№ 419
гр. Враца, 01.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
Членове:Мирослав Д. Досов
Мира Р. Джонева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Въззивно частно
наказателно дело № 20251400600590 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
Образувано е по частен протест на Районна прокуратура Враца против
определение №354/26.09.2025г., постановено по ЧНД №942/2025год. по описа
на Районен съд Враца, с което е била взета мярка за неотклонение "Парична
гаранция" по отношение на М. М. В., ЕГН **********, обвиняем по ДП
№831/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр. №6399/2025г. по описа на РП Враца.
В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на атакувания съдебен акт. Твърди се, че са налице основанията, визирани в
чл. 63, ал.1 НПК, тъй като по отношение на обв. В. са налице и двете
опасности- да се укрие и да извърши престъпление. Твърди се, че на този етап
от разследването съществува само обоснованото подозрение за съпричастност
на обв. В. да е извършил престъпното деяние. Наличието на двете опасности,
протеста се извеждат от високата обществена опасност на дееца и на
деянието. Иска се да бъде отменен атакувания съдебен акт и вместо него
постановен друг, с който на обвиняемия В. бъде наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Представителят на Окръжна Прокуратура Враца поддържа протеста на
районна прокуратура Враца. Счита атакувания съдебен акт на Районен Съд
Враца за неправилен и незаконосъобразен и като такъв иска да бъде отменен.
1
Навежда доводи за достатъчно данни по делото за реална опасност обв. В. да
извърши престъпление и да се укрие, като по този начин осуети
разследването.
В с.з. пред настоящата инстанция жалбоподателят М. В. се явява лично
и със служебния си защитник адв. Ир. К. от ВрАК, като поддържат жалбата, с
искане да бъде потвърдена мярката за неотклонение “парична гаранция“.
Навеждат се доводи за липса на реална опасност обвиняемия да се укрие или
да извърши престъпление и с това да попречи на разкриването на обективната
истина по случая.
В предоставеното му право на лична защита обв. М. В. поддържа
казаното от защитника си. Уточнява, че единствено той се грижи за майка си,
която е болна.
В последната си дума обвиняемия В. моли да бъде потвърдена мярката
за неотклонение.
Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с постъпилият протест, с доводите на страните изразени в с.з.,
както и със събраните по делото писмени доказателства, приложени към ДП
№831/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр. №6399/2025г. по описа на РП Враца,
приема за установено следното:
Протестът е подаден в срока по чл.64 ал.6 от НПК, от надлежна страна
и е процесуално допустим. Разгледана по същество е основателен.
Основателно е възражението срещу проверяваното определение, че
същото е само по себе си противоречиво и по същество не съответства на
производството по чл. 64 от НПК, а именно да се изложат съображения дали
до настоящия момент е обосновано искането за вземане на най-тежката мярка
и дали са налице предвидените в закона предпоставки, а именно обосновано
предположение и наличие на опасностите, визирани в закона, а именно
опасност обвиняемото лице да се укрие или да извърши престъпление с оглед
събраните до момента доказателства по предявеното обвинение.
Този въззивен състав, намира, че към настоящия момент са налице в
достатъчна степен доказателства, които обуславят обоснованото
предположение, че обвиняемото лице М. В. е съпричастен към
инкриминираните деяния, за които му е повдигнато обвинение с
2
постановление по реда на чл. 219 от НПК, а именно че на 23.09.2025г. в
късните вечерни часове, в гр. Враца на *** на площадката пред ***, в
съучастие като съизвършител с В. С. М. е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото- държал се е агресивно, размахвайки дървена летва, като е
отправял обидни думи „нещастници", „помияри", „путки", както и псувни
спрямо полицейските служители - Р. К.- ст. полицай OOP при РУ- Враца, Г. Р. -
полицай OOP при РУ- Враца и И. М. – полицай OOP- при РУ- Враца, като
деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по
чл.325, ал.2 алт.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 вр.ал.1 НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до пет години.
и за това, че на 23.09.2025г. в късните вечерни часове, в гр. Враца на
*** на площадката пред ***, се е заканил с убийство спрямо длъжностни лица
при изпълнение на служебните им задължения, а именно спрямо
полицейските служители Р. К.- ст. Полицай OOP при РУ- Враца, Г. Р. -
полицай OOP при РУ- Враца и И. М. - полицай OOP- при РУ- Враца, като е
отправил към тях думите „Ей сега ще видите, чак сега ще ви избия" и „Ще ви
пребия", като това заплашване е възбудило основателен страх от
осъществяването му и не са налице основания за прекратяване на
наказателното производство- престъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр. ал.2, вр.
ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест
години.
Основната предпоставка, предмет на разглеждане в производството по
чл.64 НПК, а именно предпоставката за наличие на обосновано
предположение за съпричастност към авторството на деянието е била
обсъдена в мотивите на първоинстанционния съд, дотолкова доколкото е
необходимо в производството по вземане на мярка за неотклонение.
Обоснованото подозрение за съпричастността на обвиняемия към авторството
на деянието, дори в този първоначален етап на разследване, се подозира на
първо място от показанията на свидетелите Д. П., К. С., Г. Р., Р. К., И. М., К.
Й., Е. В., от характеристики, справка за съдимост и др. писмени
доказателства. Всички тези доказателства в своята съвкупност установяват
фактите относно времето, мястото, предмета и начина на извършване на
деянията.
3
Събраният до момента доказателствен материал подкрепя
обвинителната теза дотолкова, доколкото законодателя на този етап от
обвинението не поставя изисквания за пълнота, прецизност и категоричност,
каквито предявява към обвинителният акт. Първостепенният съд е съпоставил
събрания до момента доказателствен материал и на фона на ранния етап от
разследването е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че
всички тези доказателства обосновават в достатъчна степен подозрението, че
обвиняемия М. В. е съпричастен към осъществяване на деянията.
Относно другата изискуема кумулативна предпоставка по чл. 63 ал. 1
пр. 3 НПК за съществуване на реална опасност обвиняемото лице да извърши
друго престъпление, първоинстанционният съд е приел, че наличните по
делото доказателства, свързани с личността на обвиняемото лице сочат на
липса на такава опасност. За да достигне до този си извод районния съд е
приел, че обвиняемият не е осъждан и не е криминално проявен, че
характеристичната справка, изготвена от РУ Враца, макар и в една част
негативна, не е в състояние да изведе извод за наличие на „реална“ опасност
да се извърши ново престъпление от обвиняемият. Първоинстанционния съд
кредитира изцяло показанията на разпитаната свидетелка Д. Г. във връзка с
преценка на личността и обществената опасност на обвиняемия, приемайки,
че тя не е в роднински връзки с обвиняемия и не е заинтересована от изхода на
делото. Същевременно обаче, съдът не е отчел противоречията в показанията
на свидетелката, касаещи от кога го познава, къде живее тя самата, кой живее
на адреса в нейно съседство, кой от двамата обвиняеми- М. и В. се грижи за
майка си и прочие. Действително с показанията си св.Г. сочи, че обв. В. не е
конфликтен и е трудолюбив, което противоречи на останалия доказателствен
материал, а именно че обвиняемия не е трудово ангажиран.
Първостепенния съд е приел и липса на висока обществена опасност на
деянията, за които е привлечен обвиняемия В.. Въззивният съд не споделя
анализа, който първостепенният съд е направил на доказателствата, в тази
насока. Според въззивния съд, няма съмнение, че се касае за деяния с висока
обществена опасност, както и за висока обществена опасност на дееца. От
разпита на свидетелите, които не са полицейски служители се установява по
безспорен начин, че деянията са осъществени в гр. Враца на *** на
площадката пред ***, на което място са присъствали множество граждани, че
4
въпреки отправените предупреждения от страна на полицейските служители,
пренебрегвайки разпореждане на орган на власт, деецът е продължил да
размахва „летвата“, с която е дошъл на местопроизшествието, заплашвайки
органите на реда, без да е наясно за какво се води спор. Действително
практиката на ЕСПЧ е категорична, че тежестта на престъплението не може
да обоснове вземане на най-тежката МН при липса на реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, но само ако тежестта
на престъплението се отчита изолирано. В конкретният случай опасността от
извършване на престъпление, в случай, че бъде взета по- лека мярка за
неотклонение по отношение на обв. В. е реална, а не хипотетична именно
поради начина на извършване на деянията и мястото, на което са извършени
същите.
По отношение на останалите предпоставки от закона, а именно
опасност да се укрие, въззивният състав счита, че не съществува опасност
обвиняемото лице да се укрие. Същият е с чисто съдебно минало и с
установен адрес.
Въззивният състав обаче намира, че към настоящия момент съществува
реална опасност обвиняемото лице, ако бъде с мярка за неотклонение
„парична гаранция“ или друга по-лека такава, да извърши престъпление. Да,
от данните по делото е видно, че обвиняемият е неосъждан. Независимо от
това, обстоятелствата, свързани с конкретното инкриминирано деяние, сочат,
че той демонстрира пренебрежително отношение към правовия ред установен
в страната, нападайки полицейски орган при изпълнение на служебните му
задължения.
Въззивният съд счита, че мярка за неотклонение „домашен арест“ или
„парична гаранция“ не би постигнала по никакъв начин целите на мерките за
неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК, а именно да се преодолее опасността
от извършване на друго престъпление. Посочените по- горе обстоятелства
разкриват осъществяване на деяние с изключително висока обществена
опасност, както и от показанията на свидетелите може да се направи
обоснован извод за съпричастност на обвиняемото лице към деянията за които
му е повдигнато обвинение.
Ето защо въззивният съд намери, че определението на
първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно, следва да
5
бъде отменено и вместо това да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Водим от горното и на основание чл.64 ал.8 НПК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №354/26.09.2025г., постановено по ЧНД
№942/2025год. по описа на Районен съд Враца, с което е била взета мярка за
неотклонение "Парична гаранция" по отношение на М. М. В., ЕГН
**********, обвиняем по ДП №831/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр.
№6399/2025г. по описа на РП Враца и вместо това ПОСТАНОВИ
ВЗЕМА мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА" по
отношение на М. М. В., ЕГН **********, обвиняем по ДП №831/2025г. по
описа на РУ Враца, пр.пр. №6399/2025г. по описа на РП Враца.
Определението е окончателно и подлежи на незабавно изпълнение.
Обвиняемият да бъде приведен в Ареста на гр. Враца.
Препис от настоящото определение да се изпрати на началника на
ареста и на директора на ГД „Охрана“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6