РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Русе, 29.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на трети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от
съдия АГУШ КАН дело № 291 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ОД
на МВР гр.Русе, против решение № 400/26.07.2021 г., постановено по АНД № 1088/2021
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление
№ 181-33/27.08.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР – Русе.
С наказателното постановление, за
нарушаване на въведената със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със
заповед № РД01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка по чл.63 от ЗЗ на територията на страната и на основание чл.209а, ал.1 от
същия закон, на М.В.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева.
Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила
във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. Иска
се отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване
на наказателното постановление.
Претендира се и присъждане на
разноски по делото.
Ответникът по касация – М.В.Д., в
представено писмено възражение на касационната жалба, изразява становище за неоснователност
на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните доказателства
фактическата обстановка е правилно установена. При събирането и оценката им
въззивната инстанция не е допуснала процесуални нарушения.
Установено е, че на 17.04.2020 г., в 22:10
часа, М.Д. ***, на обществено място без поставена защитна маска за лице или друго
средство покриващо носа и устата.
Към този момент е действала заповед №
РД-01-197 от 11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която е
допълнена заповед № РД-01-124/13.03.2020г., като е създадена т.9 : „Всички
лица, които се намират в закрити или на открити обществени места /в
т.ч……..улици….и др./ са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство , покриващо носа и
устата.
Съгласно т.2 е предвидено заповедта
да е в сила от 12.04.2020г. до 26.04.2020г.
При извършена полицейска проверка на 17.04.2020
г., около 22:10 часа, на ул.“Околчица“, в гр.Русе, е установено, че касаторът се
намира на посоченото място без поставена защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата, за което е съставен акт за установено административно
нарушение (АУАН) № 181-3З/17.04.2020
г. за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Въз основа на така съставения АУАН,
било издадено наказателно постановление № 181-3З/27.08.2020 г., с което на М.Д.,
за нарушение на посочената разпоредба, било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева.
Решението на РРС, предмет на
касационната проверка, е постановено при правилно приложение на материалния
закон.
Касационният състав счита, че са
налице предпоставките за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Тази правна норма регламентира, че
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. Посочената норма е израз на основен принцип на наказателното (чл.2,
ал.2 от НК) и административнонаказателното право за приложение на
по-благоприятния за дееца закон.
Според чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в
редакцията, действаща към датата на деянието, който наруши или не изпълни
въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.
Санкцията на нормата е относително
определена, а нейната диспозиция е от категорията на бланкетните като за
попълването й със съдържание и определяне на признаците на нарушението от
обективна страна се отпраща към акт на министъра на здравеопазването или
директор на РЗИ, с който следва да са определени неизпълнените или нарушени противоепидемични
мерки.
Тези актове на министъра на
здравеопазването, първоначално в съдебната практика на ВАС, а впоследствие и в
самия закон – чл.63, ал.11 от ЗЗ, са обявени за общи административни такива. Възможността
за определяне на конкретните състави на нарушенията със заповед, която няма характеристиките на
нормативен акт, както беше посочено, е изрично уредена в чл.2, ал.2 от ЗАНН. За
целта е необходимо санкционната норма да се съдържа в закон или подзаконов
нормативен акт (указ) и визираното в нея административно наказание да е
определено по вид и размер, което изискване в случая е изпълнено – чл.209а,
ал.1 от ЗЗ.
Съставът на конкретното нарушение,
изразяващо се в нарушение на противоепидемичните мерки, е определен със заповед
на член на правителството, какъвто е и министърът на здравеопазването, която
заповед съставлява общ административен акт и създава забрана за осъществяване
на конкретното описано в нея поведение (посещения на паркове и градини).
Налице е и изискуемото от чл.2, ал.2
от ЗАНН овластяване на министъра на здравеопазването със закон – чл.63, ал.1 от
ЗЗ, в приложимата редакция на текста към датата на издаване на административния
акт.
Бланкетните наказателноправни норми
могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за
тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт. В този смисъл е решение №
622/09.03.2004г. на ВКС по н.д.№ 476/2003г.
Посредством овластяването на
министъра на здравеопазването да определя видовете противоепидемични мерки и
препращането в диспозицията на нормата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ към актовете, с
които той е определил такива мерки тяхното
неизпълнение или нарушение става част от обективния състав на административното
нарушение, съгласно принципа на законоустановеност на административното
нарушение – чл.2, ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав приема, че след
като заповедта е действала до 26.04.2020г. включително, и в последваща заповед
на същия орган, действаща към настоящия момент, не е възпроизведена обсъжданата
забрана за всички лица, които се намират на открити обществени места /в
т.ч……..улици….и др./ са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство , покриващо носа и
устата, то следва да се приеме, че преди влизане в сила на наказателното
постановление, описаното поведение вече не съставлява административно нарушение
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, доколкото липсва акт, с който да бъде попълнена
диспозицията на тази норма.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че в наказателноправната теория се приема, че измененията в правото
извън областта на наказателното право оказват влияние върху последното и
обуславят приложимостта на „по-благоприятния закон, когато се отнасят до
промяна на законния състав“. Това е така, тъй като диспозицията на правната
норма е бланкетна и промяната в текста, към който тя препраща, всъщност променя
самия административноваказателен закон. Премахва се противоправността на
деянието, поради което запазването на неговата наказуемост става „абсолютно
неприемливо“. Приема се също, че новият наказателен закон е по-благоприятен за
дееца, когато той стеснява законовия състав на определено престъпление
/адм.нарушение/, изключвайки извършеното деяние от неговия обсег /Д. –
Наказателно право обща част, А.Г. – Коментар на НК обща част том I/.
От изложеното следва правният извод,
че са налице предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като наказателното
постановление не е влязло в сила, по арг. от чл.64, б.“в“ от ЗАНН, налице е по-благоприятен
за касатора закон, който не обявява извършеното деяние за нарушение, респ.
липсва установен от закона състав на административно нарушение, който да е
идентичен със състава на нарушение, за който касаторът е наказан.
Като е приел, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно районният съд е приложил правилно
материалния закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено
в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, изр.1, пр.1 вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
400/26.07.2021 г., постановено по АНД № 1088/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: