когато
собственикът на МПС в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство е разписано в чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г., то за него не важи изискването за уведомяване на собственика на автомобила
по чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.
Собственикът на МПС е могъл и е бил длъжен да предположи, че с изтичане на
двумесечния срок от придобиване собствеността на МПС-то (в случая след 05.11.2022г.)
регистрацията на МПС може да бъде служебно прекратена и отбелязана в АИС – КАТ и
като е управлявал автомобила на дата след 05.11.2022г., следва да се приеме, че Ц. Р. Ч. се е
съгласявал с обществено-опасния характер на извършеното. Поради всичко това СРС
приема, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Поради тези съображения настоящият съдебен състав счита, че твърдението на
жалбоподателя, че административното обвинение не било доказано от субективна страна не
почива нито на конкретно доказаните по делото обстоятелства, нито на житейската логика,
нито на правилото, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи, а този не е от тях. Поради това СРС приема, че обвинението срещу Ц. Р. Ч. е
доказано и от субективна страна.
Съгласно чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред, се наказва с „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с „глоба“ от 200 до 500
лева. В случая отговорността на Ц. Р. Ч. се смекчава от това, че непосредствено след
установяване на извършеното нарушение (при проверката на 25.06.2023г.), със заявление от
27.06.2023г. до КАТ е била подадена информация за промяна в собствеността на МПС,
вследствие на което е възстановена регистрацията на превозното средство и са му издадени
нови регистрационни табели. Същевременно отговорността на жалбоподателя се отегчава от
предишните му нарушения по ЗДвП, както и от дългия период от време /след 07.11.2022г.,
когато е била служебно прекратена регистрацията на МПС и вписана в АИС - КАТ/, в който
МПС-то е било ползвано, въпреки че не е бил регистрирано от новия собственик на
автомобила в КАТ. С оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващите
отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест съдът прие, че на Ц. Р. Ч. следва
да бъдат определени наказания в размер около средния, предвиден в закона, а именно
10
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 9 месеца и „глоба“
в размер на 350 лева. Доколкото, обаче, с процесното НП на Ц. Р. Ч. са били наложени
административни наказания в по-нисък размер („лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 6 месеца и „глоба” в размер на 200 лева) и съществува забрана
за влошаване положението на жалбоподателя, а настоящото производство е образувано по
жалба на Ц. Р. Ч. - съдът не може да увеличи размера на административните наказания на
лицето, поради което следва да потвърди размера на административните наказания,
наложени на жалбоподателя с процесното Наказателно постановление.
Съгласно чл.6, ал.1, т.5, предл.1 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за
опреД.е максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (на кратко Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР) при
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред на нарушителя следва да се
отнемат 10 контролни точки. Определеният отнапред от законодателя размер на
контролните точки, които подлежат на отнемане при извършено нарушение по чл.175, ал.3,
вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП не дава право на съда да преценява отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства и на това основание на жалбоподателя, освен
административните наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“, следва да се отнемат и 10 контролни точки. Доколкото с процесното Наказателно
постановление на Ч. са били отнети именно 10 контролни точки - тази част от обжалваното
НП следва да се потвърди.
Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.140, ал.1,
пр.1 от ЗДвП. То е формално и е довършено в момента, в който Ц. Р. Ч. е привел в движение
МПС си след повече от 2 месеца след като е придобил собствеността на автомобила без
преди това да го е регистрирал в КАТ, като го е управлявал по пътищата, отворени за
обществено ползване. Доколкото са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а
смекчаващите не са нито изключителни, нито многобройни, правилно административно –
наказващият орган не е приел, че конкретният случаят е маловажен и съответно не е
приложил чл.28 от ЗАНН.
Водим от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че атакуваното
Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото разноски не се дължат на жалбоподателя. До приключване на
съдебните прения пред СРС въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски,
нито е доказала да е сторила такива. Пред СРС въззиваемата страна не е била
представлявана от юрисконсулт или лице с юридическо образование. Поради това в полза на
административно – наказващия орган не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-024399 от 13.10.2023г. ,
издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на Ц. Р. Ч. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи са му отнети и 10 контролни точки.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12