РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. К., 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20255100500295 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 74/28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1826/2023 г. описа
на РС - К., е признато за установено на основание чл.194, ал.2 от ГПК във
връзка с чл.193, ал.2 от ГПК, по заявеното от ищеца оспорване истинността на
представените от ответника Разходни касови ордери от м.11.2021 г. и
м.12.2021 г., че документите са неистински, в частта относно авторството на
подписа на Х. А. Ю., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Р.“, № ***, вх. *,
ет.*, ап.**, като в тази част първоинстанционният съд не ги кредитира и на
основание чл.194, ал.2, изр. второ от ГПК ги изключва от доказателствата по
делото.
Със същото решение „Т.“ ООД – гр. К., с ЕИК ********* седалище и
адрес на управление: гр. К., ул. „Я.“, № *, е осъдено да заплати на Х. А. Ю., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Р.“, № ***, вх. *, ет.*, ап.**,
следните суми:
- сумата в общ размер на 18 267,55 лева - главница, представляваща общ
1
сбор на неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.01.2022 г. до
м.04.2022 г. вкл., както следва: за м.януари – 4 579.29 лева, м.февруари – 4
579.29, м.март – 4 579.29 лева и м.април 2022 г. – 4 529.68 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 22.12.2023 г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 10 101,10 лв. на основание чл.224, ал.1 от КТ,
представляваща обезщетение за неползван годишен отпуск от 47 дни за
периода 2020 г., 2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2023 г. до окончателното
изплащане.
- сумата от 6 331,31 лв., - законна лихва за забава върху неизплатените
трудови възнаграждения и обезщетение за периода, считано от последното
число на следващия месец, за който се дължи трудовото възнаграждение и
деня, от който се дължи обезщетението, до датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.12.2023 г.
Също така „Т.“ ООД – гр. К., е осъдено да заплати по сметка на Районен
съд – К. държавна такса върху присъдените суми в размер общо на 1 388.00
лева, както и направените бюджетни разноски за вещи лица в общ размер на
440.00 лева., а в полза на Х. А. Ю., с ЕГН ********** сумата от 5 472,00 лв.,
представляваща разходи за заплатено адвокатско възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение на К.йския районен съд е останал
въззивникът „Т.“ ООД - гр.К., представляван от процесуалния си представител
адв.С. Д., който го обжалва, като неправилно поради нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че
претендираните от ищеца възнаграждения произтичат от договор за
управление по смисъла на ТЗ и ЗЗД, а не са трудови възнаграждения. Макар и
формално договора да е бил сключен като трудов, претендираното
възнаграждение имало облигационен характер и произтичало от договор за
поръчка, а не от трудов договор по смисъла на КТ. Твърди се че районният съд
неправилно квалифицирал предявения иск като такъв за заплащане на трудово
възнаграждение - чл.128, ал.2 от КТ, вместо по чл.79, ал.1, предложение
първо, във вр. с чл.286 от ЗЗД. Спорът следвало да се разглежда по общия ред,
а не като трудов спор. Сочи се, че въззиваемият Х. Ю. и неговия син – М. Ю.,
2
като ******** на дружеството, изплащали заплати сами на себе си, без да
полагат подписи във ведомостите, което представлявало злоупотреба с права.
По делото била представена заповед за ползуване на отпуск за 2020 г., поради
което този иск бил неоснователен. Твърди се, че съдът не обсъдил наведените
в отговора доводи и възражения и не обсъдил всички доказателства. Моли
съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание процесуалният
представител на въззивника – адв. С. Д., поддържа въззивната жалба в
представена писмена молба, с която поддържа въззивната жалба. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Въззивамият Х. А. Ю. не е представил отговор на основание чл.263, ал.1
от ГПК. В съдебно заседание, процесуалният представител на въззиваемия –
адв. Д. Д., оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Претендира
разноски. Представя писмена защита.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя
констатира:
Жалбата е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес
от обжалването. По същество разгледана е частично основателна.
Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са
налице предпоставките за обявяването му за нищожно или за обезсилване
като недопустимо.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени
искове от Х. А. Ю. срещу „Т.“ ООД, гр. К., с правно основание чл.124 от КТ,
чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на дължими трудови
възнаграждения за месеците януари, февруари, март и април 2020 г., както
обезщетения за неизползуван платен годишен отпуск за 2020 г., 2021 г. и 2022
г. Ищецът твърди, че не са му били заплащани посочените трудови
възнаграждения и обезщетения, както и му се дължи и мораторна лихва върху
тях.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни в представен отговор
на основание чл.131 от ГПК. В отговора се излагат съображения за извършени
злоупотреби от страна на ищеца. Твърди се, че правоотношението с ищеца
било мандатно, а не трудово. Сочи се, че всички претендирани суми били
3
начислени и изплатени, а ищецът и неговият син, като ******** на
дружеството, не полагали подписи във ведомостите. Ищецът ползувал всички
полагащи му се отпуски.
От приетите като доказателства по делото трудов договор №
72/12.10.2009 г., допълнително споразумение № 4/04.01.2016 г., допълнително
споразумение № 5/01.03.2017 г., трудова книжка на Х. А. Ю. и заповед за
прекратяване № 601/03.05.2022 г., се установява, че въззиваемият е бил в
трудово правоотношение с въззивника „Т.“ ООД - гр.К., до прекратяване на
трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, считано от 03.05.2022 г.,
като е заемал длъжността „**************“.
По делото са представени като доказателства ведомости за заплати на
„Т.“ ООД – гр.К., за месеците февруари, март, април и май 2022 г., видно от
които срещу името на Х. А. Ю. няма положен подпис.
От показанията на разпитания по делото свидетел А. В. Т. се установява,
че ******* М. Ю. изготвял списъци с дължими заплати и го занасял във
фирма „Б.“, която извършвала счетоводни услуги за „Т.“ ООД – гр.К., като
изготвяла ведомости за заплати. М. Ю. теглил парите от банката и ги раздавал
на работниците в брой, в бели пликове. Документи за подпис за получените
заплати им давали в същия ден или след около 2-3 месеца, а фишовете
подписвали след ден, два седмица или месец.
От писменото заключение на вещото лице Г. Д. Д. по назначените
съдебно-счетоводни експертизи, както и от разпита на същата в съдебно
заседание пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция
приема се установява, че за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. в
счетоводството на „Т.“ ООД са осчетоводени като начислени и изплатени
трудови възнаграждения в размер на 13 737,87 лв., за трите месеца по 4579,29
лв. Неизплатено е начисленото трудовото възнаграждение в размер на 4529,68
лв. за м. 04/2022 г., сумата е депонирана. Експертизата не констатира положен
подпис във ведомост за заплати /фишове за заплати/ за получени трудови
възнаграждения от Х. А. Ю. за месеците януари, февруари, март 2022 г. вкл.
неподписаните суми за възнаграждения в общ размер на 13 737.87 лв. Във
ведомост за заплати като съставител за месеците 01, 02, 03 и 04/2022 г. е
записан М. Х. Ю., но не е положен подпис от същия. Дължимите данъци и
задължителни осигурителни вноски за ищеца през претендирания период са
4
начислени и внесени в приход на бюджета. Счетоводството на „Т.“ ООД е
обслужвано от ЕТ „Б.“, фирмата е изготвяла и подавала платежните
нареждания за дължимите към бюджета данъци и осигуровки. За м. декември
2020 г. за редовен отпуск са начислени 5180,88 лв. за 20 работни дни. Удържан
е данък и осигуровки в размер на 890,15 лв. Експертизата не констатира
положен подпис от ищеца Х. А. Ю. за получил сумата за платен отпуск за
2020 г. в нетен размер 4290,73 лв. Сумата е осчетоводена в счетоводството на
ответника като платена. За м. ноември 2021 г. за редовен отпуск са начислени
2486,69 лв. за 10 работни дни. Положен е подпис на фиша за получил сумата.
За м. декември 2021 г. за редовен отпуск са начислени 2750,75 лв. за 10
работни дни. Нетното трудово възнаграждение за получаване е в размер на
2328,00 лв. Положен е подпис на фиша за получил сумата. През 2022 г. не са
начислявани по ведомост за заплати суми за неизползван платен годишен
отпуск за 7 работни дни. Сумата за 7 дни платен годишен отпуск е в размер на
1750,48 лв., нетният размер е 1358,35 лв.
Дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е в общ размер на 5649,08
лв. както следва по години:
За 2020 г.: за м. декември 2020 г., за редовен отпуск са начислени 5180,88
лв. за 20 работни дни. Експертизата не констатира положен подпис от ишеца
Х. А. Ю. за получил сумата за платен отпуск за 2020 г.. Брутния размер за 20
работни дни платен годишен отпуск за 2020 г. е в размер на 5180,88 лв.,
нетният размер е 4290,73 лв.
За 2021 г.: за м. ноември 2021 г. за редовен платен отпуск сумата в нетен
размер е 2124,02 лв. за 10 работни дни. Положен е подпис на фиша за получил
сумата; за м. декември 2021 г. за редовен отпуск сумата в нетен размер е
2328,00 лв. за 10 работни дни. Положен е подпис на фиша за получил сумата.
За 2022 г.: През 2022 г. не са начислявани по ведомост за заплати суми за
неизползван платен годишен отпуск за 7 работни дни. Сумата за 7 дни платен
годишен отпуск е в размер на 1750,48 лв., нетният размер е 1358,35лв.
Начислените трудови възнаграждения на ищеца Х. А. Ю. са в следните
размери за месеците януари, февруари, март и април 2022г. включително: м.
януари 2022 г. нетното трудово възнаграждение за получаване е в размер на
4579.29 лв.; м. февруари 2022 г. нетното трудово възнаграждение за
получаване е в размер на 4579.29 лв.; м. март 2022 г. нетното трудово
5
възнаграждение за получаване е в размер на 4579.29 лв.; м. април 2022 г.
нетното трудово възнаграждение за получаване е в размер на 4529,68 лв.
Заплатата за м. 04/2022г. в размер на 4529,68 лв. е депонирана по сметка,
заплатата не е получена от Х. А. Ю..
Експертизата не констатира положен подпис във ведомост за заплати
/фишове за заплати/ за получени трудови възнаграждения от Х. А. Ю. за
месеците януари, февруари, март и април 2022 г., включително неподписани
суми за възнаграждения в общ размер на 18267.55 лв. Ищецът е освободен по
взаимно съгласие по чл.325 ал.1, т.1 КТ, ако се приеме, че има обезщетение по
чл.222, ал.1 от КТ, то обезщетението е в размер на 5501,50 лв.
Мораторна лихва върху трудовите възнаграждения е в общ размер на
3679,36лв., както следва: мораторна лихва за забава върху трудово
възнаграждение за м.01/22г. върху сумата от 4579,29 лв. за периода
01.02.2022г. до 21.12.2023г.вкл. в размер на 978,15 лв.; мораторна лихва за
забава върху трудово възнаграждение за м.02/22г. върху сумата от 4579,29 лв.
за периода 01.03.2022г. до 21.12.2023 г., вкл. в размер на 942,54 лв.; мораторна
лихва за забава върху трудово възнаграждение за м.03/22г. върху сумата от
4579,29 лв. за периода 01.04.2022г. до 21.12.2023г.вкл. в размер на 903,10 лв.;
мораторна лихва за забава върху трудово възнаграждение за м.04/22 г. върху
сумата от 4529,68 лв. за периода 01.05.2022г. до 21.12.2023 г. вкл. в размер на
855,57 лв.
Мораторна лихва върху суми за отпуски: мораторна лихва за забава
върху сума за отпуски за м.12/20 г. върху сумата от 4290.73 лв. за периода
01.01.2021г. до 21.12.2023 г. вкл. в размер на 1388,54лв.
За 2021 г.: Експертизата констатира, че са положени подписи за
получени суми за платен годишен отпуск за 2021г.
За 2022 г.: мораторна лихва за забава върху отпуски върху сумата от
1358,35 лв. за периода 03.05.2022г. до 21.12.2023 г. вкл. в размер на 255,81 лв.
Дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е в общ размер на 5649,08
лв. Неподписани суми за трудови възнаграждения м. януари, февруари, март и
април 2022г. в общ размер на 18267,55 лв. Мораторна лихва върху трудовите
възнаграждения е в общ размер на 3679,36лв. Общ размер мораторна лихва
върху отпуски 1644,35лв. Общ размер 29 240,34 лв.
6
От писменото заключение на вещото лице Д. М. П. по назначената
съдебно-почеркова експертиза, както и от разпита на същия в съдебно
заседание пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция
приема се установява, че подписи във фишове за заплати на Х. А. Ю. за м.
11.2021 г. и м. 12.2021 г., издадени от „Т." ООД, не са положени от Х. А. Ю..
При така установените по делото факти и обстоятелства, предявеният
иск за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения, с правно основание
чл.124 от КТ, е основателен и доказан до размера на 4 529.68 лв.,
представляващи трудово възнаграждение за месец април 2022 г. Видно от
приетите като доказателства по делото трудов договор № 72/12.10.2009 г.,
допълнително споразумение № 4/04.01.2016 г., допълнително споразумение №
5/01.03.2017 г., трудова книжка на Х. А. Ю. и заповед за прекратяване №
601/03.05.2022 г., въззиваемият е бил в трудово правоотношение с въззивника
„Т.“ ООД - гр.К., до прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно
съгласие, считано от 03.05.2022 г., като е заемал длъжността
„**************“. В тази връзка неоснователни са изложените във въззивната
жалба доводи за наличието на мандатно правоотношение с въззивника.
Действително, същия е бил ******** на „Т.“ ООД - гр.К. до 19.04.2022 г., но по
делото не е представен договор за управление на дружество. Напротив, налице
са трудови договори с въззиваемия, които несъмнено установяват наличието на
трудово правоотношение.
На следващо място, установява се от заключенията на вещото лице Г. Д.,
че за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. в счетоводството на „Т.“ ООД са
осчетоводени като начислени и изплатени трудови възнаграждения в размер на
13 737,87 лв., за трите месеца по 4579.29 лв. Неизплатено е начисленото
трудовото възнаграждение в размер на 4529.68 лв. за м. април 2022 г., сумата е
депонирана и не е получена. По отношение на представените по делото
ведомости и констатациите на вещото лице Г. Д., за липса на положени
подписи от въззиаемия Х. А. Ю. за месеците януари, февруари, март и април,
следва да се посочи, че от показанията на разпитания по делото свидетел А. В.
Т., се установява, че ведомостите за заплати не са били водени редовно, като
подписите са били полагани след около 2-3 месеца. Това обстоятелство се
потвърждава и от заключението на вещото лице Г. Д., която сочи, че
съставителят на ведомостите М. Х. Ю. също не е положил подпис за процесния
7
период. Въпреки това, в счетоводството на дружеството заплатите за месеците
януари, февруари и март 2022 г. са били надлежно осчетоводени като
изплатени, внесени са били дължимите данъци и задължителни осигурителни
вноски за Х. А. Ю.. От това следва извода, че възиваемият е получил трудовите
си възнаграждения за процесния период, с изключение на трудовото
възнагаждение за месец април 2022 г. в размер на 4529.68 лв., което е
начислено и депонирано, до който размер е основателен този иск. Върху това
възнаграждение се дължи и мораторна лихва за периода от 01.05.2022 до
21.12.2023 г., което съгласно заключението на вещото лице е в размер на 855.57
лв., до който размер е основателен и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Предявеният иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане
на обезщетение за обезщетения за неизползуван платен годишен отпуск за
2020 г., 2021 г. и 2022 г. е основателен и доказан до размера на 1358.35 лв.,
представляващи обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2022
г. От писменото заключение на вещото лице Г. Д. се установява, че за месец
декември 2020 г. е начислено БТВ /брутно трудово възнаграждение/ в размер
на 5441,39 лв., което включва: отработени 1 дни начислена работна заплата в
размер на 244,38 лв., % за професионален опит в размер на 16,13 , за редовен
отпуск са начислени 5180,88 лв. за 20 работни дни. Удържан е данък и
осигуровки в размер на 916,20 лв. Нетното трудово възнаграждение за
получаване е в размер на 4525,19 лв. Или, за тази година на въззиваемия е
било начислено и изплатено обезщетение за неизползуван отпуск в размер на
20 дни, поради което същото е недължимо. Впрочем, видно от представената
по делото заповед (без дата и подпис л.29 от гр.д. № 1826/2023 г. на РС – К.)
на Х. А. Ю., на длъжност „**************“ е разрешен платен отпуск в
размер на 20 дни, считано от 03.11.2020 г. Поради това на въззиваемия не се
дължи обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2020 г.
Недължимо е и обезщетението за за неизползуван платен годишен
отпуск за 2021 г., тъй като съгласно заключението на вещото лице Г. Д., за м.
ноември 2021 г. на въззимаемия е начислено БТВ в размер на 5487,51 лв.,
което включва: отработени 10 дни начислена работна заплата в размер на
2799,27 лв., % за професионален опит в размер на 201,55 лв., за редовен
отпуск са начислени 2486,69 лв. за 10 работни дни. Удържан е данък и
осигуровки в размер на 920,81лв. Също така за м. декември 2021 г. е
начислено БТВ в размер на 5501,50 лв., което включва: отработени 10 дни
8
начислена работна заплата в размер на 2566,00лв., % за професионален опит в
размер на 184,75 лв., за редовен отпуск са начислени 2750,75 лв. за 10 работни
дни. Удържан е данък и осигуровки в размер на 922,21 лв. Ето защо, на
въззиваемия не се дължи обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск
и за 2021 г.
По отношение на претендираното обезщетение за неизползуван платен
отпуск за 2022 г., то съгласно заключението на вещото лице Г. Д., през 2022 г.
не са начислявани по ведомост за заплати суми за неизползван платен годишен
отпуск за 7 работни дни, като нетната сума за 7 дни платен годишен отпуск е
1358,35 лв., до който размер е основателен този иск. Върху това обезщетение
се дължи мораторна лихва, за периода 03.05.2022г. до 21.12.2023 г. вкл. в
размер на 255,81 лв.
Имайки предвид изложеното, следва обжалваното решение да бъде
отменено:
- в частта, с която „Т.“ ООД – гр. К., е осъдено да заплати на Х. А. Ю.,
сумата в общ размер на 18 267,55 лева - главница, представляваща общ сбор на
неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.01.2022 г. до м.04.2022 г.
вкл., както следва: за м.януари – 4 579.29 лева, м.февруари – 4 579.29, м.март –
4 579.29 лева и м.април 2022г. – 4 529.68 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 22.12.2023г.
до окончателното й изплащане, за разликата над сумата от 4 529.68 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждения за месец април 2022 г.,
като предявеният иск следва да бъде отхвърлен разликата над сумата от 4
529.68 лв. до пълния предявен размер от 18 267,55 лева, като неоснователен и
недоказан;
- в частта, с която „Т.“ ООД – гр. К., е осъдено да заплати на Х. А. Ю.,
сумата от 10 101,10 лв. на основание чл.224, ал.1 от КТ, представляваща
обезщетение за неползван годишен отпуск от 47 дни за периода 2020 г., 2021 г.
и 2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска – 22.12.2023 г. до окончателното изплащане, за разликата
над сумата от 1358.35 лв., представляваща обезщетение за неизползуван
платен отпуск за 2022 г., като предявеният иск следва да бъде отхвърлен
разликата над сумата от 1358.35 лв., до пълния предявен размер от 10 101,10
лв., като неоснователен и недоказан;
9
- в частта, с която „Т.“ ООД – гр. К., е осъдено да заплати на Х. А. Ю.,
сумата от 6 331,31 лв. - законна лихва за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения и обезщетение за периода, считано от последното число на
следващия месец, за който се дължи трудовото възнаграждение и деня, от
който се дължи обезщетението, до датата на подаване на исковата молба в съда
– 22.12.2023 г., за разликата над 1 111.38 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забавено плащане (мораторна лихва) на дължимо трудово
възнаграждение за м.април 2022 г. (855.57 лв.) и обезщетение за неизползуван
платен отпуск за 2022 г. (255.81 лв.), като предявеният иск следва да бъде
отхвърлен разликата над сумата от 1 111.38 лв., до пълния предявен размер от
6 331,31 лв., като неоснователен и недоказан;
При този изход на делото в полза на въззиваемия се следват разноски
съразмерно на уважените части от исковете в размер на 2 147.03 лв. (10 644 лв.
общ р-р на разн. Х 6999.41 лв. уважен р-р на исковете / 34 699.96 лв. общ р-р
на исковете = 2 147.03 лв.). На въззивника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлените части от исковете в размер на 7 925.23 лв. (9927.79 лв. общ р-р
на разн. Х 27 700.55 лв. отхв. р-р на исковете / 34 699.96 лв. общ р-р на
исковете = 7 925.23 лв.). В този случай първоинстанционното решение следва
да бъде отменено и в частта, с която „Т.“ ООД – гр. К., е осъдено да заплати на
Х. А. Ю., сумата от 5 472,00 лв., представляваща разходи за заплатено
адвокатско възнаграждение, за разликата над 2 147.03 лв. Въззивникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемия, което е неоснователно, тъй като възнагражденията на двете
страни са съизмерими с фактическата и правна сложност на делото.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 74/28.02.2025 г., постановено по гр.д. №
1826/2023 г. описа на РС – К.:
- в частта, с която „Т.“ ООД – гр. К., е осъдено да заплати на Х. А. Ю.,
сумата в общ размер на 18 267.55 лева - главница, представляваща общ сбор
на неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.01.2022 г. до
10
м.04.2022 г. вкл., както следва: за м.януари – 4 579.29 лева, м.февруари – 4
579.29, м.март – 4 579.29 лева и м.април 2022 г. – 4 529.68 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 22.12.2023г. до окончателното й изплащане, за разликата
над сумата от 4 529.68 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждения за месец април 2022 г., до размера на сумата от 18 267.55
лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 4 529.68 лв.
до пълния предявен размер от 18 267.55 лева, като неоснователен и недоказан;
- в частта, с която „Т.“ ООД – гр. К., е осъдено да заплати на Х. А. Ю.,
сумата от 10 101,10 лв. на основание чл.224, ал.1 от КТ, представляваща
обезщетение за неползван годишен отпуск от 47 дни за периода 2020 г., 2021 г.
и 2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска – 22.12.2023 г. до окончателното изплащане, за
разликата над сумата от 1358.35 лв., представляваща обезщетение за
неизползуван платен отпуск за 2022 г., до размера на сумата от 10 101,10
лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 1358.35 лв.
до пълния предявен размера от 10 101,10 лв., като неоснователен и недоказан;
- в частта, с която „Т.“ ООД – гр. К., е осъдено да заплати на Х. А. Ю.,
сумата от 6 331,31 лв., - законна лихва за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения и обезщетение за периода, считано от последното число на
следващия месец, за който се дължи трудовото възнаграждение и деня, от
който се дължи обезщетението, до датата на подаване на исковата молба в
съда – 22.12.2023 г., за разликата над сумата от 1 111.38 лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане (мораторна
лихва) на дължимо трудово възнаграждение за м.април 2022 г. (855.57 лв.)
и обезщетение за неизползуван платен отпуск за 2022 г. (255.81 лв.), до
размера на сумата от 6 331,31 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над сумата от 1 111.38 лв. до пълния предявен размер от 6 331,31
лв., като неоснователен и недоказан, както и
- в частта, с която „Т.“ ООД – гр. К., е осъдено да заплати на Х. А. Ю.,
сумата от 5 472,00 лв., представляваща разходи за заплатено адвокатско
възнаграждение, за разликата над 2 147.03 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/28.02.2025 г., постановено по гр.д. №
1826/2023 г. описа на РС – К., в останалата част.
11
ОСЪЖДА Х. А. Ю., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул.
„Р.“, № ***, вх. *, ет.*, ап.**, да заплати на „Т.“ ООД – гр. К., с ЕИК
********* седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Я.“, № *, разноски за
двете инстанции съразмерно на отхвърлените части от исковете в размер на
7 925.23 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при
наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12