Определение по дело №706/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 39
Дата: 18 януари 2022 г.
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20213001000706
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39
гр. Варна, 17.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев

Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000706 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна
жалба на Л.К. У и Н. Ал. Ул., и двамата граждани на Руска федерация,
представлявани от адв. И.В. – ВАК, срещу определение №
260222/12.10.2021г., постановено по т. д. № 148/2018г. по описа на
Силистренски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалваното определение в резултат на преждевременно назначаване на
особен представител на ответника В.В., при липса на предпоставките по чл.
47, ал. 6 ГПК. Твърди се, че по отношение на ответника В. не е редовно
изпълнена процедура по чл. 47, ал. 1 ГПК, тъй като няма данни, че
призовкарят е посетил регистрирания от ответника адрес в Регистър Булстат
три пъти в интервал от една седмица и след това е залепено уведомление.
Сочи се също, че ответникът е следвало да бъде призоваван чрез адв. Бл. Р.,
която е упълномощена от В.В. за процесуално представителство по друго
дело– т. д. № 149/2018г. по описа на ОС – Силистра. Според представителя на
жалбоподателите адвокатът не е имал право да откаже приемането и
предаването на съдебните книжа по т. д. № 148/2018г., предназначени за
лице, с което е в договорни отношения за процесуално представителство по
друго дело. Релевира се довод, че след съдът е констатирал пречки за
движението на делото само по отношение на ответника В.В., не е следвало да
1
прекратява производството изцяло, а само по отношение на този ответник.
След изпълнение на указанията на въззивния съд, дадени с
определение № 510/10.12.2021г., отнасящи се до представителната власт на
адв. И.В., частната жалба се преценява като процесуално допустима и
редовна.
Отговори по частната жалба са постъпили от И.К. – синдик на
ответника – длъжник „Авмор Шипинг енд трейдинг“ ООД и „Варна Инвест
България“ ООД, представлявано от адв. Бл. Р. от АК – Силистра. В
отговорите е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно
изложени доводи и съображения.
Съставът на АпС - Варна, като обсъди доводите на частния
жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и становището на
насрещната страна, и съобрази данните по делото, намира частната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Предмет на прекратеното с обжалваното определение производство по
т. д. № 148/2018г. по описа на Силистренския окръжен съд, е предявен от
частните жалбоподатели иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД във връзка с
чл. 649, ал. 1 ТЗ срещу „Авмор Шипинг енд трейдинг“ ООД, „Варна Инвест
България“ ООД, и В. В., гражданин на Република Украйна, род. на
23.Х1.1962г., за обявяване относителна недействителност по отношение на
кредиторите на длъжника „Авмор Шипинг енд трейдинг“ ООД, на поредица
от сделки, по нот. № 100, том XLIX, рег.№ 18969, нот. дело №10220/2014г. на
Служба по вписванията - гр. Варна, нот. акт № 98, том XLIX, дело №
102185/14г. дв. вх. № 18970 от 27.08.2014г. на Служба по вписванията гр.
Варна, и нот. акт № 111, том II, рег. № 3097, дело № 335/10.09.2014г., с които
съответно длъжникът е продал на „Варна Инвест България“ ООД, а
последното е продало на В. В., украински гражданин, недвижими имоти,
находящи се в гр. Варна, ул. „Цар Освободител“ № 9 Б, представляващи: 1./
магазин, преустроен на жилище, на първи етаж и изба на две нива, с площ на
първият етаж от 124 кв. м. и сутерена от 18.94 кв. м., заемащ северозападната
част от първият етаж на масивна жилищна сграда на ъгъла на ул. „Стефан
Караджа" № 42 и ул. „Цар Освободител" № 9, с идентификатор
10135.1508.217.1, и 2./ апартамент на втория етаж в същата сграда, с площ от
123 кв. м., състоящ се от антре, хол, дневна, спалня, кухня, кухненски бокс,
2
баня-тоалетна, баня, тоалетна и две тераси, с идентификатор
10135.1508.217.1.16.
В адресната част на исковата молба е посочено, че ответникът В. В. е с
постоянен адрес в Украйна, но адрес не е посочен. В хода на производството е
установено, че В. има вписан адрес в регистър БУЛСТАТ- гр. Варна, ул. „Цар
Освободител“ № 9 Б, ет. 1. Този адрес съвпада с административния адрес на
единия от придобитите от него недвижими имоти по сделката, обективирана
в нот. акт № 111, том II, рег. № 3097, дело № 335/10.09.2014г., чиято
относителна недействителност също е предмет на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
свързан с производството по несъстоятелност. Правилно окръжният съд е
пристъпил към призоваване на ответника на адреса, вписан в регистър
БУЛСТАТ, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4, б. б, вр. чл. 3, ал. 2, т. 10, б. б от
Закона за регистър БУЛСТАТ, вписаните адреси на чуждестранни физически
лица, притежаващи недвижими имоти в България, са адреси за
кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, а
това обуславя правното значение на вписания адрес в регистър Булстат като
адресна регистрация. Призовката, изпратена на адреса, е върната в цялост с
отбелязване, че при неколкократни посещения лицето не е намерено на
посочения адрес и никой не се е явил да получи съобщението. Неоснователно
е оплакването в жалбата, че липсват данни за спазване на правилото на изр. 3
от чл. 47 ал. 1 ГПК, за брой и време на посещения на адреса, тъй като
връчителят е удостоверил необходимите данни върху съобщението. Освен
това, по аргумент от изр. 4 на чл. 47 ал. 1 ГПК, след като самите ищци сочат,
че ответникът живее в Украйна, а не на регистрирания от него адрес в
регистър БУЛСТАТ, правилото на изр. 3 на чл. 47, ал. 1 не се прилага.
Като е съобразил, че ответникът няма статут на постоянно или
временно пребиваващ в страната чужденец по ЗЧРБ и няма заявен постоянен
или настоящ адрес в страната, с определение № 260193/06.08.2021г. съдът е
оставил исковата молба без движение, като на ищците са дадени указания за
внасяне в едноседмичен срок, по набирателна сметка на СОС на сумата 3 104
лв., необходима за възнаграждение на особен представител на ответника В.
В.. На ищците е указано, че последицата от неизпълнение на процесуалното
задължение, е прекратяване на производството. Съобщение за определение №
260193/06.08.2021г., ведно с препис от съдебния акт, са редовно връчени на
пълномощника на ищците на 10.09.2021г. В срока за изпълнение, както и до
3
датата на постановяване на прекратителното определение – 12.10.2021г.,
указанията не са изпълнени.
С молба вх. № 261766/16.09.2021г. пълномощникът на ищците е
направил искане за връчване на съдебните книжа, предназначени за
ответника В. В. чрез адвокат, упълномощен от него по друго дело. В отговор
на искането, след връчване на препис от молбата на адв. Бл. Р. от АК –
Силистра, същата е заявила, че не е упълномощавана нито по т. д. №
149/2018г., нито по друго дело за процесуално представителство на
физическото лице В. В., като пълномощното по т. д. № 149/2018г. е
подписано от В. в качеството му на управител и представляващ „Ви Енд Ви
Пропърти Инвест “ ЕООД, ЕИК *********.
При тази фактическа установеност, въззивният състав споделя напълно
извода на първоинстанционния съд за наличие на предвидените от закона
предпоставки за прекратяване на производството, на основание чл. 129, ал. 3
във вр. ал. 4 ГПК, като правна последица от неизпълнение на указания за
отстраняване нередовност на исковата молба.
След изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК, прието за
установено предвид удостоверителните изявления на длъжностното лице –
връчител, съдът е обезпечил изпълнението на чл. 47, ал. 6 ГПК, като е изискал
депозит за възнаграждение на особен представител на ответника.
Разпоредбата е от императивен характер и е процесуално действие, чието
извършване следва по силата на закона, при наличието на предпоставките за
това. Внасянето на възнаграждение за особен представител на ответника е
предпоставка за назначаването му, а обратното – невнасянето му е пречка за
движение на делото. Когато не бъдат изпълнени указания на съда за внасяне
на разноски на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, исковата молба се
връща, респ. производството се прекратява. В този смисъл е и практиката на
ВКС, напр.: определение № 211/1.04.2013 г. по ч. гр. д. № 11/2013 г., IV г.о.;
определение № 524/24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 37/2012г., III г.о.; определение
№530/03.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3496/2014 г. на ІІІ г.о. и др.
Адв. Бл. Р. от АК – Силистра, на която е връчен препис от молбата на
ищците, с искане за призоваване на В. В. чрез нея, е имала основание да
откаже да получи съдебните книжа, предназначени за ответника, респ. не е
имала право да се съгласи да получи книжата, тъй като няма данни за
4
предоставени от това лице права на адвоката за процесуално
представителство, нито по конкретното дело, нито по друго дело в страната.
По евентуалното оплакване, че производството не е следвало да се
прекратява изцяло, а само по отношение на ответника В. В., съдебният състав
съобрази следното:
По отношение на искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ, включително и тези по чл.
135, ал. 1 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, съдебната
практика е константна, че пасивно легитимирани ответници по тях са
несъстоятелния длъжник и третите лица, в чиято полза са извършени
действията, респ. сделките, в качеството им на задължителни необходими
другари. Ето защо, неизпълнението на задължението за внасяне на депозит за
възнаграждение на особен представител на ответника В. В., обосновава извод
за нередовност изцяло на исковата молба по иска с правно основание чл. 135,
ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции
относно наличието на предпоставките по чл. 129, ал. 3 вр. ал. 4 ГПК съставът
на въззивния съд намира, че обжалваното определение следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, I- ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260222/12.10.2021г., постановено
по т. д. № 148/2018г. по описа на Силистренския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от
съобщенията до страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5