Решение по дело №2078/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. Перник, 20.03.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, четвърти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                Районен съдия: Михаил Алексов

                                                                                                                                                               

 

като разгледа докладваното от съдия Алексов в присъствието на секретаря Антония Стоева гр. д. № 02078 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу А.С.Й. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца му дължи сумите, както следва: сумата 444.11 лв. /Четиристотин четиридесет и четири лв. и 11 ст./ -  задължение по Договор за паричен заем  № 2999943, сключен на 24.07.2017 г.; сумата 52.16 лв. /Петдесет и два лв. и 16 ст./  - договорна лихва за периода от 23.08.2017 г. до 19.02.2018 г.; сумата 45.00 лв. /Четиридесет и пет лева/ - такса разходи; сумата 344.70 лв. /Триста четиридесет и четири лв. и 70 ст./ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 22.09.2017 г. до 19.02.2018 г., сумата 46.24 лв. /Четиридесет и шест лв. и 24 ст./ - обезщетение за забава за периода от 24.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 05.12.2018 г. и законна лихва върху главницата 444.11 лв. от 05.12.2018 г.  до изплащане на вземането, както и да бъде осъден ответника да му заплати сторените разноски в настоящето и в заповедното производство.

В исковата молба се посочва, че между А.С.Й. с ЕГН ********** (заемател) и „Изи Асет мениджмънт“ АД (заемодател) е сключен договор за паричен заем № 2999943, сключен на 24.07.2017 г. По силата на този договор заемодателят предоставил на ответната страна сума в размер на 500,00 лева, която следвало да бъде върната заедно с договорна лихва в размер на 68,82 лева. Главницата и лихвата следвало да се погаси на 7/седем/ равни месечни погасителни вноски, като падежът на първата вноска е 23.08.2017 г., а падежът на последната е 19.02.2018 г. На оснoвание клауза от договора за кредит били начислени такси за събиране на вземането в размер на 45,00 лева, тъй като ответникът не изпълнил задължението по своевременно плащане месечните вноски. Била начислена неустойка в размер на 402,14 лева за неизпълнение на задължението на ответника по предоставяне на обезпечение по договора за кредит. Посочва се, че на 01.03.2018 г. е подписано приложение № 1 към рамков договор за цесия между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията на “Изи Асет Мениджмънт” АД към ответника, произтичащи от цитирания договор за паричен заем. Излага твърдения за наличие на упълномощаване на ищеца да съобщи на ответната страна извършената цесия. Твърди, че ответника е уведомен за извършената цесия.

Ищецът  твърди че е частен правоприемник на кредитора по силата на сключения  Договор за  покупко продажба на вземания /цесия/ между  “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД . На 01.03.2018 г. е подписано приложение № 1 към рамков договор за цесия между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията на “Изи Асет Мениджмънт” АД към ответника, произтичащи от цитирания договор за паричен заем.. В това число е прехвърлено и вземането възникнало от сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД като кредитор и ответника А.С.Й., с  ЕГН **********, с постоянен  и настоящ адрес: ***  като кредитополучател по Договор за за паричен заем  №2999943 /24.07.2017г. По силата на този договор заемодателят предоставил на ответната страна сума в размер на 500,00 лева, която следвало да бъде върната заедно с договорна лихва в размер на 68,82 лева. Главницата и лихвата следвало да се погаси на 7/седем/ равни месечни погасителни вноски, като падежът на първата вноска е 23.08.2017 г., а падежът на последната е 19.02.2018 г. На оснoвание клауза от договора за кредит били начислени такси за събиране на вземането в размер на 45 лева, тъй като ответникът не изпълнил задължението по своевременно плащане месечните вноски. Била начислена неустойка в размер на 402,14 лева за неизпълнение на задължението на ответника по предоставяне на обезпечение по договора за кредит. От своя страна ответника  не е изпълнил задължението си да погасява паричното задължение по разрешения и договорен размер на кредита съгласно  условията на Договора за  паричен заем от  24.07.2017г.. На 19.02.2018г. поради преустановяване на погасяване на задължението по Договора кредитора  е обявил предсрочната изискуемост на вземането.На 05.12.2018г. “Агенция за събиране на вземания” ЕАД  е пристъпила към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК По образуваното в ПРС ч.гр.д. № 08633 по описа на съда за 2018г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 6402 от 06.12.2018г. за сумите както следва:сумата 444.11 лв. /четиристотин четиридесет и четири лв. и 11 ст./ -  задължение по Договор за паричен заем  № 2999943, сключен на 24.07.2017 г.; сумата 52.16 лв. /Петдесет и два лв. и 16 ст./  - договорна лихва за периода от 23.08.2017 г. до 19.02.2018 г.; сумата 45.00 лв. /Четиридесет и пет лева/ - такса разходи; сумата 344.70 лв. /Триста четиридесет и четири лв. и 70 ст./ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 22.09.2017 г. до 19.02.2018 г., сумата 46.24 лв. /Четиридесет и шест лв. и 24 ст./ - обезщетение за забава за периода от 24.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 05.12.2018 г. и законна лихва върху главницата 444.11 лв. от 05.12.2018 г.  до  окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 25,00лв.-държавна такса и сумата от 50,00лв.- юрисконсулстко възнаграждение.

Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК не е подал писмен отговор.

 Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 05.12.2018 г. Агенция за събиране на вземания” ЕАД  е депозирала пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.Й. с ЕГН ********** за следните вземания - сумата 444.11 лв. /четиристотин четиридесет и четири лв. и 11 ст./ -  задължение по Договор за паричен заем  № 2999943, сключен на 24.07.2017 г.; сумата 52.16 лв. /Петдесет и два лв. и 16 ст./  - договорна лихва за периода от 23.08.2017 г. до 19.02.2018 г.; сумата 45.00 лв. /Четиридесет и пет лева/ - такса разходи; сумата 344.70 лв. /Триста четиридесет и четири лв. и 70 ст./ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 22.09.2017 г. до 19.02.2018 г., сумата 46.24 лв. /Четиридесет и шест лв. и 24 ст./ - обезщетение за забава за периода от 24.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 05.12.2018 г. и законна лихва върху главницата 444.11 лв. от 05.12.2018 г.  до  окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 25,00лв.-държавна такса и сумата от 50,00лв.- юрисконсулстко възнаграждение . В тази връзка за посочените суми районният съд е издал заповед ГПК № 6402 от 06.12.2018г ., по ч. гр. д. № 08633 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК.

Установява се, че страните по делото сключили Договор за паричен заем № 2999943, сключен на 24.07.2017г. между А.С.Й. с ЕГН ********** (заемател) и „Изи Асет мениджмънт“ АД (заемодател) . По силата на този договор заемодателят предоставил на ответната страна сума в размер на 500,00 лева, която следвало да бъде върната заедно с договорна лихва в размер на 68,82 лева. Главницата и лихвата следвало да се погаси на 7/седем/ равни месечни погасителни вноски, като падежът на първата вноска е 23.08.2017 г., а падежът на последната е 19.02.2018 г. На оснoвание клауза от договора за кредит били начислени такси за събиране на вземането в размер на 45,00 лева, и начислена неустойка в размер на 402,14 лева.

По делото е представен рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., сключен между «Изи Асет Мениджмънт» АД (цедент) и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер), с който двете дружества се уговорили прехвърляне на вземания, произтичащи от договори за кредит. В т. 2.1 и т. 2.2 от договора за цесия е уговрено, че индивидуализацията на прехврлените вземния се извършва със съставянето на приложние № 1, което е неразделна част от договора и има силата на допълнително споразумение. Съгласно § 4 (т. 4.1 – т. 4.13) от договора приложение № 1 се съставя под формата на електронен документ. По делото е представен заверен препис от приложение № 1 от 01.06.2014 г. към договора за цесия, което на основание чл. 184, ал. 1 ГПК възпроизвеждане на хартиен носител на подписан електронен документ, представляващ посоченото  приложение № 1 към договора. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. „второ“ ГПК ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В настоящия случай ответната страна не е поискала документа на електронен носител, поради което този препис има значението на носител, обективиращ частен подписан документ. Предвид изложеното съдът намира, че «Изи Асет Мениджмънт» АД е прехвърлило на ищцовата страна вземания към А.С.Й. с ЕГН **********, произтичащи от договор за паричен заем от 24.07.2017г.

Приложено е пълномощно, от което се установява, че  “Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на «Изи Асет Мениджмънт» АД.  Писмото е адресирано до ответника и със същото се извършва уведомяване за извършено прехвърляне на вземането. От представеното известие за доставка се установява, че обсъжданото уведомително писмо е не е получено  от ответника.

От изслушаната в съдебно заседание съдебно – счетоводната експертиза се установява, че сумата погасена до момента е 130,00лв, от които неустойка за неизпълнение – 57,45лв., договорна лихва – 16,66 лв. и главница -55,89лв. Остатъка от задължението е както следва: 444,11лв.- представляващи главница по договор за паричен заем; 52,16лв.-представляваща договорна лихва за периода от 23.08.2017г. до 19.02.2018г.; 46,24лв. - представляваща обещетение за забава за периода от 24.08.2017г. до подаване на заявлението за издаване на заповед в съда; 45,00лв.- представляваща такса разходи за съберане на просрочени вземания и 344,70лв.- представляваща неустойка по договора. Или общото задължение по договора е сумата от 932,21лв. Съдът намира даденото заключение на експертизата за компетентно, което налага неговото кредитиране.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПКчл.422 във вр. 415 ГПКи чл.86 от ЗЗД.

Правоотношението е породено от договор, сключен на 24.07.2017 г. по силата на който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 500 лева  срещу поето задължение за връщане на сумата, заедно с договорена лихва. Впоследствие вземанията по потребителския кредит са прехвърлени на ищцовото дружество.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на  неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК. Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Това е така, тъй като в чл. 2.2 от договора е посочен размера на всяка една месечна погасителна вноска (81,26 лева), а в чл. 2.3 е уговорен срока на заема – 7 месеца. В чл. 2. 5 от договора се съдържат датите на плащане на погасителните вноски, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).

Съдът намира за неравноправни и нищожни клаузите, с които в чл. 4, ал. 2 от договора е уговорена неустойка в размер на 402,15 лева за неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в непредставяне на обезпечение: банкова гаранция респ. двама поръчители. С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

Неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора, която е в размер на 402,15 лева надвишава в пъти всяка погасителна вноска и представлява повече от половината главница. Предвид изложеното тази неустойка се явява несъответна на очакваните от неизпълнение на задължението вреди и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на обезпечение и забава на плащане), но същите не зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондират с последиците от неизпълнението. Тази клауза задължава потребителя при неизпълнението на договора да заплати необосновано висока неустойка.

В допълнение следва да се посочи, че неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора се кумулира към погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.

Следва да се отбележи, че изискването за обезпечение (двама поръчители, отговраящи на многобройни изисквания – доход над 1000 лева, безсрочен договор, не обезпечават други договори, липса на неплатени осигуровки, липса на задължения към банкови или финансови институции и т. н.) или банкова гаранция (ноторно известно е, че предоставянето на банкова гаранция отнема по – дълъг период и  е свързано с такси) на потребителски кредит, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде единствено и само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход на икономически по - силната страна. В този смисъл клуазата за неустойка  се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. Предвид изложеното неоснователна  е претенцията за неустойка в размер на 344,70 лева.

Съдът намира за неоснователна претенцията за установяване дължимостта на 45 лева – такса разходи по обсъждания потребителски договор. Това е така, тъй като в договора за кредит липсва клауза, регламентираща дължимостта на подобна такса.

По делото се установи частично плащане в общ размер на 130,00 лева, с което се погасява неустойка за неизпълнение – 57,45лв., договорна лихва – 16,66 лв. и главница -55,89лв, т. е. дължимата главница е в размер на 444,11 лева, а договорната лихва възлиза на 52,16 лева.

Съгласноч чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. По делото е изслушано заключение на съдебно – икономическа експертиза, от която се установява, че мораторната лихва върху главницата за периода от 24.08.2017г. до 05.12.2018г. е  в размер на 46,24 лева.

По делото се установи, че между «Изи Асет Мениджмънт» АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.

Предвид изложеното ответника дължи на ищцовото дружество следните суми:  444,11 лева - главница; 52,16 лева - възнаградителна лихва и 46,24 лева – обезщетение  за забава, за които суми исковите претенции са основателни и следва да се уважат, като претенциите за разликата от тези стойности до предявените размери следва да се отхвърлят като неоснователни. По отношение на исковите претенции за 45 лева – такса разходи и 344,70 лева – неустойка, съдът намира за изцяло неоснователни и като такава следва да се отхвърлят.

По разноските:

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковите претенции. Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото производство: 225,00 лева – държавна такса; 140,00 лева – депозит за вещо лице и 350,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, а в заповедното производство разноските са следните: 25,00 лева – държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 414,70 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 43,50 лева – разноски в заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.С.Й. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***  ДЪЛЖИ на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 в размер на 444,11 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 2999943 от 24.07.2017г., сключен между цедента «Изи Асет Мениджмънт» АД и А.С.Й. с ЕГН **********  , сумата от 52,16 лева договорна възнаградителна лихва по посочения договор за кредит и сумата в размер на 46,24 лева – лихва за забава, считано от  24.08.2017 г. до 04.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК (05.12.2018г.) до окончателното изплащане на сумите, които вземания  са прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД и за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 08633 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 344,70 лева – неустойка за неизпълнение за периода от 22.09.2017 г. до 19.02.2018 г., както и за сумата от 45 лева – такса разходи по горепосочения договор за кредит.

ОСЪЖДА А.С.Й. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сумата в размер на 414,70 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 43,50лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 08633по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 08633 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.