Р Е
Ш Е Н
И Е № 45
Гр. Кубрат, 03.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на единадесети март, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря В.Д.като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 609 по описа на РСКт за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание в разпоредбата на чл. 79 ЗЗД, предявен по реда на
чл. 415 ГПК.
Ищецът „Т.Б.”
ЕАД ***, ЕИК ********* със седА.ще и адрес на управление ***, Бизнес Парк
София, сграда 6 чрез пълномощник а.Й.Ц. от САК твърди, че с ответника И.А.А., сключили Договор за мобилни услуги № М ********* от 20.06.2017 г. Съгласно договора на
клиента е бил предоставен телефонен номер ********** с уговорена стандартна
месечна абонаментна такса в размер на 14.99 лв. на месец с вкл. ДДС (12.49 лв.
без ДДС). Заявява, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. юни 2017 г. – м. септември
2017 г., както следва: ф-ра № **********/15.07.2017 г. издадена за отчетния
период 20.06.2017 г. –14.07.2017 г. за сумата 533.28 лв.; ф-ра №
**********/15.08.2017 г. издадена за отчетния период 15.07.2017 г. – 14.08.2017
г. на стойност 14.99 лв. и ф-ра № **********/15.09.2017 г. издадена за отчетния период 15.08.2017 г. – 14.09.2017 г. на стойност 14.99 лв.
Изискуемостта на вземанията по всяка фактура настъпва петнадесет дни след
издаването й, но ответникът не изпълнил задълженията си.
Въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение па парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
И.А.А. е образувано ч. гр. д № 451/2019 г. по описа на PC–Кубрат.
Издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът в настоящото
производство в срока по чл. 415 ГПК, моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на И.А.А.,
ЕГН ********** ***, че съществува изискуемо вземане на „Т.Б.“ ЕАД в размер на
553.25 лв., представляваща общия сбор на дължимите суми за месечни
абонаменти и използвани услуги, съгласно издадените фактури № **********/15.07.2017 г., №
**********/15.08.2017 г. и №
**********/15.09.2017 г. към Договор за мобилни услуги № ********* от
20.06.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата,
като претендира и сторените разноски в настоящото и в заповедното производство.
В открито
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба,
постъпила преди заседанието, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът
И.А.А., ЕГН ********** *** чрез особен представител адв.Сезгин Вели от
АК-Разград не депозира становище в срока по чл. 131 ГПК.
В съдебно
заседание особеният представител заявява, че искът е допустим, но неоснователен, без да излага доводи и
съображения в тази
насока.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложените писмени доказателства между ответника И.А.А. и „Т.Б.“ ЕАД на 20.06.2017
г. е сключен Договор за мобилни услуги № М ********* с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги
чрез мобилен номер ********** за срок от 24 месеца,
считано от 20.06.2017 г. – 20.06.2019 г. Съгласно
договора абонаментната програма, при условията на която се предоставят услугите
чрез цитирания номер, е „Тотал 14,99“, а уговорената между страните стандартна месечна
абонаментна такса е в размер на 14,99 лв. с вкл. ДДС съгласно т. 5 от договора. Със сключване на процесния договор
страните поели насрещни задължения, като
основното задължение на И.А.А. е било заплащането на месечната абонаментна такса уговорена
в т. 5 от договора, както и потребените услуги, които не са включени в месечния
абонамент и подлежат на таксуване в съответствие с утвърдената ценова листа на мобилния оператор. Договорът е сключен при предварително
определени Общи условия, които са задължителни за потребителя и са
неразделна част от него.
Не се спори, че мобилният оператор е изпълнил договорните си задължения да
предостави достъп до своята електронна съобщителна мобилна наземна мрежа и
конкретни услуги.
А. не изпълнил задълженията си по договора, а именно – да заплати
съответните абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.06.2017
г. — 14.09.2017 г.
Горепосочените задължения са индивидуА.зирани в следните фактури:
1/Фактура № **********/15.07.2017 г. (с настъпил падеж на 30.07.2017 г.) в
общ размер на 523.27 лв.;
2/Фактура № **********/15.08.2017 г. (с настъпил падеж на 30.08.2017 г.) в
размер на 14.99 лв.;
3/Фактура № **********/15.09.2017 г. (с настъпил падеж на 30.09.2017 г.) в
размер на 14.99 лв.
С изтичането на петнадесетдневния
срок от издаването на гореописаните фактури и липсата на изпълнение на
начислените в тях парични задължения, се установява, че ответникът не е
изпълнил свои ликвидни и изискуеми задължения.
В съдебно заседание ищецът представя крайна фактура № **********/15.11.2017
г., в която освен задължението от предходен период в размер на 553.25 лв. е
начислена и неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя в размер на 259.37 лв., която не се претендира.
Поради това, че ответникът не е извършил дължимите плащания в срока за
това, на 28.06.2019 г. „Т.Б.“ ЕАД е подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд – Кубрат срещу И.А.А., в което се претендират: главница в размер на 553.25 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането, образувано в ч. гр. д. № 451/2019 г. по описа на Районен съд – Кубрат. Издадената по същото Заповед № 281/01.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение е била връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на „Т.Б.“ ЕАД е
било указано да предяви установителен
иск за вземанията на дружеството срещу него.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК.
За
успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на заповед за
изпълнение е твърдението за дължима сума по договор за мобилни услуги № М *********/20.06.2017 г. за срок от 24 месеца, по план „Тотал 14.99“, със стандартен месечен
абонамент в размер на 14.99 лв. с вкл.ДДС.
От
събраните по делото писмени доказателства, които не се оспорват от ответника, съдът намира, че категорично се установява
нА.чието на вА.дно облигационно правоотношение по цитирания договор за мобилни услуги № М ********* за срок от 24 месеца, по план „Тотал 14.99“, със стандартен месечен
абонамент в размер на 14.99 лв. с вкл.ДДС. Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил
дължимите по договора суми за мобилни услуги, поради което
дължи на ищеца сумата от 553.25 лева,
тъй като към датата на подаване на заявлението в съда - 28.06.2019 г., същите са с настъпил падеж и са дължими.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в исковото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. Такива са направени както следва: по
заповедното са заплатени 25 лв. държавна такса и 360 лв. платен адвокатски
хонорар, или общо 385 лв., а по настоящото: 25 лв. платена държавна такса, 360
лв. платен адвокатски хонорар и 300 лв. внесен депозит за особен представител, или
общо 685 лева. Така съразмерно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените разноски в заповедното производство в размер на
385 лв. и сторените в настоящото производство в размер на 685 лв.
Мотивиран
от така изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.А.А., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София,
ЕИК ********* със седА.ще и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда
6 представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор и М.С.– член на съвета на
директорите следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение № 281/01.07.2019 г. по ч. гр. д. № 451/2019 г. по описа на РС-Кубрат: 553.25 лева
(петстотин петдесет и три
лева, двадесет и пет
стот.) – неизпълнени парични задължения, произтичащи от сключен между длъжника
и кредитора Договор за мобилни услуги №
М *********/20.06.2017
г. за срок от 24 месеца, по
план „Тотал 14.99 “, и издадени фактури за отчетен период за
отчетен период 20.06.2017
г. — 14.09.2017 г., ведно със
законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.06.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.А.А.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК
********* със седА.ще и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6
представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор и М.С.– член на съвета на
директорите сумата от 685.00 лева (шестстотин
осемдесет и пет лева, нула стот.) представляваща направени в настоящето
производство съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
иксковете, както и сумата от 385.00 лева
(триста осемдесет и пет лева, нула стот.), представляваща направени разноски в
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Указва на
ответника да изплати горепосочените суми на „Т.Б.“ ЕАД по следната банкова
сметка: ***: ***, BIC: *** „Ситибанк Европа“ АД.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова