Р Е Ш Е Н И Е
№….…/..….07.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова ,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1699 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19, срещу Х.М.К. ***, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на
БАНКА ДСК ЕАД следните суми както следва: сумата от 40007лв , представляваща главница по договор за кредит за
текущо потребление от 23.01.14г. и допълн.споразумение към него, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 05.01.18г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 2322,12лв,
представляваща договорна лихва за периода 17.05.17г. - 05.01.18г.; сумата от
148,44лв, представляваща обезщетение за забава за периода 04.12.17г. до 05.01.18г.;
сумата от 120лв, представляваща такса за изискуемост, за които вземания по ч.гр.д. №274/2018г. по описа на ВРС, ХХХIХ
състав, е издадена заповед №153/08.01.2018г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а в евентуалност искове с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми както следва: сумата от 40007лв,
представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от
23.01.14г. и допълн.споразумение към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.10.18г. до
окончателното погасяване на вземането; сумата от 2322,12лв, представляваща
договорна лихва за периода 17.05.17г. - 05.01.18г.; сумата от 148,44лв, представляваща
обезщетение за забава за периода 04.12.17г. до 05.01.18г. ; сумата от 120лв,
представляваща такса за изискуемост.
Ищецът твърди, че
между него и ответника като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за
текущо потребление от 23.01.14г. , по силата на който е предоставен от банката
кредит в размер на 50000лв, с краен срок за погасяване – 120 месеца. Твърди, че
кредитополучателят следвал да заплаща преференциална лихва в размер на 9,2%
годишно , при изпълнение на условията по Договор за пакет частно банкиране.
Излага, че при нарушаване на условията е договорено, че кредитополучателя губи
право да ползва преференциите, и лихвения процент се увеличава като максималния
размер е променлив лихвен процент, приложим по стандартните потр.кредити, който
към датата на сключване на договора е 14,95%. Твърди, че неразделна част от
договора са ОУ за предоставяне на кредита
и Тарифа на банката, които кредитополучателя бил получил и приел. Сочи,
че ответникът е допуснал просрочия в изплащане на задълженията, като е отправил
искане от 23.04.17г. за преструктуриране на кредита. Излага се, че е подписано
допълн.споразумение от 17.05.17г., по силата на което е капитализирана към
главницата неплатената възнагр.лихва, договорен бил срок за погасяване на
кредита– 120 месеца, а кредита се олихвявал с променлива възнагр.лихва,
формирана от стойността на 6-месечния СОФИБОР / който към датата на
допълн.споразумение е 0,326%/ и надбавка от 8,874. В т.18.1 от ОУ било
уговорено и дължимото обезщетение за забава в размер на 10% върху неплатената
главница. Сочи се, че поради допусната забава в плащанията на 02.10.17г.
банката е обявила предсрочна изизскуемост на кредита, за което е уведомила
длъжника чрез нотар.покана рег.№7098/02.10.17г., връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК на 17.10.17г. Излага, че подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по
което била издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.дело №274/2018г.
на ВРС против длъжника. В случай, че
установ.иск бъде отхвърлен поради липсата на настъпила предср.изискуемост
предявява осъд.иск в евентуалност, като счита задължението за предсрочно
изискуемо от датата на получаването на исковата молба. С допълн.искова молба
оспорва възраженията на ответника.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът Х.М.К. ***, чрез назначения
особ.представител адв.Т. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като
недопустим, в евентуалност като неоснователен.
Твърди, че договорът е сключен при крайна нужда, като представянето на
преддоговорната информация е осъществено формално. Твърди, че не били спазени
законовите изисквания за сключването, формата и съдържанието на договора и
допълн.споразумение. Оспорва представните ОУ да са валидни за процесното
правоотношение. Излага , че банката е предоставила сумата без изрично отправено
писмено предизвестие. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост, като
оспорва и претенцията за лихви. С допълн.отговор поддържа възраженита си.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д.
№274/18г. на ВРС по подадено от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, заявление е
издадена заповед № 153/08.01.18г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.41 ГПК, като е разпоредено
длъжникът Х.М.К. *** да
заплати на заявителя сумата от 40007лв, дължима главница по договор за кредит за
текущо потребление от 23.01.14г. и допълн.споразумение към него от 17.05.17г.,
договорна лихва в размер на 2322,12лв, начислена за периода от 17.05.17г. до 05.01.18г.вкл.,
обезщетение за забава в размер на 148,44лв, начислена за периода 04.12.17г. до 05.01.18г.,
заемни такси -120лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.18г.
до изплащане на вземането, и разноски в производството -901,95лв-д.т. и
ю.к.възнаграждение.
Видно от приложеният по делото договор
за кредит за текущо потребление, чието подписване от страните не се спори, се
установява, че помежду им е сключен договор за банков кредит от 23.01.14г., по
силата на който банката е предоставила на ответника -кредитополучател кредит в
размер на 50000лв с краен срок на погасяване 120 месеца от датата на усвояването.
Договорено е в чл.8 от договора, че за ползвания кредит кредитополучателя
заплаща на банката преференциален променлив лихвен процент от 9,2% годишно, пи
изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране“ ,
като при наршаване на условията приложимият лихвен процент се увеличава и
макс.размер, който може да достигне е променливия лихвен процент, приложим по
стандартни потр.кредити, който към датата на договора е 14,95%. В
чл. 15 от договора е уговорено заплащането на такси, съгласно Тарифа на
банката. Изрично е предвидено, че неразделна част от договора са ОУ за
предоставяне на кредити за текущо потребление, които са приети от
кредитополучателя. Съгласно същите в чл.18.1 е предвидено, че при забава в
плащането на месечната вноска, частта от вноската, представляваща главница се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10%, а в чл.18.2 е предвидено, че при допусната забава вплащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни, целия остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с наказателна надбавка в
размер на 10 %.
Не
се спори по делото още, че между страните е подписано допълнително споразумение
от 17.05.17г., с което е договорен срок на кредита от 120 месеца, капитализиране
на непогасената част от начислената лихва към остатъка от главницата; лихвен
процент от 9,2%, фориран от 6м. Софибор и надбавка 8,8745; гратисен период за
издължаване на главницата от 3 месеца.
Така представеният договор за кредит,
допълн.споразумение и ОУ към него са подписани от ответника по делото в
качеството му на кредитополучател, като автентичността на тези документи не е
оспорена своевременно, поради което и следва да се приеме, че ответника е
запознат и се е съгласил с регламентите на договора и ОУ. Възражението на отвeтната страна, релевирано в отговора за
унищожаемост на сделката поради крайна нужда, не бе доказано в производството,
въпреки указаната с доклада по делото доказ.тежест за това. Твърденията, че
банката е допуснала нарушения, с което е причинила вреди на ответника, също не
са доказани по делото.
Съгласно заключението на вещото лице
по допуснатата ССЕ, кредитирано от съда като обективно и пълно, се установява,
че често извършваните от кредитополучателя плащания не са на договорената дата
и има пропуснати плащания на вноски, а за някои месеци са правени повече от
една вноска или вноската е по –голяма стойност от договорената, като след
17.05.17г. не са извършвани плащания по вноските. Сочи се, че ответникът е
извършил последно плащане на вноска на 29.03.17г. в размер на 760лв, като след
тази дата са извършени две плащания, представляващи лихви – на 17.05.17г. и
04.12.17г. Дава заключение, че до 05.01.18г. не са платени договорените вноски
към 15.06.17г., 15.07.17г., 15.08.17г., 15.09.17г., 15.10.17г.,15.11.17г. и
15.12.17г. Вещото лице установява, че кредитополучателят не е изпълнил
задължението си по Приложение №1 от договор за ползване на пакет Частно
банкиране да осигурява по разпл.сметка ежемесечно дължимата вноска по
кредита, увеличена с 200лв.
Ответната страна нито твърди, нито
ангажира доказателства за извършени редовни плащания на дължимите месечни
вноски след 17.05.17г. С оглед на така установеното следва да се приеме
настъпването на предвидения в чл. 18.2 от ОУ факт, пораждащ правото на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съобразно разясненията, дадени в т.18
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г.,
постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника– кредитополучател, и то преди подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки –
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Или за да настъпи предсрочната изискуемост на кредита е необходимо
волеизявлението за обявяването й да достигне до длъжника и то трябва да
предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Волеизявлението на ищеца за обявяване
на цялото задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо е
обективирано в нотар.покана рег.№7098 от 02.10.17г. / приложена по ч.гр.д.№
274/18г. на ВРС/, отправена от банката до кредитополучателя, с която последният
се уведомява за упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. На същата е удостоверено и последващо изявление от нотариуса, от дата
18.10.17г., с което се удостоверява връчването на тази покана на лицето по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК. Видно от приложеният протокол
за извършени действия относно връчване на нотар.покана, лицето е търсено
на постоянния и настоящ адрес ***.Т.Стратилат 12, след извършена проверка в
НБД, и не е намерено на адреса при извършеното посещение от връчителя; отразени
са обстоятелствата по залепване на уведомлението.
Удостоверено е, че лицето е търсено на адреса, че е залепено уведомление
на портата на двора и пуснато в пощенската кутия, както и са събрани от
връчителя сведения от нови собственици на имота, че лицето не живее там, като
не е намерено лице, което е съгласно да получи
съобщението. С оглед на така установеното съдът намира, че е налице
осъществено редовно връчване на уведомлението на ответника при спазване на
предвидената в чл.47, ал.1 ГПК процедура / в действащата й редакция към него
момент/. Ето защо предвид констатираното редовно връчване на поканата към 18.10.17г.
и установеното неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми,
съдът намира, че считано от 18.10.17г. вземанията на банката по договора следва
да се считат за предсрочно изискуеми, предвид осъществяването на изискуемите за
това предпоставки, който момент предхожда подаването на заявлението по чл.417 ГПК.
Безспорно е установен факта, че
кредитополучателя е получил и усвоил сумата по кредита, като считано от 18.10.17г.
за него се е породило задължение да върне същата в пълен размер поради
обявената предсрочна изискуемост. Безспорно е също така, че съгласно учредения
между страните договор ответникът дължи на банката
договорна лихва по т.4 от допълн.споразумение, лихви за забава съгл. приетите
ОУ, както и такси съгласно
Тарифа на банката / т.12 от допълн.споразумение/.
От възприетото , надлежно описано
по-горе заключение на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда, се установява, че към
датата на подаване на заявлението - 05.01.18г. задълженията по договора са
както следва: главница 40007лв, догов.лихва 2322,12лв, лихви за забава 148,44лв
и такса изискуемост – 120лв. Доколкото по- делото бе установен факта на
настъпване на предсрочна изискуемост, считано от 18.10.17г., то именно до този
момент са явява и дължима уговорената възнагр.лихва / в този насока е ТР
№3/27.03.19г. по т.д.№3/17г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно заключението на вещото
лице размерът на догов.лихва за периода 17.05.17г. до 17.10.17г.вкл. възлиза на
1513,74лв.
С оглед на така изложеното съдът
намира, че към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дължал на ищеца посочените по-горе съобразно
възприетото заключение на назначената съдебно - счетоводна експертиза суми,
поради което и предявения иск за установяване на тяхната дължимост се явява
основателен и следва да бъде уважен до следните размери: 40007лв – главница, догов.лихва 1513,74лв
за периода 17.05.17г. до 17.10.17г.вкл, 148,44лв- обезщетение за забава за
периода 04.12.17г. до 05.01.18г. и 120лв
- такса изискуемост. В останалата част за горницата до претендирания от кредитора размер на догов.лихва претенцията като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Следва да бъде уважено и искането да
се приеме за установено, че ответника дължи и претендираната със заявлението
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.417
от ГПК по ч.гр.д. №274/2018г. на ВРС в съда - 05.01.2018г. до окончателното й изплащане.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото производство, или с решението си по установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното производство.
Съдът като съобрази установения
по-горе основателен размер на вземането, както и размера на сторените в
заповедното производство разноски от ищеца, намира, че дължимите в заповедното
производство разноски са в размер на 890,44лв.
Доколкото не се е сбъднало условието,
от което зависи разглеждането на евентуалния иск, съдът не дължи произнасяне по
него.
Предвид изхода от спора направеното
искане от ищцовата страна за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК следва да бъде уважено. Доколкото ищецът е защитаван от юрисконсулт, то
следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция
следва да се определи на осн. чл.25 от НЗПП в размер на 100лв. Или следващите
се на ищеца за производството пред ВОС разноски възлизат на 2163,26лв– д.т., ю.к.възнаграждение
и депозит за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено в отношенията
между „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Московска №19, и Х.М.К., ЕГН
**********, с адрес ***, че Х.М.К., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на
БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, следните суми както следва: СУМАТА от 40007лв /
четиридесет хиляди и седем лева/, представляваща главница по договор за кредит
за текущо потребление от 23.01.14г. и допълн.споразумение към него, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 05.01.18г. до окончателното погасяване на вземането; СУМАТА от 1513,74лв /
хиляда петстотин и тринадесет лева и 74ст/, представляваща договорна лихва за
периода 17.05.17г. до 17.10.17г.вкл.; СУМАТА
от 148,44лв / сто четиридесет и осем
лева и 44ст/, представляваща
обезщетение за забава за периода 04.12.17г. до 05.01.18г.; СУМАТА от 120лв / сто и
двадесет лева/, представляваща такса за изискуемост, за които вземания по ч.гр.д. №274/2018г. по описа на ВРС, ХХХIХ
състав, е издадена заповед №153/08.01.2018г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на основание чл. 422,
ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
догов.лихва за разликата над 1513,74лв до пълния претендиран за установяване
размер от 2322,12лв и за периода 18.10.17г. до 05.01.18г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Московска №19, СУМАТА от 890,44лв /
осемстотин и деветдесет лева и 44ст./,
представляваща направените в заповедното производство разноски, за които е
издадена заповед №153/08.01.2018г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. №274/2018г. по описа на ВРС, ХХХIХ състав.
ОСЪЖДА Х.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Московска №19, СУМАТА от 2163,26лв / две
хиляди сто шестдесет и три лева и 26ст./,
представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: